Кога...?

Разбит съм от толкоз съдби,
изгубих се в илюзии-мечти
Лутам се,и вървя ли вървя,
а черна, спуска се ноща

Гасне в мен предишният плам,
щом в мрака,съм нещастен и сам
Сляпо протягам към тебе ръце,
но отлиташ ти с моето сърце

Уморих се, обгръща ме мрак,
вече не мога да работя с мерак
Само се спъвам в таз самота,
а във въздуха, все тегне тъга

Кога ще те погаля нежно с ръка,
а не с думи,да докосвам твоята душа
Няма покой, в мен стаената страст,
и мисълта ми,пак бяга във транс

Прекрасно е!

Пожелавам ти:Сърцето ти да е свободно,
преливащо от доброта,
да можиш да раздаваш и да черпиш
от красотата на света.

Живей Обичащ!

чудесно е! присъединявам се!