kakvo da pravim

lugani sme, obichame, vupreki izneviarata...
kakvo da pravim, kogato intuiziata ne ni podskazva kak da postupim?
da chakame dokato chudoto otmine ili da trugnem po svoi put, vupreki chuvstvata?
chakaneto neriadko biva vuznagradeno, no cenata e visoka

Не мога да ти отговоря. Всеки човек се различава по поносимостта си на болката.

Въпреки всичко, един съвет: не действай първосигнално, просто позадръж малко. Решението ти ще доиде, точно тогава, когато трябва.

Успех и кураж!!!

Подкрепям illusion
изчакай малко!

какво да правиш, значи моментът да вземеш решение, още не е дошъл.
Така че без притеснение - изчакай...

Моят принцип е, да дам втори шанс / ако ми го поискат! / , но не и трети!!

Qui scribit, bis legit.

blagodaria za suveta
bolkata se ponasia, no zasiaga zdraveto, kolkoto i silen da e chovek
shte izchakam, makar da se vurtim v krugove
a, smiatash li, che chovek triabva da se promeni na 180 gradusa prez tova vreme?

boia se kak shte podhodia sled tova, ako izobshto se stigne do molba za vtori shans: dali shte vuzvurna doverieto, blizostta ili shte priema i shte jiveia v strah.

sega osnovno mislia kak da izdurja perioda i chuvstvata me karat da smiatam, che sum prostila, no posle...kak e spored tvoia opit?

Не мисля, че ТРЯБВА, но човек неминуемо се променя....

Ти ли искаш да се промениш?

da, doniakude, otdelni kachestva, pone moga da opitam
kazvat, che pomaga na vruzkata, no chak sled kato drugata istoria e prikliuchila, koeto go vijdam niakude v bezkrainostta...
a da ustoish na grubo durjane mesezi ne e lesno!

Хей, ако те малтретират, изчезвай от там веднага...аз не бих изтърпяла. Никога не са ме малтретирали, но мисля, че това не се променя, ако е започнало

taka e, mnogo viarno, no v momenta poveche e maltretirane chrez mulchanie, zagurbvane ili v nai-dobria sluchai nedomluvki...

Излизай повече, събирай се с хора и да не ти пука....Това неговото е психологически тормоз. Ако види, че не обръщаш внимание на това, може и да спре, защото ще изгуби смисъла си.

Пробвай, пък знае ли човek

Oooooooх, мъжееее.....аман от тъпите им методи

не се стигна до искане за втори шанс.
И да ти кажа не съжалявам - това ми спести много време и допълнително мъчение...Колкото до тормоза - и при мен имаше тормоз с мълчание и недомлъвки. От време на време периоди на заяждене с дреболии. И хронична липса както на секс, така и на чисто човешка близост.

Qui scribit, bis legit.

da, ili zablujdavat dve jeni ili kategorichno otriazvat ednata...kraini merki bez razum, dostoinstvo i choveshtina..

da, ako prestana da zadavam vurposi i da buda predvidima, sigurno shte spechelia poveche ot uvajenieto i vnimanieto mu

a kolko vreme produlji i ti kak reagirashe? kak se stigna do krainoto reshenie, kakvo go predizvika?

тогава ще му заговори собственическото чувство...
нали знаеш, като куче на сено :)

no kolko dulgo moje da produljava takava igra?

ми при мен - 3 години
ако имаш железни нерви...
не че не можех още, ама годинките си вървят и по-млада няма да стана :)))
Прави си сметка колко още можеш да отлагаш :)

3 godini i posle?

Извинявай за закъснението с отговора - бях излязла!
Ох, да ти кажа аз само веднъж през живота си съм преживявала такава ситуация, но тогава бях много малка - 16 г. и познай какво реших да направя - самоубийство!Сега вече на малко по-големи годинки(37) не ми се е случвало и не знам как точно ще реагирам, но това което съм се научила е да слушам интуицията си в такива мноменти (на стрес), т.е. ако смяташ че ще има ефект да се обърнеш на 180 градуса направи го. А бе, гадна работа - ех да му се невиди, защо точно по празниците?Sorry!





В раю, конечно, климат получше, зато в аду гораздо более приятное общество.

в живота няма висока цена? Още повече - любовта - тя е от най-желаните и най-мечтаните прелести на живота. Затова и цената, която плащаме за нея, е несравнимо по-висока от всяка друга.

Ако ти цъфне набързо и лесно - така и ще си отиде. След прошката на изневярата ще бъдеш по-силна - иска се наистина сила на душата, за да се научим да прощаваме (това още Христос ни е подсказал). А животът сам по себе си действа избирателно - дава най-хубавото на най-достойните. Но за да откъснеш ябълката - трябва ти много кураж и щипка безумие. Идеята ми е, че най-хубавите неща, които ни спохождат, по своята същност са ирационални и влечението ни към тях е много по-голямо. Така че не търси обяснение, когато интуцията ти подсказва решения, носещи толкова радост - а около нея (подобно аура) и горчивия привкус на лош спомен или лоша дума...


Love should be everything or not at all...