Бракът - фикс идея

Днес се позастоях в този клуб незнайно защо. Интересни хора го посещават, това е безпорно.

Не знам защо обаче в мен остана неясното усещане, че след развод за повечето от вас бракът се е превърнал във фикс идея. Не искам да обобщавам, защото съм убедена, че сме твърде уникални за да бъдем вкарани в някакви категирии и графи, обаче почти във всичко, което прочетох тук прозира пораженческо отношение. Или се питате - къде сгреших, или хвърляте вината на другия за проваления брак.

Бракът не е нещо задължително за да бъде един човек пълноценен. И един приключил брак си е просто един епизод от живота. Всяко нещо си има начало и край. И в това се крие очарованието, знаеш че нещо предстои.

Нагласата е много важна. Не мисля, че някой от вас се е провалил, просто животът е постоянна промяна, а бракът и разводът са просто една част от него.

Искате ли пак да се напъхате в рамката "брак" за да се чувствате на завет?

клуба принципно е място, където хората да споделят какво ги вълнува, да си кажат проблемите... та не е чудно че се споделят предимно проблеми и се искат съвети.

Не знам защо си останала с впечатление, че тъкмо бракът е фикс идея за повечето хора след развод... според мен хората се стремят към пълноценна връзка, а не към брак. Трудно ще убедиш някой наскоро разведен да се впусне отново в подобна галимация (брак-развод). Докато от нормален контакт нужда има всеки.

Колкото до епизодите - съгласна съм с теб :) Всичко си има начало и край, излишно е да се безпокоим от края :)
Само че за мен очарованието не е в очакването на следващия епизод, а в ролята ми в него... държа да е главната :))))))) И да няма прекалено много време между сериите, живота е кратък :)
Все пак това е епизод от собственият ми живот :)

Аз пък се чудя, от къде си останала с такова впечатление. До сега не съм прочела тук, някой да си търси партньор, с цел брак. А и да е така, няма нищо лошо...зависи кой какво смята за по-стойностно.

Впечатлението ти за пораженческите настроения идва от там, че обикновено идват хора, които са в период на колебание или са съвсем в началото на раздялата.

А търсенето на вината е период, през който всеки минава.

Всъщност всеки си има някакви въпроси, на които трябва да си отговори, за да започне после "начисто".

А иначе много ми харесаха думите ти

За да отговоря и на въпроса ти накрая, ще кажа, че когато се разбра, че ще се развеждаме, сякаш огромен товар се смъкна от мен. И едно такова чувство на СВОБОДА ме обзееее. Тогава разбрах, колко ценна е тя.....можеш да я оцениш обаче, едва когато я загубиш и после си я върнеш.

Това, което казвам съм го казвала на много хора....не могат да го разберат А най-интересното е, че от тези хора, най не ме разбират тези, които още не са имали сключен брак.

И да....НЕ ИСКАМ ВЕЧЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕЕ

Позастояла си се днес но не знаеш защо....

Ами и ти като мен. Интересно ти е. Хората пари дават за вестник "Лична драма", тук поне историите са истински (може би с редки изключения).

Притеснява ли те да проявяваш такова емоционално вампирство? Мен да, макар че виждам рационалните му корени.

По-добре не ровичкай!

Емоционално вампирство - много интересно. Не съм се замисляла, не мога да кажа дали е така, но дори и да е така, не ме притеснява.

Трябва ли?

И защо?

Защото, докато ти се забавляваш да ни анализираш случайно минаваща...

И защото боли!! Поне мен, неслучайно минаващата ...

Както и гледането на сапунени сериали.

Защо се дразниш на инакомислещите?

Само тези дето ви позабърсват сополите ли са добре дошли тук? Много често това не помага, даже напротив.

А колкото до анализирането - то е много важно да се превъзмогне какъвто и да е проблем.

Не разбирам защо ме определяш като забавляваща се от хорското нещастие. Аз просто си казвам мнението, както всички тук. На някои може да им харесва, на други не - това си е в реда на нещата.

А ти като си потънала в мъка, какво точно очакваш да чуеш тук? - Че и другите са като като теб? Хора, които само ще се съгласяват. Това ли ще те накара да се чувстваш по-добре и да преодолееш момента? Не мисля така, даже напротив.

Всеки обаче има право сам да избира какво да прави с живота си. Можеш да не ме четеш, но не можеш да ми кажеш да не пиша.

Вярвам, че не съм била груба, не искам никого да засегна. Изказвам мнение, ако е по-различно, може само да е коректив и все пак с нещо на някого да помогне.

гледаш така отвисоко на съчувствието и моралната подкрепа, която макар и от дистанция получават тук, някои хора, в моменти на самота и страдание, каквито ти може би не познаваш ...
Има периоди в живота / и тези които са го изпитали - ще ме подкрепят/ когато една добра дума, едно съгласие и съпричастие с твоите мисли, и защо не - осъзнаването на факта , че има и други хора в твоето положение е направо спасително. И те кара да сепочувсташ по-добре.
Не е унизително това , човек да сподели мъката си чисто емоционално, дори да не получи някакъв " практически съвет"а само съчувствие - нали затова сме хора.
В такива трудни моменти, не си в състояние да анализираш - искаш просто контакт, за да не се чувстваш като увиснал нейде в безкрайния космос...

Qui scribit, bis legit.

Понякога просто трябва да отидеш някъде - да си сред хора.
А тук това е по-лесно, отколкото в реала.

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Мисля си, че гордостта бе сред 7-те смъртни гряха....гордостта в смисъл да застанеш някъде отгоре и да гледаш отвисоко на онези, които се гърчят в някакви проблеми, срещу които сякаш се чувстваш имунизиран. Всъщност този клуб е отворен, всеки може да мине тук и да погледа....зависи обаче от това КАК ще погледа. Дали просто с жаждата на човек, когото можем да определим като емоционален вампир /хареса ми определението/ или с известна съпричастност на проблемите, които ние тук сме се събрали и си обсъждаме, защото са си наши и си ни вълнуват. Не считам, че трябва да се съобразяваме с вкусовете на злителите, които считат, че сериалът е малко мрачничък. Както казаха някои от по-честите и не случайно минаващи посетители на този клуб...всеки от нас, който избира да...прекрачи прага му е воден от някакви колебания, някакви проблеми....някои идват защото са се развели скоро и наистина все още трудно осъзнават, че това не бива да се превръща в драмата на живота им /те просто имат нужда от малко подкрепа, за да продължат напред с повече увереност и оптимизъм/, други са на прага на това решение и тук се опитват да си отговорят да бъде или да не бъде....впрочем според мен това е най-доброто място ако наистина искаш да вземеш решение. Тук идват и хора със здрави семейства според и мисля, че те идват и участват именно за да си ги запазят здрави. Защото човек се учи от грешките на другите, а нашите грешки никога не са уникални - съществува известна еднотипност в човешките грешки. Та случайно минаващите са добре дошли ако не влизат в ролята на любознателни ентомолози, които забождат една пеперуда с карфица, опват и крилата и внимателно я наблюдават как се гърчи преди да умре. Сигурно съм рязка, в разсъжденията ти имаше доста истина, но не съвсем, имаше и нещо още....уговорката, че си случайно минаваща и това не те вълнува, но все пак ще ни посъветваш така отвисоко. Аз също случайно минавам през други клубове, но когато не мога да съм съпричастна искрено на темите, които се обсъждат там, просто чета....но не коментирам хората в тях. А още по-малко се поставям в ролята /както някой от тези който ти беше отговорил/ на зрител на сапунен сериал или "искрено и лично".

Хубаво казано.

Qui scribit, bis legit.

Трябва да знаеш, мило, че не си първата, която пише в дира с този ник. Ако решиш да продължиш и занапред да пишеш с него.

Поизчетох те и в правото си на онази, която преди години писа първа с този ник, ще те помоля да си избереш нов. Дори и само затова, защото не искам дори 1 човек да реши, че хм... пиранята:)), разсъждава по твоя начин. Освен това и аз съм разведена, така че съвпаденията станаха две, малко множко са, за да не се заблуди някое приятелче или стар враг:) от онези славни минали времена, когато и дира беше млад:)
Използвам случая да поздравя всички от "някогашната гвардия", които се вясват насам. Специални поздрави на Кроко, Готвача, Татко, Ънкноун, Алиса и всички останали. Обичам ви. Бъдете много щастливи.
Ваша В.
:)

Не съм те чела от времето когато си била Случайна минувачка, не знам че някой някога е използвал този ник. Ако обаче твоите приятели те познават добре, не мисля че биха те сбъркали с когото и да било без значение от ника.
След като дир-а не ми забранява да се регистрирам по този начин, няма как да знам, че този ник ти е запазена марка. Няма спасение от това собственическо чувство, ей.

Благодаря за това, че си ме прочела. Това, че не си ъгласна или не ти харесва написаното не ме вълнува по никакъв начин, но значи че теб те е развълнувало. Ако все пак не си разбрала написаното, значи просто не си искала.

Не знам защо написаното от мен предизвиква такава реакция. Както и да е. Това, че се гневите е добре, значи не сте изпаднали в апатия и моите писания предизвикват някакви емоции.

Не съм горделива, нито високомерна, но ако така ви е удобно да си мислите, нямам нищо против.

Не писах за собствения си живот съвсем умишлено. Щяхте да възприемете всичко съвсем по друг начин, ако бях първо разказала какво съм преживяла.

Не мисля, че много помага потупването по гърба, както се вижда от написаното. И не мисля, че може да ме успокои факта, че и някой друг има подобни на моите проблеми.

Мисля, че е най- окуражаващ факта, че някой е успял да се справи, затворил е страницата и отново е пълноценен човек.

Жалко! Не искате да погледнете на нещата по този начин. Сигурно просто ви трябва още време.

Искам само да ви кажа, че ще дойде момент, в който ще се чувствате превъзмогнали развода и раздялата, ще се опитвате да говорите както аз сега и тогава ще се гневят на вас.

Пожелавам ви този момент да дойде по-скоро.

Това за собственическото чувство наистина си е майтап:) Така че - действай, случайна минувачке, успех.

:)