За мъртвите?

Когато човек умира, какво се случва после? Знам, че въпросът е нелеп и малко биха могли да знаят, защото който е отишъл в отвъдното не се е върнал или поне много малко са тези, които са го правели и не казват нищо съществено.
Та ...въпросът ми е от какво имат нужда умрелите? Ние живите правим за тях всякакви ритуали: погребение, свещи палим, подаваме храна, ходим в църква, посещаваме им гроба, оставяме цветя и всякакви такива неща...
Те -умрелите имат ли нужда от нашия помен? С какво им помагаме и с какво им пречим?

колкото учения,толкова версии ще чуеш,ако въобще някой си направи труда да ти ги каже:)
но...има една книжка,там си пише-от какво точно имат нужда,и какво се прави за тях,даже са няколко...
продават се в църквите,или цъвковните магазини:)
останалото за мен е.....заблуда:)

Наистина колкото системи толкова и различни начини на показване на това нещо,но както повечето концепции и тук,всички системи,ако се задълбочиш достатъчно стигат до една и съща идея.
Всеки напреднал окултист неизбежно доста честичко минава жив по-пътя по който минава и всеки човек след като умре,така че това за връщането не е много точно.Аз лично не съм достатъчно напреднал,все още, де,но работя по въпроса.
Та значи, какво точно питаш?
На първия въпрос ако искаш мога да отговоря, но ще отнеме супер много време и място,пък не знам доколко ще успееш да го разбереш.

Що се отнася до "...от какво имат нужда?",много зависи,но основната идея е малко протичоречива.
До определена степен скръбта на близките им помага,защото при определени обстоятелства им дава енергия с, която могат да продължат,но най-често май ги привързва тук.
От тази гледна точка по-добре ги освобождавай мисленно,като им позволяваш да си продалжът по пътя отколкото често да ги мислиш и с което да ги връщаш тук.

Do what thou wilt,shall be the whole of the law.

На първия въпрос ако искаш можеш да ми отговориш, защото място и време има:), а доколко ще го разбера не знам, просто трябва да опитам.

На втория въпрос и аз мисля, че си търсят някаква енергия, която не е добре за тях, защото ги държи тук или ги забавя или ги дърпа насам. Просто са ми се случвали неща, на които търся обяснение.

pyrvo dumata "umrql" ne e tochna...
no naistina she otneme vreme da se obqsnqva...
tova koeto e d0bre da se napravi sled kato se spomine nqkoi e da mu se dade proshka...i da mu se poiska proshka...tfa e i smisyla na pogrebenieto...da otidesh i da svyrshish tezi dve neshta za da osvobodish dushta /dumata q polzvam shtoto zvuchi nai razprostraneno/ da si otide tam kydeto si e reshila...i da ne e nujno da visi tuk v tova izmerenie i da i se nalaga da otregulira nqkakvi otnosheniq...
toest v pochti idealniq sluchai...kato mu d0ide vremeto tqloto da stane neizpolzvaemo...edva li ne si kazvate s pochinaliq " abe kfoto bilo bilo..lek pyt i d0 skoro eventualno" i tfa e ... s nqkolko dumi i kazano prez prysti....
ideqta pone si q predstavqsh gore d0lu ... za mina go kazvam tova

I came out from the deep to help and understand but not to kill

Ами от практическа гледна точка,това което dO_ постна би трябвало да ти е напълно достатъчно,но щом искаш...
Приемам че знаеш за телата(и за световете респективно).
Значи за обикновения човек най-често би трябвало да става що годе следното:
След като процесите във физическото тяло спрат точката на възприемане ще се премести в астралното(като следващо поред),обаче в началото неизбежно ще остане свързано(дори и слабо) с физическото,което е доста кофти,защото в това време физическото все пак разпада.
Основната идея вече,става точката на възприемане да се премести в следващото поред тяло емоционалното,като астралното също "умре" като физическото.И после следващото и тн.
От тази гледна точка,ако някой е живял много материален начин на живот,връзката му с този свят ще е много силна и ще има нужда от много време киснене близко до него докато тази връзка се изчерпи(или от ново прераждане,но още не съм наясно как точно се решава това).Което е и едно от възприеманията на идеята за Кармата.
От тук когато ти е кофти че някой е умрял от една странна даваш енергия на астралното му тяло,за да продължи,от друга заздравяваш връзката с физическото(абе то не е точно физическо ама както и да е).Става кофти,ако е минал този етап и се опитва да продължи нататък,защото вече само го дърпаш назад.
Друг въпрос е, че ако някой след като умре има нещо което не е свършил,то е доста вероятно да кисне около материалния свят,докато го свърши(някой друг) или докато не разбере, че вече няма значение.
Въпроса обаче е много обширен и определено нямам достатъчно познания за да пиша за него.Има например и сенки, които са остатъците в астралното тяло след като човека е продължил нагоре.Ако само те останат в астралния свят,а ти опиташ да го извикаш(евокация,спиритизъм или както там си решиш) по всяка вероятност ще се появи един образ който ще събира всички материални качества на познавания от теб човек,и даже ще се мисли за него,но реалния човек отдавна ще е в други светове.

Do what thou wilt,shall be the whole of the law.

"ако някой е живял много материален начин на живот,връзката му с този свят ще е много силна и ще има нужда от много време киснене близко до него докато тази връзка се изчерпи"
dam , tova zabravih da go kaja
toest osven vsichko ostanalo e vajno individualnoto razvitie na vseki...zashtoto e mnogo pogreshno da se kazva "nikoi ne se e vyrnal"...ta nie se vryshtame postoqnno...vyprosa e che v povecheto sluchai ne si spomnqme za predishnite "jivoti"
a i ima d0sta hora koito spokoino si se razhojdat mejdu izmereniqta...taka che znae se kfo stava...
ne znam...d0 vyzpriemane e vsichko...obshto vzeto ima mnogo stypala...i vseki si vyrvi po stylbichkata napred nazad...tova koeto e po vajno e che na razlichnite stypala ima razlichna plytnost...i razlichna chestota na vibraciite...i zaradi tova se poqvqva useshtane za razlichni svetove...
veche trqbva da ti e malko po qsno ---> mina

I came out from the deep to help and understand but not to kill

Не е точно както казваш.Има мъртви,които се свързват с живите и подробно разказват всичко.Вземи за пример Ванга-и тя казва някои неща за онзи свят.Тя няма да излъже.За мъртвите се пишели различни неща.Аз те питам какво става когато се родиш?Или когато заспиш?Можеш ли да ми дадеш конкретен отговор.Краят е ново начало или пътуване на съзнанието из различни реалности.Когато умре човек отива на нивото,което отговаря на съзнанието му.
Някои не разбират,че са умрели
Други го знаят,но остават да помагат
Трети продължават да се учат и осъвършенстват при други условия и се допират до различни нива ин реалности.
Други се връщат пак на земята
Други пък са успели ад се върнат в божественото
Всъщност и аз не мога да отговоря просто така,първо си уточни кй си ти и откъде идваш,че тогава питай къде ще се върнеш.

Определено мога да ти кажа,че при смърта си ще бъдеш посрещнат от близки и познати хора или от "учителя си".Е може да се полуташ из нивата малко и да те нападне астрала на някоя котка,която си убил приживе хе хе!

Така е..и не само Ванга, но и Едгар Кейси разказва за тези неща, също и много хора, изпадали в клинична смърт и т.н...знам това, просто единственият начин да разбереш нещо е да минеш през него, иначе трябва да се "довериш" на разкази и преразкази, което леко оцветява нещата...
Няма значение ....
в книгата Селестинското пророчество е описано подробно как те посрещат когато откъснеш душата си от тялото....но все пак е книга...
явно нещата там са сложни з амен тук...все още...или поне не съм минала стъпалата нагоре...за да стигна там където сега съм се вторачила

Мерси за отговорите...
Когато, някой който съм познавала почине, а аз не знам това започват да ми се случват следните неща: падат хапките храна странно от устата ми...разливам чаша с напитка (а най-често вода, защото аз друго и не пия), по нелеп начин изпускам храна върху себе си и на земята, предметите "изхвърчат из ръцете ми"...щеше да изглежда като непохватност, ако не беше толкова закономерно ...
и разбирам че "някой" иска да го помена...но как като не знам кой е...отивам на църква и паля свещ за всичките ми починали близки и след това паля една за някоя душа...просто така...и всичко се успокоява...
и след време: месец, дни... разбирам точно кой е починал и разбирам, че това се е случило около тези мои непохватности:))

оттам тръгна тази тема...скоро беше такава ситуацията вече бях сигурна, че някой е починал и чаках с времето да разбера кой...оказа се на една моя приятелка дядо и...аз бях като част от тяхното семейство...

добре ако приема че тези неща не са случайни "непохватностите "
какво ще ме посъветвате...как да постъпя, за да им помогна и на себе си...
явно съм чувствителна към света на мъртвите...

Виж вече ти дадох за пример съня-това е опит подобен на смърта.В съня правилата определяш ти и можеш да се усетиш,чевсичко в него е пренесено от този свят-предмети и хора примерно.Но после виждаш,че те всъщност са остатък от това ти съзнание и всъщност правилата в оня свят са други.В зависимост до колко си се осъзнал се определя и нивото да,което ще достигнеш.Не е нужно да умреш за да разбереш всичко това.Има хора потготвящи се за смърта,излизайки съзнателно от телата си приживе и така когато си идат от този сват,оня нчма да им е толкова непознат.Това го правят йогите и монасите,както и египтяните едно време.Имали са си даже и книга на мъртвите.

pravqt go i vsichki koito mogat...ne e nujno da sa egiptqni ili yogi...no tova go znaesh
v momenta v koito ti prosvetne za "drugata realnost" zapochvash da jiveesh syobrazqvqiki se i s neq...koeto za neprosveten chovek moje da se stori stranno otkacheno...no tfa e...chovek jivee taka...kakto razbira realnostite...no tfa si e poveche ot normalno...obache mi se stori redno da go spomena

I came out from the deep to help and understand but not to kill

няколко хипотези .... че темата е интересна

кой прави ритуалите след като някой *умре*? - *живите*.

ритуалите засягат предимно тялото: над него плачат, него погребват.
а същината на човека остава много повече в това, което е сътворил. в това, в което се е отразил - в книгите, в спомените, в споделеното.

ако няма кой да плаче за теб, това да не би да ти пречи да умреш?
хората плачат за себе си. *живите* остават тук със своите спомени, със своята представа за *мъртвия*. плачат....предполагам, че плачат за умрялата възможност за повече спомени, за повече споделено...
те така и не са имали повече от отражението на човека в съзнанията и сърцата си. след *смъртта* му, от тях зависи дали представата ще умре, дали ще се забрави, дали ще се измени.

а в личен план за *мъртвия*, *смъртта* е промяна. всяка промяна е смърт и раждане.
от него зависи доколко се възприема като жив, като мъртъв, какво очаква да намери "на оня свят"... който търси, намира :)
примерно ако се възприема искрено като грешник, вероятно ще попадне в представата си за Ад, където да си плати за греховете и после да му олекне... после вероятно да продължи ако има да продължава...

впрочем, не умираме ли постоянно? старото аз умира с всяка нова мисъл, с всяко ново чувство... къде започва *животът* е въпрос на гледна точка..



...а доминото се играе с правила...

Невероятно много ми хареса това, което казваш!
Отдавна не съм чела нечий постинг с толкова удоволствие и възторг!
И напълно се подписвам под казаното от теб.

Нищо лично.