Когато

заминавах към Родопите, беше 2003 година
Когато тръгнахме от тук беше мъгливо, студено и неприветливо вън.
Когато стигнахме там, имаше сняг, но за сметка на това нямаше: ток, обхват за мобилните телефони, и неизвестно защо нормалните телефони също бяха излезли в стачка. Но на никой от нас не му пукаше.
Когато съмна на другия ден, слънцето се облещи като да не беше зима, небето беше възможно най-небесно синьото небе и снегът започна да се топи. И някъде по обяд тока дойде! Мобилните (но не всички) проработиха нейде в късен следобед, а ние по това време правехме една хубава снежна селско-родопска разходка Да съм ви казвала друг път, че Родопите са друга планета? Ако не съм – ей сега ви го казвам.

Когато ни казаха, че ще сме на пълен пансион, никой не ни подготви психически, че май единственото, дето няма да ни се случи в тази връзка е да ни гонят с лъжиците из механата като малките деца и да викат: Айде сега още една лъжичка за мама, примерно То бива, бива, ама толкова пансион не бива Не бяха месища, вина и ракии домашно производство, не бяха кашкавали, сирена, млека, туршии, не бяха катми, пататници, рогатници... Дано не ви прави впечатление, че скромно премълчавам за количествата домашни ракии и вина, без да споменавам купешкото пиене. Нда. Никой не се сеща що, надявам се.
Че на всичкото отгоре се оказаха именяци и рожденици сред присъстващите. Като че не ни стигаха другите поводи. Ама нейсе!
Въобщееее, тежки дни. Празнични. Трапезни. С некви непрестанни постъпателно-възвратни движения. Ама вие сега да не си помислите нещо. Неее!!! Движенията бяха не от ония, а маса-легло, легло-маса. Уджъз неккъф! От време на време разходки. Ама малко. Щото народа (в т. ч. и аз) взе да се изживява като прасета за угояване. Ей тва само не ми хареса. Бе хората като ръгнат по планините, като заправят едни ми ти преходи, едни ми ти скиорски движения, пък ние... ай дан` казвам к`во.

Как да е, минаха дните. Кога слънчеви, кога дъждовни, кога със спорт, кога без. Аааа, да не забравя да се отчета пред клуба – бях отличничка в спортните изяви! Утрепах де кого можах на карти (не може да съм толкова добра, напраооо!), табла (лелейййййй, колко там пък колко съм силна!), на Монополи (оставих сума ти разорени до просешка тояга играчи след себе си), на игра с думи (айде сетете се дали и там ме бива). Обобщено казано – спортът за един мирен свят. И аз първа боркиня за мир, детсъвика! Ъх! Чак сформираха общ фронт срещу мен - дори в игри, които не предполагат отборно участие. Ега си слабаците!
(Ако тук се появят злословни, оборващи твърденията ми думи, да знаете, че не е вярно)

Ей тъй беше, когато заминах от тук.

А когато се върнах, то превалила цяла година! Добре, че се върнахме, щото се уморихме от почивка, детсъвика!

Иначе казано: Ко прайте, бе, 40-50?! Липсвахте ми!

Да ви е честита Новата 2004-та година! Да сте ми живи, здрави, бодри, весели и развеселяващи, словесни, пишещи, добронамерени и добродетелни, усмихнати и усмихващи, влюбени, късметлии, бе въобщееее – да ви се изсипят като от кош добрини и хубавини! Хич да не ви притеснява целия един ден в повече, дето имаме да го преживяваме тая година. Все ще се справим и с това предизвикателство.

Някой иска ли да си пие кафенцето с мен? Откривам сезон кафепиене 2004


Косата ми дзилена, очите ми редки

искам. Да пия кафе с теб искам
Дубрутру, Безпаметно и сите 40-50
С пожелания цяла година да ви е все весело, забавно, леко и безгрижно
Гарантиран ефект на пожеланието се постига с коктейлче "Зомби" - месите бял, златист и кафяв ром, 73 процентов ром и черешово бренди, добявяте сок от маракуя, портокал и лимон и пийвате на екс, след което продължавате с "Бразилиеро" - бяла текила, ликьор 43, кокосов ликьор, сметана и портокал. Ако някой не ви секне своевременно ентусиазма пробвайте " Плувен басейн" и "Морски бриз" - няма нужда да ходите на Карибите през отпуската си, тези две питиета директно пращат Карибите при вас

За кафеджиите - класическото "Ирландско Кафе" - с повече ирландско, на кафето чак толкоз не държа

...to see with eyes unclouded by hate...

Нищо не разбрах от рецептите ти
Ама то сигур, щото съм консервативна. Ракии, вина, джинове, разни такива простовати неща. А пък после що не съм била на Карибите, а в Родопите. Ми ето що!

Кафе за теб. Класическо, черно. Без ирландски примеси, че както взех да гледам стерео само от прочитането на разните му съставки на коктейлите ти, реших, че така ще е по-здравословно:)

Щастлива Нова година!

Косата ми дзилена, очите ми редки

Дръж вярната посока

Утре те чакам на доклад. Всъщност... за теб кога е утре?

Лекокрили сънища!

Косата ми дзилена, очите ми редки

Мммммммммм
От твойто кайвенце не съм вкусвал от миналата година!
Друго си е олимпийското кАфе
Да си жива и здрава! Тази година се с такива постинги и кафета да ни събуждаш!

късметлийска 2004-та, Хипо:)

Кафе съм заредила за първото полугодие поне Ама народа спи ли, храносмилателни проблеми ли има.. не знам. Само наблюдавам, че мърдането на пръстите по клавишите им е трудно още:)

Косата ми дзилена, очите ми редки

От утре сите ще се появат...
Ний тук със стрелеца се разпийме в новогодишната нощ:))
Виде ли какъв постинг пернах... На секубдата... Първия за годината в дира..
ха ха ха... Точно в десятката
От мен шампанското...
Ха наздраве!

и недоумях също така:) Как ги правите тез работи, господине? Научете и нас, по-неумелите в подобни стрелкови начинания

Хипо, аз ще съм няколко дни на разтоварващи кафейно-цигарени дни. Едвам оживяхме по празниците, няа майтап. Шампанското го приемам само символично, щото ако му се вържа по-реалистично, вече ше има само спомени за мен и постингите ми, а ние не искаме баш това, нали

Косата ми дзилена, очите ми редки

В Родопите човек или яде и пие или се опива от природата. И в двата случая е щастлив.
Там просто всичко е прекрасно, а мобилните телефони са напълно излишни, още повече че една базова станция покрива огромна площ и е така натоварена, както ако си на площад Гарибалди. Е, сега с новата услуга емеемес можеш да снимаш и пращаш снимки на любими същства, но пък можеш и да не снимаш, а просто да си пълниш дробовете с кислород, а очите с гледки и да не мислиш за нищо, даже за любимите същества.
Можеш в едно лятно утро, което иначе е знойно и горещо навсякъде, да си пиеш кафето навън при температура десет градуса, леко да потреперваш и да се кефиш на усещането за студ, което си е само твоя привилегия.

То си беше просто констатация, а не вопиюща нужда да имаме мобилни:) Идеята беше да успокоим всички близки, които на новината, че тръгваме в тоя сняг, с температури (някои) и надалеч (според други), че сме пристигнали живи и здсрави и че всички онез страшни неща, дето са си ги представяли, са били само плод на въображението и обичта им към нас
Абе намерихме му колая Всичко си дойде на мястото - притеснените ги успокоихме, болните оздравяха, здравите се разболяха, снегът взе да се топи, дъжд да вали...

В Родопите като в Родопите. Иззад всеки завой изненади

Косата ми дзилена, очите ми редки

Успешна и щастлива, симпатяги от клуб 40-50 !
...кратичко ми е посланието, щото... едвам дишам...едвам пиша...обаче, при тез неправди тука...не мога да премълча...ето защо ревах аз за фотоапарат /напомням - сони, дигитален, последен модел/... щото сега можех да ви изтипосам тук няколко фотоса на това как:
1. Безпаметно ме учи на табла и след това аз я спуквам от бой цели 4 игри от 15 реални
2. Безпаметно ме принуждава да играя карти с играч от моя ранг /незнаещ що е терца/ и пак ги спукваме от бой още първата игра...е!..после им се дадохме 3 игри, за да не реват кански...
3. Безпаметно умишлено спестява част от правилата на “Монополи”... и то баш тия житейските... така че ние практиците, дето си менкаме улици и хотели под масата /на това май приватизация му се викаше/ да си платим таксите, данъците...и то... познайте - в нейна полза...
4. Безпаметно печели в играта на думи... щото не ни даде думата... като я хвана логореята/сефте/....остави ни без думи...
... това е истината, мили ми клубари....чистата и цяла истина.... за храната и пиенето - права е.. .ае!..аз отивам да си пия мезим фортето.. и пак си включвам системата да реанимирам... но ако пак я зърна да ви поднася... ей така... олимпийската - ще се изключа от системата, за да се включа... в клуба

кафето сигур изстинА вече,ма кат та зачетах...и ми са допи....
ай дай ено следобедно...

а иначе казано: клубчето си е супер на четвърти януари:)
бе девойко,да си жива и здрава!
Мноо хубавички пожелания си написала...и за коша..и за хубавините и за добрините! Стигнаха ми до душицата,да найш!

Ма мнооо ме яд че се с дзилена коса ходиш

Хубава неделя ти пожелавам!
Бе ай някой път си подрънкаме на кю:)
Не за друго....ми щот...такова.....

Ооо, Маняна. Да си жива и здрава и да ти е честита Новата..

Всяка дума може да носи всякакъв смисъл.

Марина....що не моа те спипам на кю......
Мишока ми инсталира неква нова версия на кю....и оттам нататам...ми зачезна:)
найш кво есе ме карат да пиша за поредния изпЕт: Същественото най-невидимо за очите....
пък тиа дни хич не съм вълна...есе....

Имах аз нЕкои мрачни предчувствия, пишейки очерка Неслучайно добавих изрично "(Ако тук се появят злословни, оборващи твърденията ми думи, да знаете, че не е вярно)". Не ме питай КОГО съм имала предвид

Виж сега, приятелко! Ти поне би трябвало да знаеш, че съм любител на истината в чистата й форма. Не твоята срещу моята. А обективната. Затова ще ме извиниш, но ще се наложи да те разоблича публично Точка по точка, детсъвика:) Почвам!
по т. 1. Безпаметно е с дарба на преподавател. Учи така, че учениците й стават по-добри от нея. Освен това Безпаметно е и с добро сърце - пуска по някоя победа даром, че да не стане скучно на обучаемите
по т. 2. Безпаметно тегли карти кой с кого ще се падне да играе. Сърди се на късмета си, че ти се падна партьор, дето на терците не обръщаше внимание и обявяваше само от 50 нагоре
по т. 3. Безпаметно не е писала правилата на Монополито. Те фабрично си дойдоха с играта у нас. Това, че на нЕкои не им се ще да си плащат данъците и таксите на притежанията, производителите в Германия го знаят, вероятно затова така НАТЪКВАТ на тези условия:)))
по т. 4. Безпаметно не говори непрекъснато!!! Мълчи поне, когато спи. Да сте се възползвали от дадените ви възможности, вместо да ровичкате с ръжена в камината като ошемАтени по 2-3 чАса, гледайки огъня

Как е, как е? - шегува се Безпаметно:) Върви ли ви мезим фортето на гладно? Хохохохохохо

Олимпийката ми тя! Няма Сони последен модел за теб. И разбра ли защо? Щото обективът трябва да отразява обективно. Забележи общия корен на думите

Косата ми дзилена, очите ми редки

кафе помага за доразсънване:)

И ти да си жива и здрава, Маняна! Усмивки, любов, радости да са белезите на годината за теб

Не ми се ядосвай на косата, че видях една в Родопите червенокоса. Найш ли колко по-тривиално е

Чакай сега да ти пусна на биляшка номера на кю-то си, че да се кънектнем:)

Косата ми дзилена, очите ми редки

....върви ми мезима..благодаря...и не е на гладно..щото го взимам и вместо първо и вместо второ и вместо десерт /зъби се/
..и като стана въпрос за "правилата" ...че и обектива на жадувания ми апарат намеси...я да те питам..според правилата ли беше това...като писар да си пишеш +1 точка, м?!...и пак според правилата ли ни забрани с колегата приватизатор да си менкаме уличка за гара?! /хората по половин свят си размениха...ти на бедната ни гаричка не спря да платиш такса поне веднъж/...и сигурно пак по "правилата" не оценяваш факта, че всъщност бдях над съня ти..подклаждах огъня гласчето ти да запазя...зарязах и учебници и книги заради теб...еййййййййй..неблагодарен народ и туй то!... няма ненаказано добро, правилно са рекли мъдри хора

"ядене на годината"! Само че в по-интересна обстановка. Благородна завист!

Къде остава тръпката, очакването, изненадата

Наблегни на последната си реплика - няма ненаказано добро! Що ли ми трябваше да те уча на всички игри, дето ги знам? За да слушам някакви оплаквания и оправдания ли? Хм, хм...

Абе като стана дума за учебници, научи ли си за утре Хахахахаха... Направо си ми пред очите как подскачаш от стола при този ми въпрос

Пък ако не те е срам, може да минеш на едно късно кафе през нас след 16 часа. Чакам още една приятелка, дето не сме я виждали от Родопите насам. Бе не ми ли се наситихте, бе, к`ви хора сте?! Ама ви се радвам, де Ае!

Косата ми дзилена, очите ми редки