***

Вчера валя и водата удави следите ти.
Боли ме главата от боя със капките.
Загубих...Увивам във черно очите си -
не искам да виждам, разшиха се кръпките,
които държаха навътре сълзите ми...

Виждам - размазано, някак си криво
и още ще плача, разреждайки мъката,
преливайки нейното черно във сиво.

Мирише на сълзи...Събирам горчилката,
до сърцето я кътам, да помня задълго.
Преди да изсъхне, разточвам с точилката.
Сърцето с горчивото сливам напълно.

Усетих го..........много е истинско

Geoooooooooooooo, хубaво е и тъжно

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Много е хубаво, но ми става тъжно!

Ооооо, не може така!
Вчера въобще не валя!
Слънце изгря!
Прибирай черната мъка!
Нека излязат всички сълзи!
След това не боли.....

Аууу, ама е много хубаво!

On ne voit bien qu'avec le coeur. L'essentiel est invisible pour les yeux.

Благодаря на всички за хубавите отзиви...