За границите

Къде се виждат в хороскопа границите на всеки един от нас? Границите на възможностите ни точно толкова, колкото и границите на личността...?
Сатурн...?

Кога едни граници могат да бъдат разширени и кога трябва да бъдат добре охранявани? Как го научаваме? Чувствали ли сте се някога без-гранични, но не в смисъл на свободни, а в смисъл на отворени до степен на липсата на всякакви личностни граници? Позволяващи на всичко да проникне в тях?

Имате ли страх в този смисъл - че сте прекалено прикрити или, което май е по-рядко срещано, прекалено разкрити? И че това е по някакъв начин проблем...

Толкова много въпроси. Моля. Имам нужда от отговорите.

... а наскоро четох в една страшна книга, че всичките ни граници са толкова крехки и имагинерни... толкова лесно могат да бъдат потъпкани...
Огромна тема. Имайте търпение.

Прегръщам ви...

This is why the lady is a PUNK!

предполагам в този случай засягаш заложеното противоречие между сатурн и нептун

при взаимодействие бетона става прозрачен като перде, а водата замръзва във формата на ледена скулптура, взаимодействието между сатурн и нептун е нужно за реализиране на мечти, при обратния процес сапунчето се разтваря и от малки водни капки /капещия ми кран в банята разтопи цял паднал сапун за една нощ!/, камъка се отмива, а закостенелите мозъци или консервативни ценностни системи?

когато предадем личните граници и принципи в името на нещо по голямо от нас и се чувстваме като загубени прашинки в космоса - едно с господа, тогава сме в нептуновото царство /пък какво ни е докарало до там, дали тревички, коктейлчета или медитация, когато си вече там няма значение, в божествено състояние на безтегловна истина, кой ще седне да мери и съди? абсолютна липса на сатурнови задръжки

още един пример - ако знаеш как да плуваш, знаеш как да превъзмогнеш сатурновите граници в името на сливане и синхрон с морето

това бяха среднощни асоциации след прилежно свършен сатурн преди да се предам на нептун

утре обещавам да си помисля защо са ни нужни граници - как иначе може да оцелеем като индивиди? все пак са ни нужни за да не се размием или да бъдем размити като сапунчета ... на човек "с характер" е трудно да му се случи да се размие, просто защото е глътнал собствения си сатурн ... но все пак и този сатурн си има нептун някъде в хороскопа, който показва пътя на размиване, химическата формула нужна за тази цел ... край, лягам преди да напиша още нещо трудно разтапящо се!

Аз се чувствам напълно безгранична в три случая - когато рисувам, когато правя любов и когато съм на електронно парти (особено гоа транс). Наскоро се случи и в един четвърти случай - онази вечер, когато бях с вас...

Иначе тази тема е прекалено необятна и в момента нямам нужното време да се гмурна в нея. Мога само да кажа - от личен опит - че колкото по-здрави са границите ни и колкото по-голямо е доверието ни в тях, толкова по-пропускливи са всъщност те. Съвсем простичко казано - колкото по-спокоен и хармонизиран е човек, толкова е по-отворен. И обратно - вътрешното напрежение и усещането, че нещо заплашва границите и целостта ни, ни прави по-твърди, ригидни и затворени. Което май е доста очевидно и не е кой знае какво откритие.

Като мое лично усещане - през повечето време се чувствам страшно разкрита и "пропусклива", но това ме кара да се чувствам много по-неуязвима, отколкото обратното.

Очевидно по замисъл всички имаме някакви граници, защото си имаме Сатурн и евентуално по някоя планетка в Козирог. Обаче аз имам проблем с границите. Както с усещането на такива у другите, така и със своите собствени. Струват ми се не граници - охранявани, с паспортна проверка, а някакви копринени завески, отместваш и влизаш... Евентуално границите се итегрират заедно със Сатурн към 28мата година. Обаче в нормалния случай и 6-годишно дете има ясно видима личностна граница. Тя може да се измества, да се променя, да се разширява, но я има. на мен това ужасно ми се губи, въпреки Сатурн във втори и луна в Козирог. Може би темата е актуална заради онзи петорен сатурнов транзит в момента. Чопли ме. Видях, че ако другите не ми опазват границите, не ги респектират, за мен те са просто имагинерни. Има неща, които не приемам в себе си, само защото някой е бил така благоразумен да не ми ги подаде. Но не мога все на това да разчитам, че някой ще е достатъчно съобразителен, внимателен, обичащ ме, за да ме опази.

This is why the lady is a PUNK!

нептун в 5-ти? ... звучи като диагноза, но не е, то е твоят индивидуален път да намериш какво значи всичко това за теб! защото колкото и да описвам изживявания и преживявания на моя нептун и сатурн, те са си мои, не твои ...

в момента невероятно много ме занимава въпроса, откъде идва изходната позиция и стремежа да сме всички еднакви, мисловни модели като "аз=ти, "аз=всички", "всички=аз"!? мисловен модел=меркурий?

меркурий в овен /меркурий-марс/ = мисля каквото си искам?
меркурий в риби /меркурий-нептун/ = мисля каквото всички усещат?
меркурий в лъв /меркурий-слънце/ = мисля, че всички мислят като мен?
....

съжалявам, отбих се от темата

И кво? Сега и Нептун ще ми стане проблемен... да не бях питала!
И как да намеря, ако преди това си отрежа с някоя смела постъпка главата до кръста или на всички им писне от моето всеприсъствие?!
Сори, не си ти виновна... просто ден...

This is why the lady is a PUNK!

В момента не се наемам да правя детайлен анализ на личността ти, нито пък смятам, че е необходимо. Но, доколкото те познавам, мисля, че нямаш никакъв проблем с границите.

лъвчо, дай да ти почеша малко рошавата грива ... и муцунката да посмачкаме ... и гушката да погалим ... аааа ... ах как се опна, дай направо с четката да те почеша аз теб ... мдам ... пък после марш в кухнята, там те чака паничка "whiskas mit kaviar" и купичка с прясно млекце, специално за теб!

Исках да разбера някакви принципни неща, защото не мога да се напъхам в някой друг и да проверя как е при него... /а от присъстващите ти си страдала най-много от моето незачитане на твоите граници.../ Но ти по естествен път държиш дистанция и затова може би не можеш да усетиш това, което се опитвам да предам... че съм някак като попивателна... и не съм сигурна, дали това е чак толкова хубаво...

Смарагд, я кажи нещичко за Нептун в 5ти дом, аз вкъщи после ще разпитам Подводни

This is why the lady is a PUNK!

хм, нещичко за нептун в 5-ти ... липса на възпитател, бащина фигура в най-ранното детство, не са поставяни граници и правила, които да оформят и подкрепят индивидуализъм и въобще личност отделна от семейният колектив и различна от това, което очаква семейният колектив, липса на конкретен усет за собствена идентичност, трудно откъсване от семейната среда, да си родена кралица в кралско семейство и да нямаш право да живееш себе си, защото може да има само една кралица в семейното царство - майка ти! особено срещано при семейства, в които майката и дъщерята са с един заряд, конкуренция во веки веков, огледалце, огледалце на стената, коя е най-красива на земята? /приказката за снежанка и 7-те джуджета със сигурност е писана за нептун в 5-ти дом/

да попиваш като гъбичка всичко, което е в околния свят, да ходиш като облаче в цветовете на дъгата и да се разхождаш като божествено творение на изкуството е форма да се живее нептун в последствие ... ако знаеш каква визия имам за дъжеричката ти, не е истина

преди съвсем да нептунясам с този моя нептун и да изпиша още някоя приказка, спирам

Благодаря ти.
Звучи познато... трябва да помисля.

... нали знаеш, че и мама е овен... и татко с марс в риби, както открих вчера... басси... принтила съм на всички вкъщи радиксите и ставам разногледа... и тримата сме с марс в овен на почти еднакъв градус... то в такова семейство трябва да си терорист

This is why the lady is a PUNK!

както се казва ... няма нищо случайно на този свят, още по малко в това, кой те е заченал и по какви причини

а по повод границите, които смяташ, че престъпваш ... сигурна съм, че хората, които се чувстват "настъпани" от теб, имат подобен проблем като теб, така че това е и тяхна тема. много лесно е да кажеш на някого, че е прекалил, въпроса е защо си оставил другия да прекали, все някаква полза си имал?

Понеже и мен ме вълнува нептун в 5-ти да кажа какво съм чел)):
Например като гледаш някакво представление или кино си в състояние мислено да се превъплатиш в ролята на героя от филма.

...При някаква възраст можело да се появи някакъв психически талант!?
...Силна безсъзнателна връзка с деца?
..идеализация на любовта))
...творчество някакво

Нептунясал 5-ти дом в дискотека е голямо шоу,иначе си е смотана планета и тя)

И някой неща ги е писала Смарагд

X

Днес си намерих детските книжки в една ракла! И Валери Петров, и Киплинг, и Джани Родари... и каква беше изненадата ми, когато открих, че "Стъкленият Антонио" от паметта ми всъщност се казва Кристалният Джакомо...

Едно време в далечен град се родило прозрачно дете. През него можело да се вижда като през въздуха и водата. Било от плът и кръв, а изглеждало като от стъкло и ако паднело, не се строшавало, най-много на челото му излизала прозрачна цицина.
Виждало се как бие сърцето му, виждало се как мислите му играят като шарени рибки в басейна си.
Веднъж по погрешка детето казало една лъжа и веднага хората видели нещо като огнена топка зад челото му; то казало истината и огнената топка се стопила. Оттогава нататък през целия си живот то не казало нито една лъжа.
Друг път един приятел му поверил тайна и веднага всички я видели като черна топка, което се въртяла в гърдите му, не му давала мира, и тайната престанала да бъде тайна.
Детето пораснало, станало младеж, после мъж и всеки можел да чете мислите му и да отгатва отговорите му, когато го питали, още преди да е отговорил.
Той се казвал Джакомо, но хората го наричали "Кристалният Джакомо" и всички го обичали заради неговата честност и край него всички ставали по-добри.
За жалост в тая страна се издигнал да управлява един жесток диктатор. Започнал период на насилия, несправедливости и нещастия за народа. Който посмеел да се възбунтува, изчезвал, без да остави следа. Който се бунтувал, бил разстрелван. Бедните били разстрелвани, унижавани и оскърбявани по стотици начини.
Хората мълчали и страдали поради страх от последствията.
Но Джакомо не умеел да мълчи. Дори и да не отварял уста, неговите мисли говорели вместо него. Той бил прозрачен и всички четели зад челото му мисли на възмущение - Джакомо осъждал несправедливостите и насилието на тирана. После хората тайно си повтаряли мислите на Джакомо и се обнадеждавали.
Тиранът накарал да арестуват Кристалния Джакомо и заповядал да го хвърлят в най-мрачния затвор.
Но тогава се случило нещо изключително. Стените на килията, в която Джакомо бил затворен, станали прозрачни, след тях - стените на затвора и най-после външните стени. Хората, които минавали край затвора, виждали Джакомо седнал на своето столче, сякаш и затворът бил от кристал и продължавали да четат мислите му. Нощем затворът разпръсквал силна светлина и тиранът в своя дворец трябвало да спуска всички завеси, за да не я вижда, но все пак не успявал да заспи. Кристалният Джакомо, макар и във вериги, бил по-силен от него, защото истината е по-силна от всяко нещо, по-светла от деня, по-страшна от ураган.

Джани Родари, из "Приказки по телефона"

... та така... се чувствам и аз понякога. Нито толкова добра, нито толкова истинна, но със сигурност толкова прозрачна...

This is why the lady is a PUNK!

Ей, благодаря ти много за тази приказка!
Аз го обожавах Джани Родари като малка.

Аз не мисля, че си толкова прозрачна, но щом така се чувстваш..... Явно това, че отстрани не изглеждаш така, не те успокоява особено...

Много обичам да казвам, че нещата са "комбинация от фактори". Тъ, и сега - така.
Значи, в моя опит има няколко съставки на коктейла "Граници". На първо място, естествено, аз слагам Асцендента. Все пак, това е отграничителната ни лична точка в хороскопа. Пък и е свързан с проявата навън, т.е. един вид, как се самопрепикаваме като територия. Обаче тънкият момент за мене е не толкова самият знак, в който е тази точка, колкото съставките му - по стихия и качество. Например, моят Асц е в Дева. Очаква се една много тънка и почти невидима граница да е, деликатна някак. Е, да - ама не! Защото Девата все пак е земен знак. И много държи на стабилността, сигурността и качеството на границите ми.
Същевременно е и подвижен знак. Което подсказва, че дали някой ще си сплеска носа в границите ми зависи най-вече от желанието ми да ги демонстрирам внезапно... хъм...
След това доливам Луната. Като управител на емоциите - и респективно на усещането ми за защитеност и безопасност - Луната е мнооого задължителна съставка. Моята плацикава рибешка Луна някак болезнено приема, че съществува реалност, която няма нищо общо с образа и подобието Божие. И често в тази реалност се чувства напълно безпомощна и вкусна... Пък и, да не забравяме, че Луната е естествен антипод на Сатурн.
Сатурн съвсем на място се появява във вид на следваща съставка. Като владетел на формата, той е този, който хански забива копието в земята и казва "Тук ще бъде Велика България!"... демек, граница - ровове, валове, вишки и котелите с врящия катран по тях. Опс... И Луната - дежурна по крепост... Сатурнът ми в Телец много държи на личната територия, на "моите" си чашка, чинийка, виличка и легълце.
И черешката на коктейла са планетите в 1-ви дом плюс управителя на Асцендента. Щом са в 1-ви, логично е да дават своята подкрепа в посока човек да определи сам себе си. При мен са Плутон /както често казвам, хем съм злопаметна, хем отмъстителна.../ и Уран /никога не се знае къде е скрита резервната ми конница!, често и аз не знам къде/.

Ситуация:
Сестра ми звъни по телефона и ме пита "Ще се прибираш ли тази вечер вкъщи?" - при положение, че живея сама! Аз, естествено, откъде бих могла да знам това?!? Където ме отвее вятъра... хъм... Но тя не се отказва лесно и продължава да ме пълни с ум и разум. Почвам да се изнервям и й казвам, че ми губи времето с глупости. Все пак, на възраст съм вече, не съм малка... акълът ми е отделен въпрос и не се коментира... казах, не се коментира!!!
Тц. Коментира се...
Започвам да се чувствам леееко наставлявана. И настроението ми леееко започва да се скапва. По дяволите, това си е моят живот! И за моята къща става дума! И за моето добро поведение! Моетоооо...
След разговора вече всичко ме ужасява - най-вече една приятна вечер с компания... Обаче ядът ми постепенно се уталожва и преминава в пъклени планове. Но никой от тях не ми се струва достатъчно мъчителен, за съжаление. По някое време все пак се прибирам вкъщи. Припомняйки си основния въпрос към мен, звъня на сестра ми "Е, прибрах се! За какво съм ти?". Отговор: "В 2 през нощта ли намери да звъннеш, бе?!?"... ъъъ.. разярен отговор...
Леле, как ми олекна след това!!!

Надявам се да е ясно какво написах...

Обич - получена!
Обич - изпратена!

защо имам усещането, че това, за което си писала, е "автономност"? само автономните първи домове нямат проблеми да защитават волята си

твоята сестра май е глътнала сатурна в името на твоите родители ... аз имах много голям урок, когато бях на 16 и се почувствах задължена да поема шефството над брат ми, но той само с 2 въпроса ме вледени до костите и от тогава за мен е отделен човек със собствена воля и съответно задължения, каза ми само "ти сега какво? на майка ми ли ще се правиш?" и ме излекува

Ъъъ... автономност? Поясни, плс!

А има ли - и при какви условия - не-автономни 1-ви домове?

Обич - получена!
Обич - изпратена!

Мило коте, исках да те попитам нещо и се чудех в кой от двата постинга да го направя...но така или иначе сега съм тук и ще бъде тук
Границите са нещо много интересно, защото потвърждават христианския абсурд, че колкото повече даваш, толкова повече получаваш. Понякога имам чувството, че ако насочиш цялата си любов към един човек, каналът се оказва твърде тесен, не можеш да пратиш всичко напиращо в теб, получава се нещо като високо кръвно налягане при стеноза на артерия - нали се досещаш какво може да се случи....спукване и изтичане на всичко...в празното, без да донесе нищо - нито на теб, нито на него, нито на света....просто си отива в нищото...нещо прекрасно....
На колкото повече хора решиш да дадеш любовта си, толкова повече каналчета започват да извират от теб....и толкова по-лесно става всичко, ти си едно бликащо чудо, пълно със светлина.....в един момент тази разпръскваща се от теб енергия заприличва на аура, или ореол, както избереш....и знаеш ли, усеща се...за Бога, усеща се, не от всички, знам, но от тези, които могат да четат твоите вибрации...ти си топлина, ти си присъствие, ти си Вяра, ти си Доброта, ти си Любов, ти си Истина, ти си Всичко, няма никакви граници, има само свобода и няма по-голямо щастие от това....мисля, че това е мигът, в който можеш да се докоснеш до Бог (няма нищо общо с Морган Скот Пек)....
Границите....всяка твоя среща в живота е в състояние да ги трансформира. Нали знаеш защо според еврейската религия момичето трябва да бъде девствено преди брака си? Защото се вярва, че в неговата душа влиза душата на всеки мъж, с което се е докосвало преди това, заедно със съдбата, която този мъж носи със себе си, а естествено никой мъж не иска да носи чужд товар. Не е ясно защо само женската душа би трябвало да попива всичко, но именно затова се смята и че женската душа е бездънна и остава завинаги едно неразгадано тайнство...че е сбор на много, много души дефакто...
Ти каза наскоро, че в теб няма нищо Близнашко......
След две години живот в зодия Близнак, не бих го повярвала......ама никак!
Ти си повече Близнак от всички нас в момента, Котко Марта!
Точно това е магията на любовта, това е великата, присъща на човеците трансформация, да оцеляват и пребъдват след всяка среща в живота си, да надигат глава по-обогатени и уверени, по-себедостатъчни и по-градивни.....да бъдат винаги различни и винаги себе си...всяка среща те учи на това...
Ох, чувствам че въобще не казах най-важното, изплъзна ми се някак.....слушам в момента една музика, която май ме отклонява излъчването от мен е в атоми, а не в думи

tutto che ti serve e l'amore

Няма граници!

Има характер, потенциал, любов, мечти......

Но има заблуди, препятствия, страх, неувереност, мързел, овчедушие....


В хороскопа се виждат и потенциала и характерните черти на индивида. Също се виждат и периодите (на и за) дадена изява - било благоприятни, било то, възможно най куците!!!


Човек, хем сам си поставя граници и гради принципи, хем обстоятелствата му налагат такива, но животът като че ли обoжава обратите, промяната и приключенията.......

Наистина мисля, че границите в този смисъл са абсолютно имагинерни и безсилни срещу малко по брутални, емоционално заредени, чувствени и куп други действия.