За душата

Малко по-различна от общоприетите тук теми
Интересно ми е какво мислите по въпроса кога душите влизат в бебетата ни, при зачеването им или при раждането?

e trjabva da e pri za4evaneto...:-)

Зачеването.
Обаче ако се сетя какво бе името на книгата на Леви, да се гръмна.
Историята е разказана върху семейство лебеди и е толкова красива, че ревеш с глас. И ми е в някой от тефтерите далече-далече.
тоз пич байдъуей е психолог

По някое време, в далечните 90 в бг го печатаха преведен и бе модерно да се чете





[линк]

Аз пък си мисля, че така както душата излиза от нас с последната въздишка, така и влиза в нас с първата! Е, не съм чела историята с лебедите за жалост и не знам как там автора обосновава твърдението си. Но пък ми се струва, че ако говорим за "влизане" то трябва да е именно при поемането на пъвата глътка въздух. Друг е въпросът каква е точно разликата между душа, характер, личност.... не е ли всичкото това едно и също?И до колко гените определят типът "удша" и вообще има л такава типизация или душата е една. А бе защо не се прехвърлим във "Философия"?

If you love something let it go! If it comes it's yours, if not - it never was!

зачеването според всякаквите версии на християнството

според шинтоистите 40-ия ден след раждането, но черпя тая информация от Шогун, Клавел може да си е измислял

според БДЖ година след раждането - дотогава третото дете не може да се запише и да си получи уж полагащото се безплатно пътуване

БДЖ
да се въведе нов предмет за студентите в ПЖИ (или както се казва там сега) - духовно образование!

а сериозно - личното ми мнение е, че душата на детето се въплътява в него при проговарянето му (е, доста широко тълкувание за душа влагам )

Разбира се при зачеването!

Много съм се замисляла над този въпрос и нямам категоричен отговор.
Може би душата избира, къде да се роди още при зачеването - за да изживее един определен живот, от който да излезе, обогатена (или натоварена!) с определени знания, преживявания, да натрупа или изплати определена карма.
Но какво става с душите на тези, които не успяват да се родят? И защо е толкова важен този 40-ти ден - от раждането и след смъртта? И ако душата е вътре в нас още от първия миг, значи тя самата претърпява изграждане, порастване, промени...
От два дена пускам класическа музика на моето бъдещо дете. В един определен миг усетих сливане с душата му - дали не си въобразих?
Не знам, кога ще влезе душата в него, но за мен е еднакво важно бъдещото ми дете да е не само здраво, но и да е духовна личност. Всеки ден се моля за това!

Твърдо при раждането.....

Аз също четох, в книгата на Деймс Редфил,,Селистенско пробуждане,,,че душата си избира още при зачеването родители за да научи определени
уроци и да изживеве определения и живот и друго ,че някои бебета умират още при раждането защото се раждат без души..........
Не знам ,кое колко е вярно обаче и аз си мисля ,че е пре зачеването .
Има и нещо друго интересно аз си го обяснявам така ,че е възможно и да е когато за първи път се опомниш че си жив . или от момента от който започнеш да имаш спомени .При мен това стана когато бях на около година.
Какви са вашите първи спомени от кой период датират
надявам се,че не ви звуча много лудоооооооо
п.с абе и аз от извесно време му пускам на бебо класическа музика в изпълнение на Ричар Клеидерман ,но е някак си спонтано не се бях замисляла просто ми се слушуше на мен ,а и бебо си спинка за моя радост добре на нея

Обаче не съм съгласна със теб за душата и проговарянето. Не зная какъв опит имаш, но ние сме точно в процеса на проговаряне и детето ми определно си имаше "душа" още преди да проговори.
Значи, дъщеря ми проговори преди 2 седмици и все-още ме изумява със знанията си, но това е друга тема. Един от любимите и филми (тя е на 2 г и 3 месеца) е Мечо Пух (The Big Pigglet Adventure). Аз я оставям на нашата спалня да си гледа Мечо Пух и сядам пред компютъра да си свърша някоя работа. Така един ден си пиша и я чувам, че хлипа в съседната стая. Когато отидох, видях че личицето и бе цялото мокро от сълзи. И знаеш ли защо плачеше? Защото всички бяха изоставили Пиглет и той се отдалечаваше тъжен и самотен. Тя тогава не можеше да говори добре! Много ми стана хубаво, че малкото ми детенце може да проявява съчувствие, т.е. има ДУША. Другите майки се хвалеха, че децата им броят, познават цветовете и т.н., но моето дете бе научило нещо много по-важно - да проявява съчувствие и да съ-преживява.
Малко ми стана дълъг постинга, но исках да си докажа тезата - децата получават душата си от нас. Ако не им помогнем да раберат, че я имат те ще останат бездушни хора.
МониТ

И аз го четох, първата книга се понася, има някои ценни работи, втората обаче вече не я издържах
Съгласна съм, че душата си избира родителите далеч преди майката да зачене. За това кога "влиза" в тялото на детето съм чела различни неща: от зачеването, някъде от шестия-седмия месец, при раждането...Според мен няма голямо значение кога, ако си изпълнен с любов и имаш силно желание да вложиш възможно най-добро в съществото, което носиш, то това непременно ще му се отрази. Петър Дънов също има лекции по този въпрос

Докато бях бременна с първото си дете от един момент нататък слушах и гледах като замаяна едни импресии, записани на видеокасетка - някак си релаксирах. Какво беше моето безумно учудване когато една вечер синът ми беше на осем месеца и се разхождаше в проходилката в хола и аз пуснах тази видеокасета....... като застана пред телевизора това дете и докато не свърши касетката не се отдели! Факт! А иначе от както се е родил за по 1 час на reverce mode оставях да свири на касетофона всякаква лека класика и по късно вече като се ококори (6 месеца) нямаше проблем да седи в кошарката да слуша този тип "шум" и да си човърка нещо с играчките, да но това за мен е съзнание, а душата ми се струва нещо по-голямо, знам ли?

If you love something let it go! If it comes it's yours, if not - it never was!

прекрасна тема, додо-додо!
И мен винаги ме е вълнувала темата за душата и от години си размишлявам...
аз мисля, че душичката на детенцето избира родителите си още преди зачеването. То избира своя "дом" и именно тогава се осъществява възможността за зачеване - т.е. зачеването по някакъв начин също е предопределено от новата душичка!
И както други момичета писаха, избира именно тези родители, за да изживее определени неща, да научи определени уроци.
Ако се вярва, че има прераждане, то една душа минава през всички уроци преживявайки ги, или осмисляйки ги и осъзнавайки ги без да мине през тях.
Т.е. една душа може да е изживяла всички хубави неща които можем да се сетим, но да не е преживяла да бъде крадец или престъпник.... и да си избере такива родители, при които това ще й се случи, защото просто не го е преживяла. Затова има и всякакви хора - всякакви души.
Една позната имах, която виждаше аури. Когато зълва ми беше бременна, тази приятелка й каза - ти си бременна, без да знае - защото видя в аруата й сребисто - това според нея означавало че се е вселила нова душа. Иначе на зълва ми аруата й била оранжева. А сега била оранжево-сребриста....
А моята била златисто зелена.... /когато не съм била бременна/.
По тая логика сега трябва да ми е сребристо зелена....
Абе.... майтапи!
а ти, Додо-додо какво мислиш по въпроса?

Монит много добре казано ,звучи някак истински реално,моето мнение е ,че душите влизат в децата ни когато забият техните сърчица

Аз подкрепям мнението на Бимба;) ...т.е. когато затупка за първи път сърчицето на детенцето... Въпреки, че и идеята за първата въздишка е чудесна според мен:)))

Много интересна тема. Аз съм чела, че душата влиза в бебето при зачеването. Освен това съм чела, че и поне 6 месеца преди да бъде заченато детето, аурата на майката се променя - върти ми се в главата розов цвят. Душите на неродените ни деца според Лазарев присъстват винаги в нашите енергийни полета и и взависимост от кармичните закони могат да бъдат родени или не. Тъй че dodo, сега носиш 2 души, а някъде там горе дано се рее и душата на една девойка

При зачеването. И характер проявяват оттогава ... само като си спомня Оги как ме побъркваше от ритане и сега като го гледам - същото бесняло си е... да ми е жив и здрав

П.П. Сега се сещам - чела съм някъде, че душата на бебока сама избирала родителите си

Според мен няма такова нещо като "влизане" на душата. Душата се изгражда, тя е имагинерен сбор от неврони, които в първоначалния си вид са "всеки сам за себе си". След това според "моделирането" на околната среда (хора и предмети) тези неврони се свързват по определен начин и така се изгражда душата.
Иначе с това "влизане" излиза, че таз душа е извън тялото и е "складирана" някъде. Кой я прави?
Или ако приемем, че са дошли от незнам-кога-си (демек са 'заварено" положение), това не означава ли, че броя е ограничен? А човечеството продължава да нараства? От къде се взимат останалите души? Значи все пак някой ги прави.
Ако приемем, че душата избира човек, а децата приличат душевно на родителите си (нали се казва, че във всеки има нещо от предшествениците му) това означава, че тез души са навързани и просто си чакат реда. А кога идва краят им т.е. все трябва да има последна душа (иначе значи някой ги прави) и после к'во? Бездетност? Или се ражда дете с душата на някой пра-пра-пра....родител? Хм, кое е тогава първичното?

Съгласна съм с теб, че душата "се прави". Точно както го описваш. Нали при създаването на изкуствен интелект, се прави точно това, а ние сме "божий образ и подобие", едва ли ще измислим нещо ново:)
Може би всички души в началото (при зачеването) са съвършено еднакви, копия на една единствена душа (условно наречена Адам? или Исус? или кой знае как). После под влияние на разни фактори, за които ние най-често нямаме ни най-малка представа, душата почва да гради собствения си облик. Едва ли Господ е седнал, наплюнчил е молива (е, айде, отворил уърда) и е взел да описва до най-дребния детайл всички емоции и характеристики на всички души, че то това е толкоз дребнаво и писарушковско, има къде-къде по-важни неща за оправяне и по-приятни забавления. Не вярвам в предопределените неща. По-скоро са определени границите, като общи теореми и правила, и в тях се движим всички, и осцилираме надолу-нагоре. Написано ли е в някой голям тефтер кой на коя дата и в колко часа ще се роди? Едва ли, просто става стечение на обстоятелствата, пък колкото и да не вярвам в разни астрологии бла-бла, част от характера си идва с датата на раждане:)
А ако душите сами си избират родителите, как става това, както ние си купуваме обувки ли? Гледаме дали ни харесват, дали ни стават, дали са ни удобни?:) Едва ли...Или седи някой разпоредител и бута душата: "Дай билета! Ааа твойто място е А17Д65, ей там оная двойка в Масачузетс, дето мъжът си чопли между пръстите, а жената плете вълнени чорапи....- Амааа тооо...- Няма ама! Или отиваш, или висиш тук още 10000 години. Аман от вас бе, всеки иска да е дъщеря на Рокфелер! Ай' почерпи нещо, да видим к'во мо'ем да напрайм по въпроса":)
А животните имат ли души и тези души същите като хорските ли са?:) Определено имат емоции => имат, но идея си нямам какво казват светилата написали библията по въпроса.
Има ли живот извън земята и онези имат ли души?:) Те същите като нашите ли са?:)
Колкото до крайния брой души, той може да е краен и пак да е достатъчно голям, че да стигне за всички на земята, бетелгиус и още дузина планети и планетчици:) Вселената вечна ли е, или има начало и край?:) Примерно може всички души да се зараждат в резултат на вибрации в средното ухо на някой слон, играещ голф в някоя паралелна галактика:)) А ако ние действително живеем в Матрицата - имаме ли души? А онези души "горе" дето чакат, те с какво се занимават. Басии, обърнах сериозната тема на абсолютен булшит. Май аполоджис:)