Защо ли....

съм станала толкова мнителна...или май страхлива.

Провалих си толкова хубави моменти и потенциални връзки с тези мои мисли, че всичко се повтаря и нищо по-различно няма да ми се случи. А когато евентуално започна връзка не мисля за развитието й, а всеки миг очаквам момента, в който всичко ще се разпадне....и накрая - бух...с един замах приключвам всичко сама

Ама че коледни мисли

Понякога именно на хубави празници ни идват ненадейно не толкова хубави мисли. Прогони ги, макар че аз самата не знам как да се справям с моите. Сега естествено оптимистично ще ти кажа, че не бива да гледаш скептично на бъдещите си връзки. И знам, че наистина е така. Човек не трябва да се страхува, защото се казва, че това от което го е страх често му се случва. Затова просто се помъчи да не мислиш за това как ще се развие една твоя връзка и докъде ще стигне. Изживявай хубавите мигове, а бъдещето....то прави с нас каквото си поиска...може пък и да е хубаво, защо да тровиш настоящето си със съмнения. Просто най-добре не се мъчи да надникнеш много напред във времето, а гледай да правиш настоящето си хубаво. Поне така си мисля, че е по-добре.

няма - просто си избързала с тези потенциални връзи и малко си насилила или поне преувеличила стойността на тези хубави моменти. В Библията е казано, че има време за всичко:
Има време за хубави моменти , но има време и за плач, самота и отчуждение.
Според мен, изхода е да приемеш момента, такъв какъвто е - и да му се отдадеш, а не да се опитваш да избягаш от него. Да приемеш настоящето със смирение / не със примирение - има разлика! / и да изчакаш докато си върнеш вътрешната хармония.
Ако някой има под ръка точният цитат от Евангелието, който касае тезата ми - моля ви нека го цитира вместо мен!

Qui scribit, bis legit.

От Еклесиаст -

Има време за всяко нещо, И срок за всяка работа под небето:

- Време за раждане, и време за умиране; Време за насаждане, и време за изкореняване насаденото;
- Време за убиване, и време за изцеляване; Време за събаряне, и време за градене;
- Време за плачене, и време за смеене; Време за жалеене, и време за ликуване;
- Време за разхвърляне камъни, и време за събиране камъни; Време за прегръщане, и време за въздържане от прегръщането;
- Време за търсене, и време за изгубване; Време за пазене, и време за хвърляне;
- Време за раздиране, и време за шиене; Време за мълчание, и време за говорене;
- Време за обичане, и време за мразене; Време за война, и време за мир.

И така нататък...

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

И аз това имах пред вид.
Лично за мен - сега е време за търсене, съчетано с време за въздържане от прегръщане...

Qui scribit, bis legit.

Ако си мислиш, че мъжете ти се връзват на приказките...

Мисля, че ние (мъжете) си имаме собствени (неразгадаеми) сетива за женската хубост и душа - и им се доверяваме по свой начин. Ако мъжът прецени, че си момичето за него - каквото и да му кажеш - той няма да се повлияе от това. И ако те заобича - ще те обича за дълго и то така - както само мъжете знаем да обичаме. И така не си мисли, че с нервните си пароксизми прецакваш връзките си! Не бива да си внушаваш излишни комплекси. Не са станали, защото не им е било писано да станат. И на някой мъж му е било трудно да ти го каже в прав текст, имайки пред вид, че за малко си сама. Пък и не бързай чак толкова - нали знаеш, че хубавите неща идват винаги на време и при това бавно-бавно - като керванът през пустинята от разнообразни мисли. И твоят ще дойде - пълен с божествени дарове от свежи усещания.


Love should be everything or not at all...

нямаш и идея, колко си назад с материала...

Японците имат една поговорка:

"ВСЕКИ КРАЙ Е ШАНС ЗА НОВО НАЧАЛО"

Пожелавам ти късмет!

Един приятел, също казва, че лошото в живота ни се "храни" от нашите страхове(така се изразява той). Така е...от опит вече го знам. Само, че защо ли не става и другото - хубавото, да се "храни" от мечтите ни за него

Повярвай ми...никак не съм избързала. Проблема ми в момента е точно в обратното. Отлагам, отлагам безкрайно и някак си нещата "прегарят".
После си казвам: Майната му....ако е трябвало да стане, е щяло да стане....
Но вчера се усетих, че всъщност аз самата, не им давам никакъв шанс

Благодаря ти.
Макар че често си препрочитам Библията, вчера и аз не сетих за подходящите в момента места, които да ми помогнат да си върна равновесието

Благодаря ти! Дано всички получим този шанс

Тя Mama Netty имаше предвид, че всъщност не ти е дошло времето още за даване на шансове. И затова и не ги даваш. Ама споко! Ще дойде и другото време :-)

Има нещо много вярно в "...ако е трябвало да стане, е щяло да стане... "

Мисля, че в подобна ситуация или
1. Твърде мисловно подхождаме и с непрекъснат анализ/самоанализ успешно отлагаме нещата до безопасната, но самотна самота.
Или
2. Очакваме чувства по-силни, отколкото изпитваме, което пряк път е към 1.

Може би има някакво прегаряне на чувствата в преходния период. И за да се възстановят като феникс - трябва миналото да изгори по-добре. Аз поне до този извод стигнах...

Оптимистично да пожелая - нека дойдат фениксите на тия дето чакат, за да могат и да търсят. И да намират. И да намерят!

______________________________________
~~~ C'est la vie ~~~ Per aspera ad astra! ~~~

това имах предвид - много добре си ме разбрал.
Не, че е избързала с опита за връзка, а че не е готова да дава шансове за връзка.
Има хора, които " стават готови" и позволяват на другите достъп до сърцето си чак много години след развода/ раздялата.
А някои / като майка ми, например/ - така и никога не се решават да отключат отново своята тайна градина.

Qui scribit, bis legit.

Не се притеснявай,само си в лош период.Аз също минах през период на пълна безилюзия,но с помощта на приятелите си стъпих на краката и тръгнах отново напред.Повярвай в себе си с нищо не си по_долу от другите.

Благодаря ти!

Аз имам проблем, не толкова със самочувствието, колкото с отношенията с хората

същите? Или някой ти ги е подсказал такива? Ама това са си глупости... Нищо подобно, мила - даже имаш много приятна визия тук в клубовете.
Ама ако си малко по-серт сега - това си е тъкмо повод да изпитваш мъжете около теб - кой колко струва в обичта си към теб. Иначе на дантелките - всеки им приляга. Ама - до време...
Дръж ги - за Бога! - тия мъже по-изкъсо - пък и ела най-сетне и се усмихни в тия клубове (когато всички мъже станат твои, де)!


Love should be everything or not at all...

а бе ти, гости нямаш ли. Я признай, че ракийката ти е поразмътила мозъка

какви съм ги къдрил на пияна глава - съвсем на място, между другото. (А гостите бяха с малко дете и нещо го болеше ушенцето милото и ме оставиха сам да си допивам.)

И ти не си внушавай, че си прецакваш връзките, защото ако го повториш още веднъж-дваж - сама ще повярваш в това и току-виж си започнала наистина да го правиш. Понякога сами си викаме лошото от себична глупост. Аз бургазлийки ги смятам за по-изтънчени в любовните дела.
Между другото, един античен поет - Овидий - е написал цяла книга за "Изкуството на любовта", където (доколкото помня) направо дава практически съвети кое как трябва да се направи, за да не се изпорти готовата работа. За да си сигурна, че вече няма да ти бягат мъжете (или да ги гониш - ако това ти харесва повече!) - можеш да я ползваш като наръчник за практични съвети.

И не забравяй - влакът на любовта идва случайно и когато той или някой отгоре реши. От теб зависи много малко - само да не го пропуснеш... Весели празници!

С натежала глава: Стефан


Love should be everything or not at all...