СТРАХ

Ми аз и друг път съм писала по темата и от тогава не ми се е променил ужаса.Страх ме е от паяци.

А от тъмното ме беше страх,когато бях невръстен келеш.Все очаквах нещо да изскочи и да ме погуби.След време го преодолях,но съвсем незнам как.

е, недей да се страхуваш толкова от себе си,
все ще се намери някой наблизо да те пази :) /от теб/

---

[линк]

що?
Dark Mind да не е некъф ужъсяфашт паяк ут тъмнуту... уУААаааАААаааууууаааа

press any key to continue... or press any other key to exit

Ааа,от мен никой не може да ме опази.Заразно зло.

Хе-хе...дори по-страшна.

това със страшното тъмно или баба Меца в гората или торбалан :))) като дете ме "стряскаха", щото нали трябва с нещо да подвият перките.Ама глупендерче съм била, че да им се връзвам Щото наистина до преди години от тъмното ме беше страх...А и като се добави многото приказки изчетени, и без мярка развинтено въображение... )))
Спомням си брат ми веднъж така гнусно ме стресна! дебна го аз да го уплаша :))) скрила съм се и го чакам, доволна, че ще е гадна изненадата...обаче (той си пада по-гадничък ) си мислел същото....и дебнем се начи двамата....а аз на тъмно , разби'шли :))) чакам чакам чакам... и по едно време ..започват некви скелети да ми се въртят в главата,излизащи от гардероба, ръце се протягат да ме сграбчат....и това, забележи, са негови образи ( няколко нощи преди това ме тоормозеше с тъпите си разкази с неочакван край) , но вклинили се в тиквичката ми и излизащи точно когато не трябва :)))....еми забравих за какво се бях свила...до момента в които не видях залепената му физиомутра на вратата (тя наполовина е с цветно стъкло) ИЗвиках от ужас! :))) от моя си ужас! От страшното размазанохилещо се петно на вратата!
Е това беше края на безсмислените ми страхове!
другите като пораснах ги прескочих :)
Но като се замисля, и те бяха насадени. Страх да се отпусна във водата- това щото пак милото ми братче, в опит да ме научи да плувам ме потопи по-най зверския начин. Преодолях го....години след това.Или пък страх от куче дето бяга срещу мен-пак той виновен.Негов приятел беше го помолил да прибере за месец вълчака му...сибирски вълк казваха, че била породата му.....хубво. държеше го вързан...Ама един ден, ей тоя ден няма да го забравя, свирва ми - "намелесс , вика донеси ми ненамкво си". Отдалече се пазаря да го държи- той - "аве не ми се обяснявай, идвай".Отивам аз, ама ми треперят мартинките...И кво ми трявбаше, нещо го издразних (братлето, не кучето) и на бегом давам назад, а той , щото си е гламав, пуска синджира, и оня ми ти пес, нали държан сумати време вързан, като се втурнааа ....иии...ззазазабравих си посоката. А той, милия, да играе се затичал, кво като е вълче :)))
та така....ама сега не ме е страх :)

ух, многосеразпри...разписах тая вечер.

е тва е супер тъпо
ентелигентно казано - бати спекарията е да се спичаш от нещо , дет ептем не е спичащо
некви животинки или па .... тЪмнИнАтЪ [издавам драматичен звук на повръщане с леко зловещо звучене]
аджеба,
голЕми човечЕта сме

zdraveite, az za prav pat pisha v toia klub ama teia e mnogo aktualna za men=)) men me e strah ot sniag, ama v smisal ne da ne me navali po ulicite ami kato otidem na planina vse me e strah che ste si ostanem gore i t.n. a priateliat mi mnogo iska da me nauchi da karam snowboard shtoto toi mnogo obicha i da mojem zaedno da si badem na pochivka i ala-bala =))i az iskam ama umiram napravo, kak ste se pusna ne mi e iasno=))) min.godina probvah ama na tretia den se razpishtiah che ste go ostavim za taia zima, ama i sega kakav strah me goni...che 3ti e blizo, ujas=)))

[линк] - който не го знае да си пусне звука (има жокер)

поне за няколко секунди ще си спомни какво е да те е страх :))

кво ми трябваше!

сега се присетих за едно анимационно филмче от детските ми години...само дето не си спомням как се казваше.руско. На вън буря. А на тавана едно коте се свило и трепери от страх.качва се едно паленце и го пита " какво правиш" , а то -"аааамммиии, ссссстррааахувам се"- "искаш ли заедно да се пострахуваме?" - ""ддддобббрее" , и като присветне навън и затрещи и двенките "оой"
та така...

ама наистина се стреснах! поразсъних се се
п.с.: ама моеш ли си представиш - протягам се да усиля звука и се лепвам за монитора.....и някой ми изкрещява в лицето...нищо не подозираща

филмчето май се казваше на името на котето - "Котенцето Джаф"
и на мен много ми харесаше, щото то беше едно такова щуро коте диваче
и даже сега като се замисля, се сещам че имам някъде книжката с историите на котенцето Джаф

спомням си как с кученцето - приятелчето на контенцето Джаф, търсеха средата на наденичката... решиха че ще намерят средата, като всеки започне да чде наденичката от своя край и където се срещнат - там е средата... така намериха средата, но загубиха наденичката
в друга история, кученцето бе намерило пържола и помоли котенцето Джаф да му я скрие на най-сигурното място, за да може да си я изяде после... Джаф остана с пържолата и дълго се чуди кое може да е най-сигурното място... накрая му хрумна, че най-сигурното място е неговото стомахче и я изяде... когато кученцето се върна и попита Джаф дали е скрило пържолата на най-сигурното място, котенцето поклатило глава утвърдително, но нямаше как да му я върне обратно

press any key to continue... or press any other key to exit

точно така, да
Ей , че ме развесели!
Много сладки бяха

п.с. можеш ли да я сканираш тая книжка и да я качиш някъде да си я дръпна

ot visoko

Имам фобии, да.
Според мен те се получават след силно неприятно преживяване, което е оставило травма в психиката. Лекува се, но трудно и продължително.
Например мен вече ме е страх от дълбоки води и по-точно от удавяне.
Като малка на няколко пъти потънах и се нагълтах с вода.

Тези страхове изобщо не са безсмислени.

Невъзможно е да се изобрети нещо глупакоустойчиво, защото глупаците са безкрайно изобретателни.

Да страх ме е
Като бях много малка, баща ми ме учеше да плувам. Едва не се удавих. Нагълтах се с вода.....после доста късно се научих да плувам. Май бях на 12 или 13 год.
И от тъмното..или не по скоро да не би да изкочи чудовище от някъде си. Татото ми казваше, че по-голямо чудовище от мен няма
Ама и това си има обяснение. Имахме луд в блока, ходеше по балконите.
Прибирам се аз....виждам нещо по терасата с лъвски вик бягам в обратна посока...а те майка ми и баща ми с майстор остакляват балкона.
Та така всичко с детството....казват, че най-големите ти тайни и скрити страхове се явяват в сънищата. Обаче зависи какъв тип човек си.
Иначе най-големият ми страх беше Студио Х. Да ги няма нашите и да го гледам сама....такъв страх...ужассс...обаче е като наркотик. Особенно полицеийските сериали. Че и до ден днешен ги гледам, пък и това ми е част от лайфа

вярно, че студио Х едно време ми беше много страшен сериал да му се чудиш, и то в началото докато слушах музиката вече бях готов, ама пусти му адреналин и любопитство, седя, гледам и се стрхувам .... но най-страшното нещо, което гледах по телевизията и после дълго помнех, беше един епизод от Седморката на Блейк ... значи те бяха в няква база, в последната стая на един коридор, на вратата имаше прозорец ... те се криеха от нещо, което така и не се появи, само сянката му се мерна на прозореца ... малей от напрежение щях да се пръсна, очите ми бяха цяла нощ като тепсии, а на всичкото отгоре, вратата на моята стая тогава също имаше подобно прозорче ... сега ми е смешно, ама тогава какъв ужас си беше ... :)))

но след като гледах Вратата, горе долу по това време - спрях да се страхувам

пфу, какво ти разсънване :))
аз като го гледах първия път ми се депилира половината скалп направо
пак беше така по нощите ... абе маани

Ракия на здрачаване - и тъмно няма
Ако не помогне - любимата "играчка"
Ако и така не става - декапитация

не обещавам...,
може би по-нататък
или до края на годината чакай мейл от Дядо ти Коледа
имаш ли мейл в профила?
я чай да погледна

press any key to continue... or press any other key to exit