И ти ли

И ти ли нощем не можеш да спиш?
И при теб ли купчина от мисли?
И ти ли до своя прозорец стоиш,
и препълваш фас по фас пепелника си.

И при теб ли всичко на лента се движи?
И при тебе ли не избледнява?
И ти ли мене все виждаш,
и при тебе ли по-силно все става.

И ти ли опитваш да разбираш сърцето си?
И ти ли се бориш със себе си?
И при тебе ли чуствата са над разума,
и ти ли забравяш кой си, къде си.

Az kato gledam vliubenite ne spqt:))Kusmet!

И ти ли Бруте? И аз, и аз. Само че сърцето вече е разбито, фасовете са препълнили пепелника, разума е победил чувствствата... и е настъпил последният ден
Много ти е хубаво стихчето

Дали от любовта? Дали от ей така? Ти-ри-ри-рам Благодаря!

Хич не обичам да съм разумна! Пепелникът го почистих, измих. Сега се суши. А сърцата са устойчиво нещо. Разбиват се, болят, но оцеляват.

И аз така...
Понякога...

"The purpose of life is to end"

И аз ,и аз ,и аз!
Стихотворението е прекрасно!

Живей Обичащ!

И при мен въпроси и мисли...без отговор...нелогични...
Сърцето и разума близо са...но никога няма да бъдат приятели...