Брат ми..

Здравейте,
Искам да споделя с вас страха и тревогата си и да помоля за съвет!
Аз съм на 29г. Имам брат на 27. От 8 и повече години насам цялото ми семейство – майка ми, баща ми брат ми и аз /вече и други хора/ работим в семейната ни фирма. И преди да се създаде фирмата отношенията в семейството ни бяха напрегнати, особено между родителите ми и брат ми, а откакто тя съществува - са още по-объркани…Родителсткото и личното се смеси със служебното… фирмата измести .. и без това разпадащото ни се семейство.. и всичко се крепеше сякаш само на.. измамно разбирателство и илюзорната фирмена свързаност. Майка ми е властна натура и къде пряко, къде косвено се опитва да подчини всички около себе си, независимо дали става дума за членове на семейството или фирмата, а брат ми още от ученическите си години остро се възпротиви на този постоянен и повсеместен контрол. Нормално за възрастта, но оттогава са минали повече от 10 години, а отношенията между брат ми и родителите ми се влошават все повече и вече излизат извън контрол... През всичките тези години аз все се опитвам да внасям търпимост, да успокоявам атмосферата… но освен предотвратяването на някоя поредна караница, с друго не съм успявала да помогна. Конфликтът между тях си остава и е все по- застрашителен. Поведението на брат ми става все по-арогантно и нетърпимо, грубо, цинично, често дори открито агресивно, отказва разговор, отказва какъвто и да е компромис, постоянно повтаря, че не иска да ги вижда повече, да се махнат завинаги от живота му, заплашва да подпали базата, в която се работи /която се намира в непосредствена близост до къщата на фамилията, където той сега живее./ Не мога да опиша начина, по който се отнася към родителите ни, думите, с които се обръща към тях, презрението и омразата, с които ги гледа. Неотдавна отказа да дойде на 30 годишнината от сватбата им, напусна фирмата, непрестанно ги игнорира като присъствие. Съпругата му също започна да се държи така. Сега вече забранява и на детето си да ходи при родителите ни. Майка ми постоянно прави някакви опити да говорят и да се изясняват, последния път му писа писмо, защото той за пореден път отказа разговор… уж все прави компромиси и доникъде не стигат.. често плаче пред мен и незнае какво да направи. Пита ме за съвет, а като и кажа какво мисля, казва, че брат ми вече нищо не заслужава и не може само тя да прави отстъпки, особено пък при неговото поведение…Брат ми пък все се чувства ощетен, смята, че нищо не са му дали, с нищо не са му помогнали, а само му пречат и пречат да живее. Не оценява и не уважава нищо, от това, което е получил от тях.. нито грижи, нито образование, нито пари, нищо…освен другото, доскоро родителите ми плащаха и всичките сметки на семейството му в къщата. А Сега с баща ми или се разминават като непознати, или се карат. С майка ми е същото, само дето тя не е там постоянно.. Откакто дядо почина преди няколко месеца брат ми е обсебил къщата и е заключил навсякъде, иска да живее там, да използва всичко наготово и със заплахи да принуди родителите ни да преместят фирмата и да се махнат и те...
Незная аз самата с какво мога да помогна, мога ли и как да се намеся в тези.. вече твърде влошени отношения. Разбирам, че и едната и другата страна имат право.. но незная на кого какво да кажа, за да се подобри атмосферата поне малко… В някои състояния брат ми е неовладяем и е способен на опасни действия…Страх ме е, че може да се случи нещо непоправимо и ще е късно и за думи, и за всичко…аз имам добри отношения с него, защото засега стоя встрани от това, което се случва между тях....Той има добра душа, умен е, общителен, готов е да помогне и да услужи на всеки, майстор е в работата си… но защо защо толкова ненавижда родителите ни и иска да ги заличи от живота си???
Майка ми и баща ми вече не искат да правят каквито и да е компромиси, решени са да скъсат отношениата си с брат ми занапрад и така да се приключи, но според мен това не е решение.Не е. Днес майка ми отива да се съветва с адвокат по правното уреждане на въпроса. Не са искали да го лишават от наследство, но вече сериозно се замислят.. Аз се опитвам да я убедя да потърси професионален съвет от психолог или семеен консуртант, преди да предприеме тази крайна мярка на обаждане в полицията заради заплахите и завеждане на дело за имота.. но тя смята, че е права и вече всичко е опитала.. че брат ми трябва да отиде на психолог, не тя.. в най-добрия случай и двамата.. но това е немислимо при настоящото положение на нещата. Знам, че им е много тежко и болно, и че въпреки всичко продължават да го обичат, но просто нямам представа как да помогна. Имам чувството, че отдавна са блокирали на едно място и само се отбраняват и се обвиняват едни друг.
Мога ли аз да застана между тях и брат ми?? И до какво би довело това? Въобще може ли все още по някакъв начин да се спасят отношенията между тях, за семейство вече е късно да говорим…
Моля ви, много ви моля, посъветвайте ме към кого да се обърна, какво да предприема!!!
Благодаря ви!

На брат ти щом не му изнася редно е той да си тръгне, а не да гони който и да било от къщата. Така че майка ти е права в случая.
Че се е стигнало дотук е много чудно. Казваш, че брат ти е готов винаги да помогне, общителен и ведър по характер. А свободолюбивостта трябва да го е накарала още преди години да си тръгне по своя път отделно от родителите. Още повече, че е и добър в работата си, което означава, че гладен няма да остане.
Виж, кръвната връзка не може да се скъса. А на този етап е ясно, че умора има и в двете страни и няма начин да се подобри положението освен при трайна раздяла (която да избледни негативизма един към друг). Можеш да посъветваш майка си да не го лишават от наследство засега. Да изчакат просто времето да си покаже. Раздялата им обаче е наложителна и е много по-логично той да се изнесе, а не родителите и фирмата (абсурдно е просто, аз незнам на него как няма да му е съвестно, как изобщо може да го направи - никакво достойнство няма в това да си изгони родителите от собствената им къща! за да гледа своите деца там, да го видим като пораснат какви ще са и те да го изгонят него).

В много случаи сигурно и той е прав да е разгневен и нетърпящ. Но това няма общо. Взел е решение да не прави компромиси и това е правилно решение за момента си му.
А ти нищо не можеш да направиш. Да се опитваш да ги сдобряваш е безмислено и само ще понесеш общия им негативизъм върху себе си. Може да се случи да те ползват за душевна кърпичка и толкова. И двете страни няма да се променят от това.

Това е неговото отмъщение за пречупената му воля.

Но протестът е само половин воля...оставаш прикрепен към това , към което възроптаваш.

Би трябвало да се отдели и да игради собствения си живот.
Трудно е с прекършена воля.
Самоутвърждаване.
Това иска той, но му е трудно.
Ако може да се отдели напълно може би ще излезе от този капан.

Трудно. Ти си вътре в нещата. Ти знаеш повече. Но не се меси.Не взимай страна.

Какъв е брат ти, е преди всичко следствие поведението на родителите ви. Вече е късно, чужди са си.
За теб, не приемай повече, отколкото считаш, че ти се полага.

"I'm not stupid, I'm not expendable, and I'M NOT GOING!"

Ти стой настрана.
Всички грешим и носим последствия. Недей да носиш повече последствия отколкото си сгрешила. Не е честно. Но животът не е честен.
Ти знаеш най-добре как.

Можеш само да се радваш , че брат ти си е мъж на място и по чудо се е спасил от синдрома "властна майка" и последиците върху мъжката психика. На консултация щеше да има нужда да ходи майка ти ако имаше проблеми със мъжа си, но пораснал син със професия, самостоятелност и собствено семейство не е семейството на майка ти не може да ходи на консултация , нито пък майката от която той отдавна си е назависим и си има права. До тука ми става ясно , че консликта си е нормална реакция и последица от деиствията и поведението на майка ти, определено е важно да посъветваш брат ти да се откъсне от семейния бизнес, и да има абсолютна финансова независимост. Майката ако не се примири , години ще си рита срещу ръжена, може и да навлезне в някое нервно психично заболяване, но най важното е че вие най-близките и и поддържащи контакти с нея, ще трябва да търпите нейното чудо. Предполагам за баща ти се говори в родата че е мъж под чехал, нещо с което той се е примирил. Но майка си поведението едва ли ще промениш, това си е характер, не е шега работа, не е и заболяване да я пратиш на психолог. Но разни чайчета, майчета успокоителни, разни книжки и прочие бъзици подходящи за възраста и може да и отвлекат вниманието и да я успокоят в някаква степен