Акционерът

Един приятел има синче на 6-7 години. Покрай коледните празници детето събрало доста пари - баби, лели, коя 20, коя 50... Някъде към 200 лева. Неприлично голяма сума за първокласник. Баща му като ги видял, подскочил. Хванал го и започнал да му говори бащински:
- Знайш кво, Гого, остави тия глупости - колелета, джойстици.. Нали знаеш, че имаме фирма. Тая година имаме две коли, догодина ще купим още една. Разрастваме се, бизнесът върви. Предлагам ти да станеш акционер във фирмата срещу 200 лева и ти гарантирам лавина от материални блага в бъдеще.
Детето се амбицирало и вложило парите във фирмата. След ден-два обаче се усетило, че няма колело, няма джойстик..
Сега като го питаш - Гого, ти какъв си, бе? - очите му се насълзяват и със задавен глас казва - Акционер!.

акционер!

Ама и баща му е един....

Бъдете високи!

Цял живот ще има да се стиска и да не си купува това, което желае. Нека да е сега когато желанията са изпълними.
И аз казвам: баси бащата

Напротив, бащата е постъпил съвсем отговорно. Аз бих направил същото, само че моите са хитри и не се хващат.

точно майна:)
детето трябва да се възпитава в чуство за съпричастност към бизнеса:))))))))

Грънци!
По-скоро ми прилича на джебчийство.

като във вица: Мамо, мамо, тати ми оправи касичката, вече не дрънка:)))

Бе и ние така постъпихме с едни изсурванаки парички навремето. Приватизирахме ги - е, не за бизнес, некви сметки ни изненадаха. Цяла година ни опява после хлапето. На следващата година като дойде време да се прави на сурвакарче ни поиска твърди гаранции, че няма да му приберем изсурваканото и чак тогава тръгна със сурвакницата. :)

Прав си беше Всяко нещо с времето си. Акционерството - също:)

Косата ми дзилена, очите ми редки

ДА СИ МИ ЖИВ И ЗДРАВ .... докато чакаш да ти върна парите .....

Ха кажи нещо де ....

Don`t Worry! Be happy!
"Оти се косиш, като че ти мине!"

...акционер - акционер.

Ама да беше пуснал малко дивиденти на детето...та да усети, че има благинки от инвестицията.... Кво пък толкоз - един джойстик...

ОБИЧАЙТЕ СЕ...

- ги праща да бачкат у фирма.
Готин опит събират. Не е до мангизите.
Така е и в Индия и в южните части на Бразилия.


Следващия път си плащам сметаката за тока - със суровачката на хлапето.
Да събира и то опит.
Ша ми е благодарно по-късно.
За готиното икономическо възпитание.
В социализирането му е майката.

Децата са ни бъдещето - и тва на страната.
Привет Европа - Идеме, ти готова ли си?

нямаш шанс - използвай го

Калашник , признала съм те за майстор на късия разказ

Нищо ново под слънцето...

Хм , чета ви и се чудя.Бе , Смайли , не мое така ...докато са малки да ги гивизим, щото като големи щели да са скрънзи?!?
Хайде холан! Моя хубосник до преди 6 месеца само врънкаше - Дай за туй , дай за унуй...купи ми компютър...ама лаптоп...ама над 1 гигахерц...искам дънки...маркови маратонки...екскурзия искам...
Аман!
Назначих го във моята фирма на заплата на длъжност "Добър син".Получава 120 лв. заплата на месец. Плащам му и тетрадки, учебници , карта за транспорт , храни се у дома безплатно и толкоз! Да си закусва , да си купува компютър , и на екскурзия да ходи , ако иска.
И , о чудо! Коренна промяна! Вече не харчи за глупусти , закусва си у дома и вече е спестил над 600 лева. Лятос ще ходи на екскурзия в Германия , Австрия и Швейцария...изврънка от дядо си да му купи лаптоп от Щатите, сега се цани за анкетьор във една социологическа агенция(аз се цаних , но той ще бачка).
Беше започнал да носи едни двойки - отрязох му половин заплата и на другия месец нещата се подобриха...мдааааа...
Веднъж му заявих , че веднага щом престане да учи и е навършил 18 години , ще го отделя! Ше му плащам квартирата , а той да се оправя...щото тогава и за ток и за вода и за храна ще трябват пари-да си мисли как ще се оправя...
Сега е наясно , как се живее на минимална заплата...по друг начин вече мисли , по-отговорно , по - зряло...
Пък едва ли ще остане скръндза...гледам - може гладен да стои , ама за скъп парфюм пари намира...

Нежно постоянство...

Казусът е различен. Ти не му вземаш спестените пари, нали? С тях той прави каквото си иска. А не - човекът събрал 200лв от подаръци и ти му ги вземи за някаква химерна идея, че ще се умножат. Колко ще се умножат? Дали го топли това, че след 5години ще има двойно повече пари? Когато парите се обезценяват всеки ден? И дали изобщо осъзнава какво значи "след 5 години"?
А защо да не им купуваме щом желанията им са в разумни граници? Аз не задоволявам ли своите прищевки? Защо имам три червила, след като в даден момент използвам само едно? А защо Смайлов иска Ауди100, след като и настоящата ни кола не е лоша? Същото е и при децата. С тази разлика, че ние се възмущаваме от тяхната "ненаситност", а нашето го наричаме "мечта".
Нека си мечтаят децата. Нека искат. Въпроса е да осъзнават кое е в реалните граници на покупателните възможности на родителя. И да знаят, че което е тяхно - те разполагат с него, а не някой друг.

Ти май не си пила кафе тая сутрин.
Бе аз да видя дъщеря си да подмята 200 лева, глей къф бизнес план ще и спретна. С прогнозни парични потоци.

Сладък, малък акционер
А татко ще му купи колело друг път като във филма "Куче в чекмедже"
Ако не работи механизмът, кажи на малкия да пита тук - ще направим луд таткото

Има на света едно единствено истинско съкровище-доброто сърце

ммм, таткото май си е вкарал автогол. Детето се доверило на баща си - дало му паричките - и останало с празни ръце...акционер = празни ръце...Май това е, което ще му остане в съзнанието, а не някакъв си опит в управление на бизнеса.

Бе все едно на първолак да му преподаваш висша математика - най-много да намрази математиката и да получи комплекси...Всяко нещо с времето си...

Но няма страшно де - човекът още ходи под масата, всичко е поправимо :-)

Ами ще се научи да не вярва на близките си... То не е сал този татко де обещава и взима паричките на детенце... Подобни примери съм виждал бол - "Я дай сега паричките за това, онова..." Тъжна картинка. Големите хора са не рядко такива - основно спрямо други големи "Ще ти подаря онова, дето го искаш, ама друг път...". И са жалки в тези моменти, щото макар и пораснали, хората ги боли от подобни "щедри" жестове. Ала докато за отношение към големи да е жалко, то когато се прави това към дете е направо тъжно. Както казваше навремето моят инструктор по шофиране - "Какъвто е зад волана, такъв е в работата, такъв е в семейството, такъв е с приятелите си ..."

Хубаво разказче !

Любовта няма друго желание, освен да се изпълни. Кхалил Джибран

че има и някои здравомислещи като теб и Нова.

Рим - град като град. По-голям от Дряново.

Затова подозирам, че на Акционера му е все тая дали са 200, 20 или 2, след като няма колело...
Обаче пък има очакване за лавина... ах!...

Признай си, че му завиждаш, Калашник.

ако твоите родители видят у тебе 200лв дали ще ти спретнат бизнес план. И много по-интересно ми е другото - дали ти ще се съгласиш с това. И понеже ще почнеш да ми приказваш, че "това е различно", веднага ще ти кажа - да, ралзично е, защото ти ДЕЙСТВАШ ОТ ПОЗИЦИЯТА НА СИЛАТА спрямо дъщеря си. А това е жалко. А за детето е тъжно.
И ми е жал за онова момченце. В момента, в който разказа тая история, ти си направи веселото на гърба на детето, на неговото нещастие, смееш се на детските сълзи. Гадното е, че възвеличаваш бащата за изнудването, което е сътворил. Иска ми се да те видя как реагираш на хората, които се смеят при загубата на нещо твое. Иска ми се да те видя как вярваш на обещанието на държавата, че ще имаш добра пенсия след емнайсе години като внасяш пари сега.
След време когато същото това дете не прояви съчувствие - веднага ще го обвините в безчувственост и ще тръгнете да се оплаквате, че днешното поколение бла-бла-бла..... А не си давате сметка, че това е видяно от вас, научено е от вас и ще има последствия и за вас.