razdane-za i protiv bastata...

Tyj kato dosta 4esto se spomenava v tozi forum za gruboto otnoshenie na pove4eto sanitari,lekari,med. sestri po vreme na razdaneto prebivavaneot v bolnizata,smjatate li 4e ako bastat na deteto prisystva na samoto razdane,tjahnoto mnenie bi bilo po-razli4no.Moeto li4no e DA,neznam zasto no sigurno nad 70% ot vas,koito sa razdali sa nari4ani "ligla",javno tova im e ljubimata duma!!!A i mislja 4e e mnogo lesno 4ovek da byde grub i neljubezen sprjamo bezzastitni hora-imam predvid majkite koito poradi fizi4eskata bolka ne mogat da storjat nisto drugo osven da tyrpjat.I vuobste zasto e nuzno zjaloto otva unizenie,kato vseki znae kolko akusherki sa bez rabota,a v tezi rodilni domove i bolnizi sa navrjani njakakvi medizinski li4a,koito po skoro biha podhozdali za konzlagerite...e razbira se ima golemi izklu4enija,no obsto vzeto temata e tabu!
ne stiga li fizi4eskata bolka ami i psihi4eski trjabva d abydem stresirani?!E da za tjah ,lekarite koito vizdat po 20 razdanija na den vsi4ko tova moze da e ligotija,no vse pak vseki si ima strahovete.
Ima li njakoj da razkaze nesto podobno,koeot se e slu4ilo v 4uzbina-negativno dyrzane i psihi4eski stres?????I zasot trjabva da si platish za da te poglednat kato 4ovek?


Imam i edin vtori vypros,osven vsi4ko tova mislite li 4e e dobre za vas,deteto,bastata..toj samija da prisystva na razdaneto?Ste se 4uvstvate li po-silna?Ili ne bihte iskala da razdate pred "publika",dori njakoj kazvat 4e bilo psihi4eski stres za bastata?

Да, лично моето мнение е че е добре бащата да присъства. И по двата параграфа. Първо защото в негово присъствие обслужващият персонал едва ли ще си позволи такива волности в поведениет и второ защото присъствието му е подкрепа за майката.
Лично мнение е това.
Иначе не е за вярване как може да съществува подобно отношение. Замисляли ли сте се колко е абсурдно да бъдат наричани лигли жени, на по 20-30-40 години? Жени пораснали, не деца, жени със самочувствие, със семейства и професии и самите те вдъхващи респект на своето работно място при по-различни обстоятелства. Чудя се дали би изглеждало също така нормално ако една от тези санитарки или акушерки или още по-зле – лекари, утре дойде при мен или теб да търси нашите услуги и бъде наречена лигла поради някаква причина?
Абсурдно е това отношение! Да не говорим, че наистина е практика точно в този момент, когато жената е поставена в безпомощно състояние, омаломощена е от болка и изтощение. И най-малкото от което се нуждае като добавка е грубостта на някакви си хора за които се предполага, че трябва всъщност да ти помогнат.
Интересно ми е в другите държави дали има такова отношение? Макар, че дълбоко в себе си се съмнявам.

Az sam rajdala i v Bulgaria i v chujbina. Za BG sam chuvala che ima takova otnoshenie, no lichno pri mene beshe normalno, bez takiva obrashtenia. V chujbina naistina se useshta tochno obratnata strana, i lekari i sestri se chudiat kak da pomognat, mnogo lubezni i otzivchivi. A tatkoto, blagodaria, tolkova e strahliv che samo toi mi lipsvashe, vapreki che stoia pri men dokato zapochne rajdaneto.Za plashtaneto, zastrahovkata mi poe vsichko, a v BG kato rajdah vse oshte ne se plashtashe, nito oficialno nito pod masata. E, tova e, uspeh ti jelaia!

Blagodarja vi 4e spodeljate!Po tazi tema za bastata obeknoveno se govori mnogo v drugi forumi ,neznam dali tuk e obsyzdano predi?

аз съм "за" присъствието, макар че нашия тати и двата пъти не присъства... Особено първия път много ми липсваше, но втория път си говорихме по телефона, все е нещо.
Колкото до грубото отношение на персонала - раждала съм в Майчин дом и не съм чула такива реплики.
Когато раждах първия път, имаше една жена, която беше безумно уплашена, буквално обезумя и почна да се катери по прозорците, крещеше, че не иска бебето и не я интересува и др. такива, дори не даваше да й сложат монитор за тоновете на бебенцето.Опитваха се да я убедят, че за бебето е лошо нейното поведение, но тя беше подивяла. Тогажа дойдоха двама яки доктори и я хванах и я отнесоха в родилна зала, тя не искаше да напъва и вадиха бебто с форцепс, а после викаше, че не иска момиче... Но и нея не чух да обиждат, само се опитваха да й четат конско...

Една овца никога не е черна или бяла. Зависи от стадото

a da to ima i takiva slu4aj,no e i mnogo vazno v koja bolniza i naj ve4e v koj grad razdash,ako si v po-malyk i s po-mizerni uslovija mozesh da vidish kakvo li ne.A osobeno pri po-mladi rodilki (moi prjatelki sa mi razkazvali) bilo dosta populjarno.

a za bastata se 4udja li4no za sebe si za tova vi molja za syvet.po prinzip toj e navin,no...az se 4udja ima li smisul?!

Да, и аз бях свидетел на такава картинка. Направо изпадна момичето в панически ужас, да не описвам точно какво е, но застрашаваше бебето и единствено тогава чух лекарите да и повишат тон, но никой не я в обиждал.
А към мен бяха просто прекрасни, до края на дните си ще съм им благодарна и на акушерките и на лекаря ми, и на дежурната лекарка. Страшно много ми помогнаха, непрекъснато имаше човек до мен, държаха ми ръката, разтриваха ме, дори ме успокояваха или просто си приказваха с мен за да ме разсеят, непрекъснато следяха тоновете на бебето, помагаха ми като напъвах, иснтруктираха ме най-подробно кога какво да правя...въобще страхотно съм доволна.
Въобще не съжалявам, че родих там.

Иначе и аз съм чувала много такива случаи, но мисля, че нещата са се променили. Е, пак се срещат, но поне са изключение.

kyde si razdala?

СБАГАЛ-Варна или както още я наричат АГ-болница Варна.

p.s.
mezdu drugoto ne moga d asi obasnja tova dyrzanie.ve4e dve ot vas pisaha-na kakvo se dylzi tova "podivjavane"?

Ами просто някои жени имат по-лабилна психика, за други прага на болката е много нисък, и не могат да издържат, за трети просто раждането продължава прекалено дълго и е от изтощение.
Затова винаги съм казвала, колко полезни ми бяха на мен упражненията за отпускане и дишане. Помагат ти да се концентрираш, да пестиш силите си и най-вече да си адекватен на ситуацията около теб, благодарение на концентрацията.

Пропуснах да кажа в предния си постинг, че аз съм за присъствието на таткото. Лично аз много исках и съпруга ми също, но за съжаление тогава още не беше разрешено, защото нямаше условия в болницата за това. Доколкото чух сега са започнали правенето на нов родилен етаж, където вече ще има и тази възможност.

Мисля, че точно това "полудяване" е лиготията, както я наричат някои доктори. Самата мисъл, че си бременна и очакваш един ден да родиш това дете, предполага, че ще се настроиш психически малко или в повече за някакви болки... Всеки знае, че раждането не е като вечеря на свещи:)) Не съм раждала до сега, ама все си мисля, че ще се справя някакси. Разбира се, безумно се възмущавам от грубото отношение на някои мед. лица и мисля, че не бих позволила такова към себе си, точно в този напрегнат момент...
За бащата - не бих желала да е с мен на самото раждане. Това ще ме срине, няма да се чувствам по-добре... напротив... ще умра от унижение и после няма да съм същата. Предпочитам, да не ме вижда в този вид. Въпрос на избор.

И най-дългият път започва от първата крачка...

аз все повече искам бащата да е с мен!
не ме притеснява че ще ме види в неприятен и неугледен вид!
Той е моята половинка! И с него деля всичко от себе си. познава ме по-добре от всички и е най-близкия ми човек! Невероятно добър приятел и любим!
Знае всичко за мен и нямам никакви тайни от него. Не ме притеснява че ще съм грозна или стресираща гледка....Той ме обича не заради външния ми вид, а заради мен самата... Мисля че той, ще го преживее като мен, с душата си, и ще ми дава кураж и утеха! В такъв момент, ще ми помогне да направя необходимото за нашето бебе и ще присъства на най-важния миг в живота на детето! раждането му!
Мисля че за самия баща има значение дали е бил или не по време на раждането - така във него ще се вкорени този изстрадан миг на щастие и ще направи връзката му с детето още по-силна!
Брат ми присъства на раждането на детето си - и първата снимка, на която той гушка няколко минутното си бебе - такова изражение има на лицето - каквото никога не съм виждала през живота му! Такова умиление и такава обич - сякаш той го е родил!

Ами виж, аз живея с мъжа си от 10 г., така че ме е виждал във всякакви видове. Казах моето мнение и не се мъча да го наложа. Не мисля, че детето ми няма да бъде обичано или посрещнато с умиление, и обич, ако бащата не е присъствал в родилната зала. Ако не е там, дали ще го направи по-малко другар и мой приятел, любим и т.н.? Незнам. Щом твърдиш, може и така да е... Звучиш доста пламенно, само да не забравяме, че живота предоставя всякакви изненади. Понякога и не до там приятни. Така... Разбрах, че ти искаш, държиш, бащата да присъства на раждането. Аз не!

Според мен на неподготвеност, немотивираност... див животински страх бих го нарекла - да се катери с големия корем по прозорците..!? нейното раждане вървеше нормално и чух после докторите да коментират, че ако не е правила така, е щяла да си роди леко, най-много някой конец да има... А аз и още една булка лежахме с изтекли води и без контракции и чакахме да ни сложат система и гледахме недоумяващо...
Че боли- боли, ама човек поне малко трябва да поразпита, акушерката в консултацията обяснява, книжки има, роднини и познати има... Тя бягаше, зашото се страхуваше от монитора за тоновете, не знаеше какво е и беше истерясала... Не знам що за човек е иначе... Може и да не е искала това дете нистина... а може и на другия ден още да е разбрала, че го обича повече от всичко на света.
Мисля, че тук в клуба им а доста разкази за раждания и съпътсващите процедури - като се почне от клизма и се свърши с раждане със секцио... та се надявам поне четящите редовно мами да знаят, че от монитора не боли.

Една овца никога не е черна или бяла. Зависи от стадото

Много ЗА съм да присъства бащата на раждането. Раждала съм "без" и "с" баща, така че имам база за сравнение. Не са ме обиждали, но и аз не съм крещяла от болка, макар че при второто раждане от объркана доза при индукцията почти припадах от болка.
Така че ако имаш такава възможност и таткото все пак иска да присътва ще е много приятно изживяване и за двамата.

Наскоро го коментирахме с една приятелка. Тя ми разказваше за подобен случай, когато жена с почти пълно разкритие тръгнала да си ходи, щото не искала да ражда
Мисля, че раждащата жена не е на себе си. Може би е от огромното количество хормони или от болката или от не знам какво. Спомням се, че аз бях страшно замаяна още преди да започнат да ми вливат каквото и да е. Сигурно съм имала див приток на адреналин, защото ми трепереха ръцете и краката. Гонеше ме дива паника и ужас. Даже в един момент се чудех дали има някакъв начин да не раждам изобщо, но сле добмисляне на обстоятелствата стигнах до извода, че няма и стиснах зъби здраво.

Спомням си също така, че докато раждах, между напъните обяснявах на някакъв доктор (идея си нямам кой е бил и какво е правил там), че това е, край, следващото ще го раждам секцио! Сега ми е смешно, но тогава го мислех. И той ми обясняваше да напъвам и че няма такова нещо, и виж как хубаво съм щяла да родя нормално и че и следващото ще си го родя нормално и че всичко е наред и пр... Това по повод на отношението на персонала, явно съм случила на екип просто. Раждах в Шейново, без уговорка. Само дето идея си нямам при кого, толкова не бях в час тогава

А по темата за таткото - мисля, че изборът трябва да бъде негов. Ако той е готов да се подложи на това (да гледа как любимата му жена се гърчи безомощно и отй нищо не може да направи), да заповяда. Ако не е, не ми е работа да го насилвам.

Here I am - on the road again...

Мила, new* съжалявам че си приела думите ми в твой адрес . Те не са отправени към теб лично, а просто си казвам мнението.
Уважавам твоето мнение, точно толкова колкото и моето. И смятам че всеки си има право на свое, без да се обижда от това на другите.

Надявам се, си ме разбрала

Мисля си, че ако тои присъстваше щях да се опитвам да се контролирам повече при "изказа" на болката и това допълнително щеше да ме затормози. Исках да съм сама със себе си и да не се съобразявам с някого. Пък и си го представям как ме гледа да се гърча от болка и само да се върти около мене и да се опитва да ме успокоява - това още повече ще ме раздразни. ВИж, ако имаше епидурална - моля, да заповяда. Макар че и тогава ще имам "допълнителна" грижа, защото ще е нервен, постоянно ще ме разпитва как съм и не стига, че и аз ще съм нервна...
Има и друго - представете си,че реши, че това е огромно страдание и не поиска второ? М? Знае ли се как ще реагира? Все пак ние сме подготвени психически и един час след раждането започваме да разправяме какъв майтап е било, а на него може все да му се привиждат ужасиите...
От друга страна пък е много несправедливо да седи отвън и да се чуди какво става. Решението за мен е епидуралната - тогаз почти всички негативи изчезват.

Мисля, че тази жена за която пишеш е била безумно уплашена, и си го обяснявам с това, че просто не е подготвена за раждането. А как ли ще преодолее психическата бариера да ражда втори път??? А после ще се чудим защо нацията се топи и само бедността ли е причината???

Нали имено за това са курсовете, да обяснят какво ни очаква, как да реагирам, да ни запознаят с болничната обстановка и т.н.
Според мен курсовете трябва да се превърнат в масова практика във всички болници, както и възможноста таткото или някои от близките да присъства на раждането, разбира се ако раждащата жена иска /защото има такива, които не искат, трябва да им се уважи правото на избор/, освен това мисля, че също е ужасно стресиращо това, че раждането преминава в предродилна, родилна и следродилна зала, да си кажа честно ми звучи като "трите кръга на ада". Освен това, в предродилната зала може да са и 10 жени. Това също е ужасно стресиращо, викове, крясъци....
Лично аз съм на мнение, че
-- жената докато е бремена трябва да посещава курсове, желателно с таткото ако и той има желание разбира се, за е подготвен, какво го очаква по време на раждането, а и след това.
-- по време на раждането таткото да е мен, за да се чувствам психически по-спокойна, а от там и болката ще я усещам по друг начин и
-- да не ме местят от една зала в друга, както всъщност е и по света.
-- а и ако обезболяващите се покриат от Здравната каса, не са лукс и не слагат епидуралната накрая на раждането след като раждащата жена е била принудена да изтърпи толкова много болка.....

Бях на една международна среща, където на единя от участниците, който беше от някаква забита държава из Азия, на която дори не можах да запомня името, и му се беше родило съвсем на скоро дете и той ни разказваше с въодушевление, как е присъствал на раждането, как е отрязъл пъпната връв и колко е било вълнуващо и така се заговорихме за раждане, болници и бебета....незнам дали ще ми повярвате, но от цялата интернационална компания, само в BG са толкова закостенели нещата. Като ме попитаха как е в България, аз незнаех как да реагирам!

И понеже прекалих с писането, за последно бих желала само да предложа.

Искате ли да направим нещо, за да раздвижим закостенялата система, защото чесно казано не виждам как нещата ще се променя, особено в по-малките градове - по-повод курсовете, възможността таткото да присъства на раждането /но не срещу 200 лв. както е в Св. София/, както и епидуралната да се покрива от Здравната каса. Как мислите? Може би да изпратим писма до Министъра на здравеопазването, асоциацията на гинеколозите в BG.....