мълчаливо

Но тя не вижда
колко много я обичам!
И как ужасно искам да
прикрия-
желанието си
да я целуна,
да я прегърна нежно
като вятър
и да прошепна думите,
които
са обречени на нея.
Не! Тя не знае
колко много мисли
вървят след нея
като сянка
и как със всяка своя
фибра
усещам нейното дихание...
Не! Тя не знае!
Моля ви, недейте да й казвате!
Ще развалите цялата
магия!
Разбирате ли? Тя е моето
пиянство,
пространството,
в което съществувам,
съдбата ми
и моята безкрайност...
Не я будете!
Вижте - колко е красива!
И как невинно
в своя сън заключена
като дете -свенливо
се усмихва...
Не я докосвайте!
Защото може да се счупи -
в ръцете ви -
по-крехка и от
стъклен пясък...
Ах, колко много я обичам!
Но тя не ще узнае...
Тя няма да ме помни
и забрави.
Тя няма да ме търси
или чака.
И няма никога да ме
напусне...
Защото е безумно
непозната,
измислена,
недостижима
и....

и...???


Когато си сънен...поспи...

zhelana? :-)

впечатляващо! жалко, че щастието рядко вдъхновява с такава сила. казват, че творчеството е неизживяната ни в реалния свят любов...

u...neznaino-pojelana!

Neveroqtno e! 4estno kazano,
ako e tvoe, tova e edno ot
nai-silno vazdeistvashtite
mi stihotvoreniq!

Невероятно наистина :-)

Поздрав :-)


Път след път, пътища много...

.....Ема.....

когато ти е тъпо....признай си

Нереална... също е алтернатива :)))

Когато си сънен...поспи...

Drugite go kazaha neveroiatno.
No za jalost si i istina.
Zavijdam na silnite ti 4uvstsva. Da znam stadanie sa, no to e milo, nejno,....
mersi 4e go napisa