обичам те?

Как разбирате дали някой ви обича? Какво трябва да е поведението му за да разберете че той ви обича? Не питам за влюбване или харесване, а за истинска обич.
А по какво разбирате дали вие обичате някой или само сте влюбени в него/нея?

Don't think I need anything at all

Моето момиче, то не се разбира, то се усеща!
По това, че си загубваш ума!
Че вече никой и нищо не те интересува, освен един човек!
Че си готова да зарежеш всичко заради него!
Че, когато си с него, светът е прекрасен!
А когато го няма са ти "потънали гемиите".
Че ... ... ...!

Пожелавам ти да го усетиш!

"...И сякаш времето спря, а Всемирната душа се появи пред него с цялата си сила. Когато видя черните й очи, колебаещи се между усмивката и мълчанието, разбра най-важната и най-мъдрата част от Езика, на който говореше светът и който всички хора на земята дълбоко в сърцата си бяха способни да разберат. Тя се наричаше Любов и бе по-стара от хората и от самата пустиня, но въпреки това се появяваше отново със същата сила навсякъде, където два чифта очи се срещнеха, както се срещнаха тези два чифта очи до един кладенец. Накрая устните избраха усмивката и това бе поличба. Поличбата, която, без да знае, момчето бе чакало през целия си живот и която бе търсило в овцете, в книгите, в кристалните съдове и в мълчанието на пустинята.
Това беше най-чистият Световен език, без никакви обяснения, защото Вселената не се нуждае от обяснения, за да продължи пътя си в безкрайното пространство. В този момент момчето разбра единствено, че е застанало пред жената на своя живот и че тя сигурно го знае, без да са нужни никакви думи. Беше убедено в това повече, отколкото във всичко останало на света, дори и родителите му винаги да бяха казвали, че трябва първо да ухажваш едно момиче, да се сгодиш, да го опознаеш и да имаш пари, преди да се ожениш. Но който твърди това, никога не е достигнал до универсалния език, защото потопиш ли се в него, не е трудно да разбереш, че в света винаги има двама души, които се търсят, било сред пустинята, било в големите градове. А когато се открият и очите им се срещнат, миналото и бъдещето вече изгубват всякакво значение, съществува само този момент и тая невероятна увереност, че всички неща под слънцето са написани от една и съща Ръка. Ръката, която събужда Любовта и която е създала сродна душа за всеки, който работи, почива и търси съкровища под слънцето. Защото, ако не беше така, мечтите на човешката раса нямаше да имат никакъв смисъл..."

Извинявам се за цитирането. Щях да пусна този текст в един друг клуб, но реших, че тук, във връзка с твоя въпрос, е по-добре.

Познато ли ти е? Ако да, значи си срещал вече Любовта...

"The purpose of life is to end"

4овек трябва да ходи след теб и да се усмихва само -какво друго да каже !!!
Поздрави и все пак,макар да ти се повдига понякога-вземай си лъжичката отимизъъъъм !

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

То точно от тази лъжичка най-ми се повръща...

"The purpose of life is to end"

Аз го подозирам Киро в подобни позиви спрямо Коелю, та за`тва раздава рецепти на общо основание.


Ти срещала ли си Я?





Обещайте се, но не обещавайте.

Да, по-точно - видях Я.
Натресох й се като Титаник на айсберг и, разбира се, потънах.
Отнесе ме, нищо не остави след себе си.
Веднъж. Май... А може би...
Мисля, че по-често не е възможно, можеш да се побъркаш. Не можеш да понесеш толкова болка.
Но поне вече знам какво Е и не задавам странни въпроси.

"The purpose of life is to end"

Значи... накратко :

По това, че си загубваш ума! - безразсъдство
Че вече никой и нищо не те интересува, освен един човек! - вманиячаване
Че си готова да зарежеш всичко заради него! - незаинтересованост към всичко останало
Че, когато си с него, светът е прекрасен! - пристрастяване
А когато го няма са ти "потънали гемиите". - изгубване на самостоятелността



Don't think I need anything at all

дишаш под вода?" - завистливо попитала шамандурата - аз/да не се чудиш!/


А въпросчетата биват, според мен. Всички, струва ми се, преживяваме или желаем да преживяваме различни чувства. Качеството на преживяванията в контактите зависи най-вече от критериите на участниците в тях. Аз лично, съм склонна да се доверявам, пък като не ми е ясно - питам.
...Наскоро попаднах на сравняването на твърденията: "Обичам те, защото се нуждая от теб." и "Нуждая се от теб, защото те обичам", в контекста на зрелостта на чувствата.
Какво мислиш за това, Читанке?

Обещайте се, но не обещавайте.

Подвододишането е специалитет на оцеляващите.
Аз обикновено потъвам и се давя.

Относно нуждата и любовта - има го, изпитвала съм го, но... Не бива да се превръща в "Нуждая се от теб и ЗАТОВА те обичам."
Може би "правилното" твърдение е "Обичам те, защото...те обичам."

"The purpose of life is to end"

Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.

имаш да се у4иш.....

отдаваш усещането за давене и смърт?

"Обичам те, защото те обичам", извънтерминологично, поне при мен, извиква достатъчност и устойчивост.

Обещайте се, но не обещавайте.

Защото отсреща няма "Обичам те, защото те обичам".
А да стоиш на един крак, като щъркел, не е постижимо за сериозен период от време.

Уча се обаче, напоследък, да стъпвам на собствените си два крака. Тогава би имало достатъчност и устойчивост, без нужда, без необходимост от ответното.
Тогава и само тогава "Обичам, защото е обичам" извиква единствено щастие.

Мое мнение...

"The purpose of life is to end"

съм те разбрала, опитваш се да пребориш отсъствието на взаимност, чрез самоцелно тъжовно прохождане в собствената ти разбита надежда. Или с други думи - да компенсираш с тъга вложените от теб чувства? Заради тях, обаче, не заради себе си.
Какво правиш, зради себе си? Този, който е наясно, че го обичаш, защото го обичаш, ако не му пука, с какво заслужава чувствата ти?
Упованието в неналичие на емоционални потребности, при наличие на неудовлетворени такива, рискува вярата. Мое мнение.
....А щастие, без взаимност в любовта..., надали.

За тъгата - и аз я харесвам.

Обещайте се, но не обещавайте.

ти също

Don't think I need anything at all

Надушвам, че сме от една порода.

Как да ти кажа - мислила съм ги милиони пъти всички тези неща - за какво правя за себе си и кой какво заслужава и на кого му пука и всичко. Но когато се събудя сутрин и си задам въпроса "Щастлива ли си?" и като отговоря "Не" - всичко спира да има значение...

Та така. Ама ще се оправя май де.

"The purpose of life is to end"

гъвкава

точно тази гъвкавост ме доведе до обърканост.
до сега съм приела толкова контрастни мисли, толкова неопределителни определения и въздушни твърдения, че сега искам конкретен отговор.
Какво значи да обичаш? Не да си влюбен в някой, или да ти е симпатичен, или забавен, или да ти е приятна компанията му, да изпитваш романтични чувства или желания към него, а да ОБИЧАШ.
Не значи ли да даваш?
А къде е границата междъ всеотдайност и робство?
Как можеш да си сигурен че и според него ти му даваш, а не вземаш?
...

Don't think I need anything at all

Ако не се страхуваш да даваш, не е ли все едно как точно ще взима поробителят? Процесът даване-приемане е дълготраен и сам по себе си - убедителен. Дело на едро. А, който много мисли, а хитрува, я бълнува.

Обещайте се, но не обещавайте.