споделено...

66 отговора 1550 прегледа Заключена
#1

споделено...

В последно време не вярвам на думите, вярвам на делата след тях.Върша много неща във външен план за да е пълен хаоса, във вътрешен се усещам спряла, а не обичам чакането...В него има толкова много енергия, която се завихря в теб.Има толкова много шумове, които улавяш в периферията,че някак забравяш вътрешният си център.Има нещо, което трепти в теб като морски фар.Времето минава разтеглено като във филмова лента и едновремено с това бързо като "между две премигвания", между едно вдишване и издишване.Незнам на какво се надявам всеки път, когато очаквам Успеха, ПРиятелството или Любовта...В Берлин имало една гара, която се казвала "Спрялата гара", незнам дали това е истина, никога не съм била там, но така се чувствам...Чувствам се като мрежата на паяка в една разрушена къща без прозорци и без ъгли.Мрежата, която сякаш чака да улови вятъра, или може би самият паяк отдавна напуснал я. Не може в цялото това чакане да не спре кораб или влак, да не се върне увиснал паяка, да не засвири уловен в мрежата вятъра...Но и не може ако Успеха е с минала дата, ако приятелството е една доверила ми се илюзия, ако Любовта е проза, не може да си заслужава цялото това вътрешно завихряне и вричане............
Между две мои премигвания, между едно вдишване и издишване се чудя дали отдавна чакам или самата аз съм спряла, за да разбера,че за да чакаш трябва нещо или някой също да те очаква - ЗАБЕЛЯЗВАЩО.
Не вярвам на думите, вярвам на всичко, което водят след себе си!

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на Tikva* #2

Re: споделено...

/Хм-хм - ред. - тук взета дума назад, да не се налага да обяснявам... простено?/ Лично - чакането винаги имам за почивка. Именно заради постоянното движение и въртене отвън. За да усетиш собствения си покой, имаш нужда да затвориш очи за останалото, защото хаосът вън винаги има допирни точки с теб вътре и в крайна сметка дори да премигваш като точица на прозорец, спряло, сигурно и стабилно сред съсипана от буря гора, надали в целия хаос наоколо би осъзнала собственото си спокойствие, вместо което би се тревожила от отнасяне и дори разрушение. В други мисли обаче хаосът вън е необходимо условие да почувстваш покоя отвътре. Важното е да можеш да лавираш във всяка ситуация. Дори закована в себе си. Нищо не е достатъчно категорично стабилно.

Май не става за отговор. Настроение.



- - - -
Сарказмът е братовчед на гнева.

Редактирано от Бeзcъннa на

Отговор
в отговор на Бeзcъннa #3

Re: споделено...

Да така е....Рядко ми се случва някой да ме разбере между редовете!Много ми харесва картината, която ми описваш и начина, по който нарисува същото това в мен, което се опитах да очертая. Намирам нещо позитивно в него, което искам да взема за себе си едновремено като спокойствие и настроение!
БЛАГОДАРЯ!

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на Tikva* #4

Re: споделено...

Има смисъл да чакаш ако знаеш какво чакаш. И май и тогава не е ясно.
Какъв е смисъла когато единственото което ти подсказва че си жив е ронещата се мазилка.
Май няма. И не би трябвало.
Простя разтягаш мига до вечност и това го обезобразява.

Нищо.

Забравих - няма смисъл да се вярва на думите. Те са мимолетни. Като желанията.
целуни дъжда

Редактирано от Mandalay на

Отговор
в отговор на Tikva* #5

Re: споделено...

печена тиква си ти .
пекана си

Отговор
в отговор на Tikva* #6

Re: споделено...

обещания - предсказани и пропуснати...



"What bug could i invent today ?"
Отговор
в отговор на Mandalay #7

Re: споделено...

...
Дъжда вали и заличава всички дири
на хиляди минаващи очаквания
и фарс е всичко,някой ти се хили,
когато всики никой се оплаква
...
всичко което казваш е така.Между лудото блъскане в ъв външни и вътрешни противоречия, в които се губим и намираме винаги се случва нещо, което да ни напомни че всичко е времено, дори когато има цел и посока...Осъзнаването винаги идва неочаквано, за да разберем че всъщност нещо винаги е било част от нас, щастието и нещастието също!
Късмет!

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на PYTHON #8

Re: споделено...


мдааааааа

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на Kpъr #9

Re: споделено...

отговорът ти звучи хубаво като хайку!

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на Tikva* #10

Re: споделено...

какво мдаааа а?
какво?

Отговор
в отговор на Tikva* #11

Re: споделено...

"Незнам на какво се надявам всеки път, когато очаквам Успеха, ПРиятелството или Любовта"

Май това е, което всички винаги се надяваме и чакаме - да УСЕТИМ истински, поне веднъж, да изживеем всичко, което казват сме били самите ние. Ако го направим поне един единствен път, винаги после ше можем да формулираме смисъла на живота си и всичко. Ше се измъкнем от мъчителното безвремие и ше знаем какво точно искаме.
Тоя копнеж се оказва, че с нищо друго не може да бъде задоволен, нито пък може да бъде игнориран изцяло. Може да се избута настрани за извесно време, даже понякога за доста дълго, но рано или късно пак властно ни напомня за себе си. Намигва през успехи, красоти, любови, връзки, мигновения, но си остава скрития основнен тон на живота ни. Хармоничен акорд, сплотяващ хаотичните и нестройни звуци на ежедневните ни дейности и придаващ им смисъл. Той е най-прекрасен за слушане и в същото време ни причинява най-голяма болка.

Забравена обич, забравена красота, забравена хармония, забравени искри и пламъци от съвършенство... И когато тези подтиснати истини в нас - най-истинската част от нас, по коридорите на психиката напомнят за себе си, пронизвайки пластовете болка, дисхармония, бедност - накратко казано ЛЪЖА, ние се чувстваме както се чувстваш ти сега.

Ти си лъгана винаги и навсякъде. И никой няма да ти напомни за истината освен самата ти. Може би ТИ в любимия или ТИ в слънцето, но се пак ти


А тя е такава прекрасна...

Редактирано от SeLaVi на

Отговор
в отговор на Tikva* #12

Има такава гара в Берлин,

но е погрешен превода - друг смисъл има името й.
Има и една много стара немска песен "Влъкът за Никъде".
Въпросът е, на гарата ли си или във влака.

нямаш шанс - използвай го
Отговор
в отговор на Gatsby© #13

Re: Има такава гара в Берлин,

май филм имаше някакъв с такова заглавие
то кво ли няма вече

Отговор
в отговор на PYTHON #14

Re: споделено...

Nisto prosto prieh dumite ti s pridobita iziskanost, zastoto vrodenata mi e 4ujda;))))

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на SeLaVi #15

Re: споделено...

Blagodaria za hubaviat i madar otgovor...Samo iskam da oto4nia 4e ne roptaya i ne se oplakvam, prosto v tozi period ot jivota si sam obarnata na vatrezastoto 4esto lipsata na vanshen jivot kompensiram s vatreshen takav, koeto neminuemo vodi do tova da si dadesh smetka.Znam 4e i vaprosite i otgovorite sa vatre v men, znam 4e as sam tova koeto mislia i koeto ne iskam da mislia za sebe si.Ne sam izlagana, prosto o4ertavam kartinata na tova v koeto sam i prez koeto minavam, moje bi vsi4ki minavame prez niakakvi takiva sastoyania vav vanshnoto i vatreshno tarsene na harmonia, koy po-trudno i bolezneno, koy po-lesno....
Interesno mi e-Ako mojesh da nare4esh s edna duma perioda si v momenta koya e tia?
Tikvi4ka

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на Gatsby© #16

Re: Има такава гара в Берлин,

interesno, neznaeh, zastoto naistina ne sam bila...Realno podneseno tova koeto kazvash, zvu4i mnogo po-dramati4no ot na4ina po koyto as go upotrebih;)))

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на PYTHON #17

Re: Има такава гара в Берлин,

niama takav film,Pitone, ima edin mnogo star i strahoten nemski film "Nebeto nad Berlin./Krile na jelaniato" na Win Wenrers koyto se spomenava za takava gara i as napravih aljuzia.......

Скорпион захапал опашката си!
Отговор
в отговор на Tikva* #18

Re: споделено...

прагматично:

думите са сила, по-силна от делата. примери: думите на Хитлер увлякоха десетки милиони в дела. със Сталин - също. не говоря за мекотелето Горбачов. или за истинския мъж Маккарти.
или за съвременниците полуидиоти Рейгън и Буш-младши- за лицемера Тони Блеър на ми се говори. ами нашето царче - освен думи, които поражтат бесзимслени или зловредни дела.... и още мога да цитирам... ама защо?

исках да кажа да не подценяваш взривната сила на думите...

IMAGINE...
Отговор
в отговор на Tikva* #19

Moq li?

Sebe si!!!
Te sa dwe ama az gi broq za edna

I zashto pitash za moeto sastoqnie??

Отговор
в отговор на SeLaVi #20

Re: Moq li?

Не всичко е висша конспирация Драги!
Просто така и тпросто това ми дойде интуитивно да те питам. Забелязал ли си, колко важно е какво се питаме за това, какво си отговаряме?!
Отговаряш на въпросът ми с въпрос, а беше по-лесно да кажеш,че не искаш или не знаеш какво да ми отговориш...
А забелязал ли си как когато питаш някой нещо тук и когато отговаряш, първо пишеш пред себе си и до себе си после на който и да било?!
Не е важно, да кажеш нещо на мен, ако си отговорил вече на себе си;)))

Скорпион захапал опашката си!
Отговор