Нищо

- Аз уча - казал Йен Хуей.
- Как? - попитал Учителят.
- Забравих правилата на Спаведливостта и степените на Милосърдието - отвърнал той.
- Добре, но може да бъде и по-добре! - рекъл Учителят.
След няколко дни Йен рекъл:
- Постигнах напредък!
- Какъв? - попитал Учителят.
- Забравих Ритуалите и Музиката.
- По-добре е, но не е съвършено!
След известно време Йен Хуей казал на Учителя:
- А сега сядам и забравям всичко!
Учителят го погледнал удивено.
- Какво искаш да кажеш - да забравиш всичко? - попитал бързо той.
- Забравям тялото и сетивата си, оставям зад себе си всякаква външност и знание - отговорил Йен Хуей. - В средата на Нищото аз се присъединявам към Извора на Всички неща.
Учителят се поклонил:
- Ти си надхвърлил ограниченията на времето и познанието. Аз съм далеч след тебе. Ти си намерил Пътя!

***

Знанието странствало на Север, към изворите на Тъмната Вода, и се изкатерило по Незабележимия Хълм, където срещнало Безмълвното Бездействие.
- Ще ти задам три въпроса - казало то. - Първо, какви мисли и усилия ще ни доведат до разбирането на Дао? Второ, къде трябва да идем и какво трябва да направим, за да немрим покой в Дао? Трето, откъде трябва да тръгнем и кой път да следваме, за да постигнем Дао?
Безмълвното Бездействие не му отговорило.
Тогава Знанието поело на Юг, към странта на Светлата Вода, и се изкачило на хълма Края на Съмненията, където видяло Импулсивния Оратор. Задало му същите въпроси.
- Ето отговорите - отвърнал той. Но щом заговорил, се объркал и забравил за какво става дума.
Тогава Знанието се върнало в двореца и попитало Жълтия Прародител, който му казал:
- Да не мислиш за нищо и да не полагаш никакво усилие - това е първата стъпка към разбирането на Дао. Да не отиваш наникъде и да не правиш нищо, е първата стъпка към намирането на покой в Дао. Да тръгнеш отникъде и да не следваш никакъв път е първата стъпка към постигането на Дао.

***

- А как правиш Нищо? - попита Пух, след като дълго се чуди.
- Ами когато някой ти викне, точно когато си тръгнал да го правиш: "Какво смяташ да правиш, Кристофър Робин?", а ти кажеш: "О, нищо!", а после отиваш и го правиш.
- Аха, разбирам - каза Пух.
- Ето това, което правим сега, е нищо.
- А, да, разбирам... - каза отново Пух.
- Това значи да си вървиш по пътя, да се вслушваш във всички неща, които не можеш да чуеш, и да не ти пука.

Някога ме имаше, но сигурно бе сън...

е, ако на някой му се намират подобни Неща за Нищото и неправенето, може да ги постне тук, за мен лично ще е интересно:))

хайде стига сте мързелували, де...

Здравей,Кралице

Предпочитам да ги чета

Учителят Рьокан живеел в бедна колиба в планината. Една лунна нощ той се прибрал в къщи и заварил крадец, който търсел какво да задигне.
Но Рьокан бил отшелник и нищо не притежавал.
— Клети приятелю — казал той на крадеца. — Изминал си толкова дълъг път, а не намери нищо. Не ми се ще да си идеш с празни ръце. Моля те, вземи дрехите ми!
И Рьокан се съблякъл и подал дрехите си на крадеца.
— Клетникът — рекъл голият Рьокан, когато непридирчивият крадец си отишъл. — Да можех да му подаря тази чудна луна!

Това е Състраданието.

може :)

[линк] - отиваш на library i ottam na selected talks i ottam na the root problem of all problems:)

Чуан Цзъ имал ученик. Ученикът цели седем години изучавал вселенската енергия, и след това решил да му демонстрира познанията си, като прекосил пеша повърхността на една река и после се завърнал обратно. Тогава Чуан Цзъ се разплакал. "Клетото ми момче - завайкал се, - за какво ти трябваше да загубиш цели седем години, за да научиш това, след като старият лодкар Мен взима само два медни гроша за същата работа?"