...не очакван край...

Спя си аз най – сладко в нощта на събота срещу неделя и…изведнъж…събуждам се – явно друго не ми е оставало да направя…не знам …не съм се усещал за какво си мисля до като спя.Както и да е.Събуждам се с леко главоболие – аз по принцип нямам такова, но това май беше причинено от снощното вино…менте ли да беше…- …и…<<А>>… не си чувствам едната ръка.Обля ме студена пот.До колкото си спомнях, преди да си легна и двете ръце си ми бяха на местата им.Защо сега едната да я няма.Опитах се да я напипам с другата ръка…о…ужас….и нея я няма.Чувството за паника започна да придобива внушителни размери.Така започнах да се треса от страх, че комшиите от долния етаж започнаха да чукат с дръжката на метлата по тавана, който в къщи се явява под, и викат - “Намали малко тази музика бе идиот такъв”.Нищо свикнал съм.Не можах нищо да им отговоря.Само успях да просъскам нещо, което ми прозвуча доста странно и два пъти по – объркващо.Трябваше да направя нещо.Казах си - “Спокойно” – ама на ум, щото не можех на глас – “Ръцете сигурно са ти изтръпнали…спал си на криво…какво толкова е станало…в тая тъмница нищо не се вижда…я стани мъжката и светни лампата, погледни се в огледалото и ще видиш оня пич дето го виждаш всяка сутрин там”. Успокоих се малко.Понечих да стана и да сложа край на тия небивалици … <<О Боже>>…<<не мога да стана…няма ми краката>>Кошмара стана още по голям.Сълзите започнаха да бликат като на пенсионер, кога гледа Веселин Маринов на концерт.Казах си – “Бързо…щом нямаш крайници и не можеш, нито да ходиш, нито да ръкомахаш, изтъркулвай се от леглото и се повличай на някъде където ти видят очите…тогава беше ред и на последния удар – не, на предпоследния, последният беше на края – ...аз нямах очи.Как да тръгна на където ми видят очите, като нямах такива.Започнах да пълзя по корем гърчейки се на пред и на зад, търкалях се на ляво и на дясно до, като най – сетне изпълзях през някаква дупка – от къде ли се беше взела пък тя.Там, на вън беше светло и ясно.Чуваха се птички, хора си приказваха.Бяхме в парка…чух мекия и успокояващ глас на жена ми – “Хайде скъпи, тази нощ е валяло”.
Ето я и голата истина.<<Аз бях,червей…малък земен червей…и сънувах че съм ЧОВЕК…едър хищник – бозайник. Исках да заплача …но не можах.


Никой не ме разбра...само един...и то неправилно

Първо като прочетох разказа си помислих, че този край е тъжен. Но всъщност вече не мисля така. Горкото червейче е имало кошмар, но се е събудило и е видяло колко е светло навън и колко е зелена тревата. Това е хубав край.

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Мразя червеите!

Когато стане напечено, печените мацки хукват на пазар .

Очаквах главният герой, т.е. сънуващ да е глист...

За всеки бут - спринцовка, във всеки ... - термометър!

"Преображението" на Кафка...

Ставаше дума за хлебарка. Да не би да си го чел тези дни.