***

Той е твоят законен съпруг, но житейската лодка,
като бърза вода безвъзвратно от теб го отнася.
Ти раздираш се цяла, с природата своя на котка
и не знаеш как друг да обикнеш и как да намразиш дома си.

Под звездите разбиращи тихо до мене пристъпяш
и говориш за своята радост да бъдем другари,
но отдавна съм глух аз, и как да са думите скъпи,
щом усещам очите ти блеснали как ме изгарят.

Вечерта съм самотен и тъжен. Без теб ми е празно.
Но ме плаши съня и душата ми бедна тревожи
и не искам да чувам детето ти пак да ми казва,
че отдавна да върнем часовника вече не можем.

По-добре да изчакам нощта покрай мен да отмине
и да дойде по-мъдрото утро, а то да ми каже -
как да трясна вратата, която съм търсил години
и кое е в живота ни истински ценно и важно.

Страхотно е стихотворението.

Не тряскай, не я стряскай. Търпеливо изчакай жената. Не е лесно да и стигнеш душата.
Истинските неща винаги звучат добре! Много ми хареса

Товa е добро.

Толкова е хубаво и добре написано, че очаквах отдолу да видя името на някой известен поет, цитат демек. Много се радвам да прочета нещо такова тук отново

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Много е добър, Нуше, но не иска да пише вече. Понякога става така. Нещо се прекършва в човека.

Пожелавам му от сърце да му дойде музата. Що е време - пред него е.

Дните наближават. Тоже и изпълнението на всяко видение!

И аз така мисля. желая му го от все сърце.

Прекрасно.
Още?
Или само искаш да ни събудиш любопитството и да изчезнеш?

Неумолимо звучи.
Но то всъщност... така и си е.

Taka e, Lin, no wsastnost - towa mu e hubawoto - nali

Да.
:)

Благодаря.

"Сутрин, щом разпозная
потопения в изгрева хребет,
още първата мисъл е тая -
че не трябва да мисля за тебе.

И през целия ден неотклонно,
тя - където да ида ме следва.
И каквото да правя напомня,
че не трябва да мисля за тебе.

А когато вечерта се е спуснала,
всяка болка във мрак да обсеби-
аз не мога да спя, и все мисля,
че не трябва да мисля за тебе."

Струва ми се, че беше от Блага Димитрова.

Звучи неотменимо....
И никога май няма отговор на въпроса за истински ценното и важно

Прекрасно е!

Но къде изчезна и защо не пишиш?

Живей Обичащ!

Как всичко е еднакво..........
Трясна ли тази врата?
Врати много.............може би, някога..........

:)

Обичам тези стихове