Да направим своя "МАГИЯ"

Незнам как е при вас, но на мен често ми минават философски мисли през главата, търся някаква причина заради която Господ ме наказва по този жесток начин?
Дали съм извършила нещо ужасно през живота си?
Или изплащам греховете на своите предци?
Виновна съм, че винаги, когато се сещам за Бог е за да му "поискам" наум нещо, да се помоля за здраве или за успех в нещо, което ми предстои.... Все едни такива егоистични мисли....

Или пък трябва да направя накаква жертва, някакъв компромис.....
В този ред на мисли всяка от нас си знае от колко неща се е отказала в името на каузата.....
Но ако си измислим "магия", чрез която да дадем нещо скъпо за нас (материално или нематериално), да жертваме нещо, на което истински държим.... и в замяна да получим своето детенце -
Какво би дала всяка от вас?
Нека аз дам своята жертва пред вас първа:

Ако детето ни е момиченце ще се съглася да го кръстим на свекърва ми.... И никога няма да съжалавам и мрънкам за това

Е, ваш ред е момичета! На мен вече ми олекна - направих още една стъпка към така желаното бебче и .... към близките ми хора

As predi da sabremeneia si biah kasala, 4e ako Gospod me dari s bebe shte postia do kraia na shivota si predi Velikden i Koleda. Sa men tova e naistina goliamo istesanie, sashtoto as shiveia predimno na mliako i sirene. Taka 4e pres tesi posti shte stradam i shte si spomniam vinagi s blagodarnost kolko zenno neshto mi e bilo dadeno. I smiatam da go ispalnia

Да си призная честно и аз напоследък си мислих за това колко егоистични са желанията ми понякога.Още повече ме накара да се замисля и книгата, която чета в момента.
Едва ли обаче с принасянето на някакви жертви или магии ще сбъднем съкровенните си мечти.По-скоро трябва да променим себе си и мисленето си, да станем по-добри, а това не е еднократна жертва, а един доста по-дълъг процес. В тоя случай всеки ден ще се налага да правим компромиси да прощаваме и да полагаме усилие.
Е, в такава ситуация след като правим добро и не мислим никому злото няма как да не ни се случи най-желаното от нас.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.

Силви, а защо тогава лошите имат по много деца?!
Аз мисля, че всички тук сме достатъчно добри и никумо зло не сме сторили умишлено. А защо Господ ни наказва? Може да си носим тежеста от предни поколения или в бъдеще да оценим повече това, което ще получим? Сложно е.

Аз бих дала всичко, но без мъжа ми!
Той си е мой и не го жертвам за нищо на света.

Хм, много интересен въпрос. И аз съм си го задавала и понеже не знам отговора, затова реших, че просто е така, някои хора забременяват веднага, а други по-късно. Както на някои хора им върви в работата например от по-рано отколкото на други. Всеки си има своя миг на триумф и на велико щастие. Нашият миг за бебе още не е дошъл, имаме си други мигове, които пък другите нямат. Престанах да мисля вече за това. Замисляте ли се колко много сме се променили и как вече приемаме нещата. Винаги се замислям за първите месеци на трепет и очакване, когато и хабер си нямах от проблемно забременяване. Казвах си, добре, другия път пак. Сега пак си казвам другия път пак, но вече толкова много съм изчела и разбрала за проблема, толкова изследвания съм направила и толкова много ми предстоят, че не мисля, че някаква "магия" ще ме оправи. Извинявай, че пиша така, аз напълно те разбирам, просто споделям.

И аз доста съм мислила по този въпрос, просто има баланс в природата и както обичам да казвам "господинът отгоре си знае работата". Имам си най-страхотния съпруг на земята, обичаме се, имам страхотни родители, работа, която харесвам. Има хора които не могат да се понасят, но за сметка на това имат прекрасни деца..... Това е, неможе да имаме всичко и то наведнъж...

Права си! Не мисля, че някоя от нас разчита на магии.
Всички сме положили неимоверни усилия, чуства и средства и разчитаме на медицината, в която виждаме смисъл и надежда.
Затова и въпроса беше хипотетичен....

Дано да е така! Искрено се надявам!
Защото ако не на всичко в живота си, човек поне може да бъде диригент на чувствата си! Добрите думи и дела не ни струват нищо, но са безценни за този, към когото ги насочим

Тази тема ми напомня на етапа "пазарлък"
Баба ми, Бог да я прости, след осем години безплодие се е молила "Боже, моля ти се, дай ми рожба - може куца да е, ама рожба да е..." След толкова години мъка била готова и на компромис със здравето на рожбата си. И... Бог чул молбата на баба ми - родила се леля ми с усукано краче, което после оправили със стягащи превръзки. Но по този повод баба ми рекла "Боже, каквото ти исках, такова ми даде" .

EEEEEEEE, не съм казвала, че сме лоши или нещо такова.Просто исках да кажа, че винаги човек може да стане по-добър отколкото е.А за това, че лошите имат по много деца просто не знам какво да ти кажа .
Едно нещо обаче е неоспоримо човек си има съдба и каквото и да прави не може да я избегне.Защо е така не знам.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.

Здравейте и Честита и Спорна година и от мен!
След около 5 годишно отцеляване в ежемесечните възходи и падения, напоследък упорито ме преследва идеята, че това всичко ми се случва с една еднствена цел- да ме подготви да бъда по-добра и по зряла МАЙКА. Това ме калява и макар да знам, че ще правя грешки и че ще повтарям грешките на моите родители, ще направя всичко от себе си за моето дете, защото ще бъда по-силна, по-мъдра и по-добра.Това е моето заклинание и желая на всички да не се предават, защото ние сме големи, колкото са големи мечтите ни.

Много често и аз съм мислила точно по този начин. Дано да сме прави и това да е един вид подготовка за майчинството
А че ще бъдем прекрасни майки всички ние е повече от ясно
Дай Боже да е скоро и да се получи при всяка една от нас.

За съжаление наистина е така.

Ех, а аз си мислех, че само на мен ми минават такива глупави мисли през главата. А това все едно аз съм ти го диктувала докато си го писала. Толкова пъти съм се упреквала, че се сещам да се помоля само когато съм в големо терзания и искам нещо МНОГО. А хората които истински се молят благодарят за това, което имат, но май изпадам в много крайности... Знаеш ли колко пъти ми се е случвало да си се моля наум и да обещавам това и онова - даже ме е срам да кажа всичките неща, които съм обещала. После почвам да търся накакви поличби. Зная, че е доста наивно, но все пак... Явно така сме устроени. И това донякъде е добре, защото ни помага да вярваме, а чудесата стават ако вярваш - поне така съм чувала

Аз пък си мисля, даже май съм си го внушила, че Господ иска от мен да си осиновя дете и едва след това ще мога да си имам собствено, един вид като компенсация и изкупление за аборта, който направих преди 6 години.
А иначе покрай празниците тъкмо успях да изляза от дълбоката депресия, която ме беше налегнала, и започнах за възлагам надежди на Новата високосна година във всякакъв аспект, опитвайки се да не мисля конкретно за това, и ето че снощи бяхме канени на гости. Хората, които седяха до мен и съпруга ми, имат дъщеря на моите години, която се ожени доста след нас и първо се оказа, че през февруари чака бебче. После не знам защо бъдещата баба започна да ми разказва за някаква своя позната, която 15 години нямала деца и преди 4-5 години родила 2 момченца - близначета на 38 години. Ужасих се от мисълта да чакам още 13 години, но по-лошото е, че тази жена казала, че си била загубила цели 3 години при доц. Щерев без резултат. Това ми подейства много обезкуражително. Макар че може и да не е така, може всички хидротубации и други гадости просто да са дали резултат по-късно, когато е отишла при друг и той й е предписал стимулация. Не може да е толкова просто, но въпреки това днес пак съм повяхнала, а толкова трудно излизам от това състояние. Извенете ме за словоизлиянията, ако съм ви досадила. Просто ми се прииска да го споделя.

Няма защо да се извиняваш. Нали сме в този клуб, за да си помагаме и да се оплачем. Всички сме на това дередже. И аз всеки път като ми дойде се питам защо, къде съм сгрешила и т.н.. На всичкото отгоре имам познати, които вече са ми лепнали "бездетната"..Опитваме се да имаме деца от 3 години. Тези мои познати (не ги наричам приятели, но те ми се пишеха за такива) имат дете... Просто има много злоба в хората. Направо не мога да си обясня...

А те ли ти го казаха това?!? Защото съм сигурна, че и нашите приятели сигурно си говорят помежду си, че сме бездетни, но поне не е стигало до нашите уши, защото не бих понесла и това.

Около мен всички са на това дередже и по едно време съвсем се бях шашнала какво става. Научих и за още доста хора с нашия проблем и чак след като аз го изпитах на свой гръб разбрах какво им е и на какво се дължи това да са малко странни.
Е, то това не ни пречи да се веселим здравата като се съберем. Ако на някого му се случи случката всички се кефим и така.
Сложно нещо е тоя живот и никой не знае какво ще му стигне до главата.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.

Изказването на твоите познати само показва колко са тесногръди и ограничени.Не им се връзвай, а се радвай че не си като тях, а си по-широко скроена и способна да разбираш и чувстваш нещата. Мисля, че това е най-ценното.
Знам, че от тези думи по-леко няма да ти стане, но бъди сигурна че скоро и ти ще имащ своя миг на голяма радост, а и няма как иначе да е.

Предизвикателствата правят живота интересен. Преодоляването им му придава смисъл.