Под елхата

Оставям малък подарък-поздрав за вас…



И ви пожелавам красива и щастлива Коледа…
Да са ви хубави, светли и пълни с нежност дните, да ви е топло у дома, да си почивате и да си мислите, да похапвате вкусни неща, да ухае на ябълки, канела и обич…. Да се радвате на бялата приказка отвън, да целунете някого и вас да ви целунат…



…И да намерите време да седнете насаме със себе си, да се вгледате в душата си и да допишете в тишина и покой последната страница на тази година, преди да отворите новата… Нека новата страница да бъде бяла и чиста и там да напишете най-красивата история на света – и да я преживеете… И нека през Новата година да бъдем заедно така, както бяхме досега – тук, там и навсякъде… Защото когато човек знае, че там някъде го чака пълна стая с приятели, чиито души са вплетени в неговата с онези тънки, сребърни нишки, тогава….тогава просто нищо не може да го изплаши истински…



Благодаря ви, че ви има…
Безкрайно много ви обичам…

И още един поздрав…

Rama-та, обичам те, бре!
Да приютяваш души, уморени от скиторене в неизвестното - това направо отвътре ти идва...
И моята душа ти благодари!




Пожелавам на всички ви весели празници!
Пожелавам ви пристанище.
Пожелавам ви здрав сън.
Пожелавам ви много "Наздраве!".
... и след това пак - бури в открито море...
защото сами си ги търсим!...


Обич - получена!
Обич - изпратена!

...нищо, че моето Коледно настроение тази година не ще да се установи, загубило се е някъде, затрупал го е снегът, объркало е сезоните и спи зимен вместо летен сън или нещо друго му се е случило... А може би разни други събития така нахално го изместиха от центъра на внимание, нали това е, за което всички се борят

Но все пак... на теб и на всички останали БЛАГОДАРЯ... ако някъде виртуално се чувствам "у дома си", то това е тук. Тук всички сме толкова... истински... реагираме някак, както бихме реагирали в кръчмата... и въпреки това успяваме в името на това, което ни свързва, до голяма степен да решаваме малките конфликти безболезнено, а големи да не допускаме.
И още нещо, което се отнася лично до мен. Аз се чувствам някак "прибрана на сигурно" Знам, че тук, каквото и да става, няма да уплаша никой с тихата си лудост. Чувствам се обичана, още. Чувствам колко много получавам и може би до вас достига частичка от моя безграничен порив да възвръщам полученото по най-добрия ми възможен начин... Благодаря ви, че не ми чертаете с пръчка по пясъка кръгче, от което не бива да излизам. Благодаря ви, че не ми позволявате да се приемам толкова насериозно, колкото понякога съм склонна. Благодаря ви, че ви има. Всичките!

Тихи, спокойни Коледни празници... може би това ми е Коледното чувство тази година... за пръв път от много у дома беше тихо и спокойно...
Наздраве!



This is why the lady is a PUNK!

Е Т Ю Д

Все пак ще бъда жив!
Дори когато
Свободен съм от тежкото бреме
На земното битие, пропито
С догми за Грях
С Човешка ненавист
И Човешки закони...
Все пак ще бъда жив
Дори когато
Вечния хлад на Покоя всевластен
Проникне и в моите вени горещи,
А после ме попие бавно
В Зефира на Безкрайното синьо –
Далече, Високо над мен...
Все пак ще бъда жив!
Дори когато
От звездите на Свода Небесен
Ме изгарят със Пламък Нетленен
Лъчите на Божието Миросдание
На Божия Гняв Справедлив
И на Великата Божия Милост...
Все пак ще бъда жив!
Дори когато
Трева и мъх покрият моя гроб забравен –
Притихнал в упокойно място злачно –
Далече от шума на Новото време,
Което ще изличи и моето име
От старата надгробна плоча...
Все пак...
Ще бъда жив!

20,01,1993
ВЕСЕЛА КОЛЕДА И ЧНГ!!!

...Имало едно време в Тракия...

Честита Коледа на всички и от мен!

Четейки последните постинги в този клуб почвам и аз да получавам кариес от толкова много обич и захаросана спиритуална плакативност, вече толкова любов се изписа на думи тук, че почва да звучи все повече като нещо, което искаме да имаме и се правиме, че правим, но ни липсва дълбоко в душите. Лично предпочитам любовта да намира израз в делата ни, а не може да става дума за любов, когато я ограничаваме само до хора, които ни споделят илюзиите, дори те да са тооолкова красиви.

Вчера дълбоко се впечатлих от една жена по телевизията, която спомена, че предпочита да празнува празниците в някоя болница или детски уют и действително го прави от 20 години насам със цялото си семейство ... любовта има толкова различни манифестации на този свят, думите са остават само думи ...

Желая здраве и щастие на всички семейства, които са отделили време едни за други в тези дни не само във формата на 3 думи върху картичка!

цитат от кавърверсия на Фауст:

и към живота бих изрекъл аз
о миг поспри та ти си тъй красив
прости съдба но искам да съм жив...

Бъди здрав

ЖИВЕЯ ЗА РАДОСТ НА ПРИЯТЕЛИТЕ СИ... И ЗА УЖАС НА ВРАГОВЕТЕ СИ.

Зелено Скъпоценно Камъче,
смисълът е в споделянето... Имаме хиляди начини да се делим и много малко, за съжаление, да бъдем заедно.
А в тези клубове думите, написани тук, са основното средство - и за мен е важно моите думи да ме събират с хората от клуба, а не да ме делят. Ако чувството е, че ги обичам - защо, по дяволите, да не го напиша? Когато ги видя в живия живот - ще ги прегърна. Но не ги виждам всеки ден, а всеки ден пиша тук... и всеки ден ги обичам..
Обичам и теб. И искрено се надявам поне малко от тази енергия да те намира там, където си - и да ни събира.

И, извини ме за буквализма - не съм чувала ничия душа да е получила кариес от това, че е била обичана и че е обичала...

В едно от любимите ми стихотворения на Г. Константинов има:
Злоба има за всички.
Любовта не достига.

Честита Коледа, smaragd!
Обичам те!

Обич - получена!
Обич - изпратена!

разликата е в това, че за мен думите не са любов и на любовта като дума не вярвам, езикът и думите са транспортни средства, но не могат да транспортират Любовта

не се чувствам обичана от хора, които не ме познават, такава любов е само функция на техните проекции, мечти и илюзии, но няма нищо общо с мен

просто използвам някои думи по-предпазливо

Смарагд е права - когато една лъжа се изрече сто пъти, става истина, когато една истина се изрече сто пъти, започва да прилича на лъжа...
Но хората изразяват обичта си по толкова различни начини - на някои са нужни много, много думи (визирам себе си), други го правят чрез своето безмълвие....
Няма лесен начин да изразиш светлото чувство у себе си, което изпитваш към другите точно тук, в мрежата...но все пак това е чувство. Макар и нереално, макар и проекция, то все пак е чувство, и като такова, аз го уважавам и приветствам!
Оказа се и нещо странно....хора, които се познаваха само тук, се срещнаха......и очакванията им бяха многократно надминати...явно се случват и такива неща! Аз лично на два пъти преживях очарователния момент на реалното си запознанство с част от вас, моменти, които останаха дълбоко в мен. Убедена съм, че ще има и други подобни срещи, и то в скоро време! Има много сродни души тук, които ще се намерят, това за мен е извън съмнение!
Пожелавам на всички, познати и все още непознати, страхотно празнично настроение, много радост и много обич!
А на теб, Красив ум, специално благодаря, че винаги се сещаш за всички хубави поводи да се поздравим и почувстваме едно цяло! Като истински клуб
Наздраве!

tutto che ti serve e l'amore

VEsELI PrAZnIcI na vsichki ot sarce!

NEKA BADE SVETLINA
<