откровения
4 отговора
389 прегледа
откровения
Това е нещо, което написах снощи, когато Стоил заспа. Не претендирам за художественост, просто излях чувствата си и искам да ги споделя с вас!
Да си майка е трудно, но прекрасно, незаменимо усещане!
Да трепериш всеки миг детето ти да не почувства болка, сърцето ти да се свива, когато то плаче или се уплаши. И да трепваш с умиление при всяко негово гушкане и опит за целувка!
Да го държиш в обятията си, да му пееш, да му се усмихваш, когато е болно или тъжно, а сърцето ти да вие от ужас, че нещо лошо може да му се случи. И да го гледаш щастливо как тича насам-натам, повтаря несръчно действията на възрастните, играе тихо в някой ъгъл или прави шумни бели!
Да се стараеш непрекъснато да го учиш как да се справя с трудностите, как да стане достоен Човек, а тайничко да се натъжаваш при мисълта, че ще дойде време, когато то няма да има постоянна нужда от твоите грижи и ще върви самостоятелно в живота. И да наблюдаваш гордо как покорява своите мънички, но важни върхове!
Когато гушнеш малкото човече, усещаш прилив на неимоверна мощ, загърбваш всякакъв страх и разбираш, че си способен на всичко, за да го защитиш, дори собственият ти живот не означава нищо в замяна на неговата безопасност. И този майчински инстинкт се разпростира отвъд твоето чедо и чувстваш сили и нужда да закриляш всички тях - Децата!
Такава е съдбата на всяка майка, това е ежедневието й, независимо колко деца е родила и отгледала - радостите и тревогите са винаги неповторими. А удовлетворението, което изпитваш, гледайки безпомощното бебе да изкачва само стълбите, да чете и пише своите първи думички без помощ, да стиска в шепата си първите лично спечелени пари... Е, това е предостатъчна награда!
[линк]
Да си майка е трудно, но прекрасно, незаменимо усещане!
Да трепериш всеки миг детето ти да не почувства болка, сърцето ти да се свива, когато то плаче или се уплаши. И да трепваш с умиление при всяко негово гушкане и опит за целувка!
Да го държиш в обятията си, да му пееш, да му се усмихваш, когато е болно или тъжно, а сърцето ти да вие от ужас, че нещо лошо може да му се случи. И да го гледаш щастливо как тича насам-натам, повтаря несръчно действията на възрастните, играе тихо в някой ъгъл или прави шумни бели!
Да се стараеш непрекъснато да го учиш как да се справя с трудностите, как да стане достоен Човек, а тайничко да се натъжаваш при мисълта, че ще дойде време, когато то няма да има постоянна нужда от твоите грижи и ще върви самостоятелно в живота. И да наблюдаваш гордо как покорява своите мънички, но важни върхове!
Когато гушнеш малкото човече, усещаш прилив на неимоверна мощ, загърбваш всякакъв страх и разбираш, че си способен на всичко, за да го защитиш, дори собственият ти живот не означава нищо в замяна на неговата безопасност. И този майчински инстинкт се разпростира отвъд твоето чедо и чувстваш сили и нужда да закриляш всички тях - Децата!
Такава е съдбата на всяка майка, това е ежедневието й, независимо колко деца е родила и отгледала - радостите и тревогите са винаги неповторими. А удовлетворението, което изпитваш, гледайки безпомощното бебе да изкачва само стълбите, да чете и пише своите първи думички без помощ, да стиска в шепата си първите лично спечелени пари... Е, това е предостатъчна награда!
[линк]
