Жълто-синьо

6 отговора 90 прегледа
#1

Жълто-синьо

Очи – теменуги. Коса – слънчоглед.
Какви ли заслуги един млад поет
ще трябва да има, за да вгорчи
живота си сладък с такива очи?

Защо да вгорчи ли? Защото веднъж
теменугата синя, сетила дъжд,
прибира прилежно свойте листа -
след нея остава само пръстта.
Защото, усетил вятър студен,
на слънце навикнал във летния ден,
окапват листата на тоз слънчоглед.
Каква е съдбата на този поет?

В дъжда тъй проливен и вятъра зъл,
измръзнал до синьо от спомена жълт
той търси отново, сбрал шепа листа
чрез своето слово живот във пръстта.
Намира го. Някак...почти...като жив...
Но вечно преследва го спомен красив.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

Редактирано от tender_tom на

Отговор
в отговор на tender_tom #2

Re: Жълто-синьо

Красота,красота,
твоето име е жена!

Живей Обичащ!
Отговор
в отговор на tender_tom #3

Re: Жълто-синьо

Blagodarq:)) Denqt zapo4va s poeziq , okrilen ot radosta ,4e Vas vi ima i s naslada az vseki den otnovo Vi 4eta:))

Отговор
в отговор на tender_tom #4

Re: Жълто-синьо

Томи, това е нов ритъм струва ми се. До сега не съм чела да си римувал по две съседни строфи. Много ми хареса.

Отговор
в отговор на Silver Wolfess #5

Re: Жълто-синьо

Значи ще четеш :)
Писано е преди година.
Нещо носталгия по миналото ме е налегнала...в това зимно време...

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]
Отговор
в отговор на tender_tom #6

Re: Жълто-синьо

Ще чета ли?

Отговор
в отговор на Silver Wolfess #7

Re: Жълто-синьо

Да, писал съм доста неща с тази стъпка...има ги в сайта :)

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]
Отговор