Vtoro dete

Momicheta,

Vie kak se reshihte da ragdate vtoro dete? Moge bi temata e raziskvana...no ako ima njkoj kakvo da spodeli....she mi e intereno.
Az imam devojka na 3 godini.

Здравей, Робертина!
Аз имам само едно(18.09.03),но искам поне още едно и съм готова и сега да си го поръчам, но просто няма да бъдат задоволени дребните им нужди от финансова гл.т. Затова ще изчакам 3 години

[линк]

Винаги съм искала да имам повече деца. Но докато не минеш поне едно раждане, все се чудиш дали големия зор на раждането и грижите след това няма да те откажат от тия мераци. Е, аз бях решила веднага като родя, на пресни спомени да си отговоря сама. Та отговора ми беше че искам второ дете веднага щом се възстановя след първото раждане. Само че за сега по семейни причини ще отложим малко, колкото и да ми е неприятно и притеснено че часовника ми се изтиктаква малко по малко.



Елица - Коледна звездица

Здравей, аз също имам дъщеря на 3 години и съм бременна с второ дете. Явно обмисляш варианта и ти да имаш второ. Моят съвет е да не го мислиш много, защото винаги изкача нещо което трябва да изчакаш да отмине - или служебен ангажимент или детето да порасне или нещо друго /например да мине лятото/. При нас се получи малко неочаквано - не че не го бяхме обсъждали. Аз предвиждах между първото и второ ни дете да има 4 - 5 години разлика, но не бях предвидидила, че ще забременея от раз. С първото ни дете работихме около година и половина. Но човек никога не знае какво ще се случи.... Е каквото ни е писано Успех

По принцип имах желание за повече.
А при нас дойдоха наведнъж. Нямах време за колебания.

Но сега, като погледна назад, мисля правилното решение взехме тогава. И е добре това, че са с малка разлика - на един акъл са и имат близки интереси. Това ги кара да се занимават сами и да ме оставят да си върша работата.


Мисля си, ако разликата беше по-голяма, нямаше да е така.

Вярно е и това, че с малка разлика се гледат по-трудничко, но пък е за по-кратичко. А иначе парите никага не стигат! А дали е едно, две, три все същото. Изход се намира! И оправдание също!

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Мале, малеее, как си го казала(написала) ,звучиш ми страшно обнадеждаващо....ще взема да излъжа* тати

[линк]

Нашата втората благоволи да обяви наличието си чак след 3 месеца престой в мене. Аз ревах много, защото не исках второ дете толкова скоро (разликата им е 2г6м). Обаче сега се радвам, че стана така, защото иначе навярно нямаше да се навия - все няма подходящ момент за забременяване.

Ние сме с разлика 1.5г. Когато разбрах че съм бременна втори път направо изпаднах в паника. Но върха беше на първия преглед когато докторката ми каза че има 2 зародиша, но може и да остане само 1. Нищо не било сигурно до 10 г.с. Е на 10та г.с. се оказа че все пак ще е едно и аз бях толкова доволна, че савсем забравих притесненията си.
Наистина е много трудно да се гледат две бебета, особено сега когато ми е ясно че дете на 2 години изисква дори повече грижи от малкото, но се радвам защото момента на ревността на по-големия от по-малкия го пропуснахме и двамата много си се радват един на друг. Пък и си слях майчинството и втората бременност си я изкарах в къщи на спокойствие.
Аз имам 6.5г разлика с брат ми и докато той не навърши 20 години нямахме почти никакви допирни точки и много исках мойте деца да са с малка разлика / е не си я представях толкова малка, де /
Този избор често пъти не зависи изцяло от нас, така че както дойдат, моментът никога не е подходящ ако тръгнеш много да го обмисляш.


Александър 14.02.2002
Виктор 17.07.2003

аз още не съм наясно дали искам или не. В смисъл за искането - искам, но пък незнам дали ще може да осигурим добър живот за 2 деца. Мъжа ми определено не иска 2ро..поне засега. А аз навъртам ЕГН-то...

Мисля си, че едното дете също има своите плюсове. Това, че има братче или сестриче не означава, че автоматически му се осигурява по-весело детство.

Чудя се...кое кара майките толкова да искат да имат още деца..дали трепета по бебешкия период им липсва много, дали искат да напълнят къщата с детски викове. Незнам. Аз сама не мога да си отговоря защо искам 2ро. Понякога не искам - казвам си едно е по-добре. А друг път ми се иска пак да съм бременна и пак да гушкам бебенце, пак да изживея първата усмивка, първите стъпки и първите думички...Предполагам когато Моника порастне това желание ще е още по-голямо...знам ли...а може и да не ми се иска вече...

Но има нещо което много ме спира. Не искам детото ми или децата (ако имам повече) да страдат от това, че не мога да им осигуря нормален живот. Бих искала да не са лишени от нищо основно. В такъв смисъл си мисля - по-добре едно, но задоволено, отколкото 2 но да се чудя откъде да изкарам пари за учебници, дрехи и т.н..не дай си Боже за нещо животоспасяващо да трябват...

със сестра ми имаме 11г. разлика За мен тя беше по-скоро втора майка, отколкото сестра.

nie s brat mi puk sme 4g i 8 mesaca i do den dneshen imame mnogo silna vruzka, Toj e po-maluk ot men

се чувстваш и защото си мислиш как по този начин нараняваш голямото дете. Аз поне се чувствах виновна пред голямата. Сега, когато има кой да й уйдисва на акъла и да й изпълнява поръчките почвам да уравновесявам нещата.

Аз винаги съм искала две деца. Да остана с едно за мен беше напълно изключено. Второто стана случайно. И слава богу, защото иначе бихме го забавили, а така се получи чудесно.

Сега бейб ме накара да се замисля защо съм искала поне две деца. Не обичам да съм бременна. Не е това причината значи. Не си падам и по бебета. Значи и това не е. Не съм и фен на детските крясъци. И това отпада. Просто не искам едно дете. Това е. Искам да са двама (може и повече де, но е малко вероятно ), за да се обичат, да се подкрепят, да са заедно в тежки моменти, а и в хубави моменти, да знаят и да разберат един ден какво е да знаеш, че и целият ти свят да се преобърне, винаги има човек, на когото да разчиташ на 1000%. Ей такива работи. Сигурно затова не искам едно дете.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

Аз не казвам че с брат ми нямаме силна връзка. Напротив, особено напоследък т.к. имаме общи интереси и работа. Не минава ден без да се чуем, видим.
Но когато бяхме малки голямата разлика се чувстваше. Той беше малкия, аз си играех с него като го дразнех предимно или исках да ми бъде като кукла, пък той не искаше и накрая всеки си се занимаваше поотделно. Нямахме общи приятели или места където сме ходили заедно.
Сега разбира се наваксваме пропуснатото :)


Александър 14.02.2002
Виктор 17.07.2003

абе от където и да я погледнеш дилемата винаги ще има и плюсове и минуси,честно да си призная в момента хич не ми се нрави идеята да забременея - искам да възобновя социалните си контакти ,да започна работа ,страхувам се ,че на този етап ако имам дете и двете ще бъдат лишени откъм достатъчно внимание бебе ще си иска папанета и бибероните и гушкането,а каката е твърде малка за да разбере ,че бебо е по -беззащитен от нея и има нужда от повече внимание,терзанията на бейб са и мои терзания,от друга страна определено не искам дъщеря ми да остане самичка абе в този ред ще поизчакам още малко

Темата е доста обширна и в крайна сметка всеки решава за себе си. И аз като тебе имам щерка на 3 години и вече номер две, която е пък на 4-ри месеца. Аз предварително си бях решила, че ще са две. За разликата даже мислех да е по-малка, но бяха възникнали проблеми(както казват някои те проблемите никога не свършват и ако чакаме да решим всичките - отиде тя)Не мога да кажа, че ми е лесно, защото си гледам сама (тоест с мъжа ми , но той си е денем на работа). Но пък човек като се стегне в кръста се оправя. Даже и малко куче си взехме ( още едно бебе)
Така, че май не му мисли много ами действайте

Винаги съм искалада да имам повече деца, защото аз съм единствено дете и през цялото си детство исках братче или сестриче (даже кака или батко). Обаче не сме планирали нито едно от децата си. Разликата между първото и второто е година и четири месеца, сега съм бременна с трето, пък баткото още няма 4 години.... Наистина искаше ми се малко време да се осъзная, да започна работа, да си възстановя социалните контакти, но явно пак ще трябва да почакам. Напоследък все ми се струва че където е едно, там могат да се гледат и две и три и повече деца. Парите разбира се никога не стигат. Дай Боже само всички да са здрави, другото не е страшно.

Като където едно там и две и повече деца и се сетих за едно предаване, което даваха тука. Дадоха майка , която имаше 15 деца . Сега й е последното бебе, но много й се искаше да има и още защото не можела да си представи живота без да има бебе в бебешкото креватче. А най-голямата й дъщеря дори вече имаше и тя бебе ( тоест въпросната жена е и баба)Така, че хора разни. А и средностатистически в кралството на майка се падат по 2 и половина бебета

Не бях помисляла досега, че мотив да родиш второ дете може да е желанието да осигуриш весело детство на първото или пък и на двете.
Аз мисля, че по този начин им осигуряваме още обич! Безрезервна братска и сестринска обич. Нещо което няма аналог, не е фатално ако го няма но е разкошно когато го има. Това си е мое мнение базирано на собствения ми опит като сестра.
Има поговорка една 'Брат брата не храни, но горко му който го няма!' - сигурна съм, че е вярна и изстрадана истина...
Що се отнася до осигуряването на едно дете, не знам. Щом сме още млади и здрави - какво страшно има? С всеки изминал ден се уверявам, че това от което имат най-голяма нужда децата не се купува с пари. Не ги омаловажавам разбира се. Аз обичам парите!
Най-ценното което обаче трябва да дадем на децата е едно позитивно и правилно отношение към живота и хората. Да ги научим да дават, не само да вземат. Нали дори и термин има такъв - да делим по братски!