Zdraveite

Здравейте,


Зная,че днес не е време за тъжни размисли, но май днес за мен е ден за равносметка. Разведена съм от 4 години, ожених се млада на 21, разведохме се на 24. Пораснахме, променихме се.... Сигурно на някого това е познато. Минаха години.... Сега съм на 29. Преди година и половина срешнах Него.. Човекът.. Мъжът!!! Обичам го, обичам го и го ценя. Той е един от малкото истински мъже. Миналата нова година окончателно събра съдбите ни, но ето че тази завинаги ги раздели . Какво се случи ли.... Случи се неизбежното. Живеем в моята къща, за хубаво или лосо аз сам матерялно доста по-добре и както се сещате понякога получавам някой злобни подмятания от страна на роднините си. Това на мен не ми пука, но той понякога се обижда и това го наранява. Казвам му, хей я не има обращай внимание, защо падаш до тяхното ниво. Остави ги да си плючт, неможеш да им затвориш устата... Ама той не, постепенно намрази майка ми и сестра ми. Не иска дори едно добар ден да има каже, а те вече савсем се отдрапнаха от него. Мислят, че е надут и самолюбив... Така и неуспях него да убедя да бъде малко по как да се изразя... не двуличен, а просто на моменти да бъде дипломатичен, абе човек направи малко мили очи, покажи някакво уважение, пак на ум им тегли майните, но не... Той има достойнство, което неиска да потъпче. И Е ПРАВ! Аз нищо немога да направя, немога да го накарам да плюе на мъжкото си аз, та нали заради това го обичам и го уважавам. Ето че сестигна до вчера. Майка ми е сам сама и живее мнго близо до мен. Бяхме решили да си останем удома, а няма как дори и едно наздраве да не и кажа, да и отидем на гости е невъзможно, той побеснява при мисълта за това, да я поканя удома също абсурд! Той ми каза аз си отивам в моят апартамент а на теб весело икарване до полата на маминка. Как да му обясня, че 30 мин малко уважение към жената няма да наранят достойнството му. Но той не! Е аз останах сама удома. Как да оставя 60 годишната жена сма сама. А днес за съжаление имам имен ден и сестра ми се изтресе нагости. Тъкмо той реши да си дойде удома и ето ти отново проблем. Отново се ядоса, каза ми че от роднините ми му е писнало. А какво да направя, че тези празници са един след друг? ПОБАРКВАМ СЕ! Какво да направя, заюо той неиска да направи и за миг компромис, дори и да баде за миг лицемерен, да им покаже някакво отношение... ОБИчАМ ГО НО НЕМОГА ДА СЕ ОТРЕКА ОТ МАЙКА СИ И ОТ СЕСТРА СИ! Какво да правя, някой може ли да ми помогне със савет от житейският си опти? Помогнете ми мля Ви .

Здрасти, здрасти, и весела нова година!!!
Не се кОси, изчакай малко да ти мине /емоциите към него/, успокой се... нещата ще се наредят от само себе си... имам предвид, че в един момент ще разбереш, че атаките срещу роднините ти са атаки срещу теб самата, засега неосъзнати, но ставащи с времето все по-силни и зловещи... И при мен беше съвсем същото, при това доста по-дълго - и накрая какво - разбрах, че на мен ми се иска той да е мъжът на живота ми, ама той всъщност не е... Междувременно имах ужасни периоди, в които се карах с майка ми и сестра ми, само за да съм на негова страна - ей, и въобще не виждах, че той пък обратното - НИКОГА не застава срещу майка си на моя страна... и така. И в крайна сметка той си отиде, а роднините ми останаха - добри, лоши, мои са си, и никому не давам обяснения защо си ги обичам, колкото и несъвършени да са :-)
Та това мога да ти кажа: още не ти се вярва, но той НЕ е мъжът на живота ти, щом се държи така. Дай си сметка ти самата колко си си измислила, че е мъжът на живота ти. Ако той наистина те обича, най-малкото няма да плюе против майка ти и сестра ти. Ние жените сме склонни да жертваме отношенията със семействата си в името на "общото бъдеще", ма нещо не виждам подобна ответна реакция
А де!
Желая ти успех! Най-вече в това да си наясно със себе си!

ден! Да си жива и здрава - и да се сбъднат всичките ти мечти!

А сега по темичката ти: компромисите ще ги направиш ти! Щом го обичаш този човек... Какво е това? - "Не мога да се отрека" - дрън-дрън... Никой не иска да се отричаш. Човекът е в деликатна ситуация - ако искаш да го задържиш край себе си, да бъде баща на децата ти и да не останеш втори път сама - ще направиш голямата стъпка и ще направиш всъщност избора си. Едва ли той иска да се отречеш от близките си - по-скоро би желал - ОТ ПОЗИЦИЯТА НА МЪЖ - ти, жената, да определиш приоритетите си. В живота винаги ще има сложни ситуации, безброй обстоятелства също - в такива случаи човек винаги трябва да знае кое му стои на първо място, кое е най-важното за него и без много-много хамлетовски анализи да постъпва съгласно тези приоритети. Иначе ще си усложняваме живота неимоверно много както правят диваците в Африка, които нямат в езиците си множествено число, а имат единично, двойствено, тройствено, четворствено и прочее подлудяващи мисълта недомислици...

Късмет ти желая и ако обичаш - обичай както ти подсказва женската душа - а не така: седнала на различни столове и робиня на възпитанието си. По-скоро те съветвам да бъдеш робиня на любовта си!


Love should be everything or not at all...

ти май си от жените, които нямат мъж на живота си. Има и такива...

Нещо като нас българите - нямаме си нищо, най-бедните сме в Европа, ама си имаме цар! Всички ни го повтарят това с ирония и ни се присмиват в шепи... Но и това е нещо - като си нямаш мъж на живота - роднини поне всеки си има, при това в изобилие...

P.S. Би било прекрасно идеалният мъж да се разбира идеално с роднините на булката - ама това и в приказките го няма. (В България "компромис" е мръсна дума.) А пък някои нашенски (разбирай - български) момичета са така възпитани, че са венчани по-скоро за близките си, отколкото за мъжете си. Затова и една патриархално-консервативна България не може да свърти един брак и стоим на първо място по разводи и по извънбрачни деца в света. И ако си имаме проблеми - те са ни точно в главите, не в киселото мляко...


Love should be everything or not at all...

Здравей!
Поздравявам те с имения ден!

Разбирам проблема ти и мисля, че не е реазрешим в смисъла да си близка с човека, когото обичаш и в същото време да нямаш подмятания от страна на роднините ти. Може да е старомодно, но поне е изпитано да се избира съпругът (съпругата) по някои социални белези. Не става дума за сметка, но щом двама души ще живеят заедно с идеята да е до гроб, то трябва да имат както еднакви интереси, така и еднакъв социален статус. Иначе при един конфликт в бъдеще винаги се рискува да се стигне до натякване, а това веднъж стане ли по-добре е да не е започвала връзката.

В случая формално погледнато основната вина имат твоите роднини, които непрекъснато ти навират в очите различията между вас. Но ще те посъветвам, каквото и да става, да се държиш за същите тези роднини, колкото и гаден да е този избор. Никой не е застрахован от раздяла в бъдещето, когато човек е най-неподготвен (то може ли въобще да се подготви човек за такова нещо) и най-уязвим. Тогава само роднините евентуално биха ти подали ръка. Приятелите изчезват, а в подобна ситуация човек почти винаги не може да се оправи сам.

Има и друга възможност - избягай при този човек, но така, че да сте по-далече от твоите близки! Можеш ли да рискуваш да го направиш? Вече си имала една раздяла. Какво може да те убеди, че този път ще е по-различно? Само надеждата ли? Не те съветвам да се спираш на този вариант!

Както и да се развият нещата знай, че мъже има много, но майката е една!

viatar,
Те някак си нещата ще се наредят - нова година нов късмет. Дай боже да сме здрави и малко късмет да има - другото ще се оправи.

Обаче се сещам нещо друго аз... Не че се заяждам с теб, ама на не забравям и си задавам въпроси -

Спомням си, че преди малко повече от два месеца, бе поствала тук подобна ситуация. Може би, каквото тогава ти дадоха като мнение или съвет, е приложимо и сега.

То ясно е, че си изплакваш болката и нямаше въобще да коментирам, но историята си, която сподели тогава се различава от това, което сега разказваш...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Trendi,

Понеже си мисля по тези въпроси в последно време - да те попитам какво значи
"...то трябва да имат както еднакви интереси, така и еднакъв социален статус..."
в контекста на една дълготрайна (дългогодишна) връзка?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

ако роднините обичаха момичето that much - щяха да бъдат по-толерантни и лоялни към чувствата й. Дори и да виждат, че изборът на мъж не е сполучлив. Защото любовта си е такова нещо, че ако тръгнеш с рогата напред да я разтрогваш - от това ще постигнеш обратния ефект - ще я бетонираш и ще стигнеш до Шекспировите трагедии. Пък и тези подмятания са си чиста проба селения от балкански тип. Ако имат нещо против зетя - да си й го кажат на четири очи - защо ще го унижават човека в прав текст? Грубо, грубо - грозна картинка.


Love should be everything or not at all...

Прав си, но факта вече е на лице.

Разбира се, че има на този свят любов. Но тя може да бъде унищожена и трянсформирана в чудовищна омраза поради различията в социалният статус. Под такъв разбирам образование, доходи, обществено положение и т.н. Не може да не разбираш за какво става дума. Една връзка с тенденцията да е до края винаги крие опсност при трудна ситуация тези различия да изплуват и вземат връх. Последиците могат да имат и фатален край

Не ме разбирай погрешно - не апелирам в никакъв случай към брак по сметка. Точно обратното - за да са сигурни и двете страни, че няма никаква сметка, то хубаво би било да са в равностойно положение или поне близко до него. Обикновенно това е работа на близките да преценяват и напътстват, докато младите се радват един на друг. Те са влюбени, щастливи и всичко им се вижда розово. Блазе им! :))

И все пак и интересите на партньорите и социалния им статус могат да се променят и в една наистина дългогодишна връзка те да се намерят на съвсем различни места спрямо началото. Това означава ли непременно край на връзката?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Имат значение тези първи години от живота на човека, които оставят траен отпечатък в него. А това до голяма степен зависи от социалният статус. Може да има много трансформации с времето, но базата никога не се промяна. Точно тя може да доведе до големи и нерешими проблеми след години, при някоя от трудностите, които среща едно семейство. Зная, че повечето хора подсъзнателно се променят за даден период от време, докато трае първоначалната еуфория. Стремежа да бъдеш харесван и да дадеш радост на другия тушира различията, но колко време трае това? Може и да има някъде, но аз не съм срещал случай това нещо да е продължило "вечно".

Трябва да ти кажа, че ми се иска да не съм прав.

Тоест излиза, че всяка връзка започнала преди формиране на солидна база е потенциално нестабилна. А какво според теб включва тази база?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Не съм казал такова нещо.
Казах, че базата на двете страни трябва да е съизмерима.

Какво значи солидна база? Това е много относително.

А какво значи база?
Какво трябва да е съизмеримо?
Образование и реализация или манталитет и наследственост?
Кое е по-важно?

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

Blagodaria ti che zabeliazvas nestata, no za sazalenie nestata sa si vse sastite i oste po-tragichni. Stignah do tuk, do momenta kogato az se molia za kapcica lubov, malko uvazenie. Sama neznaia kak taka razumat mi malchi, a sarceto mi kresi i se garchi ot bolka. Mozem da podiskutirame temata, interesna e do tolkova do kolkoto horata mogat da vidiat i sebe si v tazi situacia.

Колкото и конкретни да са тези неща, те всъшност са много относителни. Според мене базата на родителите или възпитателите ( ако така се е стекъл живота) са много по-важни. Двама души може да са прекрасни поотделно, да се обичат и да са готови на всякаква саможертва един за друг, но да не могат да направят дълготрайна връзка поради тези различия. Като пример, макар и груб (примера е измислен, макар да съм наблюдавал подобни неща) ще ти дам един брак между син на търговец и дъщеря на интелектуалец. И двете семейства са с еднакво материално положение, еднакво признание в обществото и т.н. Но с годините различията наделяват. Единият иска по-хубава къща, а другият предпочита да се влагат семейните пари в някакво образование. Започват компромисите, но тяхното натрупване с времето води до вътрешна, неосъзната раздразнитеност и в даден момент, при някакъв сравнително дребен конфликт изпъкват различията и хората установяват каква грешка са направили в избора си. Всъшност тази база за която става дума е ценностната система, която стои много дълбоко в човека и трудно може да бъде охарактеризирана. Когато материалното е в основата на даден човек, то се превръща в приоритет, с който трудно се правят компромиси. За други хора този приоритет е нещо различно - бохемски живот, авантюри с пътешествия, снобизъм, окултизъм и т.н.

Май доста сложно се изразих. Извинявай!

Хей, та аз още не съм ти честитил Новата Година! :))

ЧЕСТИТА И ХАРМОНИЧНА ГОДИНА ТИ ПОЖЕЛАВАМ!

Oh-h-h, Oh-h-h, Oh-h-h!!!
Как да ти кажа, нямат край тези истории. КАто пишеш, че майка ти е сама не се ли замисляш, че макар и подсъзнателно те се стреми да запази теб за себе си? Имай предвид, че това е напълно вероятно и понеже иска да запази теб, значи трябва да се "премахне" другия и веднъж като се вземе такова едно решение - поле за изява колкото искаш! Разбира се, че най-болната тема за един мъж е финансовата зависимост! Бой по слабото място и хоп "ти си нейна!"
Не знам какво е семейното положение на сестра ти, но ако и тя е сама - картинката на нейното подсъзнавано няма да е по-различна,ако пък е омъжена - защо и е на нея да се грижи за майка си, когато ти наприемр си по-добре финансово и можеш да поемемш и разходите и времето!Вообще допуснешли роднини да решават и преценяват - нещо не е много читаво тук!
Виж това са само размисли и хипотези.
Не знам каква е причината за първия ти развод, но ако пак са намесени роднините ти по някакъв начин - е тогава мозайката е сглобена!
За "дипломациата" си абсолютно права! Жалко е, че "човека" не е усетил този момент!
Не мисля, че тази история трябва да бъде водеща при вземането на решение "да или не с този човек?". Лошо няма да се разделите за известно време и двамата самостоятелно да обмислите нещата и да претеглите "за" или "против" - в повечето случаи помага!
Имах да решавам такъв казус това 9 миналото) лято ( ние сме женени обаче от 15 г. и си имаме момченце на 12 г. и нещата бяха обратни като ситуация, т.е. той и неговите роднини + моя финансова зависимост. Бяхме се разделили за около месец!) и знаеш ли до какъв извод стигнах аз: След като,когато сме си само тримката във въздуха витае мир,любов и разбирателство - значи между нас всичко е наред! А роднините да прощават и да си .... .... гледат работата и да стоят по-далече за сега, пък като ни попремине и се осъзнаем ще наложим аз и мъжът ми малко по-различен модел на отношения и дано се куртуляшаме всичките. Като стъпка към това ново начало съм бременна и познай да ли някой от "неговите" е щастлив от тази идея, но това още един път идва да подскаже кой, какво и как си го е мислил през цялото това време!
Мисълта ми е ако държиш на него и наистина вярваш, че това е той - слушай сърцето си, нали с него ще си остареете един ден! А пък близките ти като видят,че няма "оправия с теб" ще се кротнат!
Пожелавам ти една наистина успешна,мирна и щастлива година напред!

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

Здравей, ЧНГ и ЧИД!
Видях темата ти първо в друг форум (по-различна) и си изградих друга представа... Сега разбирам, че всъщност си имаш мъж, когото обичаш!

Ако обичаш един мъж - мястото ти е до него! Не при майка ти! Ако тя иска да си щастлива и ако е мъдра жена, ще те подкрепя.

Постави се на негово място за момент - ти си по-бедна, "неподходяща партия" за маминото синче, майка му не те харесва и т.н. - вие си знаете отношенията. И представи си той да се съобразява с нея, не с теб и от сега тя да диктува съвместния ви живот. Няма да изтраете дълго. И за какво???

Проблемът не е в мъжа ти, според мен. Не позволявай на майка си да ти проваля живота - виждала съм такива случаи...
Говори с нея.
Приятеля ти го разбирам. Не може да очакваш да се остави да го унижават. И не защото е мъж, а защото е човек с достойнство. Думите, изречени накриво, се помнят и горчат.

Не мисля, че нещо кой знае колко сложно трябва да решаваш.
Жената живее с мъжа си, не с майка си.
А майката ако иска да не кукува сама на стари години, да си мери приказките!

====
Beer is living proof that God loves us and wants us to be happy.

Здравейте отново,


Май малко Ви обърках с постинга си. Бях се побъркала от мъка и може би не съм била достатъчно ясна и конкретна във фактите. По принцип семейството ми след първоначалните марморения си седна на задника и се съгласи с моето мнение. Стом аз съм щастлива те са доволни. Никой не искаше повече от това. Но приятелят ми им беше вече обиден, а той никога неотстъпва. Смята, че ако направи компромис, значи винаги ще прави компромиси. Истината е, че той е един много искрен и тактичен човек. Мотото му е " Истинският приятел е не този който ти бърше сълзите, а този който не ти ги причинява". Имахме разногласия относно съвместният ни живот но за няколко месеца това се изглади. Но неговата неотстъпчивот и нежеланието на мъничък компромис, ме отчайва. Истината е че никога той не ми е натрапвал родителите си. Но моето семейство е в случаят майка ми живее близо до моят дом и наистина ми е съвестно, когато на празник тя трябва сама да бъде. Аз не съм искала нищо повече от това да хапнем с нея два залъка, а после когато дойдеха нашите приятели да си купонясваме до сутринта. А това именно той не пожела да направи. Струва ми се, че едно уважение дори само заради възраста не е огромен компромис, а въпрос на възпитание. Ако той ме обича, не би ме накарал да избирам между майка си и него. Обичам ги и двамата, но както всички знаете това са различни обичи. Аз също имам определена вина, опитвам се постепенно да поправям поведението си и да науча роднините си, че имам свой дом, свое семейство и свой личен жиовт, който моля те да зачитат. А що се касае до предишният ми брак, там пък майка ми обичаше зет си, тогава не сме имали подобни проблеми, просто когато пораснахме, биахме толкова различни, яе въобще нямаше какво да ни свързва. Детска история. Този брак не ме е наранил, просто ми даде житейски урок. Но сега ми е трудно, искам да създам семейство, но как да стане, когато поне на празник фамилията понякога се събира, а как да се явя аз пред тях без моят чове, когото обичам и браня, а той най безцеремонно ме зарязва и ми казва, че сама да си въвя при роднините. С какво самочувствие да ида, как да застана срещу целият свят когато той не застава в такава дребна житейска ситуация до мен? Такива и още много мисли се въртят из главата ми.