НАВСЯКЪДЕ

Болката приятелка ми стана
и навсякъде е с мен.
Даже вечер когато си легна
тя сяда на леглото ми до мен.

Поглежда ме с поглед празен
и се взира много дълго в мен.
После почва да говори
и хваща душата ми в плен.

Говори,умно сдържано и прямо,
но все за нещата от преди,
отваря дълбоки стари рани
преживяни трудно някога -уви!

Опитвам аз да се намеся:
-Късно е,ще е добре да си вървиш!?
Но тя пак намира повод да остане
и ме измъчва до зори.

Минават дни и нощи все с нея
все в компаниятя и
В крайна сметка осъзнавам:
Дори без нея - пак ще ме БОЛИ!

рaни...
дaли белезите не остaвaт, зa дa ни нaпомнят.

Тук идвa крaя нa товa пътувaне. И нaчaлото нa всяко следвaщо

Докато има болка ..........обичаш ........какво по хубаво от това.

Успех!
Весели празници!

Живей Обичащ!