Дом

А дали си имате местенце, в което като се приберете, посетите или видите се усещате като завърнал се в дома си блуден син?Като душа, стоплена и попаднала на мястото си,там,където всичко е както трябва, ще е нахранена ,стоплена напоена...до болка нагостена и преливаща от сигурност, прегърната...Да се усетите сгушени меко и така прекрасно добри, сякаш сега,точно СЕГА ще се случи нещо мноооооооо хубаво и вие винаги сте го знаели и очаквали.
Такова място... фън-шуйско, донхуановско, донкихотовско, донжуановско...
А такива хора, а такива усещания, водещи до ....сигурност...до Мястото.
Хора, с които се чувстваш част от Едното, с които чудесно, уютно и мило мълчиш..С които знаеш и можеш, с които виждаш и чувстваш.
Учиш със самото им присъствие, гледаш с очите им, виждаш с тях..Защото те са вас, те са приети във вас, помниш ги, усещаш ги където и да си по Земята, във въздуха дори..,в прераждането...
Има миризми и болка,които помним...като в роден дом, складирани томове спомени.Любима прах...от чувства,от мъка,от смях....
Къде намирате хармонията си?
Къде СТЕ?
Аз съм оставила частичка от душата си на мнооооооооо места , в които съм се чувствала Аз.Но не се връщам винаги ,за да си ги взема тези частички....Затова понякога се усещам разпиляна и бездомна.
В Созопол винаги се връщам, за да усетя душата си пълна и цяла..И тук,в София си имам..любима улица, любимо пазарче..дори любим продавач,който си вързва косата мноооо смешно и косата му щръква мноооо мило и родно..Всеки път минавам оттам да му се радвам.Някак си денят е по-весел и всичко си идва на мястото..Щот косата му пак така стърчи и така ще стърчи винаги...Хииии.Не че от това ми зависи денят,не, просто....спомням си го,радвам му се..и това ме радва.
Но Созопол.....Там си имам любима скала , от която гледам морето и душата си.Завръщам се в мислите си.Вечно сама -родена и мъртва.Но единствано жива...Усещане за безметежност, вечност и покой е скалата ми.Обичам я. Обичам се...Обичам всичко в този момент на завръщане....И гларусите пеят, че си спомнят радостта ми...Помнят ме.
Ех...далече съм от цялостта, но вътрешното в мен живее с надежда.
Скалата ми е там и ме чака..
Кой ви чака?
Вървете, усетете, бъдете пълни с море и душа...
Къде сте Вие?Знаете ли.




Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

помнят ме, чакат ме, скали... под мен, студени, и твърди, вечни, но поддаващи бавно .... на .... морето - потъвам, но в усилието да плувам, да поемам въздух, да гоня повърхността, се чувствам истинска - усещам живота както мръсно малко коте, мразещо водата, но драпащо навън, към въздуха, към светлината...
Къде?

те обичат ,се обичаш , и обичаш.
Бъди ти.Скалата.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

...то котките не случайно са им дадени 9 живота... и мерак да са алайв...

големината на котката не определя дълготрайността на животите и...
Душата на котката е голяма, колкото голями са мечтите и, които обича.
Истински жива е ако те я обичат.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

точно така - привързвала се към дома, а не към стопанина... но пък квото такова....

на котките са им дадени 9 живота?

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

простете...
Понякога стопанинът е дома и.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

...а темата е пърфект

Нищо човешко не ми е чуждо :)

Спомням си ,че имаше и ти нещо подобно с кръчмичките..
Всеки с родните си пороци...

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

...ми явно има диференциация - котките - към дома, котараците - към дома(кинята) ма то стопанина май в крайна сметка има думата...

Нищо човешко не ми е чуждо :)

лесно се пада от от гореща тенекия

Нищо човешко не ми е чуждо :)

бтв - обичате ли котки, милейди?

Нищо човешко не ми е чуждо :)

трябва да е над главата ти.
Да пази любопитство живо.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Чакат ме вкъщи. Чакат ме и ме обичат.
И аз ги обичам, но с половин сърце... или с една трета.
Другата остана нейде. Умря отритната и непотребна.
Но аз съм си виновен, защото си мислех, че имам голямо сърце...
Сега вълните ме носят. Не знам накъде. И май не ме интересува.
Също като облакът, препускащ с разпиляна грива след вятъра...

аз ли съм или не съм...

да следваш вятъра....имаш цел да намериш сърцето си.
Усещаш големината на сърцето си само,когато събереш частичките, разпилени именно поради голЯмината му..Толкова голямо, че се пръска.
А домът,както казах ,е там,където те обичат и обичаш...Вятърът ще те направи цял.Ти само го следвай и вярвай.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Домът е там където е сърцето ти.
А то го няма... или поне в по-голямата му част.
Значи и домът го няма.
Иначе бих намерил покой. Не е ли така?

разбира се - работата.

дори не винаги тази която конкретно може да върша сега,
а идеала за работа към който /се стремя/или върша

---

"What bug could i invent today ?"

сърцето си -имаш и надежда, побутваща те да си следотърсач в издирването на другите частички.
Големината на сърцето може да се измерва и във възможността и способността на сърдечният ти съд да побира болка и мъка..И да се учи от тях.
Покой ще намериш,когато разпознаеш и приемеш пак сърцето си цяло.Не се страхувай, че пак може да летиш нещастно разбит..Може и да летиш щастливо намерен...
Трябва кураж за това.Гледай по -внимателно и пожелай да видиш това,което е твое и ще приемеш.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....