Постите - как ги спазваме?

Ако не ядем блажно постим ли?
Ей това детинско въпросче ми се върти в главата.
А всъщност - питам се за извечният смисъл на Поста?
Ако постенето означава пречистване, то тогава акцента върху самата храна е просто ...лицемерие!
Спазва ли поста човек който не яде блажно и...взема подкуп?

Спазва ли поста граничар, който на пост на границата пусне наркотрафикант, щото наркотикът няма да достигне до неговите деца, по простата причина, че няма такива (деца).

____________________________________
"Любовта никога не отпада"

Бе май постенето не означава пречистване, поне не в историята на християнството. По-скоро дисциплинипане на характера и период на усилена борба с пороците ни, за да може по-дисциплинираната ни личност да бъде предоставена на разположение на Всевишния, вместо да Му пречи в процеса на изграждането ни по подобие на Христовото съвършенство.

Целта на въздържане от разни манджи май е само да ни напомня ежечасно за същината на поста. И естествено ако взимаме или даваме подкупи, неяденето на блажно хич не ни ползва.

А самото блажно е условно - в области, където храната е предимно животинска, май и поста бил съобразен с това и се постело от растителна храна, което за мен беше супер изненадващо... Но важното е не произхода на ястията, а съзнателното въздържане от някои.

Пости се изцяло по религиозни причини, не по здравословни, като за болни и немощни имало облекчения.

Липсваш на клуба - и за актуални въпроси като тоя, който предлагаш, и за да клъвнеш по главата някой гнил пън, когато вземе да пращи много

А за поста - много се изписа, и за физиологичния смисъл на въздържането от подсилващата месна храна и разпалващия алкохол, и за духовния пост, който е далеч над физическия, но не може без него - както душата в тоя свят не може без тяло.
Ако пък се отчаем, че пазим физически пост, а духовно се огрешаваме с празнослове, лицемерие, подкупничество и пр - да не забравяме, че самото отчаяние е грях. Юда се отчая, вместо да се покае - и отиде, та де обеси на едно дърво. Пази Боже от отчаянието, то е по-страшно от всичко!

С риска да сбъркам, спомням си че християните-монголи /за жалост несторианци/ са питали за постенето в условията на Централноазиатските Степи, където без мляко от добитъка и месо хората просто ще измрат, на ония съобщения и търговски връзки през 13 век, тъй че са постели ползвайки мляко без месо през великия пост...
Сега вече с добрите търговски връзки е лесно и възможно постенето навсякъде.
Наистина постът ни учи на азбуката в духовната борба...Минаваш край баничарницата с хубави, хрускави, препеченки, зачервени, усмихнати банички, подшушва ти и врагът - какво като изядеш една баничка, няма човек да убиеш, смисълът на поста не е в това, - ти го отрязваш, отсичаш помисъла - и така се учиш да отсичаш и по-страшни помисли.

"отсичаш помисъла - и така се учиш да отсичаш и по-страшни помисли."
Не рискуваме ли мислите за въздържание от храни да изместят стремежът към духовно усъвършенствуване? Да се успокоим, че вършим нещо, когатопостим и да попаднем в тази ситуация?
Мт 23:27 Горко вам книжници и фарисеи, лицемери! защото приличате на варосани гробници, които отвън се виждат хубави, а отвътре са пълни с мъртвешки кости и с всякаква нечистота.

Не ти е правилно сравнението, мила. Спазването на постите не е само ВЪНШНО дело, а и вътрешно - труд на сърцето и вътрешно смирение пред църковните наредби. Зависи кой как го прави и за Кого!

Като са хората с вътрешна нечистота, ти как предлагаш да се очистят - чрез лапане на пържоли по време на църковните пости?!...

Я да постим и да се молим, че май няма да измислим по-добър начин за очистване от светиите!

Ама аз само питам... защото по друг начин са ме учили за поста

Здравей Калами, отдавна не сме си писали.
Каквото имах предвид може би не е станало ясно поради лош изказ, а то е. Духовният живот е борба - вечна борба между добро и зло, и от човек в тая борба се иска да се предаде...в Божиите ръце. Но и да върши посилното му - ако има помисъл да открадне, да го отсече, за да не се загнезди той помисъл в ума му. Ако има помисъл за блудство, да го отсече, да пази и погледа, и паметта си от подобни гледки и представи. В непрестанното отсичане на злите помисли и в разпознаването им - което е много по-трудно - се състои духовната борба. И няма по-добър начин да отсечеш помисъл от призоваването на Сладчайшето Име на Иисус. Разбира се, има си някои подробности, напр бесът на блуда според Светите Отци се прогонва твърде успешно от гнева, тъй че при блудни помисли е хубаво да се разгневиш срещу тях, с гняв да замахнеш срещу кучето и да му изкомандваш: махни се, Господ да ти запрети! Та - въздържането от храни е една азбука, смея да кажа, че вече не ми прави абсолютно никокво впечатление и нито се особено съблазнявам от витрините и миризмите на кюфтетя, нито изживявам това като някакво постижение, а като Божия млост, че ме е отървал от подобен вид борби.

За фарисейщина - виж, ако живеехме в общество, което поставя поста и молитвата на някакво почитано място, ако получавахме заради поста похвали - да призная, че съм лицемер /в това отношение/. Но заради поста получаваме подигравки и отношение като към...особени хора. Не знам и някой православен да е тръгнал да тръби - варен-гьорен вижте ме, аз постя, сега съм рамазанлия...В туй отношение Цэърквата ни мъдро учи, чее по-добре да ьядеш месо с другите, отколкото да парадираш, че спазваш пости. Много-много светоотечески примери има на тая тема.

Бъди здрава!

Призовани сме всеки ден да се борим с нечистите помисли, не само в дните на пост. С какво тогава те са по-различни от обикновените дни?

Скъпа Калами, приеми, че постът е нашият десятък във времето, от 365 дни Великият Пост заема една десета без съботите и неделите. Иначе - Спасителят каза, че сватбарите не постят, когато Младоженецът е с тях /след Причастие/, но в другите дни постят.
В съвременния свят постните дни с нищо не се отличават от останалите. На времето в православните страни не е било тъй. С външната забрана за шумни веселби и пр постните периоди са служели да напомнят на ония заблудени или съблазнени чеда на Църквата - да се стреснат, да се събудят! Ето, идва Женихът, трябва всеки ден и час да може да го посрещнете! Пиянства, срамни гощавки и пр просто са били немислими - до едно време.
Днес...днес за общеуството постът е или повод за кулинарни изобретения, или за някакви теософски тълкувания за очистване от месо и пр и пр. А за истинските православни всеки ден е ден на душевен пост, а определени дни са и на външни ограничения. тези дни са около 200 от 365-те в годината и стриктното им спазване наистина може да бъде подвиг...
Знам, че на тия разсъждения може да отговориш, че за чистия всичко е чисто и пр и пр, че не бива да спазваме дни, новомесечия и съботи...Бог да ни помага да дойдем в разум на истината.

ПС А за физиологичния ефект от поста, наистина - вегетарианската храна без месо и пр дори у животни удължава живота в пъти. Но не за това постим

Има ли храни, от които християните трябва тотално да се лишат?

Благодаря за комплимента, че скромното ми отсъствие е било забелязано.
А гнили пънове в клуб политика е неспорил Господ, та основните ми грижи бяха там
Всъщност позволих си темата за поста, тъй като непрестанно ме учудва неоправданият акцент върху поста, като въздържание от определени храни.
А истинската и дълбока същност е в поста като ДУХОВНО пречистване пред Господ, мерено чрез нашето поведение и помисли!!!
И точно от този смисъл на поста имаме нужда ние-миряните.
В своята любов и снисхождение, Господ не е поискал неизпълнимото за нас - да се държим като ангели и в помисли и дела. И в този смисъл е огромната роля на поста в духовен смисъл!
Затова ми се ще именно на това да се акцентира основно!!!
Вероятно, за болшинството членове на този клуб това е твърде ясно, но не е така сред миряните. Защото сред нас именно този Е акцента!
Апропо, все си мисля, че богословски подготвените членове на клуба би следвало да обърнат внимание на това и в другите клубове, където миляните са значително по-активни. Пък и наближаващите празници са удобен повод.
Дано не искам много...

Само кръв е тотално забранено, мисля. Погледнах новото календарче - постните дни са 244 - при новостилците - с една две седмици по-малко. Оказва се че ние постим през цялата години и само понякога си отдъхваме, за да посъберем сили.

Нашите учители са светиите. Антоний Велики 20 години бил на хляб и вода. Други са яли по веднъж на ден или през ден. Св Иоан Постник като Патриарх ял само в неделя и само зеленчуци и плодове!

Важно е и друго - днес храните са замърсени и ние сме по-слаби като ген. Малцина са тия, които постят правилно и малко. Повечето преяждат с постно, защото дразнението на вътрешната отрова, която тръгва да излиза се възприема за глад и човек яде за да я спре, да я затисне!

Който пък приема подкуп, но пости е по-добре от този който приема подкуп, но не пости. Ако първият усили поста и молитвата, ще спре и подкупа, докато за втория надеждата е малка.