Пак за подаръците
10 отговора
334 прегледа
Пак за подаръците
Не, няма да ви питам какво сте измислили да подарите на роднини, приятели, любими за Коледа. А ще ви попитам как се отнасяте към подаръците, които ви подаряват, към този, който ви подарява нещо?
Онзи ден човек, който значи всичко за мен, ме изненада с подарък - неочакван, избран специално за мен. За този човек аз съм частичка добро в живота му. А аз му се скарах, че ми е направил подарък. Не съм се извинила, всъщност приех подаръка и по-късно благодарих. И сега, като се замисля, много му се радвам - знам, че е избран с много любов. И ми се струва, че това са подаръците, на които винаги трябва да се радвам - избраните за мен и за никого другиго. И не бива да натрапвам собствените си егоистични угризения, че някой си е направил труда заради мен, че някой се е лишил от нещо за себе си, за да ми направи подарък на мен...
Всъщност обичам аз да правя подаръци и да се опитвам да улуча верния такъв. И се дразня, когато някой купува на конвейр и после подарява наред - щото така се прави.
И ми хрумна, че понякога сме неблагодарни и лишаваме другия от удоволствието да види блясъка в очите ни, когато получим подарък. И ми хрумна също, че все пак има хора, от които винаги бих приела подарък, и такива, от които не бих. И има хора, на които казвам благодаря, но скривам получената вещ някъде на дъното на кашон и не искам да се сещам за нея.
Колко малко всъщност е нужно, за да зарадваме някого...
А трябва ли да си искаме подаръци?!
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Онзи ден човек, който значи всичко за мен, ме изненада с подарък - неочакван, избран специално за мен. За този човек аз съм частичка добро в живота му. А аз му се скарах, че ми е направил подарък. Не съм се извинила, всъщност приех подаръка и по-късно благодарих. И сега, като се замисля, много му се радвам - знам, че е избран с много любов. И ми се струва, че това са подаръците, на които винаги трябва да се радвам - избраните за мен и за никого другиго. И не бива да натрапвам собствените си егоистични угризения, че някой си е направил труда заради мен, че някой се е лишил от нещо за себе си, за да ми направи подарък на мен...
Всъщност обичам аз да правя подаръци и да се опитвам да улуча верния такъв. И се дразня, когато някой купува на конвейр и после подарява наред - щото така се прави.
И ми хрумна, че понякога сме неблагодарни и лишаваме другия от удоволствието да види блясъка в очите ни, когато получим подарък. И ми хрумна също, че все пак има хора, от които винаги бих приела подарък, и такива, от които не бих. И има хора, на които казвам благодаря, но скривам получената вещ някъде на дъното на кашон и не искам да се сещам за нея.
Колко малко всъщност е нужно, за да зарадваме някого...
А трябва ли да си искаме подаръци?!
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Re: Пак за подаръците
Незнам как,но винаги разбирам кога един подарък е подарен с ясната цел да ме зарадва и кога е просто,за да се отбие номера.Нещо като вътрешно усещане.
И да - не трябва да изпитваш угризения.Когато човек,който те обича ти прави подарък същевременно подарява и на себе си твоята радост и щастие.Затова съдя по себе си.
А дали искам подаръци...ми да.Казвам си предварително на онези,които знам,че "купуват на конвейр".Защото не искам да си пълня живота с ненужни вещи.
И да - не трябва да изпитваш угризения.Когато човек,който те обича ти прави подарък същевременно подарява и на себе си твоята радост и щастие.Затова съдя по себе си.
А дали искам подаръци...ми да.Казвам си предварително на онези,които знам,че "купуват на конвейр".Защото не искам да си пълня живота с ненужни вещи.
Re: Пак за подаръците
Оу,ако тръгна да ги изброявам няма да ми стигне една седмица.
Що имаш нещо ненужно ли?
Що имаш нещо ненужно ли?
Re: Пак за подаръците
Най-общо, получавам два вида подаръци - такива за които забравям на след няколко дни от кого са ми подарени, и такива, които си пазя и помня от кого са ми подарени. Към хората които ми подаряват подаръци от първия вид просто не променям отношението си. А тези, които са ми направили подаръци от втория вид помня и ценя дълго време.
Иначе рядко правя подаръци, и обикновено гледам да зарадвам получателя им.
--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух
Иначе рядко правя подаръци, и обикновено гледам да зарадвам получателя им.
--
Много е важно в началото да си поемеш дъбоко въздух
Re: Пак за подаръците
Айде давам ти точно една седмица да 23 да ги изброиш :)
Имам много неща аз
Don't be afraid to be weak
Имам много неща аз
Don't be afraid to be weak
?!
Подарък? Що е то?
Знам едно, подарък няма да получа и подарък няма да подаря!
Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.
Знам едно, подарък няма да получа и подарък няма да подаря!
Enter the dark world of Mike LeRoi.
Voodoo hero. Dead man, ShadowMan.
Re: ?!
подарък - изненада, невинаги приятна.
познавах човек, който също не си падаше по подаряването на подаръци; не се и радваше на получените. трудно ми е да го разбера това, още повече че подаръкът невинаги е вещ...
може пък да получиш - две кила картофи - гледат ли такива неща в твоето селце
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
познавах човек, който също не си падаше по подаряването на подаръци; не се и радваше на получените. трудно ми е да го разбера това, още повече че подаръкът невинаги е вещ...
може пък да получиш - две кила картофи - гледат ли такива неща в твоето селце
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
Re: Пак за подаръците
Когато подаряваме нещо на любим нам човек, нима очакваме "Благодаря", или може би да върне жеста!? Няма по голямо удоволетворение от искрицата пробягваща в очите на човека срещу теб, когато му подариш нещо, даже и две кила картофи (представи си че страшно му се ядат пържени картофки
!
А за подаръците на дъното на кашона и ма просто обяснение, подаръците от тези хора ги поставяме там където са и спомените ни за тях-в трета глуха.
Но нашето мило човешко общество повелява да бъдем дипломатични колкото можем, но очите никога не лъжат, нали!
А за подаръците на дъното на кашона и ма просто обяснение, подаръците от тези хора ги поставяме там където са и спомените ни за тях-в трета глуха.
Но нашето мило човешко общество повелява да бъдем дипломатични колкото можем, но очите никога не лъжат, нали!
Re: Пак за подаръците
мда, ама понякога и подаръците задължават.
макар че този, който провокира темата, не е такъв.
о, ако съм решила да бъда дипломатична, очите ми ще излъжат, при това убедително.
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got
макар че този, който провокира темата, не е такъв.
о, ако съм решила да бъда дипломатична, очите ми ще излъжат, при това убедително.
did i ask too much
more than a lot
you gave me nothing
now it's all i got