traint sua quemque noluptas**

Си(м)фония “О! ратория за тоалетната”


“Не е вярно, че при трудности
няма измъкване.Нужно е
само малко да се напънеш!"


Най – вероятно това, което започваш да четеш ще се окаже не това, което очакваш да бъде. И не, не е само за НЛО и дезодоририентирани чужденци. Вярно, темата е не само банална, ами и напълно бананена. От онзи тип банани, които са толкова смачкани и изгнили от тежестта на времето и човешката употреба, че са се превърнали в основния продукт, свързан с тоалетните. Болезненото всекидневие на темата идва именно от момента на необоримото и абсолютно предвидимо бъдеще, свързано точно с осъзнаването на нуждата. И ако все още не си наясно - ще се опитаме да разкрием пред теб потенциала на “чудната стая на тайните” – тоалетната.
Въпреки многобройните й и понякога груби наименования, тя в крайна сметка не е нищо ново в мултивселената. Промените на форма и име не успяват да изменят така дълбоката й същност. От Египетските “столове с дупки”, през френското кралско биде, та чак до модернистичния, понякога футористичен разкош от мизерия, тоалетната остава най – посещаваното, задълбочаващото, бленуваното, жадуваното, засрамващото, подстрекаващото, старомодното, но и вдъхновител на едни от най – брилянтните иновативни идеи (на които са способни земни жители) място.
Като важна и даже конструктивна част от човешкото съществуване WC-то е силно свързано и с такива значими социални моменти, като разслоението на обществото, революциите, изборите и разбира се защо не войните (ако някой не е съгласен да докаже противното). Ясно различимите категории “дамска” и “мъжка” табуизират мястото за противоположния пол, но разчупването на модела става с появата на “унисекс” тоалетните. Разбира се с падане на част от задръжките се губи и дновременно с това възбужда основната нишка – интимността.
Хората рядко си признават, а обикновенно и въобще не говорят за това, колко време прекарват в тоалетната. Още по – малко какво правят там. Сега е момента и ти да бъдеш откровен със себе си, като осъзнаеш, че правиш същото.
“Клек Бар” – ът, както някои естети изтънчено го наричат, може да бъде изход и средство да се отървеш от мрънкалото отсреща поне за малко. Но това в никакъв случай не е основното му предназначение. Фундаменталното предназначение на WC – то, особено в домашни условия, е най – вече като оазис на спокойствието – място за повдигане на духа, успокоение и концентрация. Тайните страсти задоволявани в този замък на насладата също не са за пренебрагване, особено тези, от които ти олеква на душата. За това обаче, е необходимо да се знаят параметри на социологията, антропологията, философията, естетиката, но и уението да се вчустваш и възприемаш, без обаче да прекаляваш. Защото опасност от пристрастяване винаги има!
Дали е възможно “тоалетното обсебване” да се приравни на изневярата? Или е ябълка на раздора,където най – малкия проблем е войната за вдигнатия капак на тоалетната чиния? Вкрайна сметка всичко ли опира до инстинктивното желание за лично пространство? Наистина ли е така? Може би. Врата срещу врата. На една крачка разстояние. (По)знанието срещу забавата (забравата). Науката срещу простата логика на обикновения човек.
Може ли пък всичко да е много шум за нищо? Дори и така човек освен да учи, работи итвори, трябва и да разпуска. Най – добре насаме със себе си. Тихата, приятна и доста отпускаща атмосфера на WC-то спомага и за решаването на генерални и наболели проблеми. А гениалността на идеите, раждащи се там е безспорно доказана през годините. А ако се замислим по – задълбочено всеки от нас, а сигурни сме и ти, ще се сетим, че и нашите глави са раждали по нещо остроумно и до известна степен гениално, именно в “дяволския извор на вдъхновението”, особено този, свързан най – пряко с нашите настоящи потребности.
В забъраното ни студентско всекидневие никога не е излишно да съчетаем нужното с приятното. В паузата между лекциите отдели поне две минути за кошмарът на реалността. Присмей се на ужаса от непознатото, което идва при сблъсъка с “третото измерение”. Изглежда ти познато? Не, не преживяваш deja vous, няма никаква грешка в Матрицата – това са просто тоалетните в НБУ. Ако все още не знаеш куде се намира този “последен изход” няма смисъл да разпитваш насам-натам. Просто следвай опашката – тя ще те заведе точно, където ти се ходи. Вече си близо и гледаш в преизподнята. Почти е твой ред. Всичко се случва в някакъв далечен кръг светлина, заобиколен от мрак. Мислите се гонят една друга в главата ти. Но всичките се фокусират в едно – най-човешкото в човека – наложителността.
Ти успя! Вече си вътре!!!!! Там, където животът си тече плавен и привидно еднакъв. Всъщност светът непрекъснато се променя – между две премигвания, за части от секундата, точно когато не гледаш. Понякога той е несправедлив към всички и те подлага на изпитания ... рано или късно това идва д главата на всеки – няма тоалетна хартия! Но дори на фона на неприятностите, на които понякога ставаме жертва има приятен за окото и душата лъч светлина. За нас, в НБУ, този лъч беше Харалан Александров, който ни показа ужаса и очарованието на самите неща. Даде ни света на писателите и поетите: тревожен, враждебен, но и с пристани на любов и милосърдие – записките в тоалетната. Там писането е като магия. Не като графоманстване*. Писането е любов е любовта е писане – това, което най – много те е боляло, най – много те е радвало. Клозетът може и да ти подскаже вярното решение. Понякога те обърква, после те променя, не спира да те учудва. Наранява, но само малко след това разсмива. Изобщо престоя там действа доста вдъхновяващо и ободряващо. Съзерцавайки всяващите ужас простори на всемира на кенефа, които те затварят отвред и прикован в едно кътче от тази необятна шир, знаейки защо точно тук, а не някъде другаде и защо за малкото време, отредено ти за живот си избрал този миг, а не някой друг от вечността преди и след него. На където и да обърнеш виждаш само безкрайности, появяващи се от нищото ексцентрични персонажи, вписали себе си на стената, бродещи тягостни сенки, които с нищо не принадлежат към този свят, нито към който и да е друг и те заграждат отвред, като нищожен атом, като мимолетна сянка, пробягваща безвъзвратно. Необратимо ... Твърде философско ... Ако само така я караш обаче, ще започнеш да виждаш и чуваш както всички останали, т.е. няма да виждаш и чуваш нищо и станеш като съседите си, съседите на съседите, съседите на съседите на съседите си и така ще ти се пада. Крайно време е да спреш да живееш по този начин. Тоалетното забавление е за разпускане и почивка, то е за да можеш утре отново в седем часа да застанеш лице в лице с живота и да го променяш към по – добро и по – добро. А когато денят свърши, отново да седнеш на тоалетната чиния, защото си е заслужавало, защото си създал нещо и имаш право да починеш.
----------------------------------------
*графомания - психическо заболяване, при което бездарни лица се отдават на писателство
**всеки го влече собственото удоволствие

carpe diem..

Интересно изследване. Бтв тоалетните на НБУ могат само още един път да покажат класовото и идеологическо разслоение и борбата на преподавателския с административния персонал. Иначе мястото се сакрифицира по непонятни за мен причини и му се придава доста странен оазисно-метафизичен ореол. Абе въпрос на лично мнение и хубава тоалетна хартия

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

Ами автора донякъде се е базирал според мен на Panta rei но е недоизяснил въпроса какво къде и как. Има време може би ще го доизясни. Как е хавата днес?

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

Според сигнатурата си с няколко глави така че все ще има Аз както винаги благославям машинарията и бате бил и ми се ще да не е бил. А наздраве с кафето

познанието не носи щастие ама поне те предпазва от грешки от невежество - Hell

Ако ми напишеш аналогични по обем и съдържание"симфонии" за ЛЕГЛОТО и МАСАТА
със сигурност това би се превърнало в настолна класика за всеки ДОМ


Написаното е ценно ,наистина

Женските предразсъдъци се измерват в сантиметри

прилича ми малко на статия от егоист :))

нафукано помпозен език, напълно излишни чужди думи, говорят ми на "ти" и в крайна сметка нищо не казват.

"лайфстайл, копеле, като сереш - сери със самочувствие!"

"лайфстайл, копеле, като сереш - сери със самочувствие!"

прост селянин, ама много прост ви казвам !

мислих същото или нещо подобно като теб да кажа.
ако не греша това е цял стил и начин на изразяване от 70-те години на миналия век в щатите.

аз и логика?
това е някак си несъвместимо..

литература? поласкана съм да знаеш...нямам претенции да съм толкова добра, че да пиша литература..
защо пък НЕпоносимост?

carpe diem..

всъщност е въпрос на отношение...
тоалетната хартия е сносна, но обстановката определено е представителна..
имам особеното чевство обаче, че парите ни изтичат в канала по този начин..
очевидно само тоалетната е обект на спонсорство..

carpe diem..

идеята влече, ама времето е малко.
за съжаление не са много изпитите които мога да мина с вродена простотия...
но символите си заслужават вниманието:)

carpe diem..

тва списание още ли го издават?
е, щом казваш, значи стил има...какъв е без значение..


carpe diem..