Скука
15 отговора
327 прегледа
Скука
Тъй като в момента не виждам с кого да се заям се захващам с най-симпатичния ми безименен македонец, който написал нещо в друг форум.
Vaka stojat rabotite:
Ima nepotrebno golemi tenzii pomegju Bugarite i Makedoncite. Вярно. Съгласен.
Istoriski, jazot a potoa i tenziite pomegju dvata naroda se ragjaat nekade vo vtorata polovina na 19-tiot vek, i postepeno se zgolemuvaat vo tekot na 20-tiot vek. Аз бих казал започват във втората половина на 20 век.
Mal "prekin na ognot" imalo za vreme na Georgi Dimitrov, no toa kratko trae.
Тук ще кажа, че македонците извадиха късмет, че идеите на Димитров и Сталин не се осъществиха съвсем.
Mi se chini deka kulminacijata na zategnatite odnosi beshe za vreme na Jugoslavija, no najloshoto e vekje zad nas. Otkako Makedonija stana nezavisna drzhava, rabotite se podobruvaat, no mnogu mnogu sporo . Съгласен съм.
Znachi, posledicite se ovie:
1. Makedoncite gi gledaat Bugarite kako zainteresiran kandidat za delenje na Makedonija. Така ги гледат, но не е вярно.
Ottamu, gi smetaat potencijalno duri poopasni i od Shiptarite. И на мен ми направи впечатление, че българите са по-опасен "враг" от албанците.
Obichniot Makedonec se plashi deka na krajot Shiptarite kje zemat 20-30% od Makedonija, a Bugarite kje go zemat ostatokot. Se plashat i od bugarizacija na makedonskiot jazik, kultura, nacionalno chuvstvo, itn. Това също не е вярно, ето тук в клуба, никой българин не се кара на македонец - оти не пишеш како требе, обратното - казваме, пишете си както знаете, добре ви разбираме.
Айде стига засега, да не стане дълго и изморително.
Vaka stojat rabotite:
Ima nepotrebno golemi tenzii pomegju Bugarite i Makedoncite. Вярно. Съгласен.
Istoriski, jazot a potoa i tenziite pomegju dvata naroda se ragjaat nekade vo vtorata polovina na 19-tiot vek, i postepeno se zgolemuvaat vo tekot na 20-tiot vek. Аз бих казал започват във втората половина на 20 век.
Mal "prekin na ognot" imalo za vreme na Georgi Dimitrov, no toa kratko trae.
Тук ще кажа, че македонците извадиха късмет, че идеите на Димитров и Сталин не се осъществиха съвсем.
Mi se chini deka kulminacijata na zategnatite odnosi beshe za vreme na Jugoslavija, no najloshoto e vekje zad nas. Otkako Makedonija stana nezavisna drzhava, rabotite se podobruvaat, no mnogu mnogu sporo . Съгласен съм.
Znachi, posledicite se ovie:
1. Makedoncite gi gledaat Bugarite kako zainteresiran kandidat za delenje na Makedonija. Така ги гледат, но не е вярно.
Ottamu, gi smetaat potencijalno duri poopasni i od Shiptarite. И на мен ми направи впечатление, че българите са по-опасен "враг" от албанците.
Obichniot Makedonec se plashi deka na krajot Shiptarite kje zemat 20-30% od Makedonija, a Bugarite kje go zemat ostatokot. Se plashat i od bugarizacija na makedonskiot jazik, kultura, nacionalno chuvstvo, itn. Това също не е вярно, ето тук в клуба, никой българин не се кара на македонец - оти не пишеш како требе, обратното - казваме, пишете си както знаете, добре ви разбираме.
Айде стига засега, да не стане дълго и изморително.
добре. натаму
2. Bugarite gi gledaat Makedoncite kako bugarski brakja so amnezija, na koi mozocite im se zatrueni so pro-srpska propaganda (nishto chudno pokraj lugje kako ovoj Igor Malinovski ). Kako rezultat na toa, Bugarite se mnogu agresivni vo svoite nastojuvanja da dokazhat deka Makedoncite se Bugari. - общо взето да, с едно доуточняване: македонците са били българи, днес им се разрешава и да не са 100% българи.
Opshto zemeno, mnogu mnogu nepotrebni tenzii pomegju narodi koi se mnogu bliski vo sushtina. 100% съм съгласен
Del od tie tenzii, vo najesktremen oblik gi gledame sekojdnevno i na ovoj forum.
Na primer, ti Borcho, vo svojata bitka da dokazhesh deka "maketata sa b'lgari" se sluzhish so mnogu nechesni sredstva, kako na primer, navredi na smetka na nasheto nacionalno dostoinstvo, ne vikash Skopjans, srbomani, itn. - и тека се съгласявам. При дискусиите, убеждаванията, обиждането с нищо не допринася за свободната размяна на мнения, въпреки че някои от тях звучат доста абсурдно. Достойнството и на двете страни трябва да се почита.
Jas i drugi Makedonci, na primer, kako reakcija na napadite od bugarska strana, vrakjam so mongolskata teorija za potekloto na originalnite Bugari, shto mnogu go "drazni" Boreta. Bore, za da se odmazdi, ushte povekje napagja i taka nie se vrtime vo krug. - е на това аз му викам развъртане на лайнохвъргачките и лавинообразно нарастване на обидните епитети.
I od makedonska strana ima mnogu provokacii i navredi kon Bugarite. Priznavam, ponekogash i jas od lutina, se sluzham so navredlivi kvalifikacii za Bugarite (na pr., novoskopskiot termin "bugarshtaana"). - е, на тази самокритика мога само да кажа - самооценяване, достойно за уважение.
I kade sme doshle? Nikade. Ne se pochituvame, nema doverba, nema vzaemno razbiranje i efektivno, nema prijatelstvo. 100% поддържам.
A shto vsushnost saka sekoj normalen chovek? Sekoj normalen chovek, bilo Makedonec ili Bugarin, saka pred se, da zhivee normalen zhivot, da ima ekonomska sigurnost i da bide bezbeden tamu kade shto zhivee. Istorijata ima najmalku prioritet kaj obichniot chovek. Пак ДА.
Da ne go tupam mnogu, za da izlezeme od kjorsokakot, predlagam pomiruvanje pomegju Makedoncite i Bugarite. Gi predlagam slednive tochki okolu koi treba da postigneme konsenzus:
I. ANTICHKO MINATO
POTEKLOTO NA BUGARITE
Makedoncite da go pochituvaat stavot na oficijalnata bugarska istoriografija za antichkite predci na modernata bugarska nacija. Pogolemiot del bugarski istorichari se seriozni nauchnici. -е, ние не казваме чак антични, употребяваме прабългари.
POTEKLOTO NA MAKEDONCITE
Bugarite da go pochituvaat stavot na oficijalnata makedonska istoriografija za antichkite predci na modernata makedonska nacija. Pogolemiot del makedonski istorichari se seriozni nauchnici. - тук се казва само античните, без да се уточнява македонци, но тъй като съм сигурен, че става дума за тях - добре, нека уважавам правото да си избирате кой е най-важен от предисторията, на колкото Ал. Велики е ваш, толково е и мой и по сметки едно делено на десет на степен сто е неговата кръв в нас днес. Т.е. нула. Но нула ще наврежда, затова - близко до нула. Ако става дума не за кръв, а за културно наследство, обичаи и т.н. - ми пак горе долу същото, защото и езикът на античните, и нравите им са били доста различни... Това е най-болния въпрос и един начин, да го избягваме е като го оставиме засега малко по-настрани.
II. SREDNOVEKOVNO MINATO
JAZIK I ETNICITET OD 6-TI DO 10-VEK
I Makedoncite i Bugarite da go prifatat faktot deka vo ovoj istoriski period nemalo edinstven jazik na teritorijata na deneshna Bugarija i deneshna Makedonija. Najdominanten jazik bil slovenskiot, no tuka bile i latiniziranite Trakijci, Pejonci, Iliri, heleniziranite Makedonci, kako i Bugarite. - ми то и днес няма единствен език, нито в МК, нито в БГ.
Isto taka, procesite na pretopuvanje na narodite edni vo drugi samo shto zapochnale, i ne bile zavrsheni. Znachi, nemalo se ushte koherentna monolitna samosvesna bugarska nacija. Isto taka, nemalo nitu koherentna monolitna samosvesna makedonska na.. - е, нали нация като термин, започва да се употребява по-късно, по онова време не се е говорело и мислело по този начин, в смисъл че обединяващи признаци на хора и групи хора е нацията.
ще следва продължение само при проявен интерес
Opshto zemeno, mnogu mnogu nepotrebni tenzii pomegju narodi koi se mnogu bliski vo sushtina. 100% съм съгласен
Del od tie tenzii, vo najesktremen oblik gi gledame sekojdnevno i na ovoj forum.
Na primer, ti Borcho, vo svojata bitka da dokazhesh deka "maketata sa b'lgari" se sluzhish so mnogu nechesni sredstva, kako na primer, navredi na smetka na nasheto nacionalno dostoinstvo, ne vikash Skopjans, srbomani, itn. - и тека се съгласявам. При дискусиите, убеждаванията, обиждането с нищо не допринася за свободната размяна на мнения, въпреки че някои от тях звучат доста абсурдно. Достойнството и на двете страни трябва да се почита.
Jas i drugi Makedonci, na primer, kako reakcija na napadite od bugarska strana, vrakjam so mongolskata teorija za potekloto na originalnite Bugari, shto mnogu go "drazni" Boreta. Bore, za da se odmazdi, ushte povekje napagja i taka nie se vrtime vo krug. - е на това аз му викам развъртане на лайнохвъргачките и лавинообразно нарастване на обидните епитети.
I od makedonska strana ima mnogu provokacii i navredi kon Bugarite. Priznavam, ponekogash i jas od lutina, se sluzham so navredlivi kvalifikacii za Bugarite (na pr., novoskopskiot termin "bugarshtaana"). - е, на тази самокритика мога само да кажа - самооценяване, достойно за уважение.
I kade sme doshle? Nikade. Ne se pochituvame, nema doverba, nema vzaemno razbiranje i efektivno, nema prijatelstvo. 100% поддържам.
A shto vsushnost saka sekoj normalen chovek? Sekoj normalen chovek, bilo Makedonec ili Bugarin, saka pred se, da zhivee normalen zhivot, da ima ekonomska sigurnost i da bide bezbeden tamu kade shto zhivee. Istorijata ima najmalku prioritet kaj obichniot chovek. Пак ДА.
Da ne go tupam mnogu, za da izlezeme od kjorsokakot, predlagam pomiruvanje pomegju Makedoncite i Bugarite. Gi predlagam slednive tochki okolu koi treba da postigneme konsenzus:
I. ANTICHKO MINATO
POTEKLOTO NA BUGARITE
Makedoncite da go pochituvaat stavot na oficijalnata bugarska istoriografija za antichkite predci na modernata bugarska nacija. Pogolemiot del bugarski istorichari se seriozni nauchnici. -е, ние не казваме чак антични, употребяваме прабългари.
POTEKLOTO NA MAKEDONCITE
Bugarite da go pochituvaat stavot na oficijalnata makedonska istoriografija za antichkite predci na modernata makedonska nacija. Pogolemiot del makedonski istorichari se seriozni nauchnici. - тук се казва само античните, без да се уточнява македонци, но тъй като съм сигурен, че става дума за тях - добре, нека уважавам правото да си избирате кой е най-важен от предисторията, на колкото Ал. Велики е ваш, толково е и мой и по сметки едно делено на десет на степен сто е неговата кръв в нас днес. Т.е. нула. Но нула ще наврежда, затова - близко до нула. Ако става дума не за кръв, а за културно наследство, обичаи и т.н. - ми пак горе долу същото, защото и езикът на античните, и нравите им са били доста различни... Това е най-болния въпрос и един начин, да го избягваме е като го оставиме засега малко по-настрани.
II. SREDNOVEKOVNO MINATO
JAZIK I ETNICITET OD 6-TI DO 10-VEK
I Makedoncite i Bugarite da go prifatat faktot deka vo ovoj istoriski period nemalo edinstven jazik na teritorijata na deneshna Bugarija i deneshna Makedonija. Najdominanten jazik bil slovenskiot, no tuka bile i latiniziranite Trakijci, Pejonci, Iliri, heleniziranite Makedonci, kako i Bugarite. - ми то и днес няма единствен език, нито в МК, нито в БГ.
Isto taka, procesite na pretopuvanje na narodite edni vo drugi samo shto zapochnale, i ne bile zavrsheni. Znachi, nemalo se ushte koherentna monolitna samosvesna bugarska nacija. Isto taka, nemalo nitu koherentna monolitna samosvesna makedonska na.. - е, нали нация като термин, започва да се употребява по-късно, по онова време не се е говорело и мислело по този начин, в смисъл че обединяващи признаци на хора и групи хора е нацията.
ще следва продължение само при проявен интерес
Re: добре. натаму
ще следва продължение само при проявен интерес
.................................
Този задочен диалог с един интелигентен човек,
опитващ се да намери "златната среда" е
интересен за мене.
Дори и другите да не искат да си губят времето за
четене на "приспиващи материали",
,
има и "театър на единствения зрител"
( тетр одного зрителя..)
Аз лично се боя от проявата на "интерес"
на субеkти като "Василий II"
и някои от сорта...
По-добре по-малко участници, ама по-сериозни
и по-малко 'първосигнални"
.................................
Този задочен диалог с един интелигентен човек,
опитващ се да намери "златната среда" е
интересен за мене.
Дори и другите да не искат да си губят времето за
четене на "приспиващи материали",
,
има и "театър на единствения зрител"
( тетр одного зрителя..)
Аз лично се боя от проявата на "интерес"
на субеkти като "Василий II"
и някои от сорта...
По-добре по-малко участници, ама по-сериозни
и по-малко 'първосигнални"
Re: добре. натаму
Що такава несигурност, бе sof.mak. ?
Разбира се че ни е интересно.
При мен специално вече се заформя някакво съмнение, дали да ти чета отговорите, защото щом прочета въпроса и отговорите, които ми идват на ум са идентични с твоите. Все пак ги чета, че понякога са формулирани по-интересно.
Е, често ти си по-кротък.
Купувайте български стоки
Искайте си касовите бележки
Разбира се че ни е интересно.
При мен специално вече се заформя някакво съмнение, дали да ти чета отговорите, защото щом прочета въпроса и отговорите, които ми идват на ум са идентични с твоите. Все пак ги чета, че понякога са формулирани по-интересно.
Е, често ти си по-кротък.
Купувайте български стоки
Искайте си касовите бележки
Re: добре. натаму
Като се замисля, ако трябва да се търси компромис с цел някакъв катарзис на tensiite един от проблемите пред него ще е фактът, че "помирителната линия" изобщо не стои по средата. В историята например трябва да издърпаме чергата почти докрай към себе си. Това естествено би създало нови tensii 
, защото хората са свикнали при преговори да търсят компромис по средата. Според мен единственото решение в този случай е да компенсираме това "издърпрване" с други отстъпки - напр. помощ за влизане на Фиром в ЕС и НАТО. Как ще бъде формулирано и обобщено това обаче в една цялостна "сделка" не ми го побира главата.
А изказването на този господин изобщо не го одобрявам, въпреки че то наистина е перла в сравнение с тинята, с която ни заливат останалите "македонци". То обаче е просто "средно-аритметично".
, защото хората са свикнали при преговори да търсят компромис по средата. Според мен единственото решение в този случай е да компенсираме това "издърпрване" с други отстъпки - напр. помощ за влизане на Фиром в ЕС и НАТО. Как ще бъде формулирано и обобщено това обаче в една цялостна "сделка" не ми го побира главата.
А изказването на този господин изобщо не го одобрявам, въпреки че то наистина е перла в сравнение с тинята, с която ни заливат останалите "македонци". То обаче е просто "средно-аритметично".
защо се страхувам че
досаждам. Например най-близките ми, ако споделя с какви работи се занимавам и ".. щом имаш време за глупости.."
SAMUILOVATA DRZHAVA
1. Makedoncite da prifatat deka drzhavata na Samuil ne se vikala Makedonija . Postojat dokazi deka Vizantija ja narekuvala Bugarija, no postojat dokazi deka Germanija pak ja narekuvala Slavinija. Sepak, najprifatena teza e deka samuilovoto carstvo bilo narekuvano bugarsko.
2. Bugarite da prifatat deka drzhavata na Samuil bila multi-ethnichka no sepak dominantno slavjanska. Тук не виждам особени, непреоделими противоречия. Дребните неща ще ги подмина, да не бъда ситничар.
III. TURSKO ROPSTVO
I Makedoncite i Bugarite da prifatat deka vo toj mrachen period za dvata naroda, nacionalnata svest zaspala i kaj ednite i kaj drugite. Почти, но не съвсем. Има въстания, има съхраняване на писменост, език, обичаи, традиции. В манастирите са си пишели на църковно-славянски, няма да цитирам какво му е другото име, според доста енциклопедии.
IV. 19-TIOT VEK I POCHETOKOT NA 20-TIOT VEK
I ednite i drugite da go prifatat faktot deka ova e vreme na opshto budenje na nacionalnata svest kaj mnogu "zaspani" narodi. Megju niv bile i Makedoncite i Bufarite.
Makedoncite da prifatat deka nekoi nashi predci se smetale za Bugari, a i rabotele za bugarskata kauza. Se raboti za relativno mnogu nashi poznati dejci i revolucioneri. Без коментар, т.е. ДА.
Bugarite da prifatat deka isto taka mnogu Makedonci od toa vreme ne se smetale za Bugari, tuku se smetale ili kako Makedonci, ili kako Grci ili kako Srbi. Личното ми мнение, е че тези, които са се сметали како македонци по това време не са били много. Bugarite treba da razberat deka toj proces na osoznavanje na Makedoncite ne bil iniciran od nikoj drug tuku od samite Makedonci. Za zhal, periodot od 1900 do 1944 e poln so kontroverznosti kaj Makedoncite vo odnos na nivnata nacionalna svest, shto e i golema prichina za deneshnite tenzii pomegju Makedoncite i Bugarite. Аз бих уточнил, че този период е от 1913г. нататък. Периодът на промяната. Промяната не е иницирана отвнатре, както гърчеенето по-рано. Малко по-подробно, че и на мен не ми стана ясно какво казах. Под турско управлението властта не е била гръцка, само гръцки попове са можели да влияят за гръцка ориентация. Обаче е имало и малко по-меко отношение на турците спрямо гърците, отколкото спрямо българите, особено след 1878г. Та това обяснява голям брой гъркомани по това време.
SAMUILOVATA DRZHAVA
1. Makedoncite da prifatat deka drzhavata na Samuil ne se vikala Makedonija . Postojat dokazi deka Vizantija ja narekuvala Bugarija, no postojat dokazi deka Germanija pak ja narekuvala Slavinija. Sepak, najprifatena teza e deka samuilovoto carstvo bilo narekuvano bugarsko.
2. Bugarite da prifatat deka drzhavata na Samuil bila multi-ethnichka no sepak dominantno slavjanska. Тук не виждам особени, непреоделими противоречия. Дребните неща ще ги подмина, да не бъда ситничар.
III. TURSKO ROPSTVO
I Makedoncite i Bugarite da prifatat deka vo toj mrachen period za dvata naroda, nacionalnata svest zaspala i kaj ednite i kaj drugite. Почти, но не съвсем. Има въстания, има съхраняване на писменост, език, обичаи, традиции. В манастирите са си пишели на църковно-славянски, няма да цитирам какво му е другото име, според доста енциклопедии.
IV. 19-TIOT VEK I POCHETOKOT NA 20-TIOT VEK
I ednite i drugite da go prifatat faktot deka ova e vreme na opshto budenje na nacionalnata svest kaj mnogu "zaspani" narodi. Megju niv bile i Makedoncite i Bufarite.
Makedoncite da prifatat deka nekoi nashi predci se smetale za Bugari, a i rabotele za bugarskata kauza. Se raboti za relativno mnogu nashi poznati dejci i revolucioneri. Без коментар, т.е. ДА.
Bugarite da prifatat deka isto taka mnogu Makedonci od toa vreme ne se smetale za Bugari, tuku se smetale ili kako Makedonci, ili kako Grci ili kako Srbi. Личното ми мнение, е че тези, които са се сметали како македонци по това време не са били много. Bugarite treba da razberat deka toj proces na osoznavanje na Makedoncite ne bil iniciran od nikoj drug tuku od samite Makedonci. Za zhal, periodot od 1900 do 1944 e poln so kontroverznosti kaj Makedoncite vo odnos na nivnata nacionalna svest, shto e i golema prichina za deneshnite tenzii pomegju Makedoncite i Bugarite. Аз бих уточнил, че този период е от 1913г. нататък. Периодът на промяната. Промяната не е иницирана отвнатре, както гърчеенето по-рано. Малко по-подробно, че и на мен не ми стана ясно какво казах. Под турско управлението властта не е била гръцка, само гръцки попове са можели да влияят за гръцка ориентация. Обаче е имало и малко по-меко отношение на турците спрямо гърците, отколкото спрямо българите, особено след 1878г. Та това обяснява голям брой гъркомани по това време.
Re: добре. натаму
Съгласен съм.
"Опонентите" ни тук са слаба ракия и ми служат главно за
"пробни частици", показващи разпределението на източниците на
"тензии" в нашите отношения и "конфигурацията " на
полетата( които трябва да са "еквидистантни" според
някои учесници..)
Това го обясних вчера и на "Соф.мак", когато ме упрекна леко за прекалено пространните постинги по една от темите...
Ние да сме си наясно в нашето "министерство на пропагандата", кое какво е , а после ще има "ова е ова"...
"Опонентите" ни тук са слаба ракия и ми служат главно за
"пробни частици", показващи разпределението на източниците на
"тензии" в нашите отношения и "конфигурацията " на
полетата( които трябва да са "еквидистантни" според
някои учесници..
)
Това го обясних вчера и на "Соф.мак", когато ме упрекна леко за прекалено пространните постинги по една от темите...
Ние да сме си наясно в нашето "министерство на пропагандата", кое какво е , а после ще има "ова е ова"...
Re: добре. натаму
Tova videhte li go:
[линк]
Мнение
Black Swans
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 288
Тема Едно македонско мнение
Автор copy-paste (Нерегистриран)
Публикувано 07.01.04 16:23
Vaka stojat rabotite:
Ima nepotrebno golemi tenzii pomegju Bugarite i Makedoncite. Istoriski, jazot a potoa i tenziite pomegju dvata naroda se ragjaat nekade vo vtorata polovina na 19-tiot vek, i postepeno se zgolemuvaat vo tekot na 20-tiot vek. Mal "prekin na ognot" imalo za vreme na Georgi Dimitrov, no toa kratko trae. Mi se chini deka kulminacijata na zategnatite odnosi beshe za vreme na Jugoslavija, no najloshoto e vekje zad nas. Otkako Makedonija stana nezavisna drzhava, rabotite se podobruvaat, no mnogu mnogu sporo .
Znachi, posledicite se ovie:
1. Makedoncite gi gledaat Bugarite kako zainteresiran kandidat za delenje na Makedonija. Ottamu, gi smetaat potencijalno duri poopasni i od Shiptarite. Obichniot Makedonec se plashi deka na krajot Shiptarite kje zemat 20-30% od Makedonija, a Bugarite kje go zemat ostatokot. Se plashat i od bugarizacija na makedonskiot jazik, kultura, nacionalno chuvstvo, itn.
2. Bugarite gi gledaat Makedoncite kako bugarski brakja so amnezija, na koi mozocite im se zatrueni so pro-srpska propaganda (nishto chudno pokraj lugje kako ovoj Igor Malinovski ). Kako rezultat na toa, Bugarite se mnogu agresivni vo svoite nastojuvanja da dokazhat deka Makedoncite se Bugari.
Opshto zemeno, mnogu mnogu nepotrebni tenzii pomegju narodi koi se mnogu bliski vo sushtina.
Del od tie tenzii, vo najesktremen oblik gi gledame sekojdnevno i na ovoj forum.
Na primer, ti Borcho, vo svojata bitka da dokazhesh deka "maketata sa b'lgari" se sluzhish so mnogu nechesni sredstva, kako na primer, navredi na smetka na nasheto nacionalno dostoinstvo, ne vikash Skopjans, srbomani, itn.
Jas i drugi Makedonci, na primer, kako reakcija na napadite od bugarska strana, vrakjam so mongolskata teorija za potekloto na originalnite Bugari, shto mnogu go "drazni" Boreta. Bore, za da se odmazdi, ushte povekje napagja i taka nie se vrtime vo krug.
I od makedonska strana ima mnogu provokacii i navredi kon Bugarite. Priznavam, ponekogash i jas od lutina, se sluzham so navredlivi kvalifikacii za Bugarite (na pr., novoskopskiot termin "bugarshtaana".
I kade sme doshle? Nikade. Ne se pochituvame, nema doverba, nema vzaemno razbiranje i efektivno, nema prijatelstvo.
A shto vsushnost saka sekoj normalen chovek? Sekoj normalen chovek, bilo Makedonec ili Bugarin, saka pred se, da zhivee normalen zhivot, da ima ekonomska sigurnost i da bide bezbeden tamu kade shto zhivee. Istorijata ima najmalku prioritet kaj obichniot chovek.
Da ne go tupam mnogu, za da izlezeme od kjorsokakot, predlagam pomiruvanje pomegju Makedoncite i Bugarite. Gi predlagam slednive tochki okolu koi treba da postigneme konsenzus:
I. ANTICHKO MINATO
POTEKLOTO NA BUGARITE
Makedoncite da go pochituvaat stavot na oficijalnata bugarska istoriografija za antichkite predci na modernata bugarska nacija. Pogolemiot del bugarski istorichari se seriozni nauchnici.
POTEKLOTO NA MAKEDONCITE
Bugarite da go pochituvaat stavot na oficijalnata makedonska istoriografija za antichkite predci na modernata makedonska nacija. Pogolemiot del makedonski istorichari se seriozni nauchnici.
II. SREDNOVEKOVNO MINATO
JAZIK I ETNICITET OD 6-TI DO 10-VEK
I Makedoncite i Bugarite da go prifatat faktot deka vo ovoj istoriski period nemalo edinstven jazik na teritorijata na deneshna Bugarija i deneshna Makedonija. Najdominanten jazik bil slovenskiot, no tuka bile i latiniziranite Trakijci, Pejonci, Iliri, heleniziranite Makedonci, kako i Bugarite.
Isto taka, procesite na pretopuvanje na narodite edni vo drugi samo shto zapochnale, i ne bile zavrsheni. Znachi, nemalo se ushte koherentna monolitna samosvesna bugarska nacija. Isto taka, nemalo nitu koherentna monolitna samosvesna makedonska nacija.
SAMUILOVATA DRZHAVA
1. Makedoncite da prifatat deka drzhavata na Samuil ne se vikala Makedonija . Postojat dokazi deka Vizantija ja narekuvala Bugarija, no postojat dokazi deka Germanija pak ja narekuvala Slavinija. Sepak, najprifatena teza e deka samuilovoto carstvo bilo narekuvano bugarsko.
2. Bugarite da prifatat deka drzhavata na Samuil bila multi-ethnichka no sepak dominantno slavjanska.
III. TURSKO ROPSTVO
I Makedoncite i Bugarite da prifatat deka vo toj mrachen period za dvata naroda, nacionalnata svest zaspala i kaj ednite i kaj drugite.
IV. 19-TIOT VEK I POCHETOKOT NA 20-TIOT VEK
I ednite i drugite da go prifatat faktot deka ova e vreme na opshto budenje na nacionalnata svest kaj mnogu "zaspani" narodi. Megju niv bile i Makedoncite i Bufarite.
Makedoncite da prifatat deka nekoi nashi predci se smetale za Bugari, a i rabotele za bugarskata kauza. Se raboti za relativno mnogu nashi poznati dejci i revolucioneri.
Bugarite da prifatat deka isto taka mnogu Makedonci od toa vreme ne se smetale za Bugari, tuku se smetale ili kako Makedonci, ili kako Grci ili kako Srbi. Bugarite treba da razberat deka toj proces na osoznavanje na Makedoncite ne bil iniciran od nikoj drug tuku od samite Makedonci. Za zhal, periodot od 1900 do 1944 e poln so kontroverznosti kaj Makedoncite vo odnos na nivnata nacionalna svest, shto e i golema prichina za deneshnite tenzii pomegju Makedoncite i Bugarite.
ILINDENSKOTO VOSTANIE
Makedoncite da ja prifatat vistinata deka mnogu nashi istaknati borci za sloboda se smetale za Bugari, i deka Ilindenskoto vostanie bilo vsushnost organizirano i od takvi lugje.
Bugarite da ja prifatat vistinata deka ne site Makedonci se smetale za Bugari. Pred se, Bugarite treba da sfatat deka najvazhnata misla kaj Makedoncite bila zhelbata i borbata za sloboda od turskoto ropstvo, a duri potoa nacionalnoto chuvstvo. Tokmu zatoa, mnogu nashi predci imale samo eden indentitet - hristijani.
V. POST-JUGOSLOVENSKI PERIOD
Makedoncite da sfatat deka Bugarite se odlichen sojuznik na Makedoncite. Toa treba da se sfati i vo politichko-bezbednosna, i vo ekonomska smisla. Od site 4 sosedi na Makedoncite, objektivno, Bugarija e najnakloneta na Makedonija.
Makedoncite treba da prifatat deka Bugarite im se najblizok narod od site sosedi, po jazik, kultura i etnichka osnova.
Bugarite da sfatat deka Makedoncite ne gi mrazat Bugarite, tuku naprotiv, se plashat od niv. Ima strav od mozhna podelba na Makedonija pomegju Bugarija i Albanija. Makedoncite se plashat i od bugarizacija.
Bugarite treba da sfatat deka procesot na formiranje na makedonskata nacija e odamna zavrshen i deka toj proces ne mozhe da se vrati nazad. Bugarite da ja priznaat makedonskata nacija.
Bugarite treba da i pomognat na Makedonija vo nejzinata borba za opstanok i ekonomski progres.
Препоснтато от форума на dir.bg
В глобализиращият се свят т.нар. "македонски историчари", или поне по-умните от тях, ясно си дават сметка, че свирката, на която са свирили до сега, е вече безнадеждно изгнила. Свири фалшиво и освен за вътрешна консумация, не се слуша никъде другаде. Москва свири отбой, на ход е и Белград. Античките другари остават сам-сами.
Какво да се прави?
Четейки горното виждаме, че уродливият коминтерновско-титовско-джиловско-лазовски македонизъм, трайно мутира! Нареченият от колегите в дир. бг "цивилизован език" на по-горното писание, е много по-отровен и опасен, и крие неимоверно повече капани от вулгарните псувни на ординарните антибългарски скопски прояви. Този "цивилизован език" е много по-опасен от бесният антибългаризъм и сърбо-болшевишките бълнувания на блажовци, ристевци, ганета и прочее фосили. Тезата им ще бъде: "о.к., и Самуил, и Миладинови, и Пърличев, и Гоце, и Даме са били българи (ама не съвсем, хайде, братя, да не задълбаваме), били сме едно, хубаво, НО ДНЕС - днес вече не е така. Днес сме два различни народа и говорим два различни езика. Вече няма да се набляга на грубиянската, брутална (и смехотворна) и без световен аналог фалшификация на историята, а ще се смесват истини с полуистини и една лъжица откровени лъжи. А както знаем полуистините са далеч по-опасни от откровените лъжи. Изречени "цивилизовано" при това. И отново българите дръзнали да се самоопределят като такива в рамките на БЮРМ ще бъдат "изродници", "фашисти" и "татари", отново ще се трошат паметници и ще се оскверняват храмове и гробове, отнова ще бият и съдят, а таварищите Бранко, Ристе и сие, ще потриват доволни ръчици. Статуквото ще бъде запазено.
[линк]
Мнение
Black Swans
[Златен]
от Bulgaria
Общо мнения: 288
Тема Едно македонско мнение
Автор copy-paste (Нерегистриран)
Публикувано 07.01.04 16:23
Vaka stojat rabotite:
Ima nepotrebno golemi tenzii pomegju Bugarite i Makedoncite. Istoriski, jazot a potoa i tenziite pomegju dvata naroda se ragjaat nekade vo vtorata polovina na 19-tiot vek, i postepeno se zgolemuvaat vo tekot na 20-tiot vek. Mal "prekin na ognot" imalo za vreme na Georgi Dimitrov, no toa kratko trae. Mi se chini deka kulminacijata na zategnatite odnosi beshe za vreme na Jugoslavija, no najloshoto e vekje zad nas. Otkako Makedonija stana nezavisna drzhava, rabotite se podobruvaat, no mnogu mnogu sporo .
Znachi, posledicite se ovie:
1. Makedoncite gi gledaat Bugarite kako zainteresiran kandidat za delenje na Makedonija. Ottamu, gi smetaat potencijalno duri poopasni i od Shiptarite. Obichniot Makedonec se plashi deka na krajot Shiptarite kje zemat 20-30% od Makedonija, a Bugarite kje go zemat ostatokot. Se plashat i od bugarizacija na makedonskiot jazik, kultura, nacionalno chuvstvo, itn.
2. Bugarite gi gledaat Makedoncite kako bugarski brakja so amnezija, na koi mozocite im se zatrueni so pro-srpska propaganda (nishto chudno pokraj lugje kako ovoj Igor Malinovski ). Kako rezultat na toa, Bugarite se mnogu agresivni vo svoite nastojuvanja da dokazhat deka Makedoncite se Bugari.
Opshto zemeno, mnogu mnogu nepotrebni tenzii pomegju narodi koi se mnogu bliski vo sushtina.
Del od tie tenzii, vo najesktremen oblik gi gledame sekojdnevno i na ovoj forum.
Na primer, ti Borcho, vo svojata bitka da dokazhesh deka "maketata sa b'lgari" se sluzhish so mnogu nechesni sredstva, kako na primer, navredi na smetka na nasheto nacionalno dostoinstvo, ne vikash Skopjans, srbomani, itn.
Jas i drugi Makedonci, na primer, kako reakcija na napadite od bugarska strana, vrakjam so mongolskata teorija za potekloto na originalnite Bugari, shto mnogu go "drazni" Boreta. Bore, za da se odmazdi, ushte povekje napagja i taka nie se vrtime vo krug.
I od makedonska strana ima mnogu provokacii i navredi kon Bugarite. Priznavam, ponekogash i jas od lutina, se sluzham so navredlivi kvalifikacii za Bugarite (na pr., novoskopskiot termin "bugarshtaana".
I kade sme doshle? Nikade. Ne se pochituvame, nema doverba, nema vzaemno razbiranje i efektivno, nema prijatelstvo.
A shto vsushnost saka sekoj normalen chovek? Sekoj normalen chovek, bilo Makedonec ili Bugarin, saka pred se, da zhivee normalen zhivot, da ima ekonomska sigurnost i da bide bezbeden tamu kade shto zhivee. Istorijata ima najmalku prioritet kaj obichniot chovek.
Da ne go tupam mnogu, za da izlezeme od kjorsokakot, predlagam pomiruvanje pomegju Makedoncite i Bugarite. Gi predlagam slednive tochki okolu koi treba da postigneme konsenzus:
I. ANTICHKO MINATO
POTEKLOTO NA BUGARITE
Makedoncite da go pochituvaat stavot na oficijalnata bugarska istoriografija za antichkite predci na modernata bugarska nacija. Pogolemiot del bugarski istorichari se seriozni nauchnici.
POTEKLOTO NA MAKEDONCITE
Bugarite da go pochituvaat stavot na oficijalnata makedonska istoriografija za antichkite predci na modernata makedonska nacija. Pogolemiot del makedonski istorichari se seriozni nauchnici.
II. SREDNOVEKOVNO MINATO
JAZIK I ETNICITET OD 6-TI DO 10-VEK
I Makedoncite i Bugarite da go prifatat faktot deka vo ovoj istoriski period nemalo edinstven jazik na teritorijata na deneshna Bugarija i deneshna Makedonija. Najdominanten jazik bil slovenskiot, no tuka bile i latiniziranite Trakijci, Pejonci, Iliri, heleniziranite Makedonci, kako i Bugarite.
Isto taka, procesite na pretopuvanje na narodite edni vo drugi samo shto zapochnale, i ne bile zavrsheni. Znachi, nemalo se ushte koherentna monolitna samosvesna bugarska nacija. Isto taka, nemalo nitu koherentna monolitna samosvesna makedonska nacija.
SAMUILOVATA DRZHAVA
1. Makedoncite da prifatat deka drzhavata na Samuil ne se vikala Makedonija . Postojat dokazi deka Vizantija ja narekuvala Bugarija, no postojat dokazi deka Germanija pak ja narekuvala Slavinija. Sepak, najprifatena teza e deka samuilovoto carstvo bilo narekuvano bugarsko.
2. Bugarite da prifatat deka drzhavata na Samuil bila multi-ethnichka no sepak dominantno slavjanska.
III. TURSKO ROPSTVO
I Makedoncite i Bugarite da prifatat deka vo toj mrachen period za dvata naroda, nacionalnata svest zaspala i kaj ednite i kaj drugite.
IV. 19-TIOT VEK I POCHETOKOT NA 20-TIOT VEK
I ednite i drugite da go prifatat faktot deka ova e vreme na opshto budenje na nacionalnata svest kaj mnogu "zaspani" narodi. Megju niv bile i Makedoncite i Bufarite.
Makedoncite da prifatat deka nekoi nashi predci se smetale za Bugari, a i rabotele za bugarskata kauza. Se raboti za relativno mnogu nashi poznati dejci i revolucioneri.
Bugarite da prifatat deka isto taka mnogu Makedonci od toa vreme ne se smetale za Bugari, tuku se smetale ili kako Makedonci, ili kako Grci ili kako Srbi. Bugarite treba da razberat deka toj proces na osoznavanje na Makedoncite ne bil iniciran od nikoj drug tuku od samite Makedonci. Za zhal, periodot od 1900 do 1944 e poln so kontroverznosti kaj Makedoncite vo odnos na nivnata nacionalna svest, shto e i golema prichina za deneshnite tenzii pomegju Makedoncite i Bugarite.
ILINDENSKOTO VOSTANIE
Makedoncite da ja prifatat vistinata deka mnogu nashi istaknati borci za sloboda se smetale za Bugari, i deka Ilindenskoto vostanie bilo vsushnost organizirano i od takvi lugje.
Bugarite da ja prifatat vistinata deka ne site Makedonci se smetale za Bugari. Pred se, Bugarite treba da sfatat deka najvazhnata misla kaj Makedoncite bila zhelbata i borbata za sloboda od turskoto ropstvo, a duri potoa nacionalnoto chuvstvo. Tokmu zatoa, mnogu nashi predci imale samo eden indentitet - hristijani.
V. POST-JUGOSLOVENSKI PERIOD
Makedoncite da sfatat deka Bugarite se odlichen sojuznik na Makedoncite. Toa treba da se sfati i vo politichko-bezbednosna, i vo ekonomska smisla. Od site 4 sosedi na Makedoncite, objektivno, Bugarija e najnakloneta na Makedonija.
Makedoncite treba da prifatat deka Bugarite im se najblizok narod od site sosedi, po jazik, kultura i etnichka osnova.
Bugarite da sfatat deka Makedoncite ne gi mrazat Bugarite, tuku naprotiv, se plashat od niv. Ima strav od mozhna podelba na Makedonija pomegju Bugarija i Albanija. Makedoncite se plashat i od bugarizacija.
Bugarite treba da sfatat deka procesot na formiranje na makedonskata nacija e odamna zavrshen i deka toj proces ne mozhe da se vrati nazad. Bugarite da ja priznaat makedonskata nacija.
Bugarite treba da i pomognat na Makedonija vo nejzinata borba za opstanok i ekonomski progres.
Препоснтато от форума на dir.bg
В глобализиращият се свят т.нар. "македонски историчари", или поне по-умните от тях, ясно си дават сметка, че свирката, на която са свирили до сега, е вече безнадеждно изгнила. Свири фалшиво и освен за вътрешна консумация, не се слуша никъде другаде. Москва свири отбой, на ход е и Белград. Античките другари остават сам-сами.
Какво да се прави?
Четейки горното виждаме, че уродливият коминтерновско-титовско-джиловско-лазовски македонизъм, трайно мутира! Нареченият от колегите в дир. бг "цивилизован език" на по-горното писание, е много по-отровен и опасен, и крие неимоверно повече капани от вулгарните псувни на ординарните антибългарски скопски прояви. Този "цивилизован език" е много по-опасен от бесният антибългаризъм и сърбо-болшевишките бълнувания на блажовци, ристевци, ганета и прочее фосили. Тезата им ще бъде: "о.к., и Самуил, и Миладинови, и Пърличев, и Гоце, и Даме са били българи (ама не съвсем, хайде, братя, да не задълбаваме), били сме едно, хубаво, НО ДНЕС - днес вече не е така. Днес сме два различни народа и говорим два различни езика. Вече няма да се набляга на грубиянската, брутална (и смехотворна) и без световен аналог фалшификация на историята, а ще се смесват истини с полуистини и една лъжица откровени лъжи. А както знаем полуистините са далеч по-опасни от откровените лъжи. Изречени "цивилизовано" при това. И отново българите дръзнали да се самоопределят като такива в рамките на БЮРМ ще бъдат "изродници", "фашисти" и "татари", отново ще се трошат паметници и ще се оскверняват храмове и гробове, отнова ще бият и съдят, а таварищите Бранко, Ристе и сие, ще потриват доволни ръчици. Статуквото ще бъде запазено.
Re: защо се страхувам че
Абе той дяволът винаги е в подробностите. Цялият "македонски" етнос в общи линии съществува заради подробности и бележки под линия. От полуизказани думи, двусмислици и тенденциозни коментари някои хора правят наука, а ние гледаме все на едро. Като изключим наглите лъжи разбира се - те са лесни.
Айде до утре!
Айде до утре!
Еве го и моjот коментар
Ще оставя настрана пледоариите тип “Ребята, давайте жить дружно” и ще коментирам само историските тези:
Istoriski, jazot a potoa i tenziite pomegju dvata naroda se ragjaat nekade vo vtorata polovina na 19-tiot vek, i postepeno se zgolemuvaat vo tekot na 20-tiot vek.
Това е анахронизъм – през втората половина на 19 век все още няма “два народа”, макар и да има малко на брой македонисти. Сериозни прекъсвания и дисконтинуитети има въобще и в “зголемувањето” на “тензиите” през 20 век и в оформянето на македонци, различни по съзнание от българите. В крайна сметка далеч не всички в Македония стават македонци! В този процес решаващи са политически фактори, които не трябва да се игнорират. Впрочем това в някаква степен важи и за българската история.
Mal "prekin na ognot" imalo za vreme na Georgi Dimitrov, no toa kratko trae.
Ето какво имах предвид, говорейки за “политически фактори”, чийто стратегически контекст напълно се елиминира и те се привиждат в мак. национална история просто като едно съвсем естествено развитие на “идентитетот”. Епохата Димитров не е просто “прекин на огнот”, а нещо доста по-различно...
I. ANTICHKO MINATO
POTEKLOTO NA BUGARITE
Makedoncite da go pochituvaat stavot na oficijalnata bugarska istoriografija za antichkite predci na modernata bugarska nacija. Pogolemiot del bugarski istorichari se seriozni nauchnici.
POTEKLOTO NA MAKEDONCITE
Bugarite da go pochituvaat stavot na oficijalnata makedonska istoriografija za antichkite predci na modernata makedonska nacija. Pogolemiot del makedonski istorichari se seriozni nauchnici.
Не знам колко са “сериозните научници” и сред първите и сред вторите, особено – изкушавам се да го кажа – сред вторите. Въпросът в случая е да се прави критическа историография, а не историографията просто да служи като основа за “почитување на идентитетите”. Последното между впрочем е доста утопично като функция на националната история.
II. SREDNOVEKOVNO MINATO
JAZIK I ETNICITET OD 6-TI DO 10-VEK
I Makedoncite i Bugarite da go prifatat faktot deka vo ovoj istoriski period nemalo edinstven jazik na teritorijata na deneshna Bugarija i deneshna Makedonija. Najdominanten jazik bil slovenskiot, no tuka bile i latiniziranite Trakijci, Pejonci, Iliri, heleniziranite Makedonci, kako i Bugarite.
Isto taka, procesite na pretopuvanje na narodite edni vo drugi samo shto zapochnale, i ne bile zavrsheni. Znachi, nemalo se ushte koherentna monolitna samosvesna bugarska nacija. Isto taka, nemalo nitu koherentna monolitna samosvesna makedonska nacija.
“Нация” – почти никой не твърди, че е имало в средновековието. Друг е номерът, че могат да се видят някакви политически формации и дори “етноси”, които биха били основи за съвременните нации. Тук македонците имат сериозен “хендикеп” – няма етноним “македонец” през Средновековието.
SAMUILOVATA DRZHAVA
1. Makedoncite da prifatat deka drzhavata na Samuil ne se vikala Makedonija . Postojat dokazi deka Vizantija ja narekuvala Bugarija, no postojat dokazi deka Germanija pak ja narekuvala Slavinija. Sepak, najprifatena teza e deka samuilovoto carstvo bilo narekuvano bugarsko.
Туй за “Славиниите” е посебна история... Много му бяха драги тези Славинии на покойния етногенетик Ташковски.
2. Bugarite da prifatat deka drzhavata na Samuil bila multi-ethnichka no sepak dominantno slavjanska.
Се извинувам – а средновековна България не е ли “мулти-етничка но сепак (поне по език) доминантно славянска”?
III. TURSKO ROPSTVO
Тука самият термин честно казано ми пречи – “владичество” ми изглежда по-смислено.
I Makedoncite i Bugarite da prifatat deka vo toj mrachen period za dvata naroda, nacionalnata svest zaspala i kaj ednite i kaj drugite.
”Заспала”, па после се “събудила” през “Възраждането” – познати метафори на романтическата национална историография от 19 век, които без съмнение трябва да се ревизират. Формирането на модерните нации, включително на Балканите, не може да се анализира в художествени (уметнички) понятия като “събуждане”.
IV. 19-TIOT VEK I POCHETOKOT NA 20-TIOT VEK
I ednite i drugite da go prifatat faktot deka ova e vreme na opshto budenje na nacionalnata svest kaj mnogu "zaspani" narodi. Megju niv bile i Makedoncite i Bufarite.
Ето го и “будењето”... Как така няколко века са “проспани”? Очевидно, “етницитетът” и неговата политическа употреба има своя динамика, но тя не може да се мисли в такива категории.
Makedoncite da prifatat deka nekoi nashi predci se smetale za Bugari, a i rabotele za bugarskata kauza. Se raboti za relativno mnogu nashi poznati dejci i revolucioneri.
Верно! И затова тук термините “наши” – “ваши” трябва да се преразгледат.
Bugarite da prifatat deka isto taka mnogu Makedonci od toa vreme ne se smetale za Bugari, tuku se smetale ili kako Makedonci, ili kako Grci ili kako Srbi. Bugarite treba da razberat deka toj proces na osoznavanje na Makedoncite ne bil iniciran od nikoj drug tuku od samite Makedonci. Za zhal, periodot od 1900 do 1944 e poln so kontroverznosti kaj Makedoncite vo odnos na nivnata nacionalna svest, shto e i golema prichina za deneshnite tenzii pomegju Makedoncite i Bugarite.
За “македонци” в етнически смисъл, поне както пише Катарджиев, до 20-те години и то най-вече в Сръбска (Вардарска) Македония изглежда се смятат твърде малко хора. Доста повече са тези “славофони”, които се смятат например за гърци. Иначе – да цитирам пак Катарджиев – доминантниот етноним бил Бугарин. “Осъзнаването” на македонците като “македонци” е без съмнение по-сложен процес, който също без съмнение не е само и чисто автохтонен – доста “чужди” фактори са също замесени...
ILINDENSKOTO VOSTANIE
Makedoncite da ja prifatat vistinata deka mnogu nashi istaknati borci za sloboda se smetale za Bugari, i deka Ilindenskoto vostanie bilo vsushnost organizirano i od takvi lugje.
Bugarite da ja prifatat vistinata deka ne site Makedonci se smetale za Bugari. Pred se, Bugarite treba da sfatat deka najvazhnata misla kaj Makedoncite bila zhelbata i borbata za sloboda od turskoto ropstvo, a duri potoa nacionalnoto chuvstvo. Tokmu zatoa, mnogu nashi predci imale samo eden indentitet - hristijani.
”Желбата за слобода”, противно на това което може да изглежда, не е най-естественото нещо на този свят. Не казвам, че причината е непременно “националното чувство”, а че доста по-комплексни са причините за “политизиране” на селски маси като преди и по време на Илинден. Често интелектуалците-революционери прибягват и до насилствени методи, за да пробудят “желбата за слобода” при народа. Иначе за идентитета “християни”, който бил единствен – ще си позволя да изразя резерви. Според много сведения, населението в Македония до доста късно време наистина се самоопределя най-вече като “християни”, но изключително в опозиция спрямо “турците” (т.е. мюсюлманите – като “турци” могат да се смятат и албанците-мюсюлмани, и торбешите, и гърците-мюсюлмани и пр.). Но съществуват и достатъчно сведения, за да се предположи, че в своето съотнасяне с християнските народи – гърци, власи, албанци – “славяните в Македония” доста отпреди Екзархията употребяват за себе си термина “българи” (“бугари” и пр.). Почти непоклатима изглежда тезата, че доминантният вернакуларен етноним на славянското население в Македония в началото на 19 век било “българи”. Историческите причини за това са друг въпрос...
Bugarite treba da sfatat deka procesot na formiranje na makedonskata nacija e odamna zavrshen i deka toj proces ne mozhe da se vrati nazad. Bugarite da ja priznaat makedonskata nacija.
И накрая един въпрос: комай в Пиринска Македония и в доста други среди този процес все пак не е “завършен”. С оглед това братско българо-македонско сближаване и почитување на идентитети, ще се предполага ли да се дават малцинствени права на население, което не желае да бъде малцинство?
Istoriski, jazot a potoa i tenziite pomegju dvata naroda se ragjaat nekade vo vtorata polovina na 19-tiot vek, i postepeno se zgolemuvaat vo tekot na 20-tiot vek.
Това е анахронизъм – през втората половина на 19 век все още няма “два народа”, макар и да има малко на брой македонисти. Сериозни прекъсвания и дисконтинуитети има въобще и в “зголемувањето” на “тензиите” през 20 век и в оформянето на македонци, различни по съзнание от българите. В крайна сметка далеч не всички в Македония стават македонци! В този процес решаващи са политически фактори, които не трябва да се игнорират. Впрочем това в някаква степен важи и за българската история.
Mal "prekin na ognot" imalo za vreme na Georgi Dimitrov, no toa kratko trae.
Ето какво имах предвид, говорейки за “политически фактори”, чийто стратегически контекст напълно се елиминира и те се привиждат в мак. национална история просто като едно съвсем естествено развитие на “идентитетот”. Епохата Димитров не е просто “прекин на огнот”, а нещо доста по-различно...
I. ANTICHKO MINATO
POTEKLOTO NA BUGARITE
Makedoncite da go pochituvaat stavot na oficijalnata bugarska istoriografija za antichkite predci na modernata bugarska nacija. Pogolemiot del bugarski istorichari se seriozni nauchnici.
POTEKLOTO NA MAKEDONCITE
Bugarite da go pochituvaat stavot na oficijalnata makedonska istoriografija za antichkite predci na modernata makedonska nacija. Pogolemiot del makedonski istorichari se seriozni nauchnici.
Не знам колко са “сериозните научници” и сред първите и сред вторите, особено – изкушавам се да го кажа – сред вторите. Въпросът в случая е да се прави критическа историография, а не историографията просто да служи като основа за “почитување на идентитетите”. Последното между впрочем е доста утопично като функция на националната история.
II. SREDNOVEKOVNO MINATO
JAZIK I ETNICITET OD 6-TI DO 10-VEK
I Makedoncite i Bugarite da go prifatat faktot deka vo ovoj istoriski period nemalo edinstven jazik na teritorijata na deneshna Bugarija i deneshna Makedonija. Najdominanten jazik bil slovenskiot, no tuka bile i latiniziranite Trakijci, Pejonci, Iliri, heleniziranite Makedonci, kako i Bugarite.
Isto taka, procesite na pretopuvanje na narodite edni vo drugi samo shto zapochnale, i ne bile zavrsheni. Znachi, nemalo se ushte koherentna monolitna samosvesna bugarska nacija. Isto taka, nemalo nitu koherentna monolitna samosvesna makedonska nacija.
“Нация” – почти никой не твърди, че е имало в средновековието. Друг е номерът, че могат да се видят някакви политически формации и дори “етноси”, които биха били основи за съвременните нации. Тук македонците имат сериозен “хендикеп” – няма етноним “македонец” през Средновековието.
SAMUILOVATA DRZHAVA
1. Makedoncite da prifatat deka drzhavata na Samuil ne se vikala Makedonija . Postojat dokazi deka Vizantija ja narekuvala Bugarija, no postojat dokazi deka Germanija pak ja narekuvala Slavinija. Sepak, najprifatena teza e deka samuilovoto carstvo bilo narekuvano bugarsko.
Туй за “Славиниите” е посебна история... Много му бяха драги тези Славинии на покойния етногенетик Ташковски.
2. Bugarite da prifatat deka drzhavata na Samuil bila multi-ethnichka no sepak dominantno slavjanska.
Се извинувам – а средновековна България не е ли “мулти-етничка но сепак (поне по език) доминантно славянска”?
III. TURSKO ROPSTVO
Тука самият термин честно казано ми пречи – “владичество” ми изглежда по-смислено.
I Makedoncite i Bugarite da prifatat deka vo toj mrachen period za dvata naroda, nacionalnata svest zaspala i kaj ednite i kaj drugite.
”Заспала”, па после се “събудила” през “Възраждането” – познати метафори на романтическата национална историография от 19 век, които без съмнение трябва да се ревизират. Формирането на модерните нации, включително на Балканите, не може да се анализира в художествени (уметнички) понятия като “събуждане”.
IV. 19-TIOT VEK I POCHETOKOT NA 20-TIOT VEK
I ednite i drugite da go prifatat faktot deka ova e vreme na opshto budenje na nacionalnata svest kaj mnogu "zaspani" narodi. Megju niv bile i Makedoncite i Bufarite.
Ето го и “будењето”... Как така няколко века са “проспани”? Очевидно, “етницитетът” и неговата политическа употреба има своя динамика, но тя не може да се мисли в такива категории.
Makedoncite da prifatat deka nekoi nashi predci se smetale za Bugari, a i rabotele za bugarskata kauza. Se raboti za relativno mnogu nashi poznati dejci i revolucioneri.
Верно! И затова тук термините “наши” – “ваши” трябва да се преразгледат.
Bugarite da prifatat deka isto taka mnogu Makedonci od toa vreme ne se smetale za Bugari, tuku se smetale ili kako Makedonci, ili kako Grci ili kako Srbi. Bugarite treba da razberat deka toj proces na osoznavanje na Makedoncite ne bil iniciran od nikoj drug tuku od samite Makedonci. Za zhal, periodot od 1900 do 1944 e poln so kontroverznosti kaj Makedoncite vo odnos na nivnata nacionalna svest, shto e i golema prichina za deneshnite tenzii pomegju Makedoncite i Bugarite.
За “македонци” в етнически смисъл, поне както пише Катарджиев, до 20-те години и то най-вече в Сръбска (Вардарска) Македония изглежда се смятат твърде малко хора. Доста повече са тези “славофони”, които се смятат например за гърци. Иначе – да цитирам пак Катарджиев – доминантниот етноним бил Бугарин. “Осъзнаването” на македонците като “македонци” е без съмнение по-сложен процес, който също без съмнение не е само и чисто автохтонен – доста “чужди” фактори са също замесени...
ILINDENSKOTO VOSTANIE
Makedoncite da ja prifatat vistinata deka mnogu nashi istaknati borci za sloboda se smetale za Bugari, i deka Ilindenskoto vostanie bilo vsushnost organizirano i od takvi lugje.
Bugarite da ja prifatat vistinata deka ne site Makedonci se smetale za Bugari. Pred se, Bugarite treba da sfatat deka najvazhnata misla kaj Makedoncite bila zhelbata i borbata za sloboda od turskoto ropstvo, a duri potoa nacionalnoto chuvstvo. Tokmu zatoa, mnogu nashi predci imale samo eden indentitet - hristijani.
”Желбата за слобода”, противно на това което може да изглежда, не е най-естественото нещо на този свят. Не казвам, че причината е непременно “националното чувство”, а че доста по-комплексни са причините за “политизиране” на селски маси като преди и по време на Илинден. Често интелектуалците-революционери прибягват и до насилствени методи, за да пробудят “желбата за слобода” при народа. Иначе за идентитета “християни”, който бил единствен – ще си позволя да изразя резерви. Според много сведения, населението в Македония до доста късно време наистина се самоопределя най-вече като “християни”, но изключително в опозиция спрямо “турците” (т.е. мюсюлманите – като “турци” могат да се смятат и албанците-мюсюлмани, и торбешите, и гърците-мюсюлмани и пр.). Но съществуват и достатъчно сведения, за да се предположи, че в своето съотнасяне с християнските народи – гърци, власи, албанци – “славяните в Македония” доста отпреди Екзархията употребяват за себе си термина “българи” (“бугари” и пр.). Почти непоклатима изглежда тезата, че доминантният вернакуларен етноним на славянското население в Македония в началото на 19 век било “българи”. Историческите причини за това са друг въпрос...
Bugarite treba da sfatat deka procesot na formiranje na makedonskata nacija e odamna zavrshen i deka toj proces ne mozhe da se vrati nazad. Bugarite da ja priznaat makedonskata nacija.
И накрая един въпрос: комай в Пиринска Македония и в доста други среди този процес все пак не е “завършен”. С оглед това братско българо-македонско сближаване и почитување на идентитети, ще се предполага ли да се дават малцинствени права на население, което не желае да бъде малцинство?