Ставайте!

ооо най-после.Кафето е още горещо.и димииии.Днес ще го пия в приятна компания.А курабийка към него,или не искаш да си разваляш обяда?

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

А ти къде си Дама Купа?

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

Може една малка бисквитка, да я потопя в кафето - ефектът е страхотен!
Пък за компанията - тъй, тъй... ще се сетиш ти

Луд умора няма

Добре само една,малка и солена.ММММ ефекта е интересен-сладко и солено.Ами то и живота не всичко е само розово.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

Здравейте всички :).
Сипала съм си една голяма чаша билков чай с мед, въпреки пролетното време, което се очертава, и си мисля ;).
Казваш, живота не е само розово. Каза също, че и миналото за това помним, за да не повтаряме грешките си. Ама какво от това, че помним, когато правим нови грешки, и от това живота не става по-розов. Сега да не си помислиш, че съм меланхолично настроена? Неее, напротив. Просто си мисля, има ли смисъл да се помни и понякога не прекаляваме ли с "помненето" ;)? Поне аз де. Аз определено прекалявам, и все повече се "прибирам", сакън да не сбъркам някъде. И какво? Пак бъркам. И къде бъркам в мисленето, и аз не знам ;)). Някой знае ли?
Някой ще опита ли от палачинките ми:)? Предлагат се всякак. Със сладко, със сирене, на който както му харесват ;))).

Ще разчупиш ли черупката?

Ами палачинките,ги обичам всякак.А грешките...ами наистина ги правим много често.Но когато се спънем един път в камъка,следващия път не го ритаме,а го заобикаляме.Благодаря и за чая.

Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.