Фрагменти.
6 отговора
189 прегледа
Фрагменти.
Вчера,през най-късия ден в годината,се случи отново да пътувам.
Не знам за вас,на мен тия къси дни ми оказват доста тягостно въздействие и то по парадоксален начин,само,ако са слънчеви.Слава богу,през декември това не е толкова често явление.
Но вчера бе един рядък декемврийски,къс,слънчев ден.
Преваляйки Балкана и отдалечавайки се косо от него,имах чувството,че Слънцето се търкаля на една идейка над хоризонта и а-ха,да залезе-това от 14 та чак докъм 17 без нещо,когато вече наистина залезе-нейде между Миджур и Ведерник.
Изобщо-...щях да напиша"неприятно"...но не думата не е точна,не бе неприятно,а по-скоро -непривично,меланхолично и НЕ-зимно.
Половин час преди същинския залез,спрях за да се понаслядя на планината,въпреки риска да се забия в предградията на Видин по тъмно с всичките му,изживяващи се като нещо средно между Шанхайци и камикадзета велосипедисти(без фарове и каквито и да е идеи за отражатели, където и да е по превозните си, на мускулна сила средства
)
Балканът,вече далеч назад в следобедната димка изглеждаше като ленив гол охлюв обхванал половината хоризонт-сив,слузест,а тъжното немощно слънце само засилваше това впечатление...
Загиващото Слънце-червено и пръскащо някаква сянка на светлина,нежели жива истинска енергийка фотонна...
Червено,тъжно,изнемощяло.
И в един момент през главата ми премина:"-Мама му стара! Това не е моята планета.Сбъркал съм-къде е зеленото,къде са полята,птичките,крясъците,шумът на листата-къде ?!?!Червен пейзаж- не дори зимен,защото липсва и идея за сняг,а НЕ-земен и НЕ-зимен.Това НЕ Е моята Земя,с любимите хора,на които да говориш,описваш,в чиито очи да се вгледаш и да споделиш удоволствието от едно облаче..."
Сетне падна нощта.
Най-дългата.
А на сутринта в Най-северозападния град бе меко-имаше облаци и когато поех обратния път,слънцето започна да ги пробива малко над Добри Дол-може би най-хубавото село между Видин и София,но това е друга тема,аз с моите отплесваници !
Припомнете си оня прекрасен момент на изгрева,в който слънцето току-що появило се, е огромно и е кръгло и е червено,и имаш едва минутка,максимум две,за да му се насладиш-в следващия момент вече се улавяш как започваш да мигаш все по-често-ядрения гигант,лъжливо слаб,започва да заслепява очите ти и да те кара да отвръщаш нищожен нахален взор от себе си и сияйността си...
И се сетих за вчерашните си мисли -къде отиде залезната ми тъга??Та този ден ,макар с една или две секунди, вече е по-дълъг от предния,това слънце,чийто изгрев по стечение на обстоятелствата(и милосърдието на няколко разкъсани облачета) имах щастието да наблюдавам е Първият от Истинската Нова година-растящото вече Слънце на Следващото Лято.
Весела Коледа и Така Нататък!
Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.
Не знам за вас,на мен тия къси дни ми оказват доста тягостно въздействие и то по парадоксален начин,само,ако са слънчеви.Слава богу,през декември това не е толкова често явление.
Но вчера бе един рядък декемврийски,къс,слънчев ден.
Преваляйки Балкана и отдалечавайки се косо от него,имах чувството,че Слънцето се търкаля на една идейка над хоризонта и а-ха,да залезе-това от 14 та чак докъм 17 без нещо,когато вече наистина залезе-нейде между Миджур и Ведерник.
Изобщо-...щях да напиша"неприятно"...но не думата не е точна,не бе неприятно,а по-скоро -непривично,меланхолично и НЕ-зимно.
Половин час преди същинския залез,спрях за да се понаслядя на планината,въпреки риска да се забия в предградията на Видин по тъмно с всичките му,изживяващи се като нещо средно между Шанхайци и камикадзета велосипедисти(без фарове и каквито и да е идеи за отражатели, където и да е по превозните си, на мускулна сила средства
)
Балканът,вече далеч назад в следобедната димка изглеждаше като ленив гол охлюв обхванал половината хоризонт-сив,слузест,а тъжното немощно слънце само засилваше това впечатление...
Загиващото Слънце-червено и пръскащо някаква сянка на светлина,нежели жива истинска енергийка фотонна...
Червено,тъжно,изнемощяло.
И в един момент през главата ми премина:"-Мама му стара! Това не е моята планета.Сбъркал съм-къде е зеленото,къде са полята,птичките,крясъците,шумът на листата-къде ?!?!Червен пейзаж- не дори зимен,защото липсва и идея за сняг,а НЕ-земен и НЕ-зимен.Това НЕ Е моята Земя,с любимите хора,на които да говориш,описваш,в чиито очи да се вгледаш и да споделиш удоволствието от едно облаче..."
Сетне падна нощта.
Най-дългата.
А на сутринта в Най-северозападния град бе меко-имаше облаци и когато поех обратния път,слънцето започна да ги пробива малко над Добри Дол-може би най-хубавото село между Видин и София,но това е друга тема,аз с моите отплесваници !
Припомнете си оня прекрасен момент на изгрева,в който слънцето току-що появило се, е огромно и е кръгло и е червено,и имаш едва минутка,максимум две,за да му се насладиш-в следващия момент вече се улавяш как започваш да мигаш все по-често-ядрения гигант,лъжливо слаб,започва да заслепява очите ти и да те кара да отвръщаш нищожен нахален взор от себе си и сияйността си...
И се сетих за вчерашните си мисли -къде отиде залезната ми тъга??Та този ден ,макар с една или две секунди, вече е по-дълъг от предния,това слънце,чийто изгрев по стечение на обстоятелствата(и милосърдието на няколко разкъсани облачета) имах щастието да наблюдавам е Първият от Истинската Нова година-растящото вече Слънце на Следващото Лято.
Весела Коледа и Така Нататък!
Hoc est vivere bis
vita posse priore frui.
Редактирано от Kupo на
Re: Фрагменти.
Просто искам да вдигна темата горе, та да я четат и други...И четейки да стават по- добри, по-човечни....
Рядко такова перо ни нявестява, нас бледите човеци...като онова слънце, което заслепява, ала устремения взор ще издържи..
изобщо струна съм и свирят по мен тези фрагменти.
Ако съм прекалил, извинете, ала истински ми се иска да бъда в този късен час. Може ли ?!
Може ли?!
Красотата ще спаси света...
Рядко такова перо ни нявестява, нас бледите човеци...като онова слънце, което заслепява, ала устремения взор ще издържи..
изобщо струна съм и свирят по мен тези фрагменти.
Ако съм прекалил, извинете, ала истински ми се иска да бъда в този късен час. Може ли ?!
Може ли?!
Красотата ще спаси света...
