STAR LORDS

...преди много години в една далечна галактика...

STAR LORDS
Нова Задруга

Средната Земя е застрашена от нова война.
Слуховете, че злото в системата Мордор се раздвижва
стават все по-чести. Воден от конквистадорска подбуда,
хобитът Билбо Бегинс се натъква на приспособление, известно
като Пръстенът. Това се оказва единственият елемент,
който лирсва на императора Саурон за да завърши своето
супероръжие, което ще го направи на практика непобедим...

Тази вечер космодрумът край Хобитово на малката планета Графството беше празнично украсен и ярко осветен. Пристигаха гости откъде ли не. Днес беше рожденият ден на Билбо. Но една совалка се открояваше от останалите - беше по-голяма и по-внушителна, също като кръстосвачът, от който беше излетяла и който сега я чакаше в орбита около Графството.
От совалката слезе възрастен мъж с посивяла коса и дълго сиво наметало. Той мина през контрола, след което се отправи към града. Учителят-джедай Гандалф не беше идвал тук от много години, но беше изпратил съобщение по един астродроид до Билбо, че ще присъства на рождения му ден.
Цялото Хобитово беше обляно от празнична светлина. Гандалф се отправи към центъра, където се извисяваше небостъргачът Торбодън. Той се качи в турболифта и изкомандва на дежурния дроид да го откара на 67-ия етаж. Когато пристигнаха, Гандалф позвъня.
- Гандалф? Все пак дойде?! - каза зарадван Билбо, когато видя стария джедай.
- Как бих могъл да пропусна рождения ти ден, Билбо.
А после хобитът разказа на Гандалф за предстоящия празник.

Тържеството продължи до късно. Накрая на централния площад бяха запалени 111 огромни свещи - на толкова години ставаше Билбо. Всички започнаха да скандират "Реч". Тогава Билбо излезе пред множеството и се качи на големия си лендспидер.
- Скъпи гости от всички планети от системата Графството, не мога да ви опиша колко съм щастлив да ви видя. Днес е моят 111 рожден ден. Днес, също така моят племенник, Фродо, става на 33 - той си пое дъх и продължи тихо - Всъщност бях много щатлив да бъда сред вас. Но сега трябва да ви напусна. Сбогом.
Гандалф имаше само миг да реагира. Той се пресегна със Силата към енергийния генератор и прекъсна тока. Цяло Хобитово потъна в мрак. А миг по-късно, когато Гандалф отново пусна тока, Билбо беше изчезнал някъде.

Билбо се прибра незабелязано в Торбодън и започна да се стяга за път.
- Какво си мислиш, че правиш? - хобитът се стресна и се извърна, за да застане очи в очи с Гандалф.
- Напускам Графството. Горе в орбита кръжи личният ми кръстосвач "Волният Билбо". Смятам да отида отново в системата Ломидол. Просто се оттеглям.
- Можеше да го направиш по-елегантно - заяде се старият джедай - Ако не бях спрял тока щеше да включиш маскировъчния щит на Пръстена, нали?
- Да - призна Билбо.
- Не е хубаво. Това не е особено често срещан щит, може някой да те заподозре.
- Сигурно си прав. Но вече е минало. Тръгвам и оставям всичко на Фродо.
- Ами Пръстенът? - попита Гандалф.
Билбо не беше много наясно с това какво всъщност може Пръстенът. Той знаеше, че в него има мощен маскироъчен щит. И нищо повече.
- Него ще го задържа.
- Не - оспори Гандалф - Остави го на Фродо.
Двамата спориха известно време, но накрая Билбо склони. Той извади Пръстена от джоба си и го сложи на камината. После тръгна към космодрума.
- Вземи ако искаш моята совалка да те откара до "Волния Билбо" - предложи Гандалф - Само после кажи на командващия дроид да я върне тук.

Билбо потегли. Той наистина не смяташе да се връща в Графството.
Малко по-късно Гандалф разказваше на Фродо това, което се беше случило в Торбодън и за това как Билбо си беше заминал.
- Той ти остави Пръстена - каза Гандалф и подаде малкия златист диск на хобитът - Скрий го обре. Не го показвай на никого. Аз трябва да вървя.
- Къде отиваш, Гандалф? - попита Фродо.
- Имам неотложна работа. Трябва да отлетя спешно за системата Исенгард. Ще се върна до пролетта. Ако нещо стане и не успея да дойда, вземи Пръстена и тръгни към Брее. Това е малка система, само с една планета, съвсем наблизо е. Там отседни в комплекса "Скокливото Пони". Там ще те чакам.

Час по-късно корабът на Гандалф направи хиперскок и се отправи към Исенгард. Там джедаят трябваше да се срещне с бившия си учител в Силата, Саруман.
- Оръжието на Саурон е открито - обясняваше Гандалф - През цялото време е било под носа ми, в системата Графството. Малък диск, с формата на пръстен, в който е вграден мощен енергиен реактор. Без него Саурон не може да задейства супероръжието си.
- Не можем да победим врага, Гандалф - каза неочаквано Саруман - Нека се присъединим към него.
- Никога - каза Гандалф - По-скоро бих умрял.
- Ти не познаваш силата на Тъмната Страна. Присъедини се към мен, Гандалф, и заедно ще управляваме Галактиката Средна Земя.
Вместо отговор Гандалф извади лазерния си меч. Саруман го последва и двамата крътосаха остриетата. Но Саруман владееше Силата по-добре и надви Гандалф, след което го парализира със сини мълнии и го затвори в Ортанг.

[следва просължение]

Аластисе, свалям ти шапка! Върховно е! Нямам търпение за продължението!

Тамън и аз това да кажа :)) Вие много се разписахте напоследък - ама все хубави неща. Не мога да ви смогна на темпото и да прочета всичко :)

Благодаря


За разлика от Кралския Гавър, Star Lords бих желал да го довърша сам, защото имам някои специфични идеи, но приемам предложения на лична бележка.

"Черната Порта" беше най-големия космодрум в системата Мордор. Около него във всеки един момент кръжаха по няколко разрушителя, изстребителя или тролски кръстосвачи.
В този ден охраната на Мордор беше заловила малък контрабандистки кораб и капитанът му, известен под името Ам-Гъл беше разпитан от инквизиторите на император Саурон. От него беше измъкната важна информация за местонахождението на Пръстена.

От космодрума "Черната Порта" излетяха девет бойни прехващача. Тези машини можеха да залавят малки и средно големи космически кораби и бяха много маневрени. Бяха управлявани от най-приближените деветима на императора, известни като назгулите. Някога те са били владетели на девет галактически сектора, преди да бъдат привлечени за служба на Мордор. Назгулите владееха Силата до съвършенство, но с нея не можеха да усетят Пръстена. Освен това малцина знаеха истинските им имена. Затова те бяха известни просто като Назгул 1, Назгул 2 и т. н.
- Алфа Уан, готови за хиперскок. Курс към системата Графството - изкомандва Назгул 1.
- Разбрано, Алфа Уан - потвърдиха един след друг останалите - Радарите за засичане на вълни от Пръстена работят на пълна мощност.
- Пригответе се за хиперскок.
Миг по-късно Назгулската Елитна Ескадрила навлезе в светлинна скорост.

[следва продължение]

Браво! Браво! Кефещо!

Само една забележка... ама тя е малко от манящина. Само бунтовниците ползват думата "Лидер" (Ред Лидер, Голд Лидер) в позивните, а Империята направо цифрите (Алфа Уан, Гама Уан).

---

"Your army must fear you more than the enemy. Only then will you triumph.".

баси кефа! иска още!

"That's what I'm Tolkien about!"

Страхотно е! Но ти цялата история ли ще напишеш?

Ъ-ъ,сигурен ли си,че учителят-джедай не е Куай Гон-Далф?

На Галандро:
Ъъъъъ, много се извинявам. Бих помолил някой от шефовете да го оправи, че вече ми е късно аз да го правя.

На Грах:
ОК, виж the next

На Тинувиел:
Ами да, цялата история. Като нямам какво да правя се занимавам с такива глурости.

На Орка:
Ами то много яко звучи, наистина, но имената гледам да ги запазвам.

ОК, ето и продължението...

Пролетта на планетата Графството от едноименната система настъпи, а учителят-джедай Гандалф още го нямаше. Тогава Фродо разбра, че той няма да дойде и е време да потегли сам към Брее. Фродо никога не беше ходил по-далече от последната планета в системата, Крайречкино, но ето, че сега трябваше да напусне дома си, вероятно за дълго. Той взе Пръстена, който държеше заключен в подземния сейф на Торбодън, взе своя приятел и градинар Сам Майтапер и двамата се качиха на едноместните си изстребители.
- Ще минем през Крайречкино - заяви Фродо - Там ще заредим и ще потеглим за Брее.

Пътят до Крайречкино беше спокоен. На последната планета от системата към Сам и Фродо се присъединиха още два хобита, Мери и Пипин.
- Знаем накъде сте тръгнали - заяви Мери - И ще дойдем с вас, за да ви помогнем с каквото можем. Пътят ви ще бъде труден, а нали затова сме граждани на една система, за да се подкрепяме.
- Ще тръгнем към Брее веднага след като изстребителите бъдат заредени - обясни Фродо - Но няма да минаваме по големите коридори, по които се движат много кораби. Ще минем през астероидното поле "Старата Гора". Така няма да привличаме излишно внимание.
Скоро четиримата потеглиха, но не се бяха отдалечили много от Крайречкино, когато нещо се случи.
- Фродо, внимавай - извика изведнъж Сам в интеркома.
Един черен прехващач се стрелна покрай малкия хобитов изстребител и за малко не го хвана с притеглящия лъч. Само маневреността на Фродо успя да го спаси.
- Бързо да се измъкваме - изкомандва Фродо на останалте - Хиперскок в произволна посока, за да не може да ни проследи, а след това курс към "Старата Гора". Започвам трансфер на координатите за срещата.
Миг по-късно и четирите изстребителя направиха хиперскок, а два часа по-късно се намериха сред "Старата Гора".
- Нека спрем за почивка - предложи Пипин и всички се приземиха на един от астероидите.
Но имаше нещо странно в този астероид. От него се показаха няколко метални пипала и хванаха изстребителите на Мери и Пипин в желязна прегрътка.
- Този астероид е жив - извика Фродо по интеркома, но връзката с Мери и Пипин беше прекъсната - Сам, бързо излитай преди да е хванал и нас. Ще потърсим помощ.
Сам и Фродо се отделиха от астероида и започнаха да кръжат наоколо, докато не засякоха някакъв странен кораб, който летеше със завидна лекота из "Старата гора".
- Тук Фродо Бегинс от планетата Графството - каза Фродо по интеркома - Имаме нужда от помощ.
- Тук Том Бомбадил - обади се непознатият кораб - Каква е повредата?
- Един астероид хвана двама от нашите спътници.
- Ей сега ще се оправя с него - каза Том Бомбадил и се отправи в посоката, в която Мери и Пипин бяха пленени - Това не е астероид. Това е защитна система "Върбалан". Построих я за да не се натрапват пришълци. Но ей сега ще я деактивирам.
Миг по-късно изстребителите на Мери и Пипин бяха освободени.
- Накъде сте тръгнали, граждани на Графството? - попита Том.
- Към Брее. По наша лична работа - отговори му Сам.
- Тогава бъдете мои гости за няколко дни. Тъкмо ще си отпочинете. Последвайте ме до моята база.

Базата на Том Бомбадил беше голяма, но добре скрита в астероидното поле. Там хобитите разказаха на своя домакин и на неговата съпруга Златоронка за Пръстена.
- Значи Пръстенът е намерен? - възкликна Том - Трябва да бъдете много внимателни, да не привличате погледи. Император Саурон се нуждае от Пръстена, за да задвижи отново супероръжието си, с което ще завладее Галактиката "Средна Земя".
Хобитите гостуваха няколко дни в базата на Том и Златоронка, а когато стана време да потеглят, Том даде на Фродо един специален интерком и му каза:
- С това ще осъществиш бърза връзка с мен, в случай на нужда.

Пътят на хобитите към Брее минаваше през обширен космически мемориал. "Могилите", както ги наричаха, бяха построени през незапомнени времена и бяха приютили тленните останки на велики хора. Това бяха редици от неподвижни погребални кораби, носещи се свободно в тихия черен космос.
- Трябва да минем от тук - каза Мери със страх.
Хобитите спряха, за да си отпочинат. Как не им се искаше да спират, но пътят до Брее беше дълъг, а от тук не можеха да направят хиперскок.
Тогава отнякъде се появи син парализиращ лазер.
- Не мога да удържа кораба си - простена по интеркома Сам, а миг по-късно връзката между четирите кораба прекъсна. Няколко притеглящи лъча придърпаха изстребителите към един от погребалните кораби и ги вкараха вътре.
Някакви същества започнаха да оглеждат изстребителите. Фродо видя корабите на приятелите си, които с мъка се опитваха да разкарат нашествениците. Тогава Фродо натисна копчето за подпалубното оръдие и с изнената откри, че то не е блокирано. Стреля сред нашествениците. Няколко от съществата паднаха мъртви, а останалите отскочиха назад и заеха отбранителни позиции. Фродо потърси връзка с останалите изстребители, но тя беше заглушена. Тогава той се сети за интеркома, който му беше дал Том Бомбадил.
- Тук Фродо Бегинс. Том, чуваш ли ме? В беда сме.
От другата страна се чу бодър глас:
- Чувам те, Фродо. Ще ми отнеме около минутка да проследя сигнала и още две за да дойда да ви измъкна.
Наистина, след около три минути корабът на Том Бомбадил се притече на помощ и отблъсна враждебните нашестеници.
- Това е чужда раса - обясни той - Идват от друга галактика. Ловят малки кораби, като вашите. Няма да е зле да сте по-добре въоръжени.
Том Бомбадил отвори люка на своя кораб и излезе в "могилата". Хобитите го последваха.
- Ето - продължи Том, след като петимата се озоваха в милитарния сектор на кораба - тези бластери ще свършат чудесна работа. В долния си край имат лазерен щик за ръкопашен бой. Ще ви свършат чудесна работа. Освен това ще ви монтирам и няколко по-мощни оръдия на корабите.
Час по-късно Том беше оборудвал хобитите с нови лазерни оръдия. После той ги придружи до края на системата, даде им точните координати на Брее и им пожела успех.
Четирите изстребителя направиха хиперскок.

Куай Ган-Далф по-точно.

I avenge with darkness, the blood is the life
The Order of the Dragon, I feed on human life.

С риск да стана досаден, не е "син парализиращ лазер", а "йонно оръдие"... кой не си спомня добре Е5 .

---

"Your army must fear you more than the enemy. Only then will you triumph.".

Ти си записвай тия неща, пък като го завърши ще му пилим да го редактира.. :)

Как ми се иска да имам и аз време да се позанимавам с глупости

Визирах оня син лазер, с който парализираха Лея в Е4.

На бележка, по възможност същия ден, за да имам време да го оправя...

Брее беше съвсем малка система, с една планета, носеща същото име, обикаляща около слънцето си. Нямаше никакви луни.
- Гранични служби, искаме разрешение за кацане - обади се по интеркома Фродо.
От другата страна се чу как дежурният превключва на по-ниски честоти - такива, каквито се използваха само в Графството.
- Хобитови изстребители? Четири на брой?
- Нещо не е наред ли? - попита Фродо.
- Не, просто рутинна проверка. Накъде сте тръгнали?
- Към комплекса "Скокливото Пони". По лична работа.
Мина около една минута, преди дежурният да отговори.
- Изстребители от Графството, имате разрешение да се приземите директно на космодрума на "Скокливото Пони", без да минавате през централния.
- Прието - отвърна Фродо, включи агравитаторите и навлезе в орбита. Останалите го последваха.

"Скокливото Пони" беше обширен комплекс, а собственикът му, господин Мажирепей, лично посрещна гостите си.
- Имаме чудесни хобитови имения, точно по ваш вкус - обясни той.
- Имаме среща с учителят-джедай Гандалф. Дали е дошъл? - попита Фродо.
- Момент, ще проверя - и Мажирепей се обади на граничните служби - За съжаление няма данни да е пристигал човек с такова име.
Нещо се беше случило. Нещо лошо.
Хобитите се настаниха и след това отидоха в развлекателната част на комплекса, където имаше казина, басеини, симулатори, заведения и още купища атракциони за посетителите. За миг Фродо се поколеба дали да не остави Пръстена в сейфа, но след това реши, че ако е близо до него ще бъде по-сигурно.
Мери и Пипин избраха една голяма бирария и наеха маса за четирима. Настаниха се и си поръчаха бира и обилна вечеря. В един миг Мери се загуби нанякъде. Тогава Сам забеляза една тъмна фигура, която ги гледаше от едно от сепаретата.
- Извинявайте - Сам се обърна към Мажирепей, койо се случи да бъде в заведението и да се грижи лично за уюта на посетителите - Кой е онзи човек в ъгловото сепаре?
- Някакъв Скиталец - обясни собственикът - Кръстосва Галактиката със своя боен кораб. Понякога се мярка насам. Никой не знае истинското му име. Нямам му доверие. Стойте далече от него.
Непознатият продължаваше да гледа към хобитите. Тогава Фрод дочу гласът на Мери отнякъде:
- ...Фродо Бегинс е мой братовчед. Дойдохме преди около три часа. Дори ни пуснаха да се приземим без да се отбиваме преди това до централния космодрум. Ето, там сме седнали...
"Не трябва да привличаме внимание - помисли се Фродо и веднага скочи - А Мери направо издекламира всичко." И той се запъти към бара, където братовчед му се канеше да разкаже нова история. Но тъкмо стигна и дръпна и дръпна Мери, когато се спъна в един стол и залитна. Пръстенът се отскубна от верижката, на която го носеше, и се надяна на пръста му. Така се включи маскировъчният щит и Фродо изчезна от погледите на смаяните посетители.

Само на няколко светлинни години от Брее прелитаха няколко черни прехващача.
- Назгул Уан към останалите: засякох Пръстена.
- Прието Назгул Уан - отговори един от останалите - И ние го засякохме. Съвсем ясен сигнал, идващ от системата Брее.
- Пригответе се за хиперскок в тази посока - изкомандва Назгул Уан.

Допрял вътрешните си сензори до жива плът, Пръстенът усили най-чувствителните части от зрението и слуха на Фродо. Хобитът се запромъква сред масите, едва различавайки очертанията им сред неописуемия блясък, който бе предизвикан от широко отворените му зеници, които поглъщаха цялата светлина в заведението и я увеличаваха многократно. В главата на Фродо кънтяха стотици гласове. Той чуваше всички хора, които бяха в ресторанта, както и много от онези, които бяха извън него. Накрая не издържа и издърпа Пръстена от показалеца си. Видя, че се беше отдалечил достатъчно от бара и сега никой не гледаше към него.
Изведнъж една силна ръка го хвана и го издърпа настрани.
- Не беше никак разумно. Да изчезваш просто така е рядък дар. Сега вече стана център на вниманието - мъжът, който Мажирепей го беше нарекъл Скиталец, гледаше хобитът с гняв.
- Стана случайно - оправда се Фродо.
- Гледай да не се повтаря. Вече сме в опасност.
- Но как?

Половин час по-късно Скиталецът и хобитите седяха в една стая.
- Името ми е Арагорн. Аз съм джедай - каза Скиталецът - учителят Гандалф е мой приятел. Но той днес не е тук. Никой не знае къде е. Затова аз ще се грижа за вас. Погледнете.
И Арагорн подкани хобитите един по един да погледнат през бинокъла към космодрума.
- Черни прехващачи - възкликна Сам - Един такъв вече ни преследаше.
- Врагът знае къде е Пръстенът. Ще се опита да ви го отнеме през нощта. Опасно е да се прибирате в имението, което сте наели.
Тази нощ хобитите спаха в къщата, която Арагорн беше наел. По едно време се чуха експлозии, които идваха от хобитовите територии.
- Нищо няма да открият - отдъхна си Арагорн.
- Кои са те? - попита Мери.
- Назгули. Някога са били владетели на звездни сектори. Велики джедаи. Но после Саурон ги е привлякъл към Тъмната страна на Силата. Сега те са му подвластни. В корабите си имат сензори, с които усещат вълните, които пръстенът излъчва. А когато маскировъчният щит е включен, те могат да го доловят от много светлинни години разстояние - той въздъхна и добави - На сутринта напускаме Брее. Поемаме курс към системата Ломидол.

Утрото още не беше настъпило, когато Арагорн със своя боен кръстосвач, следван от четирите хобитови изстребителя, напуснаха Брее. Когато излязоха в орбита, Скиталецът пусна прехващащи лъчи към малките кораби, за да ги хване на буксир, да могат да пътуват през хиперпространството заедно, без да се разделят. Самите хобити се качиха на борда на кораба на Арагорн.
- За съжаление нямам много енергия - обясни Скиталецът - Налага се да се отбием някъде да заредим. Знам една изоставена космическа станция, "Бурният Връх". Там винаги намирам енергийни клетки, останали отпреди напускането й.
Корабите направиха хиперскок и след около един ден се озоваха до "Бурния Връх". Станцията изглеждаше доста занемарена, но дори след толкова много години вдъхваше увереност.
- Ще се приземим в някой от хангарите - Арагорн започна процедурата по кацането - Ще влезем по-навътре и ще скрием корабите.
След като слязоха, Арагорн отведе хобитите в една зала, където им нареди да чакат, докато той намери необходимите му енергийни клетки.

Фродо почувства силна умора и се унесе в сън. Събуди се рязко и видя, че Сам, Мери и Пипин разглеждат някаква холограма, показваща Галактиката.
- Какво правите? - извика той.
- Гледай, Фродо. Тук е Графството. Колко е малко...
- Веднага прекъснете всякаква енергия. Врагът може да разбере къде сме, стига да долови, че има някой на станцията - и Фродо моментално прекъсна енергията.
Но беше късно. Само след половин час хобитите видяха как пет черни прехващача се приземяват в един от хангарите на "Бурния Връх".
- Арагорн, чуваш ли? Те са тук! Арагорн? Обади се! - крещяха хобитите в интеркома. Но връзката беше заглушена.
Няколко минути по-късно, пет назгула, с лица скрити зад черни маски, пристъпиха с извадени лазерни мечове с червен оттенък към залата, къдео бяха хобитите. Те се отправиха директно към Фродо.
"Сега не са с корабите си - помисли си той - Ако сложа Пръстена няма да ме виждат". И го надяна. В миг всичко наоколо проблесна, но черните силуети на назгулите се открояваха ярко. Те продължиха да пристъпват към него. "Имат сензори за виждане през маскировъчен щит - помисли си хобитът - Разкриха ме". Вече не можеше да се скрие. Той видя как зад петимата се появява мрачният силует на носещ се във въздуха робот за инквизиции. Фродо измъкна бластера си и стреля по дроида. Машината се залюля от внезапната атака и отвърна на огъня като рани хобитът в лявото рамо. Фродо изрева от болка. Но дроидът беше сериозно повреден и се сгромоляса на пода.
А в следващия миг се появи Арагорн. Зеленото острие на лазерния му меч се кръстоса с червените на назгулите. Скиталецът се биеше със злоба и гняв, каквито го бяха учили да не използва. Сякаш Тъмната страна го беше погълнала.
Но назгулите отстъпиха. За да се спасят от свирепата атака на Арагорн, те трябваше да отстъпят и скоро се добраха до прехващачите си и излетяха от "Бурния Връх".
Фродо свали Пръстена. Останалите му се притекоха на помощ. Арагорн огледа повреденото тяло на дроида и го изрита на една страна, където той се самовзриви с тиха експлозия.
- Моргулски нквизитор - каза Арагорн - Има механизъм за самоунищожение. Фродо е ранен от бактериално оръжие, не от обикновен бластер. В тялото му е вкарана зараза, която не мога да излекувам. На борда на кораба си имам медицински дроиди, които могат да помогнат малко. Но не за дълго. Да тръгваме, намерих енергийните клетки. Вече можем да излетим. Трябва да стигнем възможно най-бързо до Ломидол. Там Фродо ще може да бъде излекуван.
И бойният кораб на Арагорн, заедно с малките хобитови изстребители, теглени на буксир, излетяха от станцията и направиха хиперскок.

Медицинските дроиди почти не можаха да облекчат страданието на Фродо.
- Ще умре ли? - попита Сам.
- Вече е започнал да се слива със Силата - отговори Арагорн - Наближаваме Ломидол. Ще пристигнем след един ден, но може вече да е късно.
В този миг в интеркома се чу глас:
- Глорфиндел вика Арагорн. Глорфиндел вика Арагорн. Арагорн, чуваш ли ме?
- Чувам те съвсем ясно, Глорфиндел. Къде си?
- Очаквам ви. Намирам се около 1600 светлинни години от системата Ломидол. Вие къде сте?
- Пътуваме натам. Водя Носителя. Ранен е от бактериално оръжие - отговори Арагорн.
- Дай ми точните си координати - каза Глорфиндел - Ако мога ще ви пресрещна. Моят кораб е два пъти по-бърз от твоя, мога да взема Носителя и да го закарам бързо при Елронд.
- Цялата Галактика ще ти е задължена, Глорфиндел. Започвам трансфер на координатите и на скоростта, с която се движим.
Минута по-късно Глорфиндел отново се обади.
- Арагорн, съвсем близо сте до мен. Трябва да излезете т светлинна сторост в 1.05-238. Получи ли координатите?
- Получих ги, Глорфиндел. Ще се срещнем там.
Връзката прекъсна.
- Как осъществи контакт, когато сме в хиперпространството? - попита учуден Сам.
- Това е елфийска технология - обсни Скиталецът - Само елфите я притежават. Глорфиндел е елф.
- А ти?
- Аз съм полуелф. Затова и на мен ми беше позволено да използвам такова устройство. Както виждаш е много полезно. А, ето че пристигнахме на мястото на срещата.
Арагорн дръпна лоста за подсветлинна скорост. Непрекъснатите бели линии се стопиха и на тяхно място се появиха безброй звезди.
- Глорфиндел, пристигнахме - обяви в интеркома Арагорн.
- Засичам ви на радара - отговори елфът - След минутка съм при вас.
Скоро от хиперпространството изкочи още един кораб. Това беше най-красивата баржа, която хобитите бяха виждали - с изящни извити форми, без нищо излишно по нея.
- Започвам скачване - заяви Глорфиндел.
Една минута по-късно двата кораба бяха скачени и Глорфиндел се прехвърли на борда при Арагорн.
- Бързо - каза Скиталецът - Няма време. Помогни ми да пренеса Фродо на твоя кораб.
Цялата операция отне не повече от пет минути. Накрая двата кораба се разделиха и Глорфиндел набра курс към Ломидол, когато на екрана на радара се появиха няколко кораба, които се движеха през хиперпространството.
- Идат! - извика Глорфиндел - Арагорн, изчезвайте бързо! Назгулите идат!
- Разбрано Глорфиндел. Поемай курс към Ломидол.
Почти едновременно двата кораба изчезнаха в хиперпространството.
Корабът на Глорфиндел беше значително по-малък от този на Арагорн, но беше много по-бърз и маневрен. Глорфиндел погледна радара си още веднъж.
- Не мога да повярвам! Преследват ни в хиперпространството. Успели са да ни прикачат.
Фродо, единственият друг пътник, простена болезнено.
Глорфиндел включи автопилота и отиде в задната част на кораба. Там, точно зад тях, в белотата на хиперпространството, се виждаха силуетите на деветте назгулски прехващача.
"Прихванали са ни - каза си наум елфът - Но сме твърде далече, за да ни изкарат от хиперпространството. Ако сега се опитат ще успеем да се отскубнем". И той отправи изстрел към преследвачите си, за да започне една от много редките битки в надсветлинна скорост. Но назгулските прехващачи имаха много мощни щитове, които без проблем отразяваха последвалата лазерна канонада. Те бавно се приближаваха към елфийския кораб. Вече бяха достатъчно близо и пуснаха нови прехващащи лъчи. Съпротивата вече беше безполезна. В един миг назгулските прехващачи, заедно с пленения кораб, излязоха от хиперпространството.
Намираха се на границата на системата Ломидол. Тук, като призраци сред мрака, се носеха огрмни кристализирани облаци. Тогава Глорфиндел включи интеркома.
- Назгулски прехващачи, тук Глорфиндел. Веднага ни освободете.
- Тук Дарт Назгул Уан - чу се мрачен глас - Предайте ни Носителя.
- Няма да стане. Трябва сами да си го вземете - и Глорфиндел превключи на кодирания канал, за да даде заповед на елфийски на някого.
Докато притеглящите лъчи на черните прехващачи бавно придърпваха пленения кораб, от кристализираните облаци се разнесе цяла канонада изстрели. Назгулите бяха хванати в капан и нямаха време да разпределят енергията от предните щитове върху всички части от корабите си. А сред лазерните изстрели от време на време се появяваха холограми на огромни коне с ездачи, препускащи към врага. Огнената вълна скоро помля черните кораби и те, един по един, се взривиха в черния космос. Глорфиндел направи бърз хиперскок. Скоро се озова на планетата Ломидол от едноименната система.

Саруман седна зад огромния монитор. Системата за далечна връзка "Палантир" не беше последна дума на техниката, но до този момент си оставаше най-добрата. На монитора се появи Саурон.
- Какво ще заповядаш, господарю - попита Саруман.
- Трябва да създадеш огромна армия от оркски бойни дроиди. Изпращам ти схемите. Можеш да ги модифицираш както намериш за добре.
- Да, господарю - отговори Саруман. Връзката беше прекратена.
Бившият джедай погледна през прозореца на кулата Ортанг, чиито най-горни етажи излизаха над атмосферата на планетата Исенгард.
- За създаване на такава армия ще е нужна много енергия. Като за начало можем да започнем да я извличаме от шестте астероида, които се явяват естествени спътници на Исенгард, колкото и малки да са. А след това - и той погледна в една определена посока - След това няма за какво да се притеснявам. Астероидното поле "Ветроклин" е съвсем наблизо.

Фродо започна да се пробужда.
- Къде съм? - попита той, въпреки че не знаеше дали е сам или не.
- Намираш се в системата Ломидол, в дворецът на Елронд - отговори му позат глас.
- Гандалф?! Това ти ли си?
- Да - отговори старият джедай - Съжалявам, че не можах да дойда нито в Графството, нито в Брее.
- Но какво се случи?
- Саруман ме предаде - каза Гандалф - Измами ме и ме окова с енергийни белезници в Ортанг. Опита се да ме привлече на Тъмната страна. Но за щастие аварийната система на кораба ми се включи, след като не бе имала контакт с мен повече от 20 часа. Едната спасителна капсула се изстреля и ме откри, а след това ме освободи. Тогава се прибрах на борда на кораба си и тръгнах да ви търся. Но ето че сега всички сме заедно.
- А какво стана с нагулите? Загинаха ли?
- Не - пророни джедаят - В последния миг успяха да катапултират и деветимата и се укриха в кристализираните облаци. Защитните сили на Ломидол не успяха да ги открият. А скафандрите им са пригодени за дълго оцеляване в най-екстремни условия. Скоро след това от хиперпространството изкочи мордорски разрушител и назгулите сами излязоха от скривалището си. Качиха се на борда и избягаха. Не можахме да ги спрем.
Заразата от тялото на Фродо беше изсмукана. Сега той беше здрав. Изправи се и се почувства отново истински жив.
След това хобитът се разходи из двореца и се срещна със своите приятели от Графството - Сам, Мери и Пипин. А там, зад една колона, някъде по средата на най-високия небостъргач от дворцовия комплекс, стоеше Билбо.
- Билбо! - възкликна Фродо - Толкова се радвам да те видя!
- Здравей, момчето ми - и старият хобит прегърна племенника си - Доживях отново да те срещна.
Един час по-късно двамата разговаряха в покоите на Билбо.
- Ето, вземи това - каза той - Митрлова броня. Не може да бъде пробита дори от близко разстояние от мощен бластер, а в същото време е лека като перце. Ще ти свърши чудесна работа. Ето ти още нещо, моя стар меч. Жилото. Особен е. Има късо, но дебело острие. Единственият лазерен меч, който съм виждал да свети в жълто. Освен когато има орки наоколо. Има вграден детектор и разпознава орките. Тогава свети в синьо.
- Благодаря ти, Билбо. Какво ще става от тук на сетне?
- Не знам, момчето ми - въздъхна старият хобит - Елронд е поканил много гости от различни системи. Има от джуджешките райони, както и от елфийските. И хора има. Утре ще има голям съвет. Ще решават съдбата на Прстена.

Утрото на Ломидол беше приказно. А в голямата зала за аудиенции Елронд беше събрал съвет.
- Както знаете - започна той - Пръстенът е открит и успешно стигна до Ломидол. Фродо?
Фродо пристъпи напред и сложи Пръстена на специалната поставка в средата на залата.
- Значи е истина - чуха се гласове от залата.
- Прелагам да задържим Пръстена - един млад мъж се изправи сред останалите. Това беше Боромир, рицар-джедай, син на наместника на системата Гондор - Ще го използваме срещу Мордор.
- Не можем - обясни Елронд - Саурон има оръжие, в което да сложи генератора. Ние нямаме такова.
- Ще построим. Не вярвам да е трудно.
- Не! - обади се Гандалф - Боромир, мисли трезво! Създаването на такова супероръжие е невъзможно без точните схеми. Ако направим нещо, и то не стане както трябва, нашето оръжие може само да погуби Галактиката.
- Ще откраднем схемите - упорстваше Боромир - Ще направим оръжието точно каквото трябва да бъде.
- Невъзможно е - отсече Гандалф - Схемите, ако вече не са унищожени, се пазят в архива на Барад-Дур. Това е най-охраняваната част от Галактиката.
- Нека опитаме...
- Пръстенът трябва да бъде унищожен - каза Елронд.
- Какво чакаме тогава - извика едно от джуджетата, на име Гимли, и извади тежката си шокова секира. То замахна и стовари оръжието си върху пиедестала. Последва оглушителен шум. Секирата разцепи поставката, а след това сама се разби на десетки парчета. Но Пръстенът остана невредим.
- За съжаление не е толкова лесно, Гимли, сине на Глоин - обясни Елронд - Пръстенът е създаден в системата Мордор, на най-близката планета до слънцето, Ородруин. Вулканична планета. Единствено там, в недрата на най-големия й вулкан, Пръстенът може да бъде разрушен.
- А защо просто не го затворим в някой наш кръстосвач и не го изпратим към центъра на някоя звезда? - попита един от останалите гости.
- Кръстосвачът ще се разтопи много преди да е стигнал до звездата - обясни един елф, Леголас - Но Пръстенът ще остане невредим. И недосегаем. Това няма да остане скрито за дълго от Саурон и той скоро ще научи местоположението на Пръстена. Ще започне голямо надпреварване кой ще успее пръв да изобрети кораб, който да се приближи толкова близо, че да измъкне пръстена.
- Защо тогава не хвърлим Пръстена в някой друг вулкан? - отново се чу глас от залата.
- На Ородруин се намират най-горещите вулкани в Галактиката - каза Гандалф - Само те ще могат да унищожат Пръстена. Никои други. Дори тези на Драконовата планета, които са вторите по мощност, биха били слаби.
- Но кой би се нагърбил с такава тежка мисия? - попита Елронд. Залата мълчеше.
- Аз ще отида в Мордор - стана Фродо - Това е моята мисия.
- Добре, така да бъде - каза Гандалф - Но ще имаш нужда от помощ. Аз ще ти я дам.
- В такъв случай, щом това е решението на съвета, имаш и моята защита - и Боромир положи ръка на на рамото на Фродо.
- Моят лазерен меч също ще те защитава - допълни Арагорн.
- И моят бластер - каза Леголас.
- И моята шокова брадва - това беше Гимли.
- Ей, никъде не можете да тръгнете без мен - в залата влезе Сам - Господин Фродо, нали затова сме граждани на една система, за да си помагаме.
- И ние идваме - Мери и Пипин влязоха през друга врата.
- Е - заключи Елронд - Деветима се събрахте. Нека тази задруга поеме към Мордор. И нека Силата бъде с вас.