как мислите...

в живота важи ли принципа "колкото по напред си стигнал, толкова по трудно става"?

понеже все се говори за здраве, щастие, вътрешно спокойствие, блаженство, висока енергия и т.н. и т.н.

това малко не ми се връзва с другото, за което все се приказва, как уроците ставали все по трудни

Не знам къде "все се приказва, как уроците ставали все по трудни", аз съм чел друго - че от един момент нататък развитието ставало много по-лесно, направо автоматично дори, и това бил моментът в който се задейства (развие) един по-висш център в съзнанието. Дотогава развитието се спъвало от борбата между по-низшите центрове.

А има сигурно и друго - от чия гледна точка уроците стават по-трудни? От гледната точка на един по-примитивен човек, това може и да е така - уроците пред напредналия може да му изглеждат по-трудни. Но за напредналия дали ще изглеждат по-трудни, отколкото тези, които вече е преодолял?

развитието на физиката или психиката изисква натоварване до максимума. до отказ. до пълно изтощение. ако вдигаш тежести и първата седмица си на 10 кг, когато те вече са ти леки трябва да минеш на 15, на 20. организмът постепенно се пригажда по бързо и натоварванията се увеличават...

като учиш нещо, език да речем, е същото. първия ден само азбуката. втория ден 10 думи. следващия 20....

във всеки момент ти се струва, че си изправен пред най голямото изпитание, макар че реално погледнато, ако схемата е правилна, изпитанията винаги ще са на границата на възможностите ти.

разбира се в цялата тази схема най важното е почивката след натоварванията :))


в природата не знам да има някъде нещо като "автоматично развитие", къде си го прочел това?

Когато човек върви към просветление, казва, че е много трудно. когато човек е станал порсветлен, казва-че това е много лесно, бе.
Та винаги е така май-всичко минато и научено е много лесно и баш настоящият урок е най-труден...

Да, но по-лесно се понася трудното, колкото по-осъзнат е човек, той е и по-издържлив. Трудностите се преодоляват, проблемите се решават, а отвътре наистина остава спокойно и радостно - просто работа.
Почивката е нужна, за да се възстанови след голямо усилие. Когато ние сами не можем да преценим, че ни е нужна, природата ни я налага по неин си начин.

там е работата, че просветлените обикновено казват, че това пък е най трудно, най трудно търпимо, най горчиво....

виж за пример Иисус Христос, Беинса Дуно.... други просветлени сещаш ли се? :)

никак не го разбирам това

как хем трудно, хем пък лесно? трудността не е такава по дефиниция, а точно защото предизвиква реакция. ако не предизвиква реакция каква трудност е това? едно нещо за един може да е трудност, за друг не, изпитанията не са ли точно мъчителни, непоносими изживявания, които нарушават вътрешното спокойствие? от какво са предизвикани не е съществено - при някой алчен човек може да е от загуба на пари, при някой филантроп - от състрадание, съществена е реакцията. ако не си алчна ясно че няма да е изпитание да загубиш пари примерно. и е тъпо да му слагаш етикет "трудност" само защото други го правят.

разбираш ли какво имам предвид?

Какво точно имам предвид - преди години нещо за мене е било немислимо да го понеса, просто не съм си представяла, че мога да се справя с подобно изпитание. През това време минавам през ред други разни изпитанийца. Без дори да усетя съм достигнала до състояние, в което онова немислимото вече не само го понасям, но дори вътрешно изпитвам нещо като радост, че мога да го издържам, че дори някъде в мене го осъзнавам като необходимост, за да премина напред. Употребявам такива думи, каквито ми идват като най-близки до това, което искам да изразя, за да ме разбереш, не защото някой бил ги употребявал. Няма неупотребявани думи. Може и да не пиша, вероятно съм пределно ясна за тебе, както за Мулето...а то значи и няма да съм полезна...
Лека нощ!

Ее, чакай сега, духовното развитие да не е някакъв вид фитнес?
Зарежи ги тия произволни аналогии.

На мен лично животът ми сега ми изглежда доста по-лесен, отколкото беше навремето. Макар че (или точно защото) преди не бих си и помислил, че мога да имам някои от сегашните си представи за нещата от живота.

А за "автоматичното развитие" (аз не съм го достигнал още) пише в една от най-важните книги, които съм срещал - "Дзен-Йога" на П.Сахер.

Там се говори за "натрупване на интензитет" до определено ниво, за достигане на един "Критически-Определен-Стадий". Ето кратък цитат какво ставало после:

---
Нашата задача в Дзенога е да достигнем този Критически-Определен-Стадий. Оттам нататък духовният прогрес е автоматичен и не изисква усилия, съвършено свободен от "прави това" и "не прави онова".
---

Демек, за просветления не е необходимо повече да спазва дисциплина на хранене, спане, да прави упражнения и т.н., за да поддържа и увеличава интензитета си. Не е необходимо да се "напъва", да употребява воля срещу желанията си да се отдаде на някои страсти. Нито да се упражнява в концентрация и медитация.

Той е развил истинския център на волята и медитацията, и нещата стават естествено, без усилие и вътрешно противопоставяне. По-низшите му психични центрове вече го слушат, подчиняват се.

изобщо не си ясна за мен и не те критикувам за думите, които употребяваш, опитвах се да обясня какво имам предвид само

не знам защо ме сравни с мулето, сърдиш ли се за нещо, което съм казал?


да, но сега не се ли случват още по тежки неща, които е почти немислимо да понесеш? и някакси онова немислимото от преди години ти изглежда незначително на техен фон? оф, май не можем да се разберем какво се опитвам да кажа

защо да не е като фитнеса? дай ми пример в природата за някакво развитие, което става по лесно с времето, а не по трудно?

понякога допускаш ли, че причината животът ти да е по лесен сега може да се крие в това, че си спрял да се развиваш и не търсиш достойни предизвикателства?


хм, не знам дали съм съгласен или не с този пасаж, но аз говорих за друго нещо. че животът ти поднася все по трудни изпитания, непрекъснато те поставя на границата на възможностите ти да издържиш. ето например твоето изживяване с кетамина, което обсъждахме в онази тема.

Примери колкото щеш.
Да вземем дори това дето спомена с ученето на чужди езици - казват, че след втория чужд език следващите се учели по-лесно.
Но не е вярно, че всеки ден се учи все по-голямо количество нови думи. Това може да важи само за първите дни. После идва момент, в който количеството се стабилизира. И зависи от използваната методика на обучение.

Едно дърво - кога е най-труден (рискован) растежа - докато е семе, после фиданка... Колкото по-голямо израства, толкова по-стабилно е спрямо климата и вредителите, по-близо е до светлината (не го закриват толкова клоните на другите дървета).

И ние така - с израстването отиваме "по-близо" до светлината, и става по-лесно. Въпросът е да "пробием" клоните над нас :)

Колкото до мен - не, не съм спрял да се развивам. Напротив. Сега поддържам ориентацията си през много голяма част от времето, а преди я губех често и за дълго.

Животът ти поднася трудни изпитания, май само ако нещо в теб го иска (дали го съзнаваш това "нещо", е друг въпрос). Можеш да избереш изолацията (евентуално изолацията в разкош), и ако наистина си я избрал, ще я получиш.

Това с кетамина - не знам. Сега си мисля (може и да греша, но така мисля), че беше глупаво от моя страна, върна ме назад за някоя и др. седмица. Получих някаква много особена опитност, но дали ще има някога файда от нея - не знам.

Зрелостта не е в това да събираш всякакви екстремни опитности, а в това да отсяваш. В екстремности се хвърляли "младите" души.

Не се сърдя, откъде ти дойде на ума?!
Може да прозвучи банално, но наистина колкото по-успешно се справям с изпитанията и ги приемам като поредни предизвикателства, като нещо, което хем се случва на мене, хем не е, сякаш ги наблюдавам малко отстрани, толкова по-бързо преминават. Имам за себе си обяснение, че е достатъчно да успея да осъзная причината за нещо и то вече е отминало, да не се връзвам за дадена ситуация, да не я приемам като нещо много сериозно. Не е достатъчно само да казваме на себе си, че тук всичко е илюзия, че изживяваме един сън, а да го приемем дълбоко в нас. Тогава изпитанията стават като поредната сцена от играта. По трудното за мене остава да мога да приемам по същия начин изпитавията на близките ми хора, когато страдат.

Верно е казаното, че ни се дават такива изпитания, каквито можем да издържим, не по-големи. Когато нещо вече е минало наистина се чудим понякога как ни се е виждало толкова трудно.
Разбрах те какво имаш предвид. Струва ми се верно, с времето прагът ни на поносимост се вдига, затова и имаме по-големи изпитания. Не знам дали за всички е в сила, едва ли, пък и ние имаме различни периоди - понякога сме по-издържливи, понякога сме по-лабилни...ставаме все по-чувствителни, ако в един момент, трудно издържайки, не преминем в другата крайност и се превърнем в дебелокожи, бронирани същества, до които нищо не може да достигне, изпитващи презрение както към себе си, така и към тези до тях. Много е тънка границата за преминаване от едното към другото. Примери - много, дори и тука може да се срещнат такива.

ветре, ма моля ти се гълтането на кетамина от анон въобще не е изпитание поднесено от живота. изпитание са съвсем други сериозни неща, които те разтърсват и променият мислене, ценности, изграждат нови.

КАЧЕСТВЕНИ изменения.
Това го е казал един брадат чичко окултист, който явно по-младите посетители на форума не са и няма да чуят.

Има си етапи. Има си и последователност. Има и ЗАКОНОМЕРНОСТИ.
Това че на някои им се иска гратис и на юруш, не значи че ще стане.

Да го духат... слепите! - Защото и така се стига до прозрение.

За по-тъпичките по пътя на страданието, за по-мързеливите по пътя на смирението, а за тарикатите по пътя на приемането.



Истината е някъде там ! - реплика на очния ми лекар.

хехе, валси, много агресивен си станал... и циничен... и сърдит...
защо си толкова сърдит и обиден?


много ми хареса това за трите пътя, ама наистина много! благодаря! :))

и за количествените натрупвания е вярно... и закономерностите :))

хех, ти продължаваш да не разбираш че говорим за едно и също :))

"Да вземем дори това дето спомена с ученето на чужди езици - казват, че след втория чужд език следващите се учели по-лесно. "

аз точно това казвам, че след първия език почва да става по лесно, затова симпатичната учителка те товари яко с думи, домашни и т.н. за да не се омързеливиш....

защо ако си способен да научиш 30 думи на ден да се ограничаваш с 5? това не е ли загуба на време? но ако от теб само зависи и 1 няма да научиш, обикновено трябва от вън да те натоварят.... :)

разбира се че нещо в теб казва на живота ти да ти поднася трудни изпитания.

хубаво, ето ще ти дам за пример Иисус Христос. той се бори с дявола в пустинята и това е голямо изпитание, но после е принуден да изтърпи униженията на хората и дори пред смъртта си казва "защо не отвърнеш тази горчива чаша". после пък го предават собствените му ученици със съмнението си и навярно бива подложен на изпитания които аз и ти дори не можем да си представим. Бог би трябвало да усеща цялата човешка болка, която моли.... а това е огромно изпитание.

както и да е, няма една истина, чувствам че и ти си някак прав, но ми се струва че все пак говорим за едно и също...

аз мога да ти дам пример - "the snowball effect"

леле да знаеш какво сънувах...
много страшен сън :)

сънувах че лежа точно там където бях заспал, на дивана си, в съня ми от компютъра се носеше музика, точно както беше и наистина, даже мисля че песните бяха същите. но беше нощ, много тъмна нощ.

и едно същество, чието име забравих ми разказваше някаква история като ми показваше и образи,които виждах като сън в съня. само като глас го чувах и като присъствие. с три букви му беше името. кас (каз) ли беше, пот ли, нещо такова. и ми разказваше уж моята история, как жена ми и детето ми са живели отделно от мен в планината, а аз съм работел в някакъв град или нещо такова.... и после ме пленили някакви хора и ме бяха овързали във вериги, но аз превърнах веригите в лед и ги счупих (съществото много ме хвалеше заради това действие), после бях тръгнал да излизам и те ме преследваха и в един момент спрях неподвижен и май се телепортирах не ми е съвсем ясно. та този пот или каз искаше нещо от мен, дали да ме обучава за чирак, дали той да ми стане чирак, дали да бъдем партньори не успях изобщо да разбера, но освен него зад главата ми усещах и много други същества и в един момент ми стана някак страшно (точно както ми беше когато бях малък и вярвах в духове), почнах да се въртя на дивана (всичко това в съня ми). но все по гръб или настрани, страх ме беше да легна по корем. по едно време и се появи и предложи да легнеш до мен и да ме пазиш и се успокоих за малко ,но изведнъж като погледнах видях че те няма и че си изчезнала и се сетих че всъщност не си тук, после започна наистина да ми става много страшно, даже писнах по едно време "мамо" и внезапно реших че трябва да се обърна така че да мога да ги погледна (това ме плашеше най много през цялото време) и докато се обръщах страхът ми градира невероятно и тъкмо да погледна към тях и разбрах как да ги разкарам, издишах много рязко и избутах с две ръце напред, издишах ей така "хууууу" и от устата ми се разпръсна невероятно силна светлина, което ме изненада страшно много, никак не го очаквах. и мракът се разпръсна от светлината и се събудих :)))

това току що го сънувах, преди десетина минути

зависи софианке, точно това обяснявах, че за един човек едно събитие може да бъде голямо изпитание, докато за друг същото нещо да е малко, обаче пък това което за втория е трудно поносимо, за първия да е било лесно. хората са уязвими в различни направления.