Гадно ми е!
34 отговора
846 прегледа
Re: Гадно ми е!
Не влизам с ника си,не защото се страхувам,срамувам,или нещо такова.А защото има хора,с които се срещаме тук(виртуално),и не искам по какъвто и да било начин,да предизвиквам съжаление,или ласкателства.
А сега по твоята тема.Аз съм живял,десет години повече от теб.През 86 аз,баща ми и майка ми,отидохме на работа в Коми-Асср.Само след година и половина,се разболях.Директен полет до София.Оттам в болницата-квартал Дървеница.
Диагноза-Не много оптимистична.Химиотерапия,кръвопреливане.Загуба на тегло.Косопад(макар че това ми беше най-малкия проблем).Ремисия.
Преди 5 години,почина баща ми.Както отиваше на работа.Шок.Поява на диабет.
Година и половина-две,след това майка ми претърпя операция.Изчистиха матка и яйчници(предполагам,разбираш за какво става въпрос).
Нямам брат,нито сестра.Не съм женен.
Сега в момента имам проблеми,с високо кръвно,Хипертония-3та степен(или нещо подобно),сърце,захар.
В града,където живея,нямам роднини.
Цялата тежест на живота пада върху мен и мама.
Е не ти се оплаквам.Само искам да ти кажа,че човек,трябва да живее дори и заради самия живот.
И накрая ето много усмивки,и вдигни глава.Ако се огледаш,ще намериш хора,които са лишени от толкова много.А не се оплакват.Продължават напред със усмивка.
А сега по твоята тема.Аз съм живял,десет години повече от теб.През 86 аз,баща ми и майка ми,отидохме на работа в Коми-Асср.Само след година и половина,се разболях.Директен полет до София.Оттам в болницата-квартал Дървеница.
Диагноза-Не много оптимистична.Химиотерапия,кръвопреливане.Загуба на тегло.Косопад(макар че това ми беше най-малкия проблем).Ремисия.
Преди 5 години,почина баща ми.Както отиваше на работа.Шок.Поява на диабет.
Година и половина-две,след това майка ми претърпя операция.Изчистиха матка и яйчници(предполагам,разбираш за какво става въпрос).
Нямам брат,нито сестра.Не съм женен.
Сега в момента имам проблеми,с високо кръвно,Хипертония-3та степен(или нещо подобно),сърце,захар.
В града,където живея,нямам роднини.
Цялата тежест на живота пада върху мен и мама.
Е не ти се оплаквам.Само искам да ти кажа,че човек,трябва да живее дори и заради самия живот.
И накрая ето много усмивки,и вдигни глава.Ако се огледаш,ще намериш хора,които са лишени от толкова много.А не се оплакват.Продължават напред със усмивка.