Triabva li da robuvame za decata si

Temata e mnogo delikatna, za tova bih pomolil vzelite uchastie da ne podhojdat emocionalno!
Niakoi moje da kaje, che tuk ne e podhodiashtoto miasto za takava tema!
Ne mislia taka! Mislia, che tuk e nay-podhodiashtoto miasto zashtoto povecheto ot horata idvashti tuk, veche imat deca...
...
P.S.
Nestava vapros da se otkajem ot decata si!

Е, това е най-голямата ни грешка. Сигурно много пъти си чувал как отглеждат западняците децата си - максимално самостоятелни. А като навършат 18 год. - шута и сами да се оправят в живота. А какво правят наште хора? Цял живот слуги на децата си и накрая когато престанат да бъдат полезни - няма кой да ги погледне вече. Много ни е сбъркан манталитета. И аз имам дете, и аз признавам си му ходя всячески по гайдата, но се утешавам че е още малък - на 3 г. Обаче вече започвам да подготвям стратегията за по-нататъчното му развитие.

Категорично не! Трябва по-скоро от малки да ги приучваме на самостоятелност, за да им бъде по-лек живота. Една позната например много ме дразни с подхода към двете си деца, вече тийнейджъри, непрекъснато им се връзва на прищявките. Сутрин трябвало тя да направи сандвич на сина си дори, да имало детето за училище. Интересно какво ли ще му стане, ако сам си го направи? И какво става в крайна сметка? Родителите се изнервят от многото задачи, а хлапетата им ги тресе свободия и се чудят с какви глупости да си изразходват излишната енергия.

Това за "западняците" е вярно само донякъде. Просто те мислят по-глобално и се опитват да осигурят на детето си това, което ще му даде възможност да се справи в живота в дългосрочен план - добро образование и стабилна ценностна система. Не е истина, че след 18 години следва шут.

Не не трябва.
Обичта, привързаността, загрижеността нямат нищо общо с робуването, както го наричаш.
Изобщо, да робуваш на някого или на нещо е вредно, както за самия теб, така и за съответния човек или съответното нещо.

Децата са си деца,докато са ти на чергата...
Нашата черга е до навършване на пълнолетие,а до тогава се чувстваме задължени да ги подготвим за живота.

Какво имаш предвид под 'робуване'?
И какъв е твоя отговор на собствения ти въпрос?

И аз искам да зная какво значи "робуване"...

Дете...
Твое,мое ,на съседа..няма значение...
Деца сме и сме били ти ,аз,съседа...леличката отсреща...майка ми ,баща ти ..продавачката в магазина и пр...

Как са ни възпитали,отгледали..как ти ще възпиташ и отгледаш детето си е резултат на възможност,желание,ценностна система( която е била възпитана у теб)...

Колко време ще му отделиш и колко усилия ще положиш за да му помогнеш да намери сам пътя си...зависи от самия теб

"Робуването" е твое възприятие...
Възприятието на детето ти може да е ,че то "робува" на теб и на твоите амбиции....

Пример...работиш и "носиш парите" в къщи,за да можеш да си спокоен ,че ще има храна,удобства и пр за детето ти...Това "робуване" ли е? Не,на теб ти е приатно да работиш,нали? Трябва ли да трупаш пари ,за да можеш като се ожени сина ти да ги дадеш на сватбата му или да му построиш апартамент-не не трябва...Но много родители измерват "постижебията си в живота" с това.

Още пример...работиш като чиновник,по цял ден зад бюрото,не можеш да "направиш кариера",не си "известен" Имаш тесен кръг от приятели ,с които мерите кой си е купил нова холна гарнитура и кой не...Какъв е смисълът на живота ти?...Да преуспееш чрез децата си...да видиш тях на зад бюрото ,и не с новата холна гарнитура ,а с новта къща и т.н.ит.н....Еснафски мироглед,съгласна съм...Но в 90% от случаите приложим за българския родител..А и не само за българския....

temata e mnogo delikatna i edva li nqkoi bi mogyl da ti dade konkreten otgovor.
samo ti znae6 kakvo vlaga6 v dumata "robuvane" na decata si, no az 6te ti kaja svoeto mnenie, dano da ti e ot polza.
Ne mi slq 4e trqbva da robuvame za decata si, nai-malkoto za6toto po tozi na4in neizbejno 6te gi prebyrnem v byde6ti "diktatori"
A ima i ne6to drugo - decata ne vinagi odobrqvat i sa 6tastlivi ot robuvaneto na roditelite si (no tova vaji za opredeleni slu4ai)

Не, не трябва. Децата имат нужда от свобода точно толкова, колкото и самите родители.

Робуването изхабява. Прави от родителите жертви на децата си. След това родителите натоварват децата със своите неосъществени мечти и амбиции и така ДЕЦАТА СТАВАТ ЖЕРТВА на родителите си...
Любовта към децата е отговорност - отговорността, да им осигурим НОРМАЛИ родители! Не роби. Не ненормалници. НОРМАЛНИ.
Любовта към децата изисква да ги пуснем свободни тогава, когато стане време за това. Ако сме роби, няма да разпознаем времето.

...и такива ми ти още работи...

Йоан 3:16

За себе си мога д акажа, че всичките компромиси които съм направила със себе си са в името и заради детето. Не знам да ли е правилно - времето ще покаже. И в този контекст моя отговор е: Понякога се робува.

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

Дефинирай "робуване"

1. Ако е това, че обичаш децата си и си готов на всичко така, че живота им да е по-добър от твоя мисля, че се сещаш какъв е моя отговор.

2. Което си е чисто следствие от 1:

Не може да направиш живота им по-добър ако искаш ти да го живеееш вместо тях, да не правят грешки, да не им тече носа, да им сменяш памперсите доживот и прочее дивотии. Смисълът на това да си родител е да съумееш да възпиташ децата си като им дадеш пример за ако щеш най-банално: какво е ценно и какво не е в този живот. Пък те дали ще те послушат е вече друга тема. Те имат право на избор защото си живеят своя собствен живот (да не говорим, че може родителят да е далеч под нивото на децата си и да им дава тотално грешни примери и т.н.). Но ако ти не им покажеш какво е чест, достойнство и свобода, ако не съумееш да им предадеш силата на приятелството и други такива "дребни" неща... и да не им робуваш пак им правиш лоша услуга.

Айде стига съм менторствал вече слизам от soap boxa

Numquam sapiens irascitur.

На мнение съм, че не трябва да се "робува" на децата. Децата ще са ни деца цял живот! Естествено като имаш деца - имаш и определени задължения, но това в никакъв случай не означава, че трябва да пренебрегнеш собствения си живот заради тях. Например много хора не смеят да се разведад и посочват като причина: децата..... и едва ли не прехвърлят на техния гръб това, че те не са вече щастливи и единственото заради което са заедно със съпруга/съпругата е заради тях и по този начин си мислят, че са невероятни родители, заради "жертвата" която са направили за тях. Да, ама не!!! Когато ние като родители не сме щастливи или когато правим нещо против нашата воля (не говоря само за развод - това беше пример), децата го ушещат и също не се чувстват достъчно щастливи.
Важното според мен е за децата да се полагат "разумни" грижи и да им се обръща достатъчно, но не прекалено внимание. Те също имат нужда да останат понякога сами, да имат собствено мнение по даден въпрос и да правят това, което искат........ също като нас - възрастните. Когато сме с децата си трябва да оползотворим пълноценно всяка една минута. Да им се радваме и те на нас да ни се радват, а не да се превръщаме в техни татковци или майки "орлици". Затова всеки трябва да си изживява миговете и да не робува на каквото и да било. Живейте си живота, по най-сладкия за вас начин и му се наслаждавайте!!!!
Една МАМА на 20 и няколко години:))

interesno. temata e "Triabva li da robuvame Za decata si"
a s 1 izkliuchenie, dve stranici pisano po vyprosa "Triabva li da robuvame NA decata si"
vse pak ... ima razlika ... mislq
ne, ne trqbva da robuvam za decata si.
ima si nachini da polucha nuznoto za tqh bez da sym robinq.
i na tqh ne robuvam - az sym lichnost. te sa lichnosti. ne gi unizavam. te ne me unizavat.
vsyshtnost, kakvo pitash?
p.s. pitash li ili prosto zahvyrli nqkakyv vypros i ...


... не можело! ...
прекрасна - ужасна - се тая!резултатът е съсипващ!