Трябва ми съвет

Здравейте!

Не знам какво да правя?! Терминът ми е още далече(09.05.2004), но не спирам да мисля за това как ще се справя, ще мога ли да се грижа пълноценно за бебчо (та аз със себе си трудно се оправям ). Има вариант да отидем да живеем при баба ми след раждането (която е доста оправна жена и може да ми помогне) или да си живеем сами. Не знам кое е по-доброто решение?. Ако имате мнение по въпроса ще се радвам да го споделите с мен.

Ами аз се смятам за много оправна и нямам съмнения. Но въпреки това майка ми ще дойде да ми помогне в началото, въпреки че живее далече, Така става предполагам и с повечето бременни или вече родили. Със свекърва ми се разбираме отлично, живеем в един град но тя е доста възрастна и не мога да й разчитам на 100 %.
Не може ли и на теб майка/свекърва някой да ти помогне изв. време?
А ти защо така си нямаш доверие?

Стреми се към най-високата достъпна цел, но не прави безмислени усилия!

Не се притеснявай.Ще се справиш.Аз също се панирах и се чудех как ще се справя сама,т. като съм в Лондон и наистена нямам вариянт,в смисъл да избирам дали някой да ми помага или не,но се справям!За да се окуръжа четах каква ли не литература и информация за раждането и отглеждането на бебета...Спокойно,ще се справиш..Просто имай доверие в себе си..Но,ако искаш е хубаво някой да ти помага поне в първите 2-3 седмици..

Така си мислиш сега.Като се роди,детето само ще ти покаже какво трябва да правиш с него.Като е гладно- ще го нахраниш,като е наакано-ще му смениш памперса и в осатналото време би трябвало да спи.Така е поне до втория месец,а дотогава ти ще бъдеш една рутинирана майка,на която ще й пречат всички външни посетители,защото бебето вече ще се нуждае повече от твоето внимание.Просто няма да спи почти 20 часа,както в началото.Но това не е и проблем,защото така ще сте повече време заедно и ще се опознавате взаимно.А за къпането не се бой-бебетата са много жилави,колкото и крехки да изглеждат....просто ще го държиш по-здраво и таткото ще полива.....и през цялото време ще си знаеш,че този мъничък човек разчита само и единствено на теб.

Здравей.Още е много рано да се шашкаш за такива неща!За сега по-добре се радвай на новите усещания които ще ти предстоят.Първия месец като се роди бебчо според мен наистина ще имаш нужда от помощ,но по-късно,повярвай ми ще ти е най-добре самичка!!!Вече ще имате изграден синхрон с детенцето и няма да е толкова трудно.Аз също отначало много се притеснявах и когато се прибрахме вкъщи от родилното си мислех че никога няма да се справя,но не беше така.на мен първите две седмици майка ми беше тук и две седмици свекърва ми.според мен това е абсолютно достатъчно(аз не бях от най-оправните).имаш много време да прочетеш това-онова докато дойде момента.вярвай в себе си-ще се справиш!Леко раждане и много усмивки с малкото човече

I az se shashkah v nachaloto kak shte sespraviam, no sled kato rodi6 ne6tata sa po-razlichni Maichinstvoto e instinkt. Bebcho sam ti "kazva" kakvo da pravi6. A za pomoshnicite-kolkoto po-malko babi okolo teb -tolkova po-dobre. Az sam se spraviala savsem sama,zashtoto i maika mi i svekarva mi sa mladi i rabotiat. V nachaloto,osobeno parvia mesec e trudnichko, kato se ima predvid i tova,che ne si se vazstanovil ot rajdaneto, no posle neshtata postepenno idvat na mestata si.
Uspeh!

Говориш в единствено число и оставам с впечатлението, че таткото в случая липсва. Надявам се да греша.
Ако таткото е до теб, ще се справите.
В другия случай моя съвет е да отидеш поне на първо време при близък човек.

Добре, де - след като трябва само да го храниш, да му сменяш памперсите и да го къпеш, защо все пак има нужда някой да помага в първите седмици? Не съм имала досега бебе, и аз се чудя как ще се справя, но искам да знам повече подробности! Не става въпрос за притеснение, шашкане или както искате го наречете - а за информиране...

за грижите около бебето едва ли ще имаш нужда от помощ. не е чак толкова страшно. виж, ако има кой да ти помага в домакинството, това би било добре. не че няма да се справиш, но така ще имаш повече време за почивка.
като се роди виктория, живеехме при родителите на мъжа ми - много помощ, но и много съобразяване.
като се роди габриела, вече живеехме отделно и сами си се грижехме за всичко, хем вече бяхме с две деца.

нашето гардже си е най-хубаво!

Akо ще ти е по-спокойно с баба ти - защо не иди при нея. Пък като се "усъвършенстваш" ще си поемеш по пътечката.Поздрави и весели празници!

В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество!

И аз това се питах преди да родя,но понеже моето бебе се оказа едно от най-кротките на света и си спеше примерно,а ако не спеше не даваше никакъв зор,докато аз си свърша работата,се оказа,че нямам нужда от никаква помощ.Иначе освен тези приятни неща има и куп други допълнителни неща,като например факта,че непременно трябва да се храниш за да го кърмиш,и то течни,а не сухи храни.А едно готвене и миене на чинии си е около 1-2 часа.Просто няма да го имаш физически това време.Но при една добра организация и с помощта на таткото всичко ще се канализира и дори без разни баби наоколо,което е най-препоръчителното.

Прави, каквото првиш, но в никакъв случай не отделно от таткото.

Значи вземи решението така - ако заминеш при баба ти, заминавате с таткото. Ако той не може, оставаш при него. Ако баба ти може да дойде, идва тя. Защото още от началото трябва да участвува и той. Не бива да се почувствува излишен и свободен от задължение. Иначе, след това няма оправяне и всичко ще влачиш сама на плещите си.

Извинявай за категоричния тон, но не мога да го изкажа по друг начин. Две мои приятелки допуснаха тази грешка и вече 15-16 години съжаляват за това.

Живота е хубав, въпреки гадните му номера!!!!

Da tova za tatkoto e mnogo vajno.

Според мен колкото по-малко баби, толкова по-добре.
Колкото и добре да се разбирате, в един момент ще се окажеш в положението "педиатъра каза така, а баба- онака, кого да слушам?"
При положение, че бебето се гледа с памперси, отпадат купищата пране и гладене, които искат помощ. До към 2 месеца бебето спи след всяко хранене, което време може да ползваш, за да готвиш.
Другото неудобство на бабите е, че татковците по-трудно се отпускат да се грижат за бебока. А татко, който не се грижи и не се радва на бебето, не се привързва толкова към него.
Това си е моето мнение, има различни баби... Но със свеки се разбирахме добре, докато не се появи бебето... Тя искаше да повиваме Мими в 4 пелени посред август... Педиатърката дойде и ме направи на нищо, ще бебето ще се прегрее и вдигне Т... да стояло по боди и памперс и никакви пелени по краката, заради луксациите... Такива работи...
Освен това изпитвах ревност, когато някой ми пипаше бебето... Майка ми, свекърва ми... не се чувствах добре, когато те ми пипат бебето, а свеки говореше на мама "Мама да го повие" - имайки предвид себе си...
Може да ме набиете, ама майчинския инстинкт е едно направо животинско чувство- в смисъл - идеше ми да си дръпна бебето - как така тя ще му говори на мама...

Една овца никога не е черна или бяла. Зависи от стадото

Здравей,

Най-добре е да сте сами с таткото. Сега се гледат лесно бебета. Аз имам дъщеря на 5 години. Майка ми Бог да я прости, почина преди 9 години. Свекърва ми е възрастна. Родих със секцио. Изписват те на 6-я ден, за България става въпрос. Предварително си бях подготвила най-необходимото. Много ми помогна сп. 9месеца, излиза всеки последен вторник на месеца. Много е важно да сте спокойни в къщи, ако има напрежение то се опредава на бебето, дори в утробата. За съжаление българските баби са доста консервативни и съветите в 90%, не са добри. Аз имах кърма, това също много улеснява нещата, може да ходиш на всякъде, яденето е с тебе. На 3.1/2, ходихме за една седмица на Боровец. Важно е да сте спокойни и да се рзбирате с таткото.

Не се притеснявай чак толкова. Бебетата не са напаст
Първия месец с мъжа ми не сме викали баби и т.н. Оправяхме се сами. Проблема е малко с домакинската работа, защото ти още няма да се чувстваш добре, а бебето си е едно малко съкровище тогава, което почти през повечето време спи.
Тати замина още преди бебо да навърщи един месец. Оттогава сме сами. Викам баби само в крайни случаи, като например да отида на изпит или нещо такова. Съвсем сама си го гледам. И къщата си гледам, и него. Просто е въпрос на време да си се нагодите един към друг с режимите.

Все едно аз го говоря това-и аз ревнувах бебо и сега го ревнувам и съм сигурна,че ще продължава така.
И при нас свеки му говореше"Кажи бе мамо,ела при мама....като имаше предвид себе сидобре,че след време се усети сама..
И при нас имаше нещо подобно на обърканите кърпи,дето си ги писала в темата за "лесните бебета".Само че в нашия случай свекито изпържи мекици в тенджерката на Боян,щото била най-малка и удобна
ама тази тема е безкрайна,нали;))))


Към genie_ : Няма ли вариант да отидете при баба ти и на място да прецениш?Със сигурност малко помощ няма да ти е излишна в началото,а после ще видиш как вървят нещата и ще се върнете обратно....има ли такъв вариант- на евентуално връщане?

Боян-23.05.2003

вярвай ми, почти всеки ден се радвам на решението си да живеем сами - е, пре нас варианта беше да живеем с брата на мъжа ми,- но, вярвай ми, и майка ми щеше да ми дойде в повече. А и тя е от тия, оправните.. Стоя в къщи около седмица след като родих, и то повече за компания, и да готви, мие чинии - половината от ангажиментите на таткото, така че отменяше по-скоро него. Беше ми от помощ и приятно, но не бих искала да е задълго. Пък и аз бях една нафукана, всичко чела, питала...ама по-добре. Така и хората около теб добиват увуреност и им е по-леко. Та в началото оставях Ида да я къпят баща и и баба и, и то защото твърдяха, че не съм им давала да и се порадват и я ревнуваха от мен.
уф, отплеснах се... Та, най-добрата мама за всяко едно бебе е неговата мама. Не разчитай на някого "по принцип", а искай само при нужда съвет или помощ. Иначе ти се качват на главата. С две думи, ако не се справяш с всичко, ще се научиш да се справяш с най-важното. Само спокойствие, вяра в себе си и в бебето, че ще държи човешки - и ще живеете прекрасно.
Ние сме така вече 5 месеца и кусур.
Желая ти весела и щастлива бременност и леко раждане.

най-много доверие трябва да имаш именно на себе си. Никоя баба няма да е по-добра от теб! Купи си различни книги за бебетата. Ще намериш много полезни съвети. Бабите също много обичат да дават съвети, но много често съветите им са "out of date" и могат само да те заблудят.

Може и да съм била самонадяна, но никога не съм изпитвала нужда някой да ми помага. Нито през бременността, нито след като се роди бебелинка.
Даже като се роди станах много по-уверена. Ще видиш!
Не разчитай на баба ти! Сигурно наистина е оправна жена, но е гледала деца преди поне 40-50 години...Някой неща много са се променили от тогава.
Моя съвет е да си купиш различни книжки за гледане на бебето. Така ще придобиеш увереност още преди раждането.

Не се тревожи за това - ти си майката, нали така?
Таткото е този който трябва да ти помага!

Споко, бебета се гледат лесно. Освен това сега има много по-различни методи от времето на баба ти, която сигурно е оправна жена, но тогава оправността си е била необходимост.
Виж темата на Медуза, много е вярна. Особено в първите месеци нямаш грижи. До седмия месец ние си гледахме детето сами и плюс това аз работех вкъщи.