идеалната разлика

- във възрастта на децата ...
- наясно съм , че такова 'идеално' понятие не съществува , защото нали - " разни хора , разни идеали " - но все пак вашите предпочитания , опит и съвети ...


Благодаря ви за вниманието !

... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...

При нас разликата ще бъде точно 2 години

И аз това се питам от известно време...достатъчно ли е голям вече да става батко,а е само на 2,или ще ми е по-лесно когато стане на 4-5 годинки.
И освен това въпроса има две страни...идеалната разлика за родителите и идеалната разлика за децата.
Колкото по-голяма става разликата,връзката между децата е по-слаба(поне аз така мисля).А с по-голяма разлика е по-лесно за грижата за бебето.....Знам ли и аз.Нека кажат майките с две деца...

... явно , не съвпадат интересите на децата и родителите по този въпрос ...
... ние нямаме избор , защото вече си имаме кака на 5 год. и разликата ще е от големите ...


... имам позната , на която дъщерите са с 1 година разлика и тя разказва : ' Малката ми се вмили чак като стана на годинка и протегна ръчички към мене , дотогава все се разправях с ревливата кака ' ...

... имам и друга позната , чиито синове са с 14 години разлика ... и едниния още бебе , а другия в пубертета ... в къщи било лудница ...

е, затова - търси се ... ИДЕАЛНАТА РАЗЛИКА

... това, че всички мислят еднакво, не е гаранция, че мислят правилно ...

За мен идеалната разлика е две до три години, ама не знам дали ще се вместим в нея, то май трябва да се работи още отсега по въпроса, ама хич не ни е подходящ момента

трябва дае разликата. Ние имаме 2г6м. Е, първите две години на беба бяха ад, обаче сега се заиграват двете и имат почти еднакви интереси и все повече ще се изравняват. Поне сега и двете ги водя на куклен театър, а не се чудя като заведа едното, другото няма ли да нервничи в къщи и да крещи "все нея водите" (е, не че ги няма тези упреци, ама да в по-друг вариант).
И друго - усетил ли си лесната "подръжка" на голямото дете, връщането към памперсите, шишетата и лигавниците е кошмар. Тъй че - докато не е отвикнал човек съвсем трябва да дойде и второто (естествено, изключвам медицинските противопоказания).

Много е относително, според мен е много важно и какъв е полът на децата. Примерно при додо както се очертават две еднополови деца с две години разлика, предполагам и надявам се че след 2-3 години животът и ще е песен /е, малко зор ще има в началото, но след това.../ Едни и същи игри ще са им интересни, ще са си добра компания и като по-малки и в училище.
При мен нещата стоят така: момиче на 15, момче на 10, бебе на 3 месеца. Момчето и момичето се карат ден и нощ, изобщо не мелят брашно. Голямото момиче и малкото момиче, въпреки голямата разлика се обичат много. Сега по празниците каката я нямаше 10ина дни. Като се върна, първата и работа беше да гушне бебето. И като падна един рев - малката плаче защото не помни коя е голямата, голямата плаче защото малката вече не я обичала, аз ревнах защото те плачат...абе, купон

Яна21.09.2003

Мдаа, и аз си мисля че 2 години е идеално но и ние не се вместваме, окъсняхме...

Аз съм много доволна от разликата на двете ми хлапета - 4 г. 4м.
Каката вече беше достатъчно голяма, така че да разбере добре и да може да я подготвим за появата на бебето. Беше много мила, внимателна и грижовна към мен, когато бях бременна. Очакваше с голямо вълнение раждането на брат й.
Не се сърдеше, когато брат й плачеше през нощта и събуждаше всички (нямаше как и спяхме всички в една спалня).
Истински щастлива беше, когато малкият започна да сяда и да лази, така че да се заиграват заедно.
А пък откакто Мони проходи, купонът вкъщи е безкраен - игри, забавления, танци, песни.
Мога да разчитам за почти всичко на каката - двамата си играят и се занимават чудесно, даже се е случвало да не забележат присъствието ми (преди дни например се бяха заиграли в детската стая и аз отидох да проверя какво творят и защо са се затишили толкова.... стигнах до средата на стаята, а те даже не усетиха, че съм при тях)
Е, имало е и неприятни ситуации, разбира се, но са малко и ги приемам като нещо нормално.
Радвам се, че се разбират и се занимават заедно (и колкото по-голям става Мони, толкова по-добре, защото имаше момент в началото, когато кака Ади реши, че трябва да се държи отново като бебе).
Малко се притеснявам как ще се развият нещата, когато каката от септември тръгне на училище - ще трябва да измислям начин да й осигурим време и спокойствие за учене, но разчитам на това, че малкият ще е вече на повече от 2 г. и половина и ще е малко по-управляем.

[линк]

За мен идеалната разлика е 3-4 години, но това е много относително. Повече си зависи от родителите. Аз лично сега не се навивам да имам второ дете. След 1-2 години може и да си помислим с мъжа ми

Цели се в луната, дори да не уцелиш ще попаднеш сред звездите!

И разликата на моите е точно 2 години. Разнополови са. Момичето е по-голямо. За мен е идеалната разлика. Аз ги исках породени. Ние с брат ми сме така и сме много близки, връзката ни е изключително силна, да не говорим за общите приятели, компании, студентски купони... Това, че сме разнополови с нищо не ни е ощетило, даже си е чудесно. Никога и през ум не ми е минавало, че предпочитам да имам сестра. Никога не съм го искала. С по-голям брат си ми е просто идеално. Та затова исках да имам деца с много малка разлика.

Не се гледат лесно. Но пък от един момент нататък е просто песен. В началото е хубаво, защото не си отвикнал още и всички мурафети за гледане на бебе са ти до болка познати. Ползват се и почти всички съоръжения за гледане на бебе - кошари, столчета, люлки, колички и т.н. Като поотраснат вече се заиграват, имат общи игри и интереси. Моите са момче и момиче, но почти винаги са заедно. Игрите на 90% са им общи. Май не се сещам за случай единия да играе в едната стая нещо, а другия - в другата друго нещо. Разногласията са редки и то само, когато става дума за това кой филм да им пусна. Но дори и тогава до споразумение се стига лесно. Истината е, че аз ги гледам и си пея едва от 1 година някъде. Преди това си беше здрав гърч, и то като се има предвид, че на мен каката ми беше безумно кротко дете. Но не съм съжалила нито за миг за решението децата ми да са с такава малка разлика. Това за мен и сега си е идеален вариант.

Ние не знаем какво е самотата
И до къде се простира тя...

За мен е 2-4 години. И разбира се по-доброто за децата е по-тежко за родителите. Така че си трябва компромис. Моите са с 1 г и 9.5 мес разлика, за мен е много добра, казвала съм го и друг път. Smile е дала част от плюсовете. За мен е и че голямото ми е с алергия и не може да ходи на градина до 3 г, та така си отглеждам и 2-рото междудругото и после направо се връщам на раб. Отслабвам сега след ном. 2. Имам време за 3-то, ако докторите дадат след 5 год. И т.н
Но при теб вече е късно за такава, така че според мен колкото по-скоро - по-добре.

И моите мишлета имат разлика 1година9месеца и половина.Абе ние с Милена като сестри. Ние също ще мислим за трето към 2008 година(тогава да го раждам), сега имам време за баткото докато бебето не е проходило. Незнам след 3 месеца какво ще стане като бебето проходи, а баткото няма да го давам на детска градина.

Лично за мен е две календарни години, но към 2 1/2 реални . Така хем като се пръкне второто, първото ще е вече осъзнал се човек, хем пък ще имат общи интереси, приятели в у-ще и т.н.

И според мен за децата е хубаво когато разликата в годините им е по-малка. Идея нямам обаче ако сега например имам пеленаче в къщи как ще се справям със Силвия...като че ли съм стара за подобни емоции и натоварване. Минусите на голямата разлика са доста - при моите е точно 11години и половина. Нямат нищо общо помеждуси естествено, като Том и Джери са направо...в редките моменти в които Силвия не пищи 'поНоШШШ' когато са в една стая, ходя да проверявам какво става...щото си е странно! И не, че не се обичат...особено Гого...толкова е горд с нея, обича да я показва...бе незнам как да ви го обясня! Става неузнаваемо сериозен и отговорен когато се наложи да я гледа.
Хубавото за родителите е, че на практика гледат едно дете. Не, че са зарязали голямото...просто там нещата вече са от различно естество.
Никаква ревност няма.
Въпреки всичко не съжалявам за начина по който се получиха нещата и ако се върна и мога да избирам бих повторила всичко...до секундата за да имам пак точно тези 2 деца!

При нас ще е 2.5 години. Исках разликата да е по-малка и мислех че две години е добре. Но в момента Диана е на ужасните 2 и не мога да си представя как щях да се справям, ако сега се беше родило бебето, защото нямам кой да ми помага. Как например тя ще ме изчака половин час докато кърмя бебето и няма да ме дърпа за нещо си. Надявам се за още половин година да попорасне и да почне да разбира повече, макар че повечето ми познати които имат деца с такава разлика казват че бебето ще си се гледа само и аз сигурно пак ще се разправям само с каката, която постоянно иска внимание.

Като близначка смятам, че идеалната разлика от гледна точка на децата е именно еднаквата възраст, макар, че със сестра ми като малки много се биехме и карахме и правехме луди тоя дето беше на смяна да ни гледа. Но с времето постепенно нещата се промениха и особено сега оценяваме колко много общи спомени имаме - като малки деца, като ученички, общи приятели, учители и съученици, общи проблеми и радости и т.н. Дори мисля, че колкото повече години минават, толкова по-близки си ставаме.
За родителите - трудностите май не зависят толкова от разликата във възраста на децата а от съвместимостта на характерите им. Ей, това кажете как да си до поръчаме!...
Та според мен, молете се за близнаци със сговорчиви характери.


Елица -мамина звездица 28/04/2003

Нашата е 7 години
и е добре според мен и не е ,всъщност май добрето е за мен повече,защото нашата кака ми помага много ,ама много.
То милото така се надява Мони да порастне по- бързо ,че да си играятпросто я обожава
приспива я,храни я ,чете й приказки и е много щастлива ,че най накрая има кой да я слушаи да я гледа с интерес..
Онзи ден с баща й преглеждахме стари нейни рисунки и ни попадна миналогодишното й писмо до дядо Коледа..там детенцето си пожелало бебе,ама" истенско".Тогава си спомням й купихме една кукла,дето плаче,смее се и диша като спи..,ама де да знаем,че мама била бременна
ЗА мен нашата е много хубава разлика,защото голямото дете вече е по -самостоятелно и има време да се грижиш повече за бебо като по- малък
Нашата разлика с брат ми е година и половина,като аз съм по- голямата и си спомням ,че бях ущетеното дете и ми тежеше много..,да не говорим,че майка ми беше толкова изнервена
А бе аз мисля 4 или 5 години си е добра разлика..,няма според мен идеална

и за родители, и за деца.
Със сестра ми имаме разлика от почти 6г. Аз съм по-голямата. Не може да се каже, че сме имали общи занимания или интреси, но си спомням с какво удоволствие съм я разхождала по главната и с каква гордост я вземах от детската градина. Също така помня как сме си драли очите за глупости и как фъщях из къщи, че само я лигавят. Което си беше истина. "Тя е по-малка, ще и отстъпваш". И я разглезиха, и не и е от полза. Но тя ми е най-любимата сестра и не съжалявам за голямата разлика. Може би с по-малка разлика е по-леко за родителите, когато децата са по-малки и се заплесвата в обща игра, без да се налага ти да им организираш веселбата. Но когато порастнат, между децата с по-голяма разлика има приемственост, грижа, някаква "възрастова йерархия", независима от семейната - сестра ми винаги се е влияела ат мнението ми, а аз винаги съм чувствала отговорност към нея.
Като се замисля вече като родител какво искам...Със сигурност искам още едно дете след около десетина години, когато Ида ще е голяма и със сигурност ще ми липсва едно такова бебе, каквото е тя сега. Майка ми допреди 6-7 г. мрънкаше как и се искало още едно бебе. Нямам нищо против едно дете да преобърне живота ми и когато ще съм на 35-6г.
Но все пак смятам, че си е Божа работа.

Ама направо!! Не е истина колко много общи неща имаме. И да ги открием толкова късно! добре, че е клуба, че сме били толкова дни една до друга без да се запознаем истински.