Лудостта

Как мислите,къде свършва границата на 'нормалното' и къде започва 'ненормалното'?Дали лудите са наистина луди или са по-нормални от останалите?Дали ги определяме като хора с диагноза само защото не се вписват в някакви общоприети норми...не са част от системата(тук се сещам за ''Полет над кукувичето гнездо'' на К.Киси)...може би погрешно тълкуваме тяхното състояние...Интересно ми е какво мислите по въпроса

Лично аз предпочитам "психично болни" пред "луди" и за мен това са болни хора като диабетиците и хипертониците например.

Защо ги определяме като болни - не защото не се вписват в някакви рамки, а защото не са в състояние да функционират в условията в които ни се налага да оцеляваме всички ние.

кой слага границите? нормалните ли!? а те по какъв критерии са се определили за такива?
нормите са граници ...значи , като не се вписвам в някакви общоприети норми границите ми са неопределени...

иначе...последните години страшно се стресирам като виждам хора, в автобус или на улицата, говорещи си сами, с някакъв разнесен поглед....жалко ми става...ей за това състояние границата едва ли някой я знае...късо съединение някъде по трасето и се губиш в собствените си представи..

аамм....ти за каква лудост думаше?

Лудост и ексцентричност например са две различни неща.
Лудост и психиатрично заболяване с органично увреждане до голяма степен се припокриват.
Лудост и глупост имат допирни точки понякога.
Лудост е голяма част от това, което не е характерно за 93% от хората.
Лудостта е лечима.
Лудостта има много лица.
Някои форми на лудост се предават по наследство посредством увредени гени.
Други форми на лудост се придобиват след неблагоприятно влияние на средата.
Трети форми на лудост ... са полезни за човечеството.

Всички гении са луди, но не всички луди са гении.

Лудостта за едни е нещо в нормата за други.
И обратно.
Обявените за луди понякога ги реабилитират години след смъртта им.
Когато разберат, че лудостта им е била просто ... напредничавост.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

от социума, от стереотипа и системата.
Иначе персонално е важно всеки какво разбира под лудост,дали говорим с медицински понятия или е дори метафора...
Да...всеки мери със собствени мерки..лудите не познават света на нормалните...те са вписани в собствения си свят...имат единствено него.
Нормалните възприемат лудите като заплаха,защото просто са различни и не се вписват, не приемат техните правили,поради което не са разбрани, не са приети,защото вероятно са заплаха...както искаш я разбирай..всякаква заплаха..неизвестното плаши.
Но всички учени ,мислители и ентусиасти, изпреварили времето си са били считани за луди..Какъв сега би бил светът на нормалните без тези луди..Ти си вади изводите.
Лудите също така не разбират нормалните..
И тъй като зависи от къде и с очите на кои гледаш....няма луди и нормални...има различни.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Да...лудите не познават света на нормалните...а мислиш ли, че нормалните познават света на лудите? Дали някой се е замислил за техните мисли и чувства? Не, всеки мисли, че т. н. "луд" е опериран от тези "нормални" човешки качества...
Съгласна съм, че неизвестното плаши, но ако се опиташ да разбереш един човек, бил той и луд, ще видиш, че няма нищо страшно...
Но обществото ни е такова - то не допуска различните до себе си, а това е жестоко. Ето защо лудите стават още по-луди - те просто са принудени, защото...това се очаква от тях, а и клеймото е до живот.
Имам чувството, че никой тук не разбира за това, което пише, въпреки, че всички са се изкарали доста либерални :)...Но в истинския живот...
Така ли гледаш ти на тях? Като на различни? И...би ли се доверил на такъв човек - ЛУД? Би ли го приел за приятел?
Помисли добре. Мисля, че не. Ето затова лудите са различни.

нормалните познават света на лудите?
Важно е какво аз влагам в понятието лудост.Аз също съм луда, съобразно представите на мнооо хора.Луда съм ,което и когато ми харесва и по моите представи.
Да, ти стигна до моето заключение,че лудите са различни...Значи ти ги гледаш с нормални очи?Пък и кво му е лошото да си различен..ето за това често съм луда.
А защо не каза ,че нормалните са различни?
Първо си отговори на въпроса ти какъв си и винаги ли си такъв...за каква лудост говорим и кога можем да избираме.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Аз...съм различна. Карат ме да се чувствам такава, въпреки че дълбоко в сърцето си усещам, че...по нищо не се различавам от "нормалните"...
Питаш ме за моето мнение - мисля, че всеки човек е различен.

всички сме еднакви да си го мислим.
Зависи от гледната точка.

Пуснете ме в душата си,за да .......Не боли....

Знаеш ли и аз преди време доста се бях замислила по въпроса... А когато на мен нещо не ми е ясно изпадам в състояние на "прочетивсичковъзможнопотемата". За себе си реших, че тези хора наистина са болни, защото в по- голямата си част те биха могли да навредят на себе си, а не на другите около тях. Идеята ми е, че никой психически здрав човек не бе посегнал на собствения си живот. При тях липсва инстинкт за самосъхранение, което е страшно...
А границите на "нормалното" за мен може да свършват отвъд идеята за предишни животи, но за майка ми например самата тази идея е вече отвъд "нормалното.

Любимая, таких как ты, не было, нет и не надо...

''...по какъв критерий са се определили за такива?''Ето това не проумявам.И мисля,че имаме изкривени представи за много други неща.Не казвам,че една голяма група от хора,които са не съвсем наред(и която за съжаление май нараства)има по-ясен,реален поглед за света около нас от останалите,определящи се като нормални.Но и не е изключено,нали?
'Нормалните' са създали система, която да е удобна за тях самите(по-точно на малка част от тях).Но понякога тази система така притиска,мачка човека и психиката вече не издържа...
Говоря не за тези,които са с вродени увреждания.Не случайно споменах романа на Кен Киси.Вярно,че в книгата става въпрос за други времена,но несъмнено е много актуална и днес.За перфектното,изрядно общество,чието олицетворение е сестра Рачид-безчувствена,изкуствена,стерилна..тя самата е един график...
Малко се отплеснах.Какво мисля аз за тези нещастни(или щастливи?)хора?Незнам какво да мисля.Жал ми е.Тъжно ми е,че ги срещам.Защото знам,че голяма част от тях ще затъват все повече в собствения си свят.И никой няма да може да ги разбере.Игнорираме ги.Отхвърляме ги.Аз съм последната,която може да каже кое е най-добре за тях.Но и те са хора.И имат нужда от подкрепа,от хуманно отношение.

Да,но повечето от тях до вчера,така да се каже,са били съвсем нормални хора,които ходят на работа,имат своите задължения,част са от това общество.И идва един момент,в който нещо ги пречупва,нещо безвъзвратно ги променя.Днес ги виждаме по улицата да карат въображаем автомобил,утре,както казваш, могат да посегнат на себе си или близките си.Но нещо е довело до това тяхно състояние и обикновено за това не са виновни въпросните психично болни.