Обичам те!

Обичам те ,ми казваш.

Очите ти ,звезди са моя мрак,
очите ти ,са толкова прекрасни,
излъчващи са изумруден блясък,
дълбоки езера в които всеки път,
се давя.

Косите ти са зрелите жита,
пропити с аромата на земята,
замаян съм от твоята доброта ,
обгръщаща ме всеотдайно.

Обичам те, ми казваш.

Потъвам и политам ,
и така е всеки път ,когато ,
пак те видя.
Отвръщам ти !
Обичам те ,обичам те ,обичам!

Живей Обичащ!

Не се дави, ЖО! Просто обичай...

..............
Вън е тихо и пусто сега,
а в душите навява тъга,
знам обичаш ме ти,
ала хората -
те не искат да знаят това.

ак как искам да бъдеш до мен
всеки миг, всеки час, всеки ден.
силна обич гори, а сърцето боли
щом до мене си винаги ти.

Брули вятъра в мойте коси,
от очите се сипят сълзи
знае само нощта за моята тъга
и за моите тъжни очи.

Вънка тихо се сипе снега
и е пусто и тихо сега,
знам обичаш ме ти,
ала хората -
те не искат да знаят това!

...........................

Има едно много хубаво стихотворение на Томи Тодоров,с което ти отговарям.
Ще цитирам по памет.

"Издухал от лицито ти умората,
обичам те и силно те желая,
не ме интересува какво ще кажат хората,
по важното е ,че сега ме искаш"

Живей Обичащ!

__________________
Моя млада дъга, моя майска дъга,
кой зачена те толкова хубава?!
Подари ми дъга, свойта златна коса,
направи ме красива и влюбена!

Моя чудна дъга, моя чиста дъга,
кой донесе те толкова песенна?
изпрати ми дъга свойта жива вода,
направи ме щастлива и весела!

Ще събирам цветя, ще се къпя в роса -
аз съм днеска от тебе ЦЕЛУВАНА.
Моя пъстра дъга, моя първа дъга,
МОЯ МАЙСКА ЛЮБОВ, НЕСЪНУВАНА!


АВтори: Ива Харалампиева и Петя Цанева Михайлова

Ето ,пак моя отговор,с прекрасното стихотворение на Петя Дубарова.Чакай, ветре


Чакай, бриз прекрасен, спри се, не отлитай.

С веселите птици в юг недей прелитай!

Ти със своя полъх стопляй снеговете!

Нека в тях да цъфват цвете подир цвете.



Нека няма зима, нека бъде лято.

Пак да ни даряват нивите богато!

Искам все да чувам как шепти морето,

искам все да виждам слънцето в небето.

Живей Обичащ!

ЗАЩОТО ВСИЧКО ВСЕКИ ДЕН Е НОВО

Аз искам помощ,
търся я в земята,
която мълком всичко обяснява.,
в дърветата,в небето и в тревата
ВСЕЛЕНАТА била е и остава.

Аз просто трябва
да запомня всичко,
да виждам през затворени клепачи,
а този лист от миналата есен,
изсъхнал и забравен, НЕЩО ЗНАЧИ.

Аз просто трябва
всичко да РАЗКАЖА
за всеки камък, скрил безбройни стъпки,
и всичко трябва аз да преживея,
ДОРИ СМЪРТТА, дори и НЕЯ.

Аз всяко нещо трябва
да наричам за пръв път с име,
за да ОЦЕЛЕЯ!
И знам, че трябва всичко да приема
И ДА ГО ВЪРНА НА ЕДИН ЧОВЕК!

БЕЗ ТОЧНА СТЪПКА И
БЕЗ ТОЧНА РИМА,
аз просто трябва да КАЖА,
че ме ИМА.
защото всичко всеки ден е ново,
умира някой, някой е РОДЕН.

......................

Аз без тебе не мога да виждам
на морето безкрайното СИНЬО.
Аз без тебе не мога да сещам
на водата ПРОХЛАДНИЯ МРАЗ.

Щом отново намеря ОЧИТЕ СИ,
ЩЕ СЕ ВЪРНА ПРИ ТЕБ!
Щом отново намеря СЪРЦЕТО СИ,
ЩЕ СЕ ВЪРНА ПРИ ТЕБ!

из ФИЛМА "скъпа моя, скъпи мой"

И отново ,нещо което много ,много ,обичам:)Болчица


Отново срещнах утрешната болка
във сянката на днешната любов
и я запитах: „– Болчице, доколко
за твоята милувка съм готов?”
Тя нежно ме погали по косите
и се загледа в моите очи.
„- Любовко, ти за болката ме питаш
а колко обич днес във теб мълчи?
Не е ли тя подобна болка силна
или не искаш тя да те боли?”
Мълчах. Пред тази болчица безсилен
попитах се единствено дали
рушил със болка, после пак изграждал
от обич и от болка прероден,
сред болките, родени, за да раждат,
ще има малко болка и за мен.


Томи Тодоров

Живей Обичащ!

Жо*, тъй като си ме цитирала по памет, си позволявам да пусна тук оригиналната (моята ;) версия на този стих:


Сбогуване


Издухал от ръцете ти умората,
прегръщаш ме и силно ме притискаш.
Недей мисли какво ще кажат хората.
Най-важното сега е, че ме искаш.

След миг ще свърши пира на душата ти.
От мен ще ти остане само спомена.
Ще чакам да отмине аромата ти
и ще избърша пак сълза отронена.

Ще се прибираме бездомни по алеята
на своето моментно съществуване,
написали без думи епопеята
на любовта, минаваща в сбогуване.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]

За което, много ти благодаря,това е едно от любимите ми твои стихотворения

Живей Обичащ!

Ти имаш устни като капка
и бяла гълъбова шия...
Аз приближавам, свалям шапка
и почвам капката да пия.


от Александър Геров

be vie verno ste malko nenormalni:)
tozi tender tom o6te malko she se iz4uka sam
kvo se citirash hahaha
are malko po-spoko

blagodari 4e si 6tastlivo glupava

chul te Gospod, baby
;)

ела, ела

Но когато оня ден отмина ти
аз се спрях и гледах отчаяно и с жал
за изгубената любов.

Ела, ела,
ти донеси ми вяра и обич и нежност в любовта.

Сбогом мила, сбогом скъпа,
обичам те,
този плам остава вечно в мене да гори,
аз не мога да докосвам пак косите ти,
аз не мога да казвам ПАК обичам те.

ние спряхме пак,
загледани един във друг
и очите сякаш шепнеха "обичам те"
ти протегна пак ръце към мен
и аз към теб и ...........
СПОМЕНЪТ ПРЕВЪРНА СЕ ВЪВ ИСТИНА!

...............

Савенче, не се цитирам, миличко, а внасям поправки в цитат от мой стих, публикуван от уважаемата Жо*.

А кои се "чука" сам и кой - с араби, е въпрос на личен избор :)
Уважавам свободата на чукането, както го наричаш ти.

Томи Тодоров
-------
Целта е нищо. Пътят е всичко.
[линк]