Компромис ли е бракът ?

Нямам опит.
Само наблюдения, предизвикали въпроса.
Какво мислите?

Че къде няма компромиси?
И защо в брака да е различно?
И кой е обещавал да е лесно?

Сам по себе си, според мен, бракът не би трябвало да бъде компромис, НО несъмнено в брака се налага да се правят компромиси. Струва ми се, че това са две различни неща. А по принцип, щом става дума за общуване, /а се предполага че в брака трябва да има такова/ значи става дума и за компромиси. За себе си мога да кажа, че колкото един човек е по-значим за мене, толкова повече съм склонна да му правя компромиси. Макар, че има една граница, която когато се премине и когато компромисите са правят само от единия, те започват да тежат.

Всеки ден и на всяка крачка!

Компромис с какво???

И какви наблюдения?
За мен не е компромис... Съвместния ми живот с човек, с когото взаимно си даряваме щастие, не може да е компромис с нищо...

Е, понякога гледам футбол, вместо филм, или слушам по-силно музика, отколкото ми се иска...ама това са нищожни неща... Само за пример, че не идеализирам брака си

Enjoy Life!

Е не, чак пък толкова би ми дошло множко.

спомням си, че като се омъжвах, моят баща ми каза точно това - бракът е преди всичко компромис.

Какво е компромис? - Решение и/или действие, което не е адекватно на ценностната ни система или даже е в противоречие с нея.
Компромис може да се прави като кредит на доверие, като инвестиране в развитието на емоционална връзка, като отплата за минали добрини или просто от добри чувства.
Правим компромиси и от беэиэходица.

Това е част от живота.

А брака е форма на живот.

ами то целият ни живот е низ от компромиси, доколкото е свързан с общуване с други ценностни системи (хора)....
единствено, ако живеещ на необитаем остров, тогава не правиш никакви компромиси с ценностната си система цял живот.

Компромис е една от най-хубавите думи на тоя свят. Нямам опит с онзи.

Agent of Change

Бракът е низ от компромиси и от двете страни. Много е важно последното пояснение.

В бракът се правят много компромиси.
Но самият брак не трябва да е компромис.
Ако разбираш, къде е разликата.

че бракът не трябва да е компромис - но е.

Agent of Change

Не, разбира се. Въпреки че се гради на компромиси.
Ако при сключването му трябва да направиш компромиси - откажи се.
Но за да живееш заедно с някого, няма как да не посмачкаш егото си.

Аз не се отказах, въпреки компромиса при сключването: не беше девствена ...

Agent of Change

Когато човек се реши на брак, той го прави с идеята за цял живот, а не че след време ще се разведе, ако не му хареса! Т.е. бракът не е опит за нещо, той е самото нещо. В този смисъл, ако имаш задръжки, е по-добре да не се жениш - т.е. компромис не се прави.

Но че по време на брака се правят компромиси - това е ясно. И никой не може да предвиди какви точно ще бъдат те. Така или иначе, компромисът невинаги е приятно за душата нещо. И е важно да знаеш, че ги правиш заради правилния избор /да речем/. А ако сключването на брак е компромис, тогава убедеността в правилния избор съвсем не е толкова силна..

Не успях да кажа по-ясно, но който иска - ще разбере

А, имаш предвид формата и съдържанието на брака? Никакъв компромис при формата (подписването), но допустим компромис по същество (по време на брака).

Agent of Change

Роси, тук ти ме тръшна жестоко;))

Сега ако излезе, че има хора, които нямат грам съмнения, притеснения и задръжки, когато се женят, направо да ходим в рая;))
Честно казано, аз пък се ожених точно с идеята, че бракът е опит - или ще се получи, или не:)) Мъжът ми пък се женеше пръв от всичките си приятели и трепереше като лист. А сме се оженили след 5 години връзка и той несъмнено ми е голямата любов. Изобщо не съм мислила много много, иначе можеше и да не се оженя;))

че то това ли ти е компромиса :)))))

Слушах разговор наскоро, в автобуса, между някакви около 17-19 годишни момчета... говореха си тихичко, възпитано, просто аз бях на предната седалка :)
"Абе Х за да е девствена още на тези години, значи нещо не й е у ред... аз да не съм й отварачка! Хич не ми и трябва да се захващам с нея."



Чак се извърнах да ги погледна, мега невъзпитано от моя страна, ама ме напуши смях и не се сдържах... ухилих им се, "отварачката" ми намигна и спасихме ситуацията от сконфуз :)))

Та явно разлика в поколенията де :)
Днешните искат всичко да им идва наготово и жените им да са научени вече... какво ще се затрудняват да ги открехват в нещата от живота :))

Това са просто пуберски приказки. Много насериозно си ги възприел(а).

Нали трябва да се правят на интересни един пред друг момчетата!