начисляване на ДДС

Фирма извършва търговия с автомобили при следната схемата: Сключва се тристранен договор между фирмата продавач, купувача и банка посредник. След подписването на договора, продавачът предава автомобила за експлоатация на купувача, банката заплаща на продавача уговорената цена, а купувачът започва да изплаща автомобила на банката в срока уговорен съгласно договора. Със сключването на тристранния договор, фирмата продавач издава фактура за цялата стойност на автомобила, като получател по фактурата е купувача, но се заплаща в пълен размер от банката гарант, съгласното уговореното в тристранния договор. При извършване на последното плащане от страна на купувача към банката гарант, се съставя договор за продажба на автомобила, който се изповядва нотариално. Сиреч явява се разлика във времето между издаването на фактурата и фактическото прехвърляне на автомобила с нотариалния договор, от поне една година.
При положение, че фирмата не е регистрирана по ЗДДС към датата на издаване на фактурата, но към датата на сключване на нотариалния договор по конкретната сделка ще се яви регистрирано лице, то следва ли изискуемостта на данъка да се определи съгласно разпоредбата на чл. 25, ал.1, т.2 от ЗДДС , или би следвало да се приложи чл.26, т.7 от ЗДДС?

според мен второто

Благодаря ти за отговора. Искаше ми се да се появи някой, който да настоява за съобразяване с чл.25, защото сам аз съм склонен да мисля, че в конкретния случай би следвало да се приложи хипотезата на чл.26, т.7.
Задължен съм ти.

За сега съм за чл.25 , ал.1 /а дали е т.1 или т.2. - при теб май съвпадат/.
Считам, че НЕ Е налице авансово плащане, и фактическото извършване на сделката НЕ Е след евентуалната регистрация по ДДС. Ако правилно разбирам въпроса, за вас тази сделка е приключила /фактически извършена/, независимо, че няма нотариално прехвърляне на собствеността. Вероятно от тристранния договор става ясно, че ако крайния купувач не изпълни задълженията към банката, то автомобила става собственост на банката и Вие ще прехвърлите документално стоката на тях, кредитът сигурно е обезпечен с този автомобил.
Независимо към кого /купувач или банка/ за вас тази стока е вече отчуждена. Изпълнили сте си задълженията по договора и сте реализирали всички права. Рисковете, изгодите и стопанисването, свързани с тази стока вече не са във вас. Или в дсоговора е уговорено, че трябва да върнете полученото? Тогава е друго.

Нека опитам да ви приобщя към моето разбиране на този казус.
Какъв е предмета на въпросната доставка? Съгласно чл.6 от ЗДДС , очевидно това е прехвърлянето на собствеността върху автомобила. Независимо какво би било развитието на отношенията между банката и клиента, фирмата доставчик се задължава да прехвърли собствеността върху автомобила на изрядната страна. Кой ще бъде въпросният получател по доставката би могло да се твърди със сигурност едва след изтичане срока по тристранния договор. Самото прехвърляне на собствеността в конкретния случай може да се осъществи единствено по силата на нотариално изповядан договор. Всякакви други уговорки между страните отностно собствеността на стоката биха били нищожни, доколкото законодателят е предвидил конкретна задължителна форма за прехвърляне на собственост върху превозно средство. На практика докато не сключи договор за покупката на автомобила, купувачът няма как да придобие права върху него. Той не би могъл примерно да се разпореди с автомобила - да го бракува, да го продаде и т.н. - без съгласието на продавача.
Според мен тристранният договор е свидетлство за намерения и поети ангажименти, но не е основание за възникване на доставка по смисъла на ЗДДС, доколкото там ( в закона) изрично е казано, че доставката на стока е свързана с прехвърлянето на собственост или права. Изхождайки от горните разсъждения бихме могли да кажем, че към датата на плащането от страна на банката, все още нямаме доставка. Когато плащането (частично или пълно) предхожда прехвърлянето на правото на собственост, следва да се счита, че има авансово плащане.
Или с други думи имаме изпълнени трите условия на чл.26, т.7 : 1. Имаме нерегистриранопо ЗДДС към дата на получаване на плащането лице. 2. Имаме авансово плащане, като в конкретния случай закона не се интересува дали то е пълно или частично. 3. Имаме фактическо извършване на доставката след евентуалната регистрация по ЗДДС, доколкото лицето получател по доставката ще стане ясно чак при изтичане на тристранния договор и доколкото тогава ще се сключи договора за продажба на превозното средство, което на практика ще легитимира сделката като сключена.
В тази връзка ние не бихме могли да прилагаме друга норма от ЗДДС освен чл. 26, доколкото той постановява кръга от особени случаи за които няма да се прилага хипотезата на чл.25.
В подкрепа на едно такова разбиране е и становище на МФ ГДД № Д-24-28-342 от 10.08.2001 г. , в което се казва: "Когато нерегистрирано по ЗДДС лице получи авансово плащане (цялостно или частично) за извършвана от него доставка с услуга и завърши услугата след регистрацията си по закона, данъчното събитие, респективно задължението за начисляване на данък възниква на датата, на която фактически бъде завършена услугата, съгласно чл. 26, т. 7 от ЗДДС. В конкретния случай не е следвало дружеството да издава опростена фактура за авансово получената сума преди датата на регистрацията по ЗДДС, тъй като не е било налице данъчно събитие поради обстоятелството, че не е завършена услугата. При завършване на строително-монтажните работи и приемането им от получателя според цитираните в писмото условия на чл. 22 от сключения между страните договор, опростената фактура за авансово получената сума преди датата на регистрацията по ЗДДС следва да бъде анулирана и изпълнителят да издаде данъчна фактура с начислен данък по реда на чл. 55 от ЗДДС." Макар тук да става дума за доставка на услуга, мисля, че аналогията е допустима.
Ако приемем, че вие сте данъчен инспектор, дали щях да успея да ви убедя в тезата си с помощта на горните аргументи?

Ако приемем, че съм данъчния инспектор, направо ме убедихте още първия път. Но втория пост, беше много аргументиран.
И все пак изоставяме ли другата хипотеза ?
За счетоводното третиране нямам съмнения. Вярвам ще се съгласите това е реализирана сделка за продажба и получените пари не са аванс за бъдещо изпълнение. Предимство на съдържанието пред формата.
Но въпросът Ви е за данъчното третиране. Да погледнем и чл. 26 т.1 и т.2. от ЗДДС. Вярно, че законодателството предвижда точно определена форма за извършване на такива сделки. Вярно, че за ДДС предимство на съдържанието пред формата е с ограничено действие. Но в чл.6 се говори за прехвърляне на собственост, о тя е комплекс от права. Правото на разпореждане е само част от тях. Вие ФАКТИЧЕСКИ сте прехвърлили едно от най важните права, а именно правото на ползване, което е част от правото на собственост.
Може да се твърди, че ФАКТИЧЕСКОТО извършване на сделката не е след регистрацията по ДДС.

Костелив данъчен бихте били вие господин Борисов!
Бих могъл да не се съглася и с разсъжденията ви по отношение на счетоводното третиране. Съгласно т.6.1. от НСС18, следва приходът от продажба на стока да се признае ако са изпълнени едновременно петте изброени там условия. В конкретния случай бихме могли да твърдим, че условие б) продавачът не запазва участие в управлението или ефективен контрол върху продаваните продукция и стоки; не е изпълнено. Предприятието все още се води собственик на превозното средство, с всички произтичащи от това права. Дори ако банката е обезпечила вземането си чрез особен залог върху автомобила, пак бихме могли да твърдим, че предприятието все още има възможност за разпоредителни сделки с вещта, доколкото съгласно чл.8 от ЗОЗ би могло да си запази държането на вещта. Доколкото нямам пред себе си правната рамка на тези отношения, не бих могъл да отида по-нататък в разсъжденията си и да се солидаризирам с вас или да продължа да ви опонирам.
Задължен съм ви за професионалния коментар.
Успех!

Не е необходимо да решаваме този казус веднага в посочения вид.
Нека разгледаме по-простото:

Продавач и купувач. Няма банка.
Купувачът дава аванс. Получава колата веднага за ползване.
След ... 12 месеца доплаща (аналог на срока и погасяването на кредита) и колата се прехвърля нотариално.

Какво е това?
"Това е, вуйчо, финансов лизинг", ще каже някой. Добре.

А какво е посоченият пример. Ами същото.
Сменете думата 'банка' с 'лизингово дружество' и няма да сгрешите.

В случая имаме класическо прелизинговане, нали така?
Банката получава на лизинг с 1 вноска колата. Опцията в края на договора е както дали, така и на кого ще се прехвърли колата.
Купувачът си взима колата на стандартен лизинг от банката.

Другото е вятър и мъгла ;-)

С други думи препоръчваш прилагането на чл.26, т.2 от ЗДДС.
В някакъв смисъл съм склонен да направя и такъв прочит на казуса, но за съжаление ми липсва договора между банката и търговеца доставчик, за да съм сигурен, че той е, или поне би могъл да бъде приравнен към договор за лизинг.
Благодарен съм ти.

Моето мнение по казуса:
Ако в посочения тристранен договор, е записано, че се прехвърля право на ползване, е НАЛИЦЕ ДОСТАВКА. (Независимо, че талона на колата е на името на продавача до окончателното изплащане на кредита към банката от ползвателя). Според Чл. 6 ЗДДС прехвърлянето на вещни права е доставка. Не са доставка само посочените изключения в чл. 6 ЗДДС.
Т.е. зависи как е изпипан тристранния договор.

според мен получените суми по договора (макар и от банката) не са авансово плащане, така че напълно се влиза в хипотезата на чл.26, т.2
това при бегъл прочит на въпроса, извинявайте

Според мен грешите в разсъжденията, като грешката ви се дължи на това, че подменяте предмета на договора. Той в крайна сметка е прехвърлянето на собствеността на превозното средство. Би могло да се разсъждава в посока на това, че междувременно купувачът е придобл някакви ограничени права върху автомобила, но това все още не означава, че договорът е изпълнен. Такъв той ще се счита едва когато след изпълнение на договорните условия, търговецът сключи договор за продажба и прехвърли фактически собствеността в полза на купувача. Чл. 26, т.7 от ЗДДС се интересува именно от степента на завършеност на доставката и съобразно това определя датата на която евентуалният ДДС става изискуем. "

Ами ... не съм препоръчал нищо по данъчната страна на въпроса, но като гледам текста на чл.26, т.2 ЗДДС ... да, това препоръчвам.

И още: втори договор ли има? Мислех, че е само един тристранен. Не, че е особено важно.

То това хубаво. Право на ползване, разбира се, че се прехвърля.
Но на каква стойност?

Галимацията с договора е, че (уж) не е ясно кой е получател.
В твоя случай не е ясна стойността.

Забележи, че често когато има комплексна доставка (като в твоето обяснение на казуса: право на ползване + забавено в прехвърлянето право на собственост) счетоводно и данъчно се третира само "съществената" част от нея, която дава голямата част от стойността на сделката. Да давам ли примери?
Най-честият: на БТК заплащаш само изходящите повиквания. Мигар да могат да те намират не е услуга? (или това е в абонамента?)
Друг: купуваш машина и продавачът се задължава да произвежда поне 15г. резервни части за нея.
Друг: ползваш електроенергия, но не 24 часа ден. Денонощно ползваш възможността да ползваш електроенергия (обаче не му викат такса мощност като ТЕЦовете).

Та ... не е толкова бяло-черно.
Важното е: има ли данъчна или счетоводна разлика в третирането на различните варианти в разбирането на сделката.

spored men tristrannija dogowor moje da se razglejda kato dwa otdelni dogowora. 1.Dogowor za pokupko prodajba i 2. Dogowor za zaem. Taka bi trjabwalo da e i ot s4et. gledna to4ka. Zatowa spored men dostawkata po smisala na ZDDS wyznikwa na datata na pla6taneto. A i 4l. 25, al.2 dawa wazmojnost za interpretirane pri nejasnota otnosno datata po 4l.25, al.1, t.1.
Kolega kakuw e problema klienta wi iska DFak li?

Ако погледнем чл.342 ал.1 и чл.347, ал.2 от ТЗ ще видим, че договорът за лизинг по същество е договор за наем. Особеното при финансовият лизинг е, че лизингодателят се задължава да придобие от трето лице наемната вещ при предварително определени условия и да я предостави на лизингополучателя за ползване. Много важно в случая е, че се договаря наем на вещ. Лизингополучателят получава "в значителна степен всички рискове и изгоди" свързани с експлоатацията на наетата вещ. Би могло в един такъв договор да има и опция за изкупуване, но това не променя по същество обстоятелоството, че между лизингодателя и лизингополучателя са възникнали и наемни отношения. Ако се върнем на конкретния случай, то тук клиентът иска единствено да придобие собствеността върху стоката. В този смисъл така уговорената сделка е по-скоро продажба на изплащане. Ако е така, то това поражда ново тълкувание на казуса, защото отново ще ни накара да разглеждаме доставката единствено като обикновена доставка на стока. Доколкото при договор на изплащане собствеността се прехвърля след последната вноска, то именно с последната вноска ще се счита, че уговорката за прехвърлянето на собствеността става изискуема. В уговорения по договора срок след последната вноска собствеността ще бъде прехвърлена, което и ще ознаменува завършването на доставката, с което отново правя опит да притегля нещата към разбирането на чл.26, т.7

Всъщност проблемите са няколко. Фирмата не е регистрирана по ЗДДС към днешна дата. Ако продажбите и в момента бъдат отчитани съгласно разбирането на чл.26, т.7, то фирмата на практика ще започне да натрупва оборот след като станат факт прехвърлянията на автомобилите. Ако цитираната хипотеза е неприложима за конкретния случай, то очевдино оборотът ще се натрупа още с получаване на сумите. Ако фирмата се облегне на едното разбиране, би могло да излезе, че е закъсняла с регистрацията си по ЗДДС, с всички произтичащи от това последствия, включително и това, че ще е пропуснала да начисли ДДС върху доставките след евентуалната дата на която е трябвало да се регистрира. В другия случай - ако фирмата реши да приеме за дата на доставката датата на плащанията - би могло да се окаже, че няма право на регистрация по ЗДДС в срока в който ще поиска да бъде регистрирана, ако към доставките и все пак е приложима хипотезата на чл.26, т.7
Ако приема вашето тълкуване, че има на практика два договора, то очевидно този между фирмата и клиента би следвало да се яви договор за продажба. Нека е така, но това би означавало да приравним договора към договор за продажба на изплащане, което би предпоставило, че този договор ще се счита за изпълнен - съответно доставката за завършена - към датата на прехвърляне на собствеността върху автомобила. Поради което не би следвало датата на плащането да се счита на дата на доставката. Собствено кое в чл.26, т.7 не приемате като приложимо към конкретния казус?

Отношенията са учредени по силата на следните писмени договори:
1. Договор за банков кредит между банката, продавача и клиента. /Ще цитирам само частта касаеща предмета на договора/
I. ПРЕДМЕТ НА ДОГОВОРА
Чл.1 При условията на този договор, БАНКАТА предоставя на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ потребителски банков кредит за закупуване на автомобил в размер на ________ /____________________________/ EUR, съгласно молба за отпускане на банков кредит входящ №________/____.____._________ година. Молбата за отпускане на банков кредит е ПРИЛОЖЕНИЕ №1 към настоящият договор.
Чл.2 БАНКАТА предоставя кредита по предходната точка, с цел същият да бъде използван от КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ за закупуване от ПРОДАВАЧА на моторно превозно средство, наричано за краткост ”АВТОМОБИЛ/А/”, чиято марка, модел, цена и спецификация са посочени в описанието на автомобила, което е ПРИЛОЖЕНИЕ №2 към договора. Сумата на кредита отпуснат от БАНКАТА е в размер до _____% /_______________________/ от договорената цена на автомобила.
Чл.3 При условията на този договор, ПРОДАВАЧЪТ се задължава да предостави на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ по предвидения от закона ред правото да държи и ползва автомобила за срока на този договор, както и да му прехвърли по предвидения от закона ред правото на собственост върху автомобила след пълно и цялостно погасяване на всички задължения за плащане на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ към БАНКАТА по този договор, включително на главница, лихви, такси, комисионни, неустойки и разноски, както и след изпълнение задълженията на КРЕДИТОПОЛУЧАТЕЛЯ към ПРОДАВАЧА, поети с подписването на този договор.

2. Договор за залог между банката и фирмата доставчик.

Според мен не бихме могли да говорим дори за прикрит договор за финансов лизинг.

smjatam 4e njama dostawka s otlojeno pla6tane ako bankata e izplatila cjlata suma. periodi4nite pla6tanija ot pol kum bankata spored men sa pogasjawane na zaem a ne pla6tane otsro4eno ili lizingowo a o6te po-malko awansowo. Re6ete sam no mi se struwa 4e wi se iska da polzwate 4l.26, t.7 na wsjaka cena?

Общите забележки по туй що е лизинг ... ами да: 'лизинг' си означава 'наем', но на един чужд нам език. Не съм юрист да тълкувам тънките разлики между двете понятия в нашите закони.
Не че не се наемам да го направя, не виждам смисъл.

Но чл.346 ТЗ (сублизинг) според мен е това, което имаме в случая. 'Банката' се явява лизингополучател в отношенията си с продавача и лизингодател в отношенията с купувача.

Твоята основна теза в постинга е, че "клиентът иска единствено да придобие собствеността върху стоката".
Честно казано малко съм объркан: под клиент т.нар. досега 'купувач' ли разбираш? Дори да е така, не виждам на какво се основава тезата ти.
Нито разбирам смисъла й: какво е това 'единствено да придобие собствеността'. А какво не иска? Да ползва колата? Че той иска - не иска със собствеността придобива и правото на ползване.
Замисълът на изказването е неясен.

А изводът си е направо неточен.
"Доколкото при договор на изплащане собствеността се прехвърля след последната вноска ..." Еми това не е така.
Да разгледаме договорите, при които "собствеността се прехвърля след последната вноска". Те са 2 вида:
- с предварително прехвърляне на правото на ползване. И това е лизингов договор.
- няма предварително прехвърляне на правото на ползване. Т.е. вещта си стои у продавача и той чака да му платят всичко, за да предаде и прехвърли вещта. Еми ... това е продажба.

"Договорът за изплащане" не е нищо друго освен "договор за продажба с отсрочено/разсрочено плашане". Собствеността се прехвърля, парите идват по-късно.

Тука няма нищо такова.
Получателите - банката и купувача - придобиват право на ползване и право да придобият колата под условие в бъдещ момент. Банката - с намерение да прехвърли правото си на ползване, а купувачът - вероятно да ползва лично колата.
Да, те искат колата веднага и не се интересуват единствено от придобиването на собствеността.