Не мога

Кажете ми как да го преживея? Как да преодолея това, че той повече не иска да е с мен. Преди година и нещо се запознахме в интернет и той е от друга държава. Виждахме се на 3-4 пъти в годината. И сега след Коледа ми каза че повече не издържал и не можел да се бори и да опитва нещата между нас да потръгнат.
Аз се държах ужасно, защото цялата тая история, че сме разделени ме подтискаше. Един ден му ударих шамар и му наговорих куп глупости, просто в безсилието си. А в действителност го обожавам, не мога без мисълта за него, не мога да съществувам, да живея. Не съм във възрастта, където е по тийнейджърски- всяка любов отминава и идва нова. Аз съм на 30. Съжалявам за действията си и искам отчаяно да си го върна, но вече 5 дни той ми казва, че сме скъсали, че не иска да опитва отново, защото е уморен, че ме обича, но как да ни направи нещастни за цял живот и по- добре било да сме приятели.
Идва ми да се самоубия и единствено надеждата, че ще ми прости и ще сме заедно ме крапи да не го направя. Не виждам без него смисъл в нищо. Помогнете ми. Какво да правя, само не ми казвайте" Излизай, забавлявай се", просто не мога

Не можеш...а трябва.Поне докато нещата между вас не се изяснят окончателно.До тогава наистина ще трябва да си намериш някакво занимание...може да отнеме време.

Всичко което не убива, не е фатално.Или се бориш, или го приемаш.Въпрос на лична преценка.
Аз, когато бившият ми мъж ме остави(близо година ще стане)се чувствах по същия начин.Има една разлика обаче-когато това ми се случи,аз знаех ,че съм направила всичко за него ,обичала съм го със сърце,с душа и с всичките си сетива. Дала бях всичко на което съм способна.Имах само един вариант .........да го ПРИЕМА.
Ти имаш избор,имаш за какво да се бориш.Можеш да се бориш за любовта ви,можеш да се бориш и със себе си!Лично аз мисля че първото си заслужава да се опита........ТА ТОЙ ТЕ ОБИЧА!

щом те оби4а, зна4и има на4ин нещата да се оправят и ще го намерите

Мдам, бля, бля и пак Бля... ай, стига де! - почва да ми се повдига вече...
"Не мога" - тъй ли? - аз що не знам???! глупости!!! Тва, мило мое наивно създанийце, се нарича предварителна нагласа, която в случай, че не си наясно е само допълнителен негатив за теб и за самата ситуация!
Втора грешка - чеки, бре, де си тръгнала да копаш с лъжичка, размахвайки я като герб на вината... аз му казах, че го и зашливих и пак му казах... "Стоп машини"! Де си се отправила, бре? Ееее!... отчаяние и гняв бавно, но все по - настапателно и сигурно ме обладават... момент - казвам си и аз стоп... Такааа. Аде пак на коня и ше гледаме тоя път да не падаме! Нали?!
Споменах ти вече - не търсиш където трябва! - човека просто е изтощен. Писнало му от лутанията във виртуала, писнало му от разстоянието и множеството всеповтарящи се мигове прекарани в допир до клавиатурата, в допира на нещо изкуствено. Че то и на мен би ми писнало. Как се съществува така, как, обичайки някого да застанеш зад компа и да почнеш с логорична присъщност да ги редиш омайните нещица, явяващи се просто израз на нещо красиво и истинско, заключено в измамата на кибер пространството. Айде бе! Мен това би ме влудило. И не от поглед - страдащ и ужасен в пресъхващото изворче бих се отказала, не и от липсата на чувства - Не! просто от умора...
А смисъл винаги има. И пак се спри! - мъ чеки, бе... кво правиш, бе, моме? Ей, ей, айде сега... не усети ли как сама се превърна в заложник на чувствата си?! Ограничена не вярвам да си, глупава също! Тогава стига рева, ама земи се изправи и се бори - със условностите и пречките! Някой да ти е обещавал, че любовта е само страст, усмивки, пламък, нежност и красота??! Нееее! Това вече е твоя работа... твоя и негова! Желаното в реалност - не е невъзможно, но не е и лесно!
И не ме съди, не гледай тъжно, че и озлобено в посока на моята следа - недей! Като изправена пред съд... невина - виновна, но миг огледай се... няма съдя, няма и заседатели - тях ти ги създаваш и призоваваш!... аз, аз Не съм и никога няма да бъда!

СТРАХЪТ ОТ ГРЕШКА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА!

То, че така - така. Ама що с лопатата през пръстите! Ей туй не разбрах:)

emi tova che otchaiano se nujdaesh ot dete i iskash da sa ojensih za nego predpolaga da si vnimatelna s muja rojbo,shtoto na tez godini stara chanta stavash,da si vnimavala,surbai si supata

Brad Pit mi zavijda!

туй със самоубийството. Тъпа идея! Ако всички правеха така доде щяхме да стигнем!
Пък и Ромео и Жулиета помниш ли ги ...

Просто обичай! Любовта привлича любов:-)))))))), ако е чиста и освободена от притежание.

Suvetvam te da ne pravish nishto. Prosto izchakaj. Mozhe i da reshi drugo v tvoia polza, no d amu triabva vreme za tova /vreme da reshi mozhe li toj bez teb/. Ako sled mesets-dva niama promiana naj-hubavoto e da si potursish drug pak chrez Internet - vsiako priatelstvo shte te obodri. Ili ako mozhesh si nameri po-blizkostoiasht priatel, za da niamash takiva problemi v budeshte. Zhelaia ti uspeh.

мисля че по-направо не може да и се каже...поздравявам те за откровеността и за проявения разум в критичната за нея ситуация..въпросът е дали ти самият прилагаш този начин на мислене в създадените от теб кризисни моменти на отчаяние и безходица?нали знаеш-всеки обича да дава акъл на другите,но когато опре ножа до кокъла разбираш че това е най-лесното-да учиш другите какво да правят...

Има нещо твърде много истина в това, което казваш- за предварителната нагласа, за изтощението и тнт. Но не точно предварителна нагласа, бих го нарекла "всеотдаване, загубване на самоличността". В продължение на тази година и нещо просто драстично промених живота си- всичко в името на това някога да сме заедно. И той ми е помагал де- много, не мога да кажа, че сама бих се справила с всички изпитания, които преживях. Но всички други проблеми(знаеш какво е отношението на хората, ако ходиш с чужденец е, че е заради пари и тнт и всичката завист, заради нещата които той правеше за мен, и цялата тази невроза между желанието и невъзможността ме докараха до едно отчаяние и депресия, така щото като се видехме аз само си ревях или обиждах и неща от които ме е срам. Ето това е което го умори. И понеже характерите и на двамата не са лесни, той накрая реши да сложи край на мъчението със следното изречение " Знам, че те обичам, но достатъчно ли е за да направя нещастни и двама ни докрая на живота си не, не мисля така".
Знам, разбирам го, разбирам дори, че твърде дълго дори е продължило всичко. Но разбирам и колко егоистична е любовта. Искаш и не можеш да проумееш, да приемеш, да се съгласиш. Вътрешно в себе си. И човекът- всяка снимка, всяка песен свързана с него всичко да те убива. Да не виждаш смисъла, да нямаш и възможността да продължиш. Да си стигнал до момента, в който си мислиш че си намерил голямата любов и сам да я убиеш. Това какво е - лудост, садизъм или мазохизъм. Единствено надеждата ме крепи, но дори не мога да си наложа да не му се обаждам

Едва ли...Някой хора са прекалено силни.

Благодаря ти, много хубава мисъл

Мдам. Очаквано беше. Мъ малко закъсня... Обаче... тук не ставаше въпрос за мен и способноста ми Аз саматА да се справям с кризисните ми ситуации били те и производни на собствените ми мисли и действия!... ставаше въпрос за друг човек, други проблеми, грешки, насоченост на "крилатата и всесилна" мисъл... Относно така наречената дирекност - това не беше нищо и беше облечено по сравнително учтив и културен начин на изказ било то и от солидарност в най - изчистен вид...
Друго... свети Не давам! - жалко, че не си го забелязала... насоченост, някоя изтъркала се.... здъвкана и изплюта от натрапчиво горчивия вкус моя истина, че и чуджа, Да, но не и съвети... А отстрани винаги е значително по-лесно, Винаги!


P.S. Къде е границата... покажи ми я и се раждаш в мен и в измислицата ми... ;)

СТРАХЪТ ОТ ГРЕШКА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА!

Имаше нещо, нещо в темата ти, което ме сблъска с едно отражение... ако не бе то нямаше въобще да пиша в поставената ти тема... Темата и Света, в който ти сега живееш за мен са абсурдни... било то и поради факта, че аз го напуснах... Него - този свят... моя....
Друго нещо, което не мога да пропусна като факт е това, че човека е бил предимно директен и честен с теб! помисли върху това... твърде малко хора са способни на това... повод за мен само да го уважавам индиректно!
Нещо по нещо градят единна цялост! - това по повода, че въпреки всичко той е пожелал да останете приятели... сигурна съм, че си чувала изказването, че от приятелството до любовта е една крачка... сега и аз го подкрепям, защото стана част от реалоста ми ( подробност бе ) Търсиш алтернатива - та виж сега... Не очите, а съзнанието си отвори... Виж, че Той сам предлага било то и моментното решение на нещата...
От тук, драга, следваш Ти... решение... Кръстопът... Забрава, Виртуал или Реал изграден във Вас... Ваша памет...

P.S. "Холограма - твоята в мен" ...истина... частичка...

СТРАХЪТ ОТ ГРЕШКА Е НАЙ-ГОЛЯМАТА ГРЕШКА!