Стихче на тапета

Бях влюбена...за първи път. Тогава още не знаехме каква ще е връзката между нас...Уж щяхме да ставаме гаджета...но той си беше хванал друга изгора. Каза ми. Отидох да я видя с любопитство. Моята съперница.
Влизам и я виждам. Някакво мижаво същество от женски пол.

-Как можа да ме замениш с тая- мисля си поглеждайки гърба му.
Всъщност влизам и виждам иделичната картина: тя му чете стихове от някакво тефтерче, а той подпрял глава на ръката си и се размедузил пред нея...поне не беше зяпнал...Това не очаквах...Тя да ме конкурира точно с поезия...моята любима поезия...защо никога не ми е казвал, че харесва? Кога да ми каже, бяхме излизали два, три пъти... а аз какво? знаех само няколко, ами няколко, две , три стихотворения и безброй стихчета от песни...

Тя ме поглежда, и той се обръща към мен:
-О, Lora, здравей, да те запозная...
запознахме се...
Той потупва празното място до него за да седна и да слушам поезия ..ма не ми се слуша нейната поезия, бе
ами сега какво да правя..толкова поезия съм изчела, ама не съм я записвала по тефтерчета, гаднярката го е направила...не, не я мразех..по-скоро я съжалявах толкова беше невзрачна...обаче имаше тефтерче, а аз не...
изтраях я и вечерта изтраях..и какво ли още не...ама това беше после...

Какво да направя? Бойния ми тийнейджерски характер не ми даваше мира...тая мижитурка беше спечелила човека , който обичах с поезия...едва ли само с поезия...ама това беше на преден план....и измислих...един ден...случайно.
Отивам в тях, той го няма...
Той спеше на едно легло с рамка ли, как му се вика и имаше етажерка...с книги...разбира се "Малкия принц" и там на тая етажерчица си слагаше часовника, ръчния, на който много държеше, сваляше го от ръката си вечер и го слагаше там , на определено място и сутрин го вземаше.

Та аз реших там на стената да му напиша едно стихче от песничка, която обичах..написах го, на стената...над часовника му, така че всяка сутрин като стане и посегне да го вземе да го вижда...стихчето...моето....не моето..от песничката...
Той и купуваше цигари "Rothmans", защото тя ги харесваше и да и покаже колко скъпо му струва...вярно скъпичко удоволствие за студент..ама любов..какво да се прави?
Та той като видя стихчето, много се ядоса...как съм могла да му драскам по стената...кой ми позволявал...той все още не знаеше, че позволения не ми трябват....
та
той реши да прави роботче от празните кутии "Rothmans", които купуваше за нея...прави го, прави го и го направи...стана големичък...и един ден...една вечер..отивам в квартирата му и виждам...робота сложен, така че да скрива стихчето...измисли значи как да го скрие...да не го дразни...

Погледнах го. Погледна ме. Разбрахме се.

Приказвахме за други неща цяла вечер, с другите в квартирата, с него, с нея
тръгнах да си тръгвам...
Той много рядко ме изпращаше до вратата...но тогава дойде.
Вдигна си ръката и се подпря на рамката на вратата, погледна ме..и каза:
-Сега да не вземеш да ми напишеш някоя поема на стената.

-Няма смисъл-отговорих аз

-Винаги като погледнеш робота, ще знаеш, че зад него е скрито моето стихче и ти го знаеш какво е...

closer than appear

iamsh nujda ot ljubov,taka analizirah temata ti,obache za da e iamsh ti trebva ebane purvo.deistvaia stihcheta ako smetash da pishesh po-dobre tursi nekoiv bibliotekata,shtoto sega stihove go interisuvat 1:10000muje

otdet mina-jenite lokvi praiat

миризливите крака бе , шшшшшшшшшшш , алоу , я мой а съм ТъП , но пак отбирам нещо от поезия , та а ти каем има доста оръ дет обичат таквиз жуотни , има и мъже . А лорка доста често се помещава в клуб поезия , т'ка че ни моиш я разбра , ама не сЪ и опитвай , ш'ти и мноо трунно
ай със здраве:)

а аз си имам ТърнокоП

rojbe

otdet mina-jenite lokvi praiat

О, и останалите 99999 също ги избива на поезия, веднага щом зърнат любимата:

Ти си светлината през деньЪ,
За мен си всичко на светЪ,
само теб сънувам у нощтЪ,
искам да те е... у г...Ъ

Газим

че ако ми паднеш последната дума , скоято би ме нарекъл е тази .
а кат я познаваш срещал ли си я на ъпоменатото място а ?!
а чел ли си нещо нейно а?!


ама от таквизи кат тебе
пу деба

филма, по Нова май беше - същата работа...

Опитва се да се предпази от теб.

А защо ли?

"Не хвърляй диаманти на прасетата"
Мразя да пиша поезия, но пък обичам да чета. Още не мога да разбера, защо чувствителните хора припадат по нещастници. Аз искам да си направя робот от цигари и да скрия себе си. Теди не пише и съм в амок. Луднал, демек. Иска ми се да сет-на на Пухчето невероятният бивш. Има градация в любовищата. Което е прани гащи, звучи просто като абревиатура. Направи една твърде смешна книжка. Ако потича гол на Червено Знаме, ще може безплатно да се посмея. Малкопишков Всенадървеник. Това! е поезия. хихх.
Нищо не съм чел от теб, но съм убеден, че рехав re-постинг не служи и за тоалетна хартия. Давай напред! Дебили околовръст+"+"+%"+%

kakvo stana posle?

Moje li po sahtestvo: kvo bese stihceto? Na tapeta.

kjak tui sichkite mnogo otvoreni izlezahte,mnogo boini

otdet mina-jenite lokvi praiat

Не спиш.В спомените си
потъваш бавно.Отново
преживяваш болка,радост и
надежда.

Слънчев лъч те погали
с нежна ласка.Стопли твоето
лице.

Споменът бавно избледня.
Остана само образът в пропуканото огледало.

С най-дори пожелания за Лора.


Само в смъртта,има живот.Само в мрака,светлина.Само в мълчанието,слово.

Бях си пийнал и аз трудно си разбирам какво исках да кажа. Не се занимавай с идиоти. Много се надявам, когато пак пишеш по тапети, някой тип да ти го върне с 90 рози. Любовта има смисъл, когато ти отвръщат. Другото е самосъжаление и казуса пердута. Не ми се иска да страдаш за глупости. Гимнастика понякога има страннно чувство за хумор. Изненадвам се, че в повечето случаи е прав. "Това, което не ни убива ни прави по-силни" изненадващо е вярно. Само където не се споменава колко ще ти е шибано. И без това сме ритани зелки, два-три шута са точно за закуска. Горе главата миличко, боклуците само от ритници отбират. А ако попаднеш на свестен - все сме хора. Пухчето ми скъса нервите снощи. Както и аз съм го правил (на нея). Дар е да прощаваш, ако има смисъл. Нещата са много сложни, ако ги приземиш - са твърде елементарни всъщност. "Плодете се и се множете, напълнете Земята". ТОВА! ми докарва депресия. Чувствам се мишка за опити. Има и хубавинки, като "Блажени низшите духом. Те ще наследят Земята". А тези със съзнание, ще наследим тоягата. Колко е лесно да си задник. Поне знаеш къде отиваш. Нямам идея какво по-лошо от това да си жив се визира. Доста народ не им се иска да ги подпалят, резчленят и etc. Ебем ти и вечният живот. Аз лично не съм го искал и не го и препоръчвам. Чисто прагматично, ме е яд, че сбирам информация. Тя ще се загуби, дори и да я врътна на диск. Само след 3 (три) месеца всичко ще е спомен тъдява (дори в архивите). След известен период ще отливат от чашката за мен и теб. Ти си млада. Жените ИЗБИРАТ, не се прави на глупчо. Един тапет и един робот от цигарени кутии ти го казват. Дискетката просто дращи, през поредната бира.

Щрак:

роботче от цигарени кутии и стих.
прагматичност и обсебване.
преписани стихове и запомнени поеми.
невзрачност и изящество.
театър и реалност.
присъствие в 3D формат и белег във сърцето.

сбогуване.
без връщане назад.

opojari moeto surce m?

otdet mina-jenite lokvi praiat

Ako procetes vnimatelno napisanoto ot teb samata ste razberes, ce barkas ljubovta s ujazvenoto samoljubie. V tazi istorja ti obicas samo sebe si, a drugite sa glupaci, koito ne sa te ocenili tvojata velikolepna licnost. Koj уnae kva салзлижа calga si nadraskala na tapeta, milicka.

I'm sorry
If I made you cry
If I said a lie
I am just a man

Не се занимавай с него... Страх го е от теб, защото си нещо повече, за това си е и избрал по простичката... за да се чувства той голям.
Той е... просто мъж... а има много други които биха те оценили. Но ще успееш ли да го познаеш като го срещнеш? И той като теб ще е отчаян от невежите и повърхностните. Ще е останала ли сила за любовта след толкова разочарования?
Няма страшно... когато любовта идва тя те удря със всичка сила, и като го погледнеш в очите ще видиш че и той те гледа по същия начин и тогава ще разбереш че те обича истински защото и ти го правиш.
А другото има ли смисал? Според мен не. Не се унижавай.

Just a man

Огън камък не опожарява

nali znaesh che zlobnite ili tia det sa praiat na mnogo jelezni i neebatelni sa ujasno chuvstvitelni horatova e maska koaito skriva nezemnite sukrovishta koito moje da otkrie samo istinski zlatotursach

otdet mina-jenite lokvi praiat