Полудявам

Обичам я. Тя мен не.
Но сега е сама. Всъщност от доста време. И ми позволява понякога да сме заедно. Убива времето и самотата. По едно време започнахме да се виждаме повече, дори си помислих, че си е променила отношението, но не. Тежа и. Казва, че я уморявам, че и замемам свободната време, че е вързана с мен.
От своя страна се опитвам да не и досаждам много, да не и се обаждам, да не я оттегчавам...
Каза ми че иска да спрем, сърцето ми застина. Просто ще се пръсне. Помолих я да почака малко. Съгласи се. Сега се вижда с мен, колкото да отбие номера. Побърквам се. Предизвиква ме сексуално, а после ме отрязва и ме разкарва.
Знам че сама съм си виновна. Че не трябва да позволявам такова нещо, но тя ми е под кожата. Побърквам се. Ревнувам я до мозъка на костите си. Следя я. Не знам как ще живея без нея. Полудявам.
Знам че има и други. Знам че всичко минава. Знам че трябва да спра. Но не, аз съм тъпа, упорита и влюбена. Не ми стиска да кажа не. Страх ме е защото тя ще каже просто "ОК". Всъщност вече се моля да ме изтрае още малко. Аз съм низко, нещастно същество. Това е.

Не позволявай на начина, по който тя те вижда (или както ти си мислиш, че те вижда) да влияе на начина, по който вижаш себе си. Явно си обсебена от тази жена, но това не значи, че си слаба, нещастна и тъпа. Щом си даваш сметка как те манипулират, явно не си глупава. Просто понякога желанието да ни обичат надминава инстинкта ни за замосъхранение.

Ако можеш, мръдни нанякъде за малко - ако има киломтери разстояние между двете ви, ще ти е по-лесно да мислиш и да вземеш решение.

Съвсем нормална реакция на човек, който не си е доизживял чувствата!
Можеш обаче да направиш нещо за себе си. Когато сте заедно, да се опиташ да усилиш интензитета на емоциите си. И да ги финализираш по-скоро. Другият начин е да си като гъба: да попиваш всичко... и да си го носиш после със себе си. Но това повече боли. Третият начин е добър приятел да ти хвърли здрав пердах за освестване.
А това, че минава... според мен, не е вярно.

Сори, ако звуча "механично". Обаче помага...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

Няма рецепта. Но едно не прави . Не я следи. Това е единственото лошо, което правиш. Не си тъпа, не си нещастна. Дори си щастлива, че обичаш. Това ще разбереш по-късно. Но не я следи. Остани тук, чети глупостите, които си пишем, пиши и ти. Дадено ти е да обичаш. Обичай. Почти всички сме минали през това. И аз. Сигурна съм, че един ден ще се сети за тази любов и ще я потърси. Дано до тогава да си я преодоляла. Ще се случи до няколко месеца. Ще видиш. Примири се, не я следи и дишай.

Ne, mili4ka, ne poludqvash!
I az sam izpitala tazi love,
na momenti imash 4uvstvoto,
4e ne mojesh i ne iskash da
se sahranish, nishto nqma
zna4enie osven dali TQ ti
se e obadila, pisala, kazala
neshto po razli4en, topal na4in,
usmihnala zaradi teb.
Ne si tapa, ne si i slaba,
a to4no obratnoto!
Nikoi ograni4en i bezdushen 4ovek
ne moje da izpitva takova dalboko
4uvstvo, tova e privilegiq
samo na hora s dalboka dushevnost
i golemi sarca!
Naskoro si misleh i az za poreden pat
za tozi tip ljubov: reshih, 4e nqkoi
ne te li obi4a, nqma da te obi4a nikoga
ta dori i nebeto v okeana da svalish za tozi
4ovek i vsi4ko da pravish, ne, ne i ne!
NO, ne zabravqi, vsi4ko koeto pravim,
VSI4KO, ne e za da polu4im neshto,
a zashtoto OBI4AME!
Edinstvenoto, koeto shte ti kaja drugo e,
4e obi4aiki neq, ne zabravqi da
obi4ash i uvajavash sebe si,
zashtoto, ne se li obi4ash i uvajavash
ti sama i da pokazvash 4e e taka,
tq sashto shte si pozvolqva
da ne te uvajava.
I az mislq, 4e nqkoi den tq sama shte te potarsi.
Kakto edna moq priqtelka mi beshe kazala,
tq nqma da zabravi za istinskata ljubov,
koqto nqkoi i e dal. Za vsi4ko si ima vreme...
NE SE PODCENQVAI!

Айде сега обърни нещата наопаки.
По какво съдиш, че не те обича?
А защо мислиш, че също се страхува, че може да досади, че може да отегчи, че може да попречи?
Защо е поискала да спре?
По какво съдиш, че отбива номера? Дали е с някой друг в момента?
Ако тя не чувстваше нищо към теб, защо идва точно при теб, нима смяташ, че няма други, с които може да бъде?
И ако тя каже просто ОК...дали няма да е защото ще мисли, че ти явно не искаш да си с нея...И не иска да насилва..не иска да се натрапва?
Нея чуваш ли я? Или само себе си?

И..."да те изтрае"...а защо те търпи? Как мислиш?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!

А защо "дано" да е преодоляла любовта си, когато ще имат нужда от нея?

Да дишаш...колко месеца се диша?

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!

Засега май съм се ориентирала към второто... :( И наистина ме боли... но съм издръжлива. Докога не знам. Колко време продължава всичко не е истина.
С удоволствие бих изяла някой бой, даже няколко пъти са ми се заканвали :) но не мисля че ще помогне - бий магаре, по магаре - нали знаеш :)

Какво да правя... не знам, не знам - освен да чакам да мине... да срещна друга... живота ще покаже.

Мерси за разбирането :))

Обичам я. Тя мене не.

Не желая никой да ме обича! Спете спокойно деца!

...черни въглени скучаят върху моята съдба....

Колко си права... За съжаление отношението и наистина ме комплексира... :(
Не съм имала проблем със самочувствието от 6 клас, когато си бях навила на пръста че трябва да съм висока за да ме харесват. Бързо ми мина... сега обаче не ще :(
Ужасно е да се чувстваш нехаресван, да виждаш че не те обичат, че не си нещо специално и изключително.
Не съм глупава да, съм абсолютна мазохистка явно :)

Колкото до съвета ти да се махна... от месеци си мечтая д аго направя. За съжаление е невзможно - работа, учение.... С нетърпение чакам ваканцията. Да си отдъхна малко :)) Знам че вкъщи ще я забравя. Лошото е, че ще се върна и пак ще поискам да съм с нея.
Както и да е :))
10х за съветите и на теб и на всички :)
Хубаво е, че ви има :)

Чувството на самосъжаление неминуемо се поражда в подобни моменти, но ако човек успее да го скрие зад една усмивка, дори и тя да не отразява естественото душевно състояние в момента, би било много по-въздействащо от изказаното или внушено чувство за малоценност! Ако отсрещната страна усети тази несигурност и липсата на себеувереност, макар и със съзнанието, че тя е причина за това състояние, неминуемо се стига до злоупотреба, до игра, до задоволяване на Его-то, жонглиране с насочения порой от чувства - дори и те да не са потребни!
От личен опит зная, че когато човек сам себе си омаловажава, внушава същото усещане и у околните! Както и паралелът - когато сме щастливо влюбени, искрите се предават и на околните, опияняващо въздействайки им!
Така че, опитай да не декларираш любовта си по този начин - с "дишане във врата" - присъствай трайно, ако смяташ, че това е истинската, но не й давай усещане за отнета свобода!
Понякога съдбата ни поставя пред подобни препятствия, чрез които дори и поели огромна доза болка опознаваме и променяме по някакъв начин и себе си, без дори да го осъзнаваме. Може би пък това е етап, необходим всекиму за да отвори сетивата си към истинската любов - и най-важното да бъде готов за Нея!!! А тя винаги идва, когато най-малко я очакваме!!!

mislia che lesno moje6 da razpoznae6,koga edin 4ovek izpitva chuvstva na obich kum teb-priatelska ili kakto edna jena obi4a druga.o6te pove4e ako vuprosnia 4ovek sam ti go e kazal.ako zapo4ne6 da si naviva6 na prusta 4e "moje puk i da me obi4a",tova grani4i sus ludost.da si vnu6ava6 i vqrva6 na ne6to,koeto mnogo dobre znae6 4e NE E taka.
lesno moje6 da raznae6,kogato nqkoi otbiva nomera.i ako te tursi,to ima veroqtnost da e prosto za da ubie samotata si i da zapulni malkoto si svobodno vreme, prosto za6toto taka ili ina4e nqma drugi priateli i principno e izbral da bude sam,kato se ima predvid Velikata Glupost,koqta SA horata.
ako kaje OK,to naistina 6te e za6toto ne i puka.zashtoto ako i puka6e 6te6e da nameri na4in da ne kazva OK:zashtoto koito iska moje!primirenieto v tozi sluchai trabvq da e kato posledstvie,SLED drugi subitiq.
vsi4ko zavisi ot dadenata situacia i dadenia 4ovek.
bila sum v sushtata situacia.и си мислех то4no tova,koeto kazva6 ti.jivqh s podobni misli godini.edva posle osuznah,kolko glupavo e bilo ot moq strana.kolko mnogo vreme sum izgubila v samonavivane i bezsmisleni opiti i nadejdi.
tova,koeto moga da kaja na Д. po sluchaq e "zaebi".ponqkoga ima ne6ta i hora,koito ne si zaslujavat i zaradi koito se habim.v tozi sluchai az im kazvam "vyrvi po dqvolite".

Така е.

Понякога съм бяла и добра,
понякога съм си е***а майката!

а каква е гаранцията, че "чети тук" не е тъкмо вид проследяване?
и няма ли противоречие някакво между "Обичай" и "Дано до тогава да си я преодоляла"?

права си иначе
дишането е залог за живот

Тъпо е да се загубиш из Космоса - и то точно на Земята!

месеца?

че има хора живели над 100 години!

Тъпо е да се загубиш из Космоса - и то точно на Земята!

споко де, никой не понася повече, отколкото може да понесе!
обаче ако решиш да си помисляш за боя все пак, че и с удуволствие -
ще се заема с осигуряването му

Тъпо е да се загубиш из Космоса - и то точно на Земята!

напълно съм съгласна с теб. понеже и аз съм била в подобна ситуация. работата е там, че може да проявиш необходимите постоянство и "изобретателност" - и да се стигне дотам нещата да се обърнат изцяло. тоест, след мечтаното от теб сближаване да се окаже, че ти обичаш по-малко. щото не са ти останали блянове, терзания, вдъхновение, романтика, остроумие и всичките неща, които са смисъл на любовта. всичко е изразходвано с ТОЗИ ЧОВЕК. да ти кажа, хич не е хубаво като го осъзнаеш. освен това си и някак задължена - нали толкова време си упорствала, пък сега ще ми бягаш, а? ааама-ха! тука ще стоиш, и прочее. не ти е работа.
пък и вече се убедих, че има ли усилие (от онова отчаяното, като преследване например), значи няма "пасване". а истинската, щастливата любов се чувства най-добре между двама, които са, казано по народному, като дупе и гащи.

Направо не мога да повярвам...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...

какво имаш предвид, нещо нередно ли казах?

Не, бе, точно обратното!

Поздравления!
Не на всеки му се случва да ме остави без думи...

Аз съм трийсет угарки на нощ,
аз съм разрошен перчем...