Corsa-95г.
8 отговора
284 прегледа
в отговор на TurboDizelKombi
#3
Re: Corsa-95г.
Имам Корса -95г.-моята е с 5 врати.Супер колица-лесна за поддьржане-откьм цени .Моята си я взех на 40000км. и си я гледам по-добре и от жената 
.Но си заслужава.-служи ми вярно.Тръгвам с нея без да се замислям навсякъде.Няколко пъти ходя с нея в чужбина -без да се притеснявам за каквото и да било.Моята е 1.2i -47к.с.Сложих си и газ.Относно цената-ако е с 3 врати- е скъпичка.Като цяло-колата си я бива.И е удобна за градски условия.Успех в избора.Дано да съм помогнал.Ако има още нещо.което което те интересува-питай!
.Но си заслужава.-служи ми вярно.Тръгвам с нея без да се замислям навсякъде.Няколко пъти ходя с нея в чужбина -без да се притеснявам за каквото и да било.Моята е 1.2i -47к.с.Сложих си и газ.Относно цената-ако е с 3 врати- е скъпичка.Като цяло-колата си я бива.И е удобна за градски условия.Успех в избора.Дано да съм помогнал.Ако има още нещо.което което те интересува-питай!Re: Corsa-95г.
Цената, която си посочил е доста изгодна за модела, така че ако всичко останало те удоблетворява и колата е наред, я купувай! По принцип корсите са много икономични коли и ако е била поддържана, не дава никакви сериозни дефекти - но все пак всичко си е късмет де!!!
Re: Corsa-95г.
Според мен кола от Горубляне е жива авантюра.... Но щом си решил, само направи безброй проверки и оглеждания, че , честно , там са разбойник до разбойник. Иначе Корсата е добра колица, ако случиш на добре поддържана няма да имаш проблеми.
Желая ти късмет и все пак, що не пробваш по обяви, може и да намериш нещо по-надеждно от собственик.... А ако държиш на тая обезателно я закарай в оторизиран сервиз на преглед, не разчитай на квартални майстори...
Желая ти късмет и все пак, що не пробваш по обяви, може и да намериш нещо по-надеждно от собственик.... А ако държиш на тая обезателно я закарай в оторизиран сервиз на преглед, не разчитай на квартални майстори...
INFO!!!
Днес етикетът "Германска кола, сглобявана в Испания" звучи колоритно и даже примамливо. Само допреди 15-ина години обаче рекламно послание в този дух трудно можеше да мине за най- удачното. Положителният му търговски ефект тогава би бил сравним само с популярността на австрийския хумор в Турция. Един от виновниците за недотам блестящата репутация на иберийската продукция (пък била тя и с германско име) бе първият от годините преди Втората световна война истински малолитражен модел на Opel със звънкото име Corsa. Минито се сглобяваше предимно в заводите на гиганта в Сарагоса и макар да притежаваше редица безспорни достойнства, съвсем не можеше да се похвали с безупречно качество. Моделът дори понесе не една и две попържни заради названието Nova, с което се продаваше във Великобритания и извън Европа, а на испански означава "Не върви". Те обаче не успяха да му попречат да се задържи на конвейера цели 11 години, които конструкторите от Рюселсхайм посветиха на усъвършенстването му. Като резултат от усилията им в края на дългата си кариера Corsa се бореше доста по-успешно с настървената конкуренция в класа.
Истинският пробив обаче дойде с второто поколение на германското испанче, дебютирало през 1993 г. Освен с модерните през първата половина на 90-те повеи на биодизайна, абонирали мъника за симпатиите на нежната част от купувачите, Corsa В разполагаше с далеч по-съвременна механика от предшественика си. Принципно различна геометрия на предното окачване и система за управлението на двигателя от ново поколение са само част от придобивките на втората генерация. Най-съществен все пак си остава напредъкът в областта на качеството на изработката и използваните материали. След седем години на пазара Corsa В окончателно погреба и най-злокобните спомени за гниещите ламарини на първото поколение, а разнообразието от модификации и варианти стъписва. Немците направиха немалко и в областта на пасивната и активна безопасност, които при коли с подобни габарити са по-актуални от кой да е друг клас. Антиблокиращата система и еърбеговете за пръв път допълваха списъка на опциите, ограничаващ се обикновено до електропакет, лети джанти и тонирани стъкла.
Всички двигатели се отличават с висока надеждност и се нуждаят от еле ментарни грижи
Допреди година-две втората генерация делеше ценови мегдан с най-скъпите представители на класа. За това спомогна и лекият фейслифт, който Opel предприе през 1997- а. След дебюта на Corsa С преди година обаче моделът с право предизвиква интереса и на купувачи с по-скромни възможности - не само във финансов план, а и защото обемът на продажбите говори достатъчно красноречиво за достойнствата му.
В Европа изтърсакът на GM постарому се предлага в каросерия хечбек с три или пет врати. Сполучливата конструкция обаче бързо доведе до появата на най- различни мутации по света. Във филиалите на гиганта се пръкна седан (наследник на някогашната Corsa TR), а бразилците изкусуриха дори комби на базата му. Освен несравнимо по-добрата антикорозионна защита в сравнение с първото поколение, минито впечатлява с приличен вътрешен обем и ниво на комфорта. Сред глезотиите, познати от по-високите класове, изпъква мултифункционелният дисплей над централната конзола, който илюстрира широк спектър от информация от честотата на радиоприемника до температурата вън от колата. Жалко е, че понякога дефектира, а иначе спретнатото и симпатично арматурно табло има навика да поскръцва на паваж или недобра настилка. Статистиката на повредите в интериора се допълва и от блокирал ключ на аварийните светлини, но в общи линии Corsa В може да се похвали не само с практично, а и качествено сглобено купе.
Гамата от предлаганите за модела двигатели е повече от впечатляваща. В зависимост от броя на клапаните, работния обем, карбураторната или инжекционна горивна система, наличието или отсъствието на катализатор и мощността модификациите достигат почти 20. Всички те са четирицилиндрови с едно изключение. През 1997 г. Opel представя еднолитровия Х10ХЕ с три цилиндъра и мощност 54 к.с., който заслужава внимание заради изключителната си икономичност. Останалите бензинови мотори с обем 1.2, 1.4 и 1.6 литра отдавна са доказали надеждността си. Изборът зависи изцяло от предпочитанията на купувача, тъй като ресурсът им е еднакво сериозен. С мощности в диапазона от 45 коня за базовата версия до 109-те жребчета на фурията GSi моделът пасва на почти всички възможни дебелини на портфейла. Нелоша алтернатива представлява и турбодизеловият агрегат на Isuzu, който изкушава с прилични динамични характеристики и скромен апетит. Атмосферният му събрат обаче не е за предпочитане, освен ако колата няма да се кара само и единствено в града. Прекалено тромав е, а не харчи кой знае колко по-малко.
Специално внимание трябва да се отделя на гумените маншони на каретата
Основно условие за дълголетието на всички двигатели е навременната смяна на ангренажния ремък. Тя трябва да се извършва на не повече от 60 000 км, като на 25- 30 хил. не е зле да се проверява състоянието му и съответно да се дообтяга. Горивната система не се нуждае от специални грижи независимо дали е карбураторна (Weber 32 TL, Pierburg 1B1) или инжекционна (Bosch Motronic, Delphi Multec). Понася добре качеството на родния бензин и не създава грижи. Същото не може да се каже за електронния блок, управляващ запалването. Намира се в непосредствена близост до двигателя и дефектира сравнително често. Макар броят на проводниците под предния капак да е редуциран значително в сравнение с предходния модел, повреди се срещат и в електозахранването - най-вече в кабелите на свещите. Проблемите с алтернатора и стартера не са повече, отколкото при други модели от същия клас, и се дължат най-вече на нечистотиите, с които ги атакува пътят. Сред особеностите на дизеловите агрегати следва да се спомене нуждата от редовна смяна на горивния филтър.
Графика 1 Цена на употребяван автомобил Opel Corsa SWING в сравнение с усреднената стойност на 9 автомобила от същия клас
Corsa В се комплектова с автоматична скоростна кутия само по поръчка, поради което подобни екземпляри се срещат доста рядко. Хронични болести не са известни, но такива трансмисии в миниавтомобил са екзотика, а и по принцип не се харчат в България. Механичните скоростни кутии заслужават много висока оценка. Предавателните числа са подбрани много сполучливо във всеки от вариантите на моторизация и не са особено придирчиви към навременната смяна на маслото. Неудобства създава по-скоро механиката на скоростния лост, който подобно на други модели на Opеl след определен пробег започва да затруднява превключването на предавките. "Дефектът" се лекува със смазване на механизма и реглаж.
Графика 2 Цена на употребяван автомобил Opel Corsa SWING в % от цената на нов в сравнение със средноаритметичните показатели на 9 автомобила от същия клас
Една от основните разлики между първото и второто поколение Corsa е новата геометрия на предното окачване. Тя осигурява по- добра управляемост и стабилност в завой. За типичен градски автомобил обаче по-важна e маневреността. Малкият Opel радва с радуис на обратния завой от 10.5 метра, а в някои случаи и с усъвършенстван хидравличен усилител на волана. Возията е по- скоро твърда, но пък щади елементите по окачването. Най-бързо се износват накрайниците на кормилните щанги (30-50 хил. км) и гумените втулки на стабилизаторите. Като цяло обаче ходовата част е здрава и не изисква много средства за поддръжка. За да се избегнат по-солени капиталовложения е достатъчно да се проверява периодично състоянието на гумените маншони на каретата и, разбира се, по възможност да се избягват високите скорости по изораните градски улици.
Що се отнася до цените, малкият Opel остава сред най-изгодните
капиталовложения на пазара. На фона на широката популярност на марката у нас това му осигурява не само безпроблемна поддръжка, а и изгодна препродажба след време.
Димитър Димитров
Истинският пробив обаче дойде с второто поколение на германското испанче, дебютирало през 1993 г. Освен с модерните през първата половина на 90-те повеи на биодизайна, абонирали мъника за симпатиите на нежната част от купувачите, Corsa В разполагаше с далеч по-съвременна механика от предшественика си. Принципно различна геометрия на предното окачване и система за управлението на двигателя от ново поколение са само част от придобивките на втората генерация. Най-съществен все пак си остава напредъкът в областта на качеството на изработката и използваните материали. След седем години на пазара Corsa В окончателно погреба и най-злокобните спомени за гниещите ламарини на първото поколение, а разнообразието от модификации и варианти стъписва. Немците направиха немалко и в областта на пасивната и активна безопасност, които при коли с подобни габарити са по-актуални от кой да е друг клас. Антиблокиращата система и еърбеговете за пръв път допълваха списъка на опциите, ограничаващ се обикновено до електропакет, лети джанти и тонирани стъкла.
Всички двигатели се отличават с висока надеждност и се нуждаят от еле ментарни грижи
Допреди година-две втората генерация делеше ценови мегдан с най-скъпите представители на класа. За това спомогна и лекият фейслифт, който Opel предприе през 1997- а. След дебюта на Corsa С преди година обаче моделът с право предизвиква интереса и на купувачи с по-скромни възможности - не само във финансов план, а и защото обемът на продажбите говори достатъчно красноречиво за достойнствата му.
В Европа изтърсакът на GM постарому се предлага в каросерия хечбек с три или пет врати. Сполучливата конструкция обаче бързо доведе до появата на най- различни мутации по света. Във филиалите на гиганта се пръкна седан (наследник на някогашната Corsa TR), а бразилците изкусуриха дори комби на базата му. Освен несравнимо по-добрата антикорозионна защита в сравнение с първото поколение, минито впечатлява с приличен вътрешен обем и ниво на комфорта. Сред глезотиите, познати от по-високите класове, изпъква мултифункционелният дисплей над централната конзола, който илюстрира широк спектър от информация от честотата на радиоприемника до температурата вън от колата. Жалко е, че понякога дефектира, а иначе спретнатото и симпатично арматурно табло има навика да поскръцва на паваж или недобра настилка. Статистиката на повредите в интериора се допълва и от блокирал ключ на аварийните светлини, но в общи линии Corsa В може да се похвали не само с практично, а и качествено сглобено купе.
Гамата от предлаганите за модела двигатели е повече от впечатляваща. В зависимост от броя на клапаните, работния обем, карбураторната или инжекционна горивна система, наличието или отсъствието на катализатор и мощността модификациите достигат почти 20. Всички те са четирицилиндрови с едно изключение. През 1997 г. Opel представя еднолитровия Х10ХЕ с три цилиндъра и мощност 54 к.с., който заслужава внимание заради изключителната си икономичност. Останалите бензинови мотори с обем 1.2, 1.4 и 1.6 литра отдавна са доказали надеждността си. Изборът зависи изцяло от предпочитанията на купувача, тъй като ресурсът им е еднакво сериозен. С мощности в диапазона от 45 коня за базовата версия до 109-те жребчета на фурията GSi моделът пасва на почти всички възможни дебелини на портфейла. Нелоша алтернатива представлява и турбодизеловият агрегат на Isuzu, който изкушава с прилични динамични характеристики и скромен апетит. Атмосферният му събрат обаче не е за предпочитане, освен ако колата няма да се кара само и единствено в града. Прекалено тромав е, а не харчи кой знае колко по-малко.
Специално внимание трябва да се отделя на гумените маншони на каретата
Основно условие за дълголетието на всички двигатели е навременната смяна на ангренажния ремък. Тя трябва да се извършва на не повече от 60 000 км, като на 25- 30 хил. не е зле да се проверява състоянието му и съответно да се дообтяга. Горивната система не се нуждае от специални грижи независимо дали е карбураторна (Weber 32 TL, Pierburg 1B1) или инжекционна (Bosch Motronic, Delphi Multec). Понася добре качеството на родния бензин и не създава грижи. Същото не може да се каже за електронния блок, управляващ запалването. Намира се в непосредствена близост до двигателя и дефектира сравнително често. Макар броят на проводниците под предния капак да е редуциран значително в сравнение с предходния модел, повреди се срещат и в електозахранването - най-вече в кабелите на свещите. Проблемите с алтернатора и стартера не са повече, отколкото при други модели от същия клас, и се дължат най-вече на нечистотиите, с които ги атакува пътят. Сред особеностите на дизеловите агрегати следва да се спомене нуждата от редовна смяна на горивния филтър.
Графика 1 Цена на употребяван автомобил Opel Corsa SWING в сравнение с усреднената стойност на 9 автомобила от същия клас
Corsa В се комплектова с автоматична скоростна кутия само по поръчка, поради което подобни екземпляри се срещат доста рядко. Хронични болести не са известни, но такива трансмисии в миниавтомобил са екзотика, а и по принцип не се харчат в България. Механичните скоростни кутии заслужават много висока оценка. Предавателните числа са подбрани много сполучливо във всеки от вариантите на моторизация и не са особено придирчиви към навременната смяна на маслото. Неудобства създава по-скоро механиката на скоростния лост, който подобно на други модели на Opеl след определен пробег започва да затруднява превключването на предавките. "Дефектът" се лекува със смазване на механизма и реглаж.
Графика 2 Цена на употребяван автомобил Opel Corsa SWING в % от цената на нов в сравнение със средноаритметичните показатели на 9 автомобила от същия клас
Една от основните разлики между първото и второто поколение Corsa е новата геометрия на предното окачване. Тя осигурява по- добра управляемост и стабилност в завой. За типичен градски автомобил обаче по-важна e маневреността. Малкият Opel радва с радуис на обратния завой от 10.5 метра, а в някои случаи и с усъвършенстван хидравличен усилител на волана. Возията е по- скоро твърда, но пък щади елементите по окачването. Най-бързо се износват накрайниците на кормилните щанги (30-50 хил. км) и гумените втулки на стабилизаторите. Като цяло обаче ходовата част е здрава и не изисква много средства за поддръжка. За да се избегнат по-солени капиталовложения е достатъчно да се проверява периодично състоянието на гумените маншони на каретата и, разбира се, по възможност да се избягват високите скорости по изораните градски улици.
Що се отнася до цените, малкият Opel остава сред най-изгодните
капиталовложения на пазара. На фона на широката популярност на марката у нас това му осигурява не само безпроблемна поддръжка, а и изгодна препродажба след време.
Димитър Димитров
Re: INFO 2!!!
Искате да си купите кола, удобна за паркиране в града, но с възможности за семейно пътуване. Да харчи малко бензин, да върви прилично, да е евтина за поддръжка. Най-малкият ОПЕЛ с името КОРСА е възможният избор. Почти както при компактния клас, при дребосъците в челната тройка отново се борят три германски автомобила: ФОЛКСВАГЕН ПОЛО, ФОРД ФИЕСТА, ОПЕЛ КОРСА, въпреки, че 90 процента от всички КОРСИ са произведени в испанска Сарагоса. Там през март 1983 година слиза от конвейра първия ОПЕЛ КОРСА. За да се произвежда цели десет години с допълнителното “А” към името, без особени изменения на модела. “В”-то - наследника спокойно може да отсъствува, толкова различни са двете коли. Най-хубавото за собствениците е, че голямата разлика е в липсата на ръжда. Това е най-слабото място на всички модели, произведени преди 1990 година. Кафявата чума прониква навсякъде и върши разрушителните си дела. Ако все пак решите да купите автомобил, произведен преди тези години, ви съветвам изключително внимателно да прегледате цялата каросерия. В противен случай финансовия удар ще ви бъде нанесен безмилостно. Има случаи, когато купето изобщо не може да се възстанови и остава единствено пътя до автомобилното гробище или препродажбата на части. В началото на деветдесетте години ОПЕЛ взима сериозни мерки срещу корозията. Спомен от нея единствено се намира на задното гърне на ауспуховата система и по тръбопроводите на спирачките.
Всички модели на ОПЕЛ са известни със здравите си, почти вечни двигатели. Не са рядкост пробег от 250 - 300 хиляди километра. Разбира се, ако не е дефектна водната помпа и доведе до прегряване на цилиндровата глава - ремонта струва около 600 германски марки. Или пък се скъса или “прескочи” твърде чувствителния ангренажен ремък, което води до нови клапани и разпределителен вал - около 1 200 германски марки. Препоръката е внимателно да се следи уреда за температурата на охлаждащата течност. Подобно на по-големия КАДЕТ, твърде “нежна” е корковата гарнитура на капака на клапаните - често пропуска масло, но замяната не е скъпа - 30-тина германски марки. Ако пък маслото капе от скоростната кутия, най-вероятно проблемът се крие в аксиалните уплътнители на полуоските, където отиват още 250 марки. Запалителната система се нуждае също от грижи - оксидирали контакти, кородирали щекери на свещите и кабелите за високо напрежение са най-често срещаните дефекти - цена около 30 марки. Почнат ли да играят оборотите на двигателя на празен ход е сигурна замяната на електронния модул на запалването - цената е доста солена: между 500 и 700 германски марки според модела. За нов електромотор или динамо в магазина пък искат средно 300 марки.
Най-добрия избор за вашата ОПЕЛ КОРСА е двигателят с ходов обем 1 400 кубически сантиментра и мощност 60 конски сили. Тук хармонията между каросерия и мотор е пълна, а разходът на гориво, ускорение и максимална скорост удовлетворяват. Не се изкушавайте от най-малкия мотор с мощност 45 к.с. Той е много слаб за сравнително тежкото купе на КОРСАТА и в сравнение с по- мощната машина, дори харчи повече бензин. Колкото и странно да звучи, не се препоръчват и дизеловите агрегати. Атмосферният дизел е снабденият с турбо-компресор негов събрат са производство на японската фирма Исуцу. Те са шумни, бавни и нещо неподходящо за истинския дизел - харчат много гориво. На всичкото отгоре, както всички дизелови модели, са доста по-скъпи от бензиновите си събратя.
Освен с красивия си дизайн, ОПЕЛ КОРСА В предразполага с удобното си, в сравнение с компактните размери, голямо вътрешно пространство. Практичната задна врата, преместващите се задни седалки, правят мини-автомобила в обемно комлби, достатъчно за семейната почивка на четиричленно семейство. Предното предаване гарантира сигурност при пътуване и при неблагоприятни атмосферни условия. Тъй като колата е сравнително тежка - ненатоварена тежи около 940 килограма, се препоръчват модели с хидравлика на волана. Иначе, особено в града, волана става труден за нежните женски ръце, които най-често управляват този модел на ОПЕЛ. По същата причина е хубаво след пробег от 80 000 километра да се подменят четирите амортесьора. Амбреажът и скоростната кутия издръжат най-малко двойно повече. Ако лоста за скорости почне да “влиза” сравнително трудно, е необходимо само малко грес на системата за превключване на предавките. За спирачките, през последните три години серийно с ABS-система, могат да се използват само суперлативи - отлични са.
Историята на ОПЕЛ КОРСА се дели на две части - водораздела е появата на новият модел. При повече финансови възможности той е вашият безспорен фаворит. Не бива да се подценяват и грижливо стопанисвани коли от предхождащия модел. Произведени след 1990 година, те са евтина и добра алтернатива в най-малкия автомобилен клас.
Сашко Хранов
Всички модели на ОПЕЛ са известни със здравите си, почти вечни двигатели. Не са рядкост пробег от 250 - 300 хиляди километра. Разбира се, ако не е дефектна водната помпа и доведе до прегряване на цилиндровата глава - ремонта струва около 600 германски марки. Или пък се скъса или “прескочи” твърде чувствителния ангренажен ремък, което води до нови клапани и разпределителен вал - около 1 200 германски марки. Препоръката е внимателно да се следи уреда за температурата на охлаждащата течност. Подобно на по-големия КАДЕТ, твърде “нежна” е корковата гарнитура на капака на клапаните - често пропуска масло, но замяната не е скъпа - 30-тина германски марки. Ако пък маслото капе от скоростната кутия, най-вероятно проблемът се крие в аксиалните уплътнители на полуоските, където отиват още 250 марки. Запалителната система се нуждае също от грижи - оксидирали контакти, кородирали щекери на свещите и кабелите за високо напрежение са най-често срещаните дефекти - цена около 30 марки. Почнат ли да играят оборотите на двигателя на празен ход е сигурна замяната на електронния модул на запалването - цената е доста солена: между 500 и 700 германски марки според модела. За нов електромотор или динамо в магазина пък искат средно 300 марки.
Най-добрия избор за вашата ОПЕЛ КОРСА е двигателят с ходов обем 1 400 кубически сантиментра и мощност 60 конски сили. Тук хармонията между каросерия и мотор е пълна, а разходът на гориво, ускорение и максимална скорост удовлетворяват. Не се изкушавайте от най-малкия мотор с мощност 45 к.с. Той е много слаб за сравнително тежкото купе на КОРСАТА и в сравнение с по- мощната машина, дори харчи повече бензин. Колкото и странно да звучи, не се препоръчват и дизеловите агрегати. Атмосферният дизел е снабденият с турбо-компресор негов събрат са производство на японската фирма Исуцу. Те са шумни, бавни и нещо неподходящо за истинския дизел - харчат много гориво. На всичкото отгоре, както всички дизелови модели, са доста по-скъпи от бензиновите си събратя.
Освен с красивия си дизайн, ОПЕЛ КОРСА В предразполага с удобното си, в сравнение с компактните размери, голямо вътрешно пространство. Практичната задна врата, преместващите се задни седалки, правят мини-автомобила в обемно комлби, достатъчно за семейната почивка на четиричленно семейство. Предното предаване гарантира сигурност при пътуване и при неблагоприятни атмосферни условия. Тъй като колата е сравнително тежка - ненатоварена тежи около 940 килограма, се препоръчват модели с хидравлика на волана. Иначе, особено в града, волана става труден за нежните женски ръце, които най-често управляват този модел на ОПЕЛ. По същата причина е хубаво след пробег от 80 000 километра да се подменят четирите амортесьора. Амбреажът и скоростната кутия издръжат най-малко двойно повече. Ако лоста за скорости почне да “влиза” сравнително трудно, е необходимо само малко грес на системата за превключване на предавките. За спирачките, през последните три години серийно с ABS-система, могат да се използват само суперлативи - отлични са.
Историята на ОПЕЛ КОРСА се дели на две части - водораздела е появата на новият модел. При повече финансови възможности той е вашият безспорен фаворит. Не бива да се подценяват и грижливо стопанисвани коли от предхождащия модел. Произведени след 1990 година, те са евтина и добра алтернатива в най-малкия автомобилен клас.
Сашко Хранов