мълчаливо 2

под влияние на стиховете на Странница, реших и аз да постна нещо авторско. не е чиста поезия (просто текст на едно парче).
""""""""""""""""""""
Are you gonna flee
Or stay
To see
The morning
From a window open
To welcome you here?

Are you gonna stay
Or flee
To chase
Some lost dream
Out the window open
To welcome you here?
Stay
My dear

In my longsome
Nights
I need your warm hug
I need your light

I've been dreaming of your embrace
I have been dreaming...

Синева

Ти отмина (3)
Сякаш сън, сякаш сняг, сякаш дъжд,
сякаш пролет и есен, и зима...

Твойта сянка над младата ръж се изви
като кърпа синя.

Непрежалена тъжна шега
като яребица се заобажда.

И една ароматна тъга почна лекичко
да те възражда.

Аз се спрях, аз се спрях и затворих очи,
вероятно да те преживея...

А душата виновно, виновно мълчи
само сянката мина през нея.

Само вятърът, вятърът вейна едва,
пиле някакво изписука.

Ах каква, ах каква синева сме забравили
някога тука...
Синева, синева...


Васил Найденов - Синева

просто си тананикам...

:о

Мммм и на мен това ми е любимия момент в песента...
както и следващото редче...

И аз вече си тананикам

като да се научиш да дишаш

без въздуха

...в нейната уста...



----
бе днес нещо ми ставаегати настроението...
~неприлично~

Ведър ден! .)

Този сняг ще мине,
невидим ще изчезне.
Невидимите бездни,
наивните години.
И само от картини,
рисувани по памет,
наивно ще ни мамят
рисувани снежинки.

ПРИПЕВ:
Може би това е
вълшебството, което
остава под небето
след всеки сняг нетраен.

Въздишката ми бяла
над преспите ще литне
ще стопли някой скитник,
а ти ще зъзнеш в шала.
А аз ще зъзна също
с очи за тебе слепи,
ще стопли чужди шепи
въздишката ми бяла.

Бяла въздишка Силвия Кацарова

Там, където е бръкнала природата и медицината е безсилна!

БРАВО!!!! това е любимо парче, а вече си мислех, че никой на го помни!!! Thank you!!!! Върна ми усмивката днес!

Ти заспиваш, а в мен напира
далечна песен --към нея тичам.
Има във нея огнена диря,
глас на жетвари и вик на птица.

Огън ми трябваза песен жива --
свещта не стига в нощите къси.
И уж до твоето рамо заспивам,
а хуквам по друмите, за да я търся.

Все й улавям първите звуци,
парят сърцето ми нотки незнайни.
Път ще ми трябва, път -- да ме научи
на топли думи и прости тайни.

Път ще ми трябва в земя голяма.
В земя, горяла от пот и жега.
Уж все заспивам до тебе само,
а във съня си тичам по него....

И само тази земя намирам --
огряна от песните на житата.
И в моето крехко сърце напира
огън от песен недоизпята...

Все й улавям първите звуци,
парят сърцето ми нотки незнайни.
Път ще ми трябва, път -- да ме научи
на топли думи и прости тайни.

Път ще ми трябва в земя голяма.
В земя, горяла от пот и жега.
Уж все заспивам до тебе само,
а във съня си тичам по него....

(Не съм сигурен кой я изпълнява, май че "Кукери")


Ето и още едно, въпреки че... Абе... както и да е... :

Не ме покривай с покрив у дома си.
Не ме зазиждай в четири стени.
Защото има мъдрост стара,
че песента във клетка не звъни,
дори да бъде клетка позлатена --
свободна само над света лети...

Не ме кори за нощите ми будни;
че тясно ми е мекото легло;
че сън когато в клепките ти лепне
аз литвам с мое мъничко крило
и ходя по далечни земни друми,
и спирам радостно пред всеки праг,
и пращам много много нежни думи
след всеки заминаващ влак...

Земята топла с две ръце обгръщам;
Очи потапям в ярките звезди
и цялата се устремявам
към неизбродните висоти --
не ме кори за мойто безпокойство,
държа напред, напред да се стремя --
в душата нося непокорство,
преляло в мен от моята земя....

(изп. Маргарита Хранова)