Ванчорапа
61 отговора
1490 прегледа
Заключена
Ванчорапа
Моренцето. Преди мноо години.
Разбира се че беше друго. Ама съвсем.
Имаше Златните, Сребърните...такива няколко.
Всичко друго беше още нормално. Созопол, както и Пловдив, бяха тъкмо започнали да откриват. Няколко художници - къщурки копуваха и ги реставрираха. Първи стъпки. Затва и готино беше – нямаше още сноби там. Само некви сбъркани пияндета. И в двата града. Комунистите им затваряха изложбите у големото село – те си поркаха в Пловдив или Созопол. И там можехме да им гледаме рисунките.
Извън златните и сребърни асфалтови колонии и зони – беше раят на земята.
И всяка зима се връщаха разни приятели и познати, разправяха какво и къде ново нещо са намерили – и какво непокътнато кътче било. Една зима идват на гости приятели. Поркат си, разменят спомени от некви кътчета на Българията или на неква друга съседна страна - всички си харчеха спестяванията само за пътешествия - аз и синчето им се хилим като "възрастни"...бяхме съученици – така станаха семействата приятели. Баща му беше редактор в «Стършел»..и ние по цял ден рисувахме некви човечета в училище като тези на баща му. Аз преспивах често при тях, а той ми беше все сърдит, че той не у нас. Той мечтаеше да спи у нас, аз у тях. Ама аз все ги завъртах така нещата, че да отида аз у тях. Щото кой има такъв баща? С такива весели рисунки..и каквото и да кажеш..става в неговата уста виц. Той си беше така ежедневно. Може би и по-интересен приватно от колкото в «Стършел". Поне аз бях сигурен, че е така. Захласнъл се бях по него. А моят приятел се беше захласнал в баща ми. Баси скуката. Адвокат. Римско право - ама понеже ги бях чел теа книжки вече и ядосвах учителките докато плучаваха на гушките си некви зелени шарени петънца - беше за него това нещо особено и непостижимо. Мислеше си, че след достатъчно преспивания и той ще може.
Та идват те праят си лафа – и се стига както винаги до «откритото ново, непокътнато местенце». Китен. Стана в последствие вълшебна думичка. Нарицателно. Никой на никого нищо не обясняваше. Достатъчно беше да кажеш «Китен». Ясно беше за всеки какво искаш да изразиш.
Та тогава – в началото още, описваха, разправяха, мечтаеха. Следващото лято отидохме там на палатки. И...минаваха хора там...както ние се мотахме по крайбрежието да търсим такива скрити местица. Виждат палатки и спират. Харесва им, харесват им и хората които са там..и почват да разпъват палатките. И така почна да се пълни – още първата година. А, тези които са там – обясняваха, има ли такси, няма ли...помагаха да си построят новите палатките – за един час се вдигаше всичко на три нови. Този обичай си остана и годините след това. Такси нямаше – рая на земята – ама безплатен. Години по късно – трябваше да се плащат некви такси на общината – ама стотинки, левчета. Като два сладоледа за децата. За цял месец и за цялата фамилия.
Рая – значи едно тихо заливче с бистра вода, пясък като пудра захър, та и дюни имаше отзад. Но и скали, и малко кейче – абе всичко, и като в Карибиката. Ама всичко малко и уютно, мини-формат, и го имаш наведнъж.
От плажчето се качва една усукана стръмна пътечка която води към един вид балконче над скалите. Околу десетина метра над морето. Виждаше ни се навремето мноо по-високо...пропаст неква. От там имаш поглед над цялото заливче, а по нататък хоризонта на «голямото море». И там на балкончето -бяха палатките. Аз спях често пред палатката в една гумена лодка.
Имаше няколко къщи в селцето, и рибарите - тва беше. А под балкончето, можеше да се стига до скалите, да се ходи там, да се пуши, разни такива пиратски образувания и скривалища - абе мечтата на ученика. А и ученички имаше - нали други родители имат момиченца. И така всяка година ги срещаме все същите, Китен беше станал Култ....тези старите в къмпинга..кой кога за пръв път...абе нещо като Клубче в Нета. Та всека година идват разни мацки...от различни градове, ама ги познавахме от години, всяко лято бяхме заедно в Китен. И всяко лято некви невероятни, вълнуващи природни промени. Некви гърдички почват да се разпукват, бедърцата стават по-малко шилести...още една година и...гърдичките разпъват тесните блузки, бедърцата станали некви пищни и не за укротяване в тесните или тънки полички...абе за полудяване беше. И това всичко при екваторски климат, жарещо слънце, почти виолетово небе или нощно време на топъл, мек асфалт при купон на шосето, а те боси под разсипани звезди там горе на тавана и поркани..а като се изпотим много от танцуване и скочим в морето..после с мокрите роклички..прозрачните на асфалта пак... и гърдичките и бедърцата ...баси....
Балкончето беше застлано със зелена трева. Позволяваше си да е зелена, защото беше в горичката на балкончето. Целодневна сянка. Начи тревички, шумки, билки, меризмички и сянка. Е, и шарена сянка имаше - ако ти стане студено при миенето на зъбите в 5 часа сутринта в морето - сядаш някъде на шарена, разбира се. За всичко си беше мислила Ла Натуралесата. От задната страна, минаваше пътя. Този за Созопол и Бургас. Но не така близо, че да те смущават колите. А и минаваха 5-10 коли на ден. Не повече. Нощно време като си правехме на асфалта «купоните», първите в България на шосе и една кола мине случайно - спираше, гледаха..и хората се включваха в купона. Имахме винаги много мацки, всички от които бяха в околноста. И от Приморско идваха - понякога чак и от Ахтопул. Та се вадеха и бутилките от колата разбира се. Никога не сме оставали там на сухо.
От другата страна на пътя - продължаваше гората. Докъдето ти гледа окото. Там ни беше кенефа. Накрая на сезона - требваше бая път да биеш. Заради хигиената.
Китен – тва не е некво селце.
Китен беше Епоха.
нямаш шанс - използвай го
Разбира се че беше друго. Ама съвсем.
Имаше Златните, Сребърните...такива няколко.
Всичко друго беше още нормално. Созопол, както и Пловдив, бяха тъкмо започнали да откриват. Няколко художници - къщурки копуваха и ги реставрираха. Първи стъпки. Затва и готино беше – нямаше още сноби там. Само некви сбъркани пияндета. И в двата града. Комунистите им затваряха изложбите у големото село – те си поркаха в Пловдив или Созопол. И там можехме да им гледаме рисунките.
Извън златните и сребърни асфалтови колонии и зони – беше раят на земята.
И всяка зима се връщаха разни приятели и познати, разправяха какво и къде ново нещо са намерили – и какво непокътнато кътче било. Една зима идват на гости приятели. Поркат си, разменят спомени от некви кътчета на Българията или на неква друга съседна страна - всички си харчеха спестяванията само за пътешествия - аз и синчето им се хилим като "възрастни"...бяхме съученици – така станаха семействата приятели. Баща му беше редактор в «Стършел»..и ние по цял ден рисувахме некви човечета в училище като тези на баща му. Аз преспивах често при тях, а той ми беше все сърдит, че той не у нас. Той мечтаеше да спи у нас, аз у тях. Ама аз все ги завъртах така нещата, че да отида аз у тях. Щото кой има такъв баща? С такива весели рисунки..и каквото и да кажеш..става в неговата уста виц. Той си беше така ежедневно. Може би и по-интересен приватно от колкото в «Стършел". Поне аз бях сигурен, че е така. Захласнъл се бях по него. А моят приятел се беше захласнал в баща ми. Баси скуката. Адвокат. Римско право - ама понеже ги бях чел теа книжки вече и ядосвах учителките докато плучаваха на гушките си некви зелени шарени петънца - беше за него това нещо особено и непостижимо. Мислеше си, че след достатъчно преспивания и той ще може.
Та идват те праят си лафа – и се стига както винаги до «откритото ново, непокътнато местенце». Китен. Стана в последствие вълшебна думичка. Нарицателно. Никой на никого нищо не обясняваше. Достатъчно беше да кажеш «Китен». Ясно беше за всеки какво искаш да изразиш.
Та тогава – в началото още, описваха, разправяха, мечтаеха. Следващото лято отидохме там на палатки. И...минаваха хора там...както ние се мотахме по крайбрежието да търсим такива скрити местица. Виждат палатки и спират. Харесва им, харесват им и хората които са там..и почват да разпъват палатките. И така почна да се пълни – още първата година. А, тези които са там – обясняваха, има ли такси, няма ли...помагаха да си построят новите палатките – за един час се вдигаше всичко на три нови. Този обичай си остана и годините след това. Такси нямаше – рая на земята – ама безплатен. Години по късно – трябваше да се плащат некви такси на общината – ама стотинки, левчета. Като два сладоледа за децата. За цял месец и за цялата фамилия.
Рая – значи едно тихо заливче с бистра вода, пясък като пудра захър, та и дюни имаше отзад. Но и скали, и малко кейче – абе всичко, и като в Карибиката. Ама всичко малко и уютно, мини-формат, и го имаш наведнъж.
От плажчето се качва една усукана стръмна пътечка която води към един вид балконче над скалите. Околу десетина метра над морето. Виждаше ни се навремето мноо по-високо...пропаст неква. От там имаш поглед над цялото заливче, а по нататък хоризонта на «голямото море». И там на балкончето -бяха палатките. Аз спях често пред палатката в една гумена лодка.
Имаше няколко къщи в селцето, и рибарите - тва беше. А под балкончето, можеше да се стига до скалите, да се ходи там, да се пуши, разни такива пиратски образувания и скривалища - абе мечтата на ученика. А и ученички имаше - нали други родители имат момиченца. И така всяка година ги срещаме все същите, Китен беше станал Култ....тези старите в къмпинга..кой кога за пръв път...абе нещо като Клубче в Нета. Та всека година идват разни мацки...от различни градове, ама ги познавахме от години, всяко лято бяхме заедно в Китен. И всяко лято некви невероятни, вълнуващи природни промени. Некви гърдички почват да се разпукват, бедърцата стават по-малко шилести...още една година и...гърдичките разпъват тесните блузки, бедърцата станали некви пищни и не за укротяване в тесните или тънки полички...абе за полудяване беше. И това всичко при екваторски климат, жарещо слънце, почти виолетово небе или нощно време на топъл, мек асфалт при купон на шосето, а те боси под разсипани звезди там горе на тавана и поркани..а като се изпотим много от танцуване и скочим в морето..после с мокрите роклички..прозрачните на асфалта пак... и гърдичките и бедърцата ...баси....
Балкончето беше застлано със зелена трева. Позволяваше си да е зелена, защото беше в горичката на балкончето. Целодневна сянка. Начи тревички, шумки, билки, меризмички и сянка. Е, и шарена сянка имаше - ако ти стане студено при миенето на зъбите в 5 часа сутринта в морето - сядаш някъде на шарена, разбира се. За всичко си беше мислила Ла Натуралесата. От задната страна, минаваше пътя. Този за Созопол и Бургас. Но не така близо, че да те смущават колите. А и минаваха 5-10 коли на ден. Не повече. Нощно време като си правехме на асфалта «купоните», първите в България на шосе и една кола мине случайно - спираше, гледаха..и хората се включваха в купона. Имахме винаги много мацки, всички от които бяха в околноста. И от Приморско идваха - понякога чак и от Ахтопул. Та се вадеха и бутилките от колата разбира се. Никога не сме оставали там на сухо.
От другата страна на пътя - продължаваше гората. Докъдето ти гледа окото. Там ни беше кенефа. Накрая на сезона - требваше бая път да биеш. Заради хигиената.
Китен – тва не е некво селце.
Китен беше Епоха.
нямаш шанс - използвай го
Re: Ванчорапа
кво нещо мамка му
като чета кво нещо било китен ....
имам точно обратното на твоето такова
китен за мен беше една отврат
първо шото беше едно шибано заубено село на майната си
второ шото беше пълно със змии. няма майтап. тва беше една джунгла там пълна със змиии. змиярник.как си спал у палатка не те знам братчед.
моорето беше готино наистина но ....една година го гледах само морето шото една шибана врата ме удари по ръката и ми изби нокъта на мъненката ми златна ръчица, и по псле ми го измъкнаха с пинсета,като в гестапо
имаше мноооо риба там обаче
бе кофти място беше. сега даже и не спирам като минавам там .само като се сетя за пинсетка малка и лудвам
хубавото на морето е че дикато едни се занимават с него то човек може спокойно да хване една сянка и да си пие спокойно
като чета кво нещо било китен ....
имам точно обратното на твоето такова
китен за мен беше една отврат
първо шото беше едно шибано заубено село на майната си
второ шото беше пълно със змии. няма майтап. тва беше една джунгла там пълна със змиии. змиярник.как си спал у палатка не те знам братчед.
моорето беше готино наистина но ....една година го гледах само морето шото една шибана врата ме удари по ръката и ми изби нокъта на мъненката ми златна ръчица, и по псле ми го измъкнаха с пинсета,като в гестапо
имаше мноооо риба там обаче
бе кофти място беше. сега даже и не спирам като минавам там .само като се сетя за пинсетка малка и лудвам
хубавото на морето е че дикато едни се занимават с него то човек може спокойно да хване една сянка и да си пие спокойно
Re: Ванчорапа
Малеееее, Геца, ма ти си бил цяло чудо като писател.....
Такива произведения си можел да пишеш, а пък ние тука си мислим, че си тъп.
. Ма то - с кого ли не си спал.... най-напред си предпочитал мъжката компания, пък после като си поотраснал си се сетил, че имаш нещо, което ти пречи в панталоните, та си започнал да обръщаш внимание и на момичетата около теб.
Е, т`ва се казва хетеросексуалност, мой човек. Знаех си аз, че нещо не си съвсем правилно ориентиран, .........
То човек и на снимката като те види, може да му стане ясно. Ма иначе т`ва за Китен - хубаво си го написал.Евала.
Всяко лято ходя там и само палатките ми спират погледа- палатка, до палатка. И все хубави, ша знаеш - на 2 - 3 етажа, че и с басейни по покривите.
Да не ти секнах желанието за писане и правене на мръсотииЧе току-виж си решил пак отговорът ми, да стане нова тема
Хайде със здраве! Кефиш ме, бе момче, не мога да ти се нарадвам.
П.П. А бе, Геца, бе в тая твойта тема нещо плебса не фигурира, да не си забравил или тогава още беше с друго име?????????????
zdravei, kak si?
Такива произведения си можел да пишеш, а пък ние тука си мислим, че си тъп.
. Ма то - с кого ли не си спал.... най-напред си предпочитал мъжката компания, пък после като си поотраснал си се сетил, че имаш нещо, което ти пречи в панталоните, та си започнал да обръщаш внимание и на момичетата около теб. Е, т`ва се казва хетеросексуалност, мой човек. Знаех си аз, че нещо не си съвсем правилно ориентиран, ......... То човек и на снимката като те види, може да му стане ясно. Ма иначе т`ва за Китен - хубаво си го написал.Евала.
Всяко лято ходя там и само палатките ми спират погледа- палатка, до палатка. И все хубави, ша знаеш - на 2 - 3 етажа, че и с басейни по покривите.
Да не ти секнах желанието за писане и правене на мръсотии
Че току-виж си решил пак отговорът ми, да стане нова тема
Хайде със здраве! Кефиш ме, бе момче, не мога да ти се нарадвам.
П.П. А бе, Геца, бе в тая твойта тема нещо плебса не фигурира, да не си забравил или тогава още беше с друго име?????????????
zdravei, kak si?
Точно щото "беше загубено село на маината си"
беше така готино - немаше просташки туристи - таен "тип" беше
ае бе мизантроп - на теб все нещо ша ти пречи, а
у тая тарапна нема змийчета - змиичета бегат от човеците та пушек се вдига
само бабите плашат децата от змиичета и си мислят че требва да се страхуваме от тях - змиичетата се страхуват от нас
още първото лято бяха 10-15 палатки там - мно човеци
не си спомням да е имало змии - може и да съм видял някоя, но щом не си спомням, начи не е било често или нещо особено
а, ако си бил извън сезона там, като е нямало навалица, мое и да си видял..е и, кво? В природата има и мухички и бръмбарчета...и гущери а у морето и медузи и водорасли...баси...имаше мацки да ми лазят с такива неща по нервите..
ти са и уморето ли не влизаш където има вдорасли или медузи? Или имаше едни такива рибки на плажа на Китен дето се заряваха на плиткото у пясъка с едно отровно трънче /как се казваха, некво име беше като "змей" или "чудовище"..не такова ма в тази посока..от приказките/..та и като деца не се плашехме от тях..и родителите ни не праеха некъв театър...
даа-имаше риба и то как, и кефали и ненам кво
ша ти разправям - за такива неща се разказва у "Ванчорапа"...това е само географския увод
като ме стегне пак шапката - идва продължението - пиратски работи има там
нямаш шанс - използвай го
ае бе мизантроп - на теб все нещо ша ти пречи, а
у тая тарапна нема змийчета - змиичета бегат от човеците та пушек се вдига
само бабите плашат децата от змиичета и си мислят че требва да се страхуваме от тях - змиичетата се страхуват от нас
още първото лято бяха 10-15 палатки там - мно човеци
не си спомням да е имало змии - може и да съм видял някоя, но щом не си спомням, начи не е било често или нещо особено
а, ако си бил извън сезона там, като е нямало навалица, мое и да си видял..е и, кво? В природата има и мухички и бръмбарчета...и гущери а у морето и медузи и водорасли...баси...имаше мацки да ми лазят с такива неща по нервите..
ти са и уморето ли не влизаш където има вдорасли или медузи? Или имаше едни такива рибки на плажа на Китен дето се заряваха на плиткото у пясъка с едно отровно трънче /как се казваха, некво име беше като "змей" или "чудовище"..не такова ма в тази посока..от приказките/..та и като деца не се плашехме от тях..и родителите ни не праеха некъв театър...
даа-имаше риба и то как, и кефали и ненам кво
ша ти разправям - за такива неща се разказва у "Ванчорапа"...това е само географския увод
като ме стегне пак шапката - идва продължението - пиратски работи има там
нямаш шанс - използвай го
Как не разбираш чувствата ми
ме караш да се обяснявам като ученичкаЯсно - като Маги-Супа
Такава за миене на зъбета и без парчета сушено месо вътре. То си има лъжицата - пред чинията със супата.
И твоята не е лесна - оплетено мероприятие.
Психиката се е накъдрила вече - ама с ютия не става.
Тва ставаше само при косата на едно мое гадже . С вестник й гладех косата преди да излизаме - да прилича на Джоан Баес - че на долния край имаше неколко вълни - а искаше на нея да прилича - големо гладене падаше всека вечер.
нямаш шанс - използвай го
И твоята не е лесна - оплетено мероприятие.
Психиката се е накъдрила вече - ама с ютия не става.
Тва ставаше само при косата на едно мое гадже . С вестник й гладех косата преди да излизаме - да прилича на Джоан Баес - че на долния край имаше неколко вълни - а искаше на нея да прилича - големо гладене падаше всека вечер.
нямаш шанс - използвай го
Re: Ванчорапа
Хи-хи, и кво? И ние сме яли портокали (демек, били сме на Китен и на Приморско - там израснахме, макар и след теб).
Геца, кво те е налегнала меланхолията, брат ... да пишеш за Китен по Иванов ден Ама че работа! Ми аз да ти напиша какво е африканска или австралийска екзотика и девствени земи, ама няма да ми повярваш. Най-добре да ти покажа снимки (като се видим ).
Айде наздраве! Скоро ще имам сериозен повод
Love is not a mood, but a dynamic way of being.
И ние сме яли портокали (демек, били сме на Китен и на Приморско - там израснахме, макар и след теб).
Геца, кво те е налегнала меланхолията, брат ... да пишеш за Китен по Иванов ден
Ама че работа! Ми аз да ти напиша какво е африканска или австралийска екзотика и девствени земи, ама няма да ми повярваш. Най-добре да ти покажа снимки (като се видим ).
Айде наздраве! Скоро ще имам сериозен повод
Love is not a mood, but a dynamic way of being.